Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (64)

64.

Щом излязоха в открити води, бурята ги връхлетя с все сили. Една грамадна вълна се блъсна в корпуса и се изля вътре. Буреносният фронт се приближаваше, гръмотевиците отекваха като артилерийска канонада.

Гедеон обърна носа срещу вятъра и каза:

— Изгребвай водата.

Като гледаше да не се показва над борда, Минди вдигна канчето, направено от стара пластмасова туба, и почна да излива нахлулата вода. В това време странично ги заля друга вълна и лодката силно се наклони.

— Господи — без да спира да изгребва, възкликна Джексън. — Тази лодка е като корито!

Светлините на Сити Айланд се мержелееха на хоризонта, но напред цареше пълен мрак. Гедеон извади компас, ориентира се и коригира курса. Люлеенето беше ужасно, изненадващо силно за защитен залив. Двигателят плюеше и се задавяше — ако угаснеше, с тях щеше да е свършено.

Ала не угасна и лодката продължаваше напред в бурята. Разстоянието не бе голямо, около осемстотин метра, но пълзяха срещу вятъра и мощното течение ги отклоняваше на север към открито море.

Ако пропуснеха острова, следващата им спирка щяха да са Скалите на екзекуцията.

Гедеон отново погледна компаса и компенсира отклонението, като зави на юг. Нова вълна ги тласна, отхвърли ги настрани и едва не потопи лодката. Слабият двигател се задави, докато Гедеон се мъчеше да обърне носа срещу вятъра.

— Ще се удавим още преди да сме стигнали — отбеляза Минди.

Но в този момент от мрака започна да се материализира бледият силует на острова, заобиколен от тъмна ивица разпенена вода. Гедеон зави към южния край. Намираха се от подветрената страна на Харт Айланд и докато се приближаваха, опасното вълнение постепенно отслабна.

— Приготви се да скочиш — тихо каза той, извади единия инфрачервен визьор от раницата си и й го подаде. — Сложи си го. Никакви фенерчета. Придържай се към разбивката на времето, която ти дадох. Заеми позиция и чакай изгодна възможност.

— По-отдавна от тебе съм в този бранш — изсумтя Минди, докато си слагаше визьора.

Каменистият бряг се приближаваше.

— Хайде — каза той.

Джексън скочи от лодката и Гедеон превключи на задна, в резултат на което винтът едва не се издигна над водата. След миг агентката изчезна в мрака. Той отново обърна носа срещу вятъра и заобиколи далеч от брега, за да не се вижда и чува от острова. Мъчеше се едновременно да изгребва нахлулата вода и да управлява лодката. Лееше се проливен дъжд, вълните шибаха бордовете.

Като се ориентираше само по компаса, Гедеон зави на север покрай източния бряг, после, решил, че наближава средата на острова, отново обърна към брега. Постепенно различи силуета на грамадния комин на черния фон на небето — той бе главният му ориентир. Откри малкото тресавище и се насочи с максимална скорост към пясъчната ивица. Скочи от лодката и я изтегли сред гъстата блатна растителност.

Бързо се приготви за придвижването на север — нагласи визьора, провери оръжията и хвърли последен поглед на картата. За по-голяма непредвидимост беше избрал малко вероятен и бавен маршрут, който минаваше през най-опасните и нестабилни развалини.

Кимащия жерав трябваше да е дошъл рано, за да разузнае и да заеме позиция — паяк в очакване на муха. И макар да не го бе споменал на Минди, Гедеон смяташе, че знае точно къде е. На острова имаше само едно място, което би избрал самият той, идеално във всички отношения. Ако разбираше мисленето на убиеца, а Гедеон си мислеше, че го разбира, противникът му нямаше да устои на изкушението да заеме най-добрата офанзивна позиция.

Дъждът се сипеше на талази, ехтежите на гръмотевиците следваха непосредствено проблясъците на светкавиците. Поредният случаен елемент в негова полза. Погледна си часовника: десет и половина. Имаше още двайсет минути, докато Минди заеме позиция.

Запълзя в мочурливата трева и навлезе в някакъв гъсталак. Визьорът показваше околността в болнаво зеленикаво сияние, дъждът замъгляваше силуетите на дърветата и храстите. Все едно се движеше почти слепешком в призрачен пейзаж.

Проправи си път през най-гъстите храсти и излезе зад една разрушена сграда: изправителния дом за малолетни. Вмъкна се през един зеещ прозорец и се озова в усойната вътрешност. Дъждът се лееше през дупките на горните етажи и покрива. Момчетата бяха правили обувки и навсякъде се въргаляха стари чифтове, хиляди, спаружени като есенни листа, пръснати сред строшени стъкла, инструменти, железни стелажи и прогнили дървени калъпи. Той закрачи покрай стената, като внимаваше да не настъпи някое стъкло.

След малко влезе в дългия еклив централен коридор на дома. През стените приглушено проникваше ревът на бурята.

Стигна до задната врата, която висеше на единствената си оцеляла панта, оттам тичешком прекоси бурените и се скри в спалния корпус. Подмина редиците ръждиви железни легла и покритите с графити стени и спря, за да изчака края на една особено интензивна канонада от светкавици и гръмотевици. Всяка светкавица призрачно осветяваше помещението и ръждивите легла хвърляха мъждиви сенки по стените. На стената над едно от тях изпъкна графит, надраскан с големи букви: искам да умра.

