Мери Хигинс Кларк
Бягство (18)

18

— Когато си измисляш приятел, мисли си за някой реален човек — поучаваше я помощник-шериф Свенсън. — Трябва да можеш да си го представиш как изглежда и как говори, така че ако се наложи да отговаряш на въпроси за него, да ти е по-лесно и да не се оплиташ. И помни, много е хитро да отговаряш на въпросите с въпроси.

Лейси си избра Рик Паркър за въображаем приятел, с когото е скъсала. С него можеше по-лесно да си представи, че скъсва, отколкото, че й е гадже, но поне не й беше трудно да се придържа към един постоянен образ.

Започна да ходи в спортната зала всеки ден, винаги късно следобед. Физическото усилие я караше да се чувства по-добре, пък и така се съсредоточаваше по-лесно. След като получи карта за социална осигуровка, можеше да започне да си търси работа, но помощник-шериф Свенсън й обясни, че програмата не дава фалшиви препоръки.

— Как ще си намеря работа без препоръка? — попита тя.

— Можеш да започнеш работа като доброволец и да работиш без заплащане в продължение на две седмици. После виж дали няма да те вземат.

— Аз лично не бих взела на работа никого без препоръки — твърдо отвърна тя.

Ясно беше обаче, че ще трябва поне да опита. С изключение на спортната зала, нямаше никакъв контакт с хора. Когато човек е постоянно сам, времето минава много бавно, така че Лейси чувстваше как унинието я затиска като тежко одеяло. Дори ежеседмичният разговор с майка й започваше да я плаши. Винаги завършваше по един и същ начин — майка й се разплакваше, а Лейси едва се удържаше да не закрещи от безпомощност.

През първите няколко дни, след като започна да ходи в спортната зала, се опита да завърже някакво приятелство с Рут Уилкокс. На нея първа изпробва историята за това как е попаднала в Минеаполис: майка й се омъжила повторно и се преместила да живее в Лондон; лекарят, при когото работела, се пенсионирал, а тя зарязала приятеля си. „Беше много избухлив и саркастичен“, обясняваше тя, мислейки си за Рик.

— Известен ми е този тип мъже — успокояваше я Уилкокс. — Но чакай аз да ти кажа нещо. Том Линч ме разпитваше за теб. Мисля, че те харесва.

Лейси много внимаваше да не покаже интереса си към Линч, но все пак беше положила основите на една планирана среща. Определила си беше да свършва с тичането, точно когато той започваше. Записа се в група по аеробика, която гледаше към пътечката за тичане и си избра място, откъдето той да я вижда, когато минава оттам. Понякога Том се отбиваше преди тръгване в барчето, за да изпие един плодов шейк или кафе. Тя започна да влиза в барчето няколко минути преди той да свърши обиколката си и винаги сядаше на маса за двама.

На втората седмица планът й успя. Когато той влезе в барчето, тя седеше сама на една двойна маса, а всички останали маси бяха заети. Той се огледа и очите им се срещнаха. Стискайки палци, тя небрежно посочи с пръст към празното място.

Линч се поколеба малко, после се приближи.

Лейси беше преровила целия дневник на Хедър и беше извадила всяка забележка по негов адрес. За пръв път името на Том се появяваше преди около година и половина, когато Хедър го срещнала след едно представление.

„Най-готиният дойде с нас в «Баримор» да хапнем по един хамбургер. Том Линч, висок, много симпатичен, към трийсетгодишен, ако не се лъжа. Води собствено предаване в Сейнт Луис, но каза, че скоро щял да се мести в Минеаполис. Братовчед е на Кейт, затова беше на представлението снощи. Каза, че най-неприятното на живота извън Ню Йорк било, че не можеш да ходиш редовно на театър. Много си говорих с него. Каза, че искал да остане няколко дни в Ню Йорк. Надявах се да ме покани да излезем, но къде този късмет?!“

Няколко месеца по-късно пишеше:

„Том Линч беше пак в Ню Йорк. Отидохме с няколко души да покараме ски в Стоу. Той е много печен. И симпатичен. Тъкмо с такъв мъж би искала да те види баба. Само че той не поглежда нито мен, нито другите момичета, пък и сега вече няма никакво значение.“

Три седмици по-късно Хедър беше загинала при въпросната злополука — ако въобще беше злополука. Докато преписваше бележките за него, Лейси се питаше дали Изабел или полицията са разговаряли с Линч за Хедър. И какво е имала предвид Хедър с думите: „Пък и сега вече няма никакво значение?“.

Дали е искала да каже, че Том Линч си има постоянна приятелка? Или означаваше, че самата Хедър е имала сериозна връзка?

Всичките тези мисли връхлетяха Лейси, докато Линч се настаняваше на масата срещу нея.

— Алис Карол, ако не се лъжа, нали — попита той с тон, който беше по-скоро утвърдителен, отколкото въпросителен.

— Да, а вие сте Том Линч.

— Така разправят. Разбрах, че сте отскоро в Минеаполис.

— Точно така.

Лейси се надяваше, че усмивката й е достатъчно естествена.

Сега ще започне да задава въпроси, притеснено си каза тя. Това ще е първото ми сериозно изпитание.

Тя взе лъжичката и заразбърква кафето си, после осъзна, че едва ли много хора изпитват нужда да разбъркват черно кафе. Свенсън й беше казал да отвръща на въпросите с въпроси.

— Оттук ли си, Том?

Знаеше, че не е, но й се стори нормално да попита.

— Не, роден съм във Фарго, Северна Дакота. Недалеч оттук. Гледала ли си филма „Фарго“?

— Много ми хареса — усмихна се тя.

— И въпреки това реши да се преместиш тук? При нас за малко не го забраниха. Хората решиха, че са ги изкарали пълни селяндури.

Дори на нея й прозвуча неубедително, когато се опита да обясни защо е дошла да живее в Минеаполис.

— Когато бях на шестнайсет, с майка ми бяхме тук на гости у приятели. Градът страшно ми хареса.

— Не вярвам да е било при време като сегашното.

— Не, беше през август.

— Сезонът на мухите?

Заяждаше се. Личеше си. Но когато лъжеш, всичко придобива по-друг смисъл. После я попита къде работи.

— Досега бях заета да уреждам жилището си и разни други неща — отвърна тя с мисълта, че това поне е истина. — Сега вече мога да започна да се оглеждам за работа.

— Каква?

— Ами преди поддържах застрахователната документация в един лекарски кабинет — обясни тя и бързо добави: — Но този път смятам да си намеря нещо по-различно.

— И правилно. Брат ми е лекар, попълването на документите за здравно осигуряване побърква цели три секретарки. При какъв лекар работеше?

— Педиатър.

Слава богу, че съм запомнила нещо от постоянните разкази на мама, така че поне да знам за какво говоря, каза си Лейси. Защо обаче въобще ми дойде на ум да спомена за застрахователна документация? Та аз не мога да различа един формуляр от друг!

И побърза да смени темата:

— Днес те слушах по радиото. Хареса ми интервюто ти с постановчика на миналогодишния концерт на групата „Чикаго“. Гледах го в Ню Йорк, преди да се преместя тук. Страшно ми хареса.

— Братовчедка ми Кейт участва в постановката на една пътуваща театрална трупа, която сега е в града — каза Линч.

Лейси забеляза замисления му поглед. Опитва се да реши дали да ме покани да го гледаме заедно. Дано го направи, помоли се тя. Братовчедка му Кейт е играла заедно с Хедър, тя ги е запознала.

— Утре е премиерата — продължи той. — Имам два билета. Искаш ли да дойдеш?