Мери Хигинс Кларк
Бягство (59)

59

— Надявам се мама да дойде преди Лейси да се обади отново — тревожеше се Кит.

Седяха в кабинета на пастора и пиеха кафе. Телефонът беше точно до лакътя на Кит.

— До десет минути ще бъде тук — уверено отвърна Джей. — Тъкмо се готвеше да излиза, отиваше на късна закуска с Алекс в Ню Йорк, така че я хванах на вратата.

— Мама е безкрайно разстроена от цялата тази история — обясняваше Кит на свещеника. — Знае, че федералният прокурор смята, че тя е виновна за изтеклата информация, което е направо смешно. Та тя дори на мен не каза къде е Лейси. Направо ще получи удар, ако не й дадем възможност да говори с нея.

— Ако Лейси се обади — предупреди я Джей. — Може и да не успее да се свърже отново с нас, Кит.

Дали я следяха, чудеше се Лейси. Не можеше да разбере със сигурност. Зад таксито имаше някаква черна тойота, която сякаш караше все на същото разстояние след таксито.

А може и да се лъжа, каза си тя, позволявайки си лека въздишка на облекчение, когато колата свърна на първата отбивка, след като излязоха от тунела „Мидтаун“.

Тим беше залепил кода на телефона на гърба на слушалката. Лейси знаеше, че Кит и Джей я чакат да се обади в църквата, но ако можеше, тя би предпочела да получи информацията по друг начин. Трябваше й адресът на Макс Хофман, където — дано, Господи! — продължаваше да живее съпругата му. Трябва да отиде при нея и да разбере всичко, което би могла да знае за разговора на съпруга й с Хедър Ланди.

Лейси реши най-напред да опита да вземе адреса на госпожа Хофман от службата за телефонна информация. Набра номера и каза името.

— Макс Хофман. Не му знам адреса.

Последва кратка пауза.

— По молба на абоната, този номер не се съобщава.

Движението беше сравнително леко и Лейси разбра, че вече наближават Литъл Нек. Грейт Нек беше следващото градче. Какво ще прави, ако стигнат там, а тя не може да каже адреса на шофьора? И без това едва се беше съгласил да я закара толкова далеч от Манхатън. Ако стигнеха до дома на госпожа Хофман и тя не си беше вкъщи или пък не желаеше да й отвори, какво щеше да прави тогава?

Ами ако я бяха проследили?

Тя отново позвъни в църквата. Кит се обади веднага.

— Мама току-що пристигна, Лейси. Непременно държи да говори с теб.

— Кит, моля ти се…

Майка й взе слушалката.

— Лейси, на никого не съм казвала къде си!

Толкова е разстроена, каза си Лейси. Разбирам, че не й е лесно, но в момента просто не мога да говоря с нея.

Тогава майка й милостиво рече:

— Джей иска да ти каже нещо.

Вече влизаха в Грейт Нек.

— Какъв е адресът? — попита шофьорът.

— Спрете тук за малко — каза му Лейси.

— Госпожо, нямам намерение да си прекарам неделята тук.

Лейси усети как нервите й се опъват до краен предел. Една черна тойота намали и спря на паркинга. Значи наистина я бяха проследили. Цялата се изпоти. Но когато видя, че от колата слиза млад мъж с дете, си позволи въздишка на облекчение.

— Лейси? — чу се въпросителният глас на Джей по телефона.

— Джей, успