Мери Хигинс Кларк
Бягство (12)

12

На спокойствие в заключения си кабинет той за пореден път се зачете в дневника на Хедър. О да, той си беше там. Беше се погрижил. Ченгетата проверяваха всички, с чиито имена разполагаха. Прав им път. Нека вървят за зелен хайвер.

Обърна страниците. Кръвта по тях беше засъхнала отдавна, навярно минути след като е била пролята. Въпреки това усещаше ръцете си лепкави. Избърса ги с кърпичката си, навлажнена с вода от каната, която винаги беше до него. Остана да седи така неподвижен и единственото движение беше отпускането и свиването на пръстите му — сигурен знак на възбуда.

От три месеца никой не беше виждал Лейси Фаръл. Или я бяха задържали като важен свидетел по делото, или беше изчезнала по програмата за защита на свидетелите. Твърдеше се, че е направила само едно копие на дневника, за Джими Ланди, но какво би могло да й попречи да направи и друго — за себе си?

Нищо.

Където и да се намира, навярно се досещаше, че след като заради дневника си струва да се убива, то той би трябвало да съдържа нещо достатъчно ценно. Изабел беше изпяла всичко на онази Фаръл. Кой знае какво й беше казала.

Сенди Саварано отново беше изчезнал. Той изглеждаше идеалният човек, когото да изпрати да вземе дневника и да се погрижи за Изабел Уеъринг, но се оказа твърде немарлив. Глупав и немарлив. На два пъти. Позволил беше на Фаръл да го види в апартамента на Уеъринг по време на убийството и сега тя можеше да го разпознае. (И ако ченгетата го спипат, тя щеше да го направи.) Оставил беше отпечатък в жилището на Фаръл, което беше готово обвинение за проникване с взлом. Сенди по-скоро би си признал всичко, отколкото да отиде в затвора, размишляваше той.

Фаръл трябва да бъде намерена, а Саварано най-после да си свърши работата. И тогава, може би, той най-сетне ще бъде в безопасност…