Мери Хигинс Кларк
Бягство (51)

51

Денят очевидно не беше свършил за инспектор Ед Слоун. След като остави Рик Паркър в рехабилитационния център в Хартфорд, той закара Присила Паркър в имението в Гринидж, откъдето взе собствената си кола.

На път за Манхатън той се обади в участъка, за да провери дали Ник Марс е там.

— Болдуин те търси няколко пъти, всъщност звъни през една минута — съобщи той на Слоун. — Иска да те види колкото е възможно по-скоро. Не можел да се свърже с теб по телефона в колата ти.

— Да — отвърна Слоун, — нищо чудно.

Какво ли ще каже, ако разбере, че съм се возил в лимузина с шофьор?

— Какво иска пък сега?

— Всички дяволи изглежда са излезли от ада — уведоми го Марс. — За малко да пипнат Лейси Фаръл в Минеаполис, където я бяха скрили. Изчезнала е и Болдуин смята, че е тръгнала за Ню Йорк. Иска да се координираме, преди да са успели да я спипат тук. Иска да я прибере на топло като свидетел по обвинението.

После добави:

— Как се справи ти, Ед? Успя ли да откриеш Паркър?

— Открих го — каза Слоун. — Обади се на Болдуин и ни уреди среща. Ще те видя в офиса. Може би ще успея да стигна преди седем.

— Няма нужда. Той е в града. Иска да говори с нас в участъка.

Когато инспектор Слоун пристигна в 19-ти полицейски участък, той спря пред бюрото и си свали сакото. После, следван от Ник Марс, тръгна на срещата с Гари Болдуин, който го очакваше в стаята за разпити.

Болдуин още не беше успял да се отърси от гнева си при новината, че Лейси Фаръл е изчезнала, но все пак се сдържа достатъчно, за да поздрави Слоун, че е успял да намери Рик Паркър.

— Какво, по дяволите, ви разказа? — попита той.

Слоун му даде пълен отчет за разговора им, като обърна поглед към бележките си само веднъж или дваж.

— Вярвате ли, че казва истината? — запита Болдуин.

— Да, смятам, че казва истината — отвърна Слоун. — Познавам дилъра, който продава наркотици на Рик. Ако той е бил този, който е наредил на Рик да вкара Саварано в апартамента на Изабел Уеъринг, със сигурност идеята не е била негова. Изпълнявал е поръчка. Някой му е наредил и той го е свършил.

— Значи няма да се доберем до големите клечки чрез Паркър — рече Болдуин.

— Точно така. Паркър е боклук, но не е престъпник.

— Вярвате ли, че баща му наистина е наредил да го опердашат, когато се е опитал да притисне Хедър Ланди?

— Мисля, че е възможно — отвърна Слоун. — Ако Хедър Ланди е отишла при Паркър старши, за да се оплаче от Рик, би било даже доста вероятно. От друга страна, не ми се струва много възможно, защото не съм уверен, че тя би се доверила на Паркър старши. По-скоро би се страхувала, че той може да каже на баща й.

— Добре. Ще хванем дилъра на Рик Паркър и ще го понатиснем малко, но вероятно сте прав. Той сигурно е само връзка, не е от големите играчи. А за Рик Паркър ще се погрижим да не напуска рехабилитационния център без някой да го следи. А сега да се върнем на Лейси Фаръл.

Слоун посегна да извади цигара и се намръщи.

— Цигарите ми са в джоба на сакото, Ник. Би ли ми ги донесъл?

— Разбира се, Ед.

Марс се забави не повече от минута. Той сложи на масата пред Слоун пакет цигари и пепелник.

— Не ти ли е идвало на ум да спреш да пушиш? — попита Болдуин, който изгледа и цигарите, и пепелника с върховно презрение.

— Да, много пъти — отвърна Слоун. — Та какво ново покрай Фаръл?

Веднага щом Болдуин си отвори устата, на Ед Слоун му стана ясно, че е бесен и Лейси му е направо черна пред очите.

— Майка й си призна, че знаела, че Лейси е в Минеаполис, но се кълне, че не е казвала на никого. Само че аз не мога да й повярвам нито за миг.

— Може информацията да е изтекла от другаде — предположи Слоун.

— От моя офис и от федералния шериф не е имало никакви издънки — рече Болдуин с леден тон. — За разлика от вашия участък, ние поддържаме необходимите мерки за сигурност — добави той.

Сам се натресох, отбеляза мислено Слоун.

— Какви са плановете ви, сър? — попита той.

Почувства се малко по-добре, като усети, че Болдуин не знае как да възприеме обръщението „сър“ — като саркастична забележка, или като признак на уважение.

— Проследихме кредитната карта, която сме дали на Фаръл. Знаем, че я е използвала, за да лети до Чикаго, после до Бостън. Сега вероятно е на път за Ню Йорк. Апартаментът й се подслушва, но едва ли е толкова глупава, че да отиде там — продължи Болдуин. — Сградата е под наблюдение. Телефоните на майка й, на сестра й, а от понеделник и на зет й, се подслушват. Имаме човек, прикрепен към всеки член от семейството, в случай, че реши да се срещне с тях.

Болдуин млъкна за малко и погледна оценяващо Слоун.

— Освен това ми хрумна, че Лейси Фаръл може случайно да реши да ви се обади лично — рече той. — Вие как мислите?

— Много се съмнявам. Мисля, че не се държах твърде мило с нея.

— Тя не заслужава внимателно отношение — рязко рече Болдуин. — Укри веществено доказателство по случай за убийство. Издаде местонахождението си, когато я бяхме настанили на сигурно място. А сега се излага на особено голям риск. Инвестирали сме невероятно много пари и време в това да й спасяваме живота, а в замяна не сме получили нищо, освен оплаквания и отсъствие на всякакво сътрудничество от нейна страна. Дори да е напълно лишена от чувство за самосъхранение, можеше поне да покаже малко благодарност!

— Сигурен съм, че ни е вечно задължена — каза Слоун и стана от стола. — Освен това съм уверен, че дори да не бяхме изхарчили толкова пари и време, на нея би й било по-добре, ако е жива.