Мери Хигинс Кларк
Бягство (9)

9

— Надявам се, че не си прекалено гладен, Алекс? — попита Джей Тейлър, поглеждайки за пореден път часовника си. — Лейси обикновено не закъснява.

Личеше си, че се дразни.

Мона Фаръл скочи в защита на дъщеря си.

— Движението е ужасно по това време на деня. Сигурно не е успяла да се прибере навреме.

Кит метна предупредителен поглед към съпруга си.

— Струва ми се, че не бива да се сърдим на Лейси, че закъснява след всичко, което й мина през главата напоследък. За бога, та нея за малко не я убиха преди два дни, после й разбиха апартамента… Няма защо да я тормозим допълнително, Джей.

— Съгласен съм — сърдечно отвърна Алекс Карбайн. — Много й се е събрало тези дни.

Мона Фаръл хвърли изпълнен с благодарност поглед към Карбайн, защото рядко се чувстваше напълно спокойна в присъствието на прекалено надутия си зет. Той се ядосваше твърде лесно и не проявяваше разбиране към никого, но тя забеляза, че този път се държи доста угоднически.

Бяха седнали в хола и пиеха коктейли, докато момчетата гледаха телевизия в малката всекидневна. Бони обаче беше при възрастните, понеже беше измолила разрешение да остане до по-късно, за да види Лейси. Момиченцето стоеше до прозореца и я чакаше.

Осем и петнайсет е, каза си Мона. Лейси трябваше да дойде в седем и половина. Много нетипично за нея. Какво може да я е задържало?

Лейси се прибра у дома в пет и половина и едва тогава осъзна с пълна сила случилото се през деня. Практически беше останала без работа. Паркър старши й беше обещал, че ще продължи да получава основната си заплата. „За известно време поне“, бе казал той.

Ще ме уволни, реши тя. Ще използва извинението, че съм застрашила фирмата, като съм копирала и укривала там веществено доказателство. Осем години работих при него. Аз съм една от най-добрите му агентки. Защо толкова държи да се отърве от мен? Нали лично синът му ми даде името на Къртис Колдуел и ми нареди да се срещна с него. И бас държа, че няма да ми даде допълнителната премия, която ми се полага за толкова години, стаж. Ще използва уволнението като повод. Дали наистина може да го направи? Изглежда съм загазила на няколко фронта, каза си тя, поклащайки глава при внезапно връхлетялата я зла участ. Трябва да поговоря с адвокат, но с кого?

В главата й изникна едно име. Джак Рийгън!

Той и съпругата му бяха двойка на средна възраст и живееха на петнайсетия етаж в същата кооперация. Миналата Коледа си побъбри с тях на някакъв коктейл и си спомни как хората го разпитваха за някакво криминално дело, което бил спечелил току-що. Реши да му се обади веднага, но забеляза, че телефонният им номер го няма в указателя.

Най-много да ми тръшнат вратата в лицето, реши Лейси, докато пътуваше с асансьора към петнайсетия етаж.

Позвъни на вратата им и се улови, че се оглежда неспокойно из коридора.

Изненадата им от факта, че я виждат, бързо се смени от искрена радост. Тъкмо пиеха шери като аперитив към вечерята и настояха да почерпят и нея. Чули бяха за разбития й апартамент.

— Отчасти това е и причината да дойда — започна тя.

Час по-късно Лейси си тръгна, след като беше ангажирала Рийгън да я представя в случай, че бъде подведена под отговорност за укриване на дневника.

— Най-дребното обвинение би било във възпрепятстване на държавната институция — отбеляза Рийгън. — Но ако решат, че сте имали някакви скрити мотиви да вземете дневника, нещата могат значително да се усложнят.

— Единственият ми мотив беше да изпълня обещанието, което дадох на умиращата — възпротиви се Лейси.

Рийгън се засмя, но очите му запазиха сериозното си изражение.

— Не е нужно да убеждаваш мен, Лейси, но не си постъпила много разумно.

Лейси държеше колата си в подземния гараж на кооперацията, но вече се страхуваше, че както вървяха нещата този лукс няма да може да продължи дълго. Това беше поредното неприятно заключение, с което се сблъскваше днес.

Най-натовареният час беше преминал, но движението продължаваше да е доста оживено.

Ще закъснея цял час, отбеляза мислено Лейси, докато минаваше с колата си по моста „Джордж Вашингтон“, където нещата се усложниха допълнително от затварянето на едната лента. Джей сигурно е в прекрасно настроение, каза си тя с тъжна усмивка, но всъщност истински се притесняваше, че кара близките си да я чакат.

Докато се движеше по магистрала 14, тя се чудеше до каква степен да им разкаже за случилото се. Всичко, реши тя накрая. Ще трябва да им кажа, в случай, че мама или Кит се обадят в агенцията и не ме намерят там.

Джак Рийгън е добър адвокат, вдъхна си увереност тя, завивайки по шосе 117. Той ще оправи нещата.

Погледна в огледалото за задно виждане. Дали онази кола не я преследва, запита се Лейси, завивайки по Шеридан авеню, след което се смъмри. Престани! Започваш да откачаш.

Кит и Джей живееха на тиха улица в скъп квартал. Лейси паркира пред къщата, излезе от колата и тръгна по алеята.

— Ето я — извика радостно Бони. — Лейси е тук!

Детето изтича към вратата.

— Крайно време беше — изпухтя Джей.

— Слава богу — промърмори Мона Фаръл. Тя знаеше, че Джей ще избухне, въпреки присъствието на Алекс Карбайн.

Бони с мъка отвори външната врата. В момента, в който вдигна ръце, за да прегърне Лейси, прозвучаха изстрели и няколко куршума просвистяха край тях. Лейси усети внезапна болка в главата и се втурна напред, за да прикрие Бони с тялото си. Откъм къщата се чуваха писъци, но в този момент цялата глава на Лейси сякаш пищеше.

В затишието, настъпило след изстрелите, тя набързо оцени ситуацията. Болката й беше напълно реална, но с внезапен пристъп на неизразима мъка осъзна, че кръвта, рукнала по шията й, блика от малкото телце на племенницата й.