Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (36)

36.

Качиха се на първия излитащ самолет, полет на „Емиратс“ за Дубай, като използваха дипломатическия си статут, за да прескочат паспортната проверка. Кацнаха в Дубай към девет местно време. Самолет за Ню Йорк имаше чак сутринта.

— Хотел „Бур Дубай“ е много хубав — каза Минди Джексън, докато минаваха през митницата. — Дължиш ми едно яко…

— Пиене… или?

Тя се изчерви.

— Пиене. Яко пиене. Що за мръсно подсъзнание?!

— „Бур Дубай“ — каза Минди на шофьора, щом взеха такси, и се обърна към Гедеон. — „Кууз“ е джаз бар — пури, червени плюшени кресла, столчета с леопардова кожа на бара, дървена ламперия.

— Знаеш ли, не ми приличаш на любителка на пури.

След дълго влачене във вечерния трафик таксито най-после спря пред хотела, две ултрамодерни обли взаимно пресичащи се черно-бели сгради. Отидоха направо в бара, тъкмо навреме за второто изпълнение.

Докато сядаха, биг бендът засвири. Както можеше да се очаква, встъпителната мелодия беше „Керван“ на Дюк Елингтън. Гедеон се заслуша — хич не бяха лоши.

— За мен водка мартини — поръча Джексън на сервитьора. — Сухо и силно, с две маслинки. И… — Тя плъзна поглед по листа с пури. — И една „Боливар Коронас Гигантес“.

Гедеон си взе бира, решил да я кара по-леко след снощното напиване. Келнерът се върна с напитките и пурата.

— Наистина ли ще я изпушиш? — попита Гедеон, вперил поглед в алуминиевия цилиндър с форма на торпедо.

— Не, за теб е. Обичам да гледам мъже, които пушат пури.

Гедеон се предаде на по-първичните си инстинкти, извади пурата и я прокара под носа си. Беше чудесна. Отряза края с приложения нож и я запали.

Джексън го наблюдаваше.

— Така си и мислех. Изглеждаш страхотно с пура.

— Да се надяваме, че няма да ме хване рак и да ми отрежат устните.

— И устните ти си ги бива. — Тя отпи, продължаваше да го гледа. — Знаеш ли, никога не съм виждала мъж точно като теб. С толкова черна коса и толкова светлосини очи.

— Брюнет ирландец. Само дето нямам ирландска кръв.

— Басирам се, че почерняваш за нула време.

— За съжаление, да.

В Дубай, толкова далеч от родината, Джексън изглеждаше съвсем различна.

— Имаш ли представа какво означават тези числа? — попита Гедеон.

— Още не. Вече им ги предадох по телефона.

— Бих искал да знам, ако открият нещо.

Тя не отговори. Бендът продължи с друго класическо парче на Елингтън, „Тъжно настроение“.

След като вече й беше дал числата, Гедеон реши, че може да я попритисне малко повече.

— Кажи ми нещо повече за този Кимащ жерав. Името му звучи като от филм за Джеймс Бонд.

— В известен смисъл е точно такъв. Роден убиец. Не знаем почти нищо за него — произхожда от китайския Далечен запад, има монголско потекло, носи в себе си доста от Чингис хан. Израснал е — поне така смятаме — в специална школа, която го е запознала с американската култура. Явно работи в Служба осемстотин и десет.

— Служба осемстотин и десет?

Минди го изгледа учудено.

— За агент, та дори и частен, проявяваш странно невежество.

— Още съм зелен.

— Служба осемстотин и десет е китайското Гестапо или КГБ, само че е по-малка и действа по-целенасочено. Намира се под личния контрол на неколцина висши комунистически функционери. Кимащия жерав е един от най-добрите им хора и очевидно са го напомпали с химикали и хормони. Обучен е идеално, обаче не е примитивна машина за убийства, както може би си мислиш. Той е интелигентен и както казах, познава отлично американската масова култура. Четох един отчет, в който пише, че свирел на слайд китара. Блус.

— Направо не е за вярване. Но ако е толкова добър, защо се е прецакал с У?

— Не се е прецакал. Имал е заповед да го убие и да избяга. И го направи. Другите жертви нямаха значение — за него имам предвид.

— Само че не е взел плановете.

— Не е и трябвало да ги вземе — поне тогава. Това е втората фаза. Работи по нея в момента.

— Защо ме преследва?

— Я стига, Гедеон. Поне петима-шестима свидетели са те видели да записваш числата. Не му трябват те — неговата задача е да ликвидира всеки, който ги знае.

Гедеон поклати глава и дръпна предпазливо от пурата.

— Ако го биваше чак толкова, вече щях да съм мъртъв.

— Досега проявяваш невероятна хитрост. Или може би е чист късмет. Въпросът е, че си непредвидим. Заминаваш за Хонконг — това е последното нещо, което би очаквал някой.

— Ти го очакваше.

— Нищо подобно. Обявен си за издирване по всички летища и ни съобщиха за заминаването ти. Когато се върнеш в Щатите, Кимащия жерав ще те чака. Съмнявам се, че ще оцелееш. — Джексън се усмихна, извади едната маслинка от чашата си и я лапна.

— Мерси за вота на доверие. Бих могъл да отбележа, че след като ти съобщих числата, ти също се превръщаш в мишена.

— Не бери грижа за мен.

Гедеон отново дръпна от пурата.

— Всъщност как У е успял да замине с плановете?

— Може да го е обмислял от доста време. Той беше от най-висшите им хора, имал е пълен достъп. Може би секскапанът е бил последната капка, която е преляла чашата.

— Откъде изобщо знаете, че плановете са били у него?

— Получихме разузнавателна информация. Струваше ни скъпо и е абсолютно сигурна.

— Възможно ли е да са го пратили за отвличане на вниманието? Като инсценировка?

— Съмнително.

— Някакви данни за самото оръжие?

— Това е най-страшното. Не знаем дали е усъвършенствана термоядрена бомба, или нещо съвсем ново. Специалностите на учените в Лоп Нор предполагат второто — сред тях няма ядрени физици и експерти по експлозиви, а по металургия, нанотехнологии, кондензирана материя и квантова физика.

— Квантова физика? Значи може да е лазер, миниатюрна черна дупка или даже антиматерия.

— По-умен си, отколкото изглеждаш. Между другото, с какво точно се занимаваш в Лос Аламос?

— Проектирам и тествам високоексплозивни лещи.

— Какво е пък това?

— Секретно е. Достатъчно е да кажем, че става дума за лещи от конвенционални бризантни експлозиви, които се използват за взривяване на ядрени глави.

Тя отпи глътка мартини.

— И как човек се сдобива с опита, нужен за такава работа?

Гедеон сви рамене.

— Ами, в моя случай, просто обичам да взривявам разни неща.

— Коли ли искаш да кажеш? И хора?

— Не. Започнах още като дете. Правех пиротехнически устройства, сам си смесвах барут. Фойерверки, такива неща. Взривявах ги в гората зад нашата къща и взимах на съседските деца по двайсет и пет цента, за да гледат. После всичко това ми влезе в… друга употреба. — Той се прозя.

— Истински ренесансов човек. Ще си поръчаме ли вечеря?

— Прекалено съм уморен, за да ям.

— Уморен ли? Значи да си вземем отделни стаи? — И се усмихна в многозначително.

Гедеон се вгледа в зелените й очи, лъскавата коса, луничавото носле. Видя как вената на гърлото й леко пулсира.

— Не съм чак толкова уморен.

Тя остави една петдесетачка на масата и се изправи.

— Добре. Не бих искала да харча държавни пари за стая, която няма да се използва.