Гедеон забърза. В отсрещния край на сградата прекоси няколко стаички, задръстени със счупени кантонерки, разпукани кашони, завързани на снопове архивни документи и папки, мокри, полуразложени. Клекнал върху купчина хартия голям плъх го проследи с поглед.

Отново излезе навън в бурята. Дъждът плющеше още по-силно. Намираше се зад развалините, в най-старата част на гробището, вече напълно обрасла с дървета. Докато си проправяше път през гъстите храсталаци, се натъкваше на стари надгробни камъни, потънали в сухи листа и растения, ред след ред, очертаващи стари масови гробове. Тук-там изпод листата и растителната покривка надничаха кости.

Без да излиза от гората, Гедеон най-после наближи задната стена на навеса, в който бяха паркирани двете фадроми. При предишното си посещение на острова беше забелязал, че са почти чисто нови катерпилари 450Е. Вече бе проучил как да ги запали без ключ и да управлява точно този модел, но все пак се надяваше да намери ключовете вътре.

Изчака в укритието си, като се вслушваше и наблюдаваше. Всяка светкавица му позволяваше да види околността. Нямаше и следа от Кимащия жерав. Което не означаваше нищо. Инстинктивно знаеше, че той е наблизо.

Бавно заобиколи навеса, като използваше всички възможни прикрития и се движеше с изключителна предпазливост, проучвайки краищата на покрива. Беше направен от греди, наредени върху старите тухлени стени и покрити с листове гофрирана ламарина, завинтени за напречни дъски. Всичко се рушеше, но имаше още време, докато рухне съвсем.

Това потвърди един важен факт: покривът можеше да издържи тежестта на човек.

Приближи се до задния ъгъл на навеса, където тухлите се бяха свлекли и се бе образувала дупка. Едно светкавично притичване и се озова под навеса. Двете фадроми сияеха в яркозелено през визьора.

Промъкна се до по-близкия катерпилар, пресегна се нагоре и отвори открехнатата врата. Скочи вътре, приведе се и безшумно я затвори.

Ключовете бяха на мястото си.

Погледна си часовника: Минди трябваше да е заела позиция поне преди десет минути.

„Време е за първи рунд“. Гедеон нагласи уредите за управление, постави ръка върху ключа и го завъртя.

Машината се събуди с гърлено ръмжене. Отлично. Почти всеки идиот можел да управлява фадромата с този джойстик, така се твърдеше в литературата. Гедеон бързо спусна стабилизаторите и вдигна кофата във вертикално положение над кабината като предпазна мярка срещу това, което щеше да се случи. После включи джойстика и дълбоко си пое дъх.

С плавно движение изправи грамадната, тежаща четвърт тон кофа бързо и мощно, като човек, изтласкващ юмрук над главата си. Тя с трясък удари покрива отдолу и той поддаде със стон на гнили греди и дъжд от водни струи. В първия момент изглеждаше, че ще се откъсне целият, после кофата проби дървото и ръждясалата ламарина и покривната конструкция с грохот се стовари на мястото си, като посипа фадромата с всевъзможни отломки.

С ново рязко движение Гедеон придвижи кофата настрани и стрелата проби в покрива продълговата дупка. После спусна кофата, приближи я до една от гредите и силно натисна надолу. Всичко се срути: гнили греди, дъски и разкъсани парчета гофрирана ламарина, придружавани от порои вода. Отекнаха два пистолетни изстрела и куршумите рикошираха от кофата. Значи беше познал: Кимащия жерав беше заел позиция на покрива на навеса, откъдето не само виждаше цялото гробище и траншеите, но и можеше да стреля по всеки, който идва за фадромите.

Гедеон без колебание сви стрелата в положение за движение, вдигна стабилизаторите, превключи на предна и подкара машината по полето, като завъртя кофата отзад като щит срещу евентуален обстрел. По нея почти незабавно зазвънтя дъжд от куршуми, но той вече бе добре защитен.

Копелето сигурно се беше изненадало безумно, когато фадромата бе пробила покрива. Адски жалко, че не си беше строшило врата. Но това доказваше, че Кимащия жерав не е неуязвима всевиждаща машина за убиване, както го описваше Гарса.

Гедеон се носеше с пълна скорост по калното поле. Обстрелът отзад стана по-точен, куршумите пробиваха покрива на кабината и го посипваха с пластмаса и изолиращ материал. Той се приведе ниско. Кофата не му осигуряваше стопроцентова защита.

Изправи се за миг, за да се ориентира, и видя, че почти е стигнал. Над главата му изсвириха още два куршума и единият облиза косата му. Още малко — и Гедеон спря фадромата, рязко отвори вратата, хвърли се навън и скочи от ръба на траншеята. Преобърна се във въздуха и скочи в калта и водата на дъното, после се изкатери до ръба и огледа полето през визьора. Стрелбата най-после бе престанала.

Беше овладял рова, Минди още не се бе разкрила, противникът му си беше направил криво сметките и с малко късмет можеше дори да е ранен.

Обзе го чувство, близко до еуфория. Засега водеше Кимащия жерав по точки.