Мери Хигинс Кларк
Бягство (35)

35

Рик Паркър беше водил вече поне десетина клиенти да оглеждат апартамента на Уеъринг. На няколко пъти му се струваше, че сделката ей сега ще стане, но всеки път купувачът се отказваше в последния момент. Сега му се отваряше нова добра възможност — Шърли Форбс, разведена дама към петдесетте. Три пъти я беше водил да оглежда жилището и сега се бяха уговорили да я заведе отново в десет и половина.

Сутринта, едва влязъл в офиса, телефонът му иззвъня. Обаждаше се инспектор Ед Слоун.

— Рик, не сме се виждали от две седмици — каза той. — Я ела да си поговорим днес. Искам да проверя дали паметта ти се е освежила.

— Нямам какво повече да си спомням — сопнато отвърна Рик.

— О, имаш, имаш. В дванайсет да си тук.

Рик подскочи, когато Слоун хлопна слушалката. Той се отпусна тежко на стола и се зае да търка челото си, което бързо се покри с ледена пот. Главата му туптеше страшно, имаше чувството, че черепът му ще се взриви.

Прекалявам с пиенето, каза си той. Трябва да намаля малко.

Снощи беше обиколил любимите си барове. Дали не се е случило нещо, зачуди се той. Смътно си спомняше, че завърши вечерта с последна чаша в заведението на Ланди. Искаше да види портретите на Хедър по стените.

Забравих, че са ги махнали, каза си той. Да не би пък там да съм направил някоя глупост? Да не би да съм отворил дума пред Джими за рисунките? Дали не съм се изпуснал да кажа нещо за Хедър?

Последното нещо, което му се искаше да направи тази сутрин преди разговора с инспектор Слоун, беше да ходи в апартамента на Хедър, но нямаше как да отложи срещата. Шърли Форбс му беше казала специално, че ще дойде направо след посещение при лекаря си. Знаеше, че баща му ще побеснее, ако разбере, че е оставил сделката да му се изплъзне от ръцете.

— Рик.

Вдигна глава и видя Р. Дж. Паркър старши да стои надвесен над бюрото и да го гледа намръщено.

— Снощи вечерях в ресторанта на Ланди — каза баща му. — Джими иска апартаментът да се продаде. Казах му, че тази сутрин ще водиш клиент, който много се интересува от него. Джими сподели, че може да смъкне сто хиляди от исканите шестстотин, само да се отърве от жилището.

— Тъкмо отивам да се срещна с госпожа Форбс, татко — отвърна Рик.

Мили боже, каза си той на ум, Р. Дж. е бил снощи у Ланди. Като нищо можех да налетя на него!

Само при мисълта за възможната среща болезненото туптене в главата му се усили.

— Рик — продължаваше баща му, — едва ли има нужда да ти напомням, че колкото по-скоро се отървеш от този имот, толкова по-малък е шансът Джими да разбере…

— Да, татко, знам — Рик избута стола си назад. — Трябва да вървя.

— Много съжалявам. Точно такова жилище ми трябва, но съм сигурна, че тук никога няма да съм спокойна. Постоянно ще ме преследва мисълта за смъртта на онази нещастна жена, притисната като в капан от убиеца напълно беззащитна.

Шърли Форбс оповести решението си, докато двамата с Рик стояха в спалнята, където Изабел Уеъринг беше намерила смъртта си. Нищо в жилището не беше разместено, Форбс се огледа из стаята.

— Прочетох по Интернет всичко, което е излизало в пресата за убийството — сподели тя шепнешком, сякаш му доверяваше някаква тайна. — Доколкото разбирам, госпожа Уеъринг си е почивала, облегната на това легло.

С неестествено уголемени от диоптрите очи, госпожа Форбс посочи леглото.

— Четох всичко по случая. Почивала си е точно в тази стая и изведнъж дошъл някакъв си тип и я застрелял. Полицията смята, че се е опитала да избяга, но убиецът й е запречил изхода, така че тя паднала на леглото и вдигнала ръка, за да се предпази. Затова ръката й е била така окървавена. И после дошла агентката, точно в мига, когато жертвата извикала за пощада. Представете си само, можели са да убият и агентката. Тогава на апартамента щяха да тежат две убийства.

Рик рязко рече.

— Добре. Разбирам. Да вървим.

Жената го последва през всекидневната и надолу по стълбите.

— Струва ми се, че ви разстроих, господин Паркър. Съжалявам. Да не би да сте познавали Хедър Ланди или госпожа Уеъринг?

На Рик страшно му се искаше да хвърли идиотските й очила на пода и да ги смачка с крака. Искаше му се да изблъска тази тъпа воайорка навън и да я бутне по стълбите. Тя си беше точно такава, реши той — воайорка, само му губи времето, за да задоволи болното си любопитство. Навярно беше дошла да огледа мястото само заради извършеното убийство. Явно нямаше намерение да го купува.

Имаше и други жилища, които да й предложи, но да върви по дяволите, каза си той. Тя му спести нуждата да я изпъди, защото каза:

— Трябва да вървя. Ще ви се обадя след няколко дни, за да ми кажете дали не се е появило нещо ново.

И си отиде. Рик отиде в будоара, отвори вратата на шкафа за спално бельо и извади бутилката от скривалището. Отнесе я в кухнята, извади си чаша и я напълни до половината с водка. Отпи голяма глътка и седна на столчето на барплота, който разделяше кухнята от трапезарията.

Вниманието му бе привлечено от малка лампа в края на плота. Основата представляваше каничка. Спомняше си я дори прекалено добре.

— Това е моята вълшебна лампа — възкликна Хедър в деня, когато забеляза лампата в един антикварен магазин на 80-та Западна. — Ще я потъркам за късмет.

После я вдигна, затвори очи и занарежда със сериозен глас:

— О, всемогъщи дух, изпълни моето желание. Нека получа ролята, за която кандидатствах. Нека името ми свети с ярки букви по афишите.

После с разтревожен глас добави.

— И нека баба не ми се сърди много, когато му кажа, че съм си купила жилище без негово разрешение.

После се обърна към Рик и добави:

— Парите са мои, или поне той ми каза, че мога да ги използвам за каквото си поискам, но от друга страна знам, че искаше да участва в избора ми на жилище. Достатъчно се разтревожи, когато реших да оставя колежа и да се преместя да живея тук сама.

После отново се засмя — имаше прекрасна усмивка, спомни си Рик — и отново потърка лампата.

— Но може пък и да не се разсърди — добави тя. — Тази „вълшебна“ лампа може би е знак, че всичко ще бъде наред.

Рик погледна лампата, която стоеше в ъгъла. Протегна се и я издърпа толкова рязко, че шнурът се скъса.

Следващата седмица Хедър го беше помолила да анулира договора за продажбата и да й върне депозита.

— Говорих с майка ми по телефона и й казах, че съм видяла едно жилище, което страшно ми е харесало. Тя толкова се разстрои. Каза, че баща ми искал да ме изненада и вече ми бил купил жилище на 70-та Източна до Пето авеню. Не мога да му кажа, че вече съм си купила друго жилище без негово разрешение. Ти не го познаваш, Рик — умоляваше го тя. — Рик, моля те, баща ти е собственик на агенцията. Можеш да ми помогнеш.

Рик се прицели в стената над мивката и запрати лампата с всичка сила.

Духът от лампата беше изпълнил желанието на Хедър за ролята в представлението. Но след това не й беше помогнал много.

Агентката под прикритие Бети Пондс, жената, която Рик Паркър познаваше под името Шърли Форбс, докладваше на инспектор Слоун в 19-и полицейски участък.

— Паркър е напрегнат до такава степен, че е готов да се пръсне — казваше тя. — Още малко и ще се пукне като варено яйце. Трябваше да видите погледа му, докато разказвах за смъртта на Изабел Уеъринг. Рик Паркър направо се побърква от страх.

— И има за какво — обади се Слоун. — Федералните в момента говорят с един човек, който може да докаже, че Паркър е бил в Стоу същия следобед, преди Хедър Ланди да загине.

— Кога се очаква да дойде? — попита Пондс.

— По обяд.

— Е, вече е почти дванайсет. Аз ще тръгвам, защото не искам да ме види тук.

Тя махна с ръка и излезе от дежурната.

Стана дванайсет и петнайсет, после дванайсет и половина. В един часа Слоун се обади в „Паркър & Паркър“. Оттам му обясниха, че Рик Паркър е излязъл за срещата си в десет и половина и не се е връщал повече.

На следваща сутрин вече беше ясно, че доброволно или не — Рик Паркър е изчезнал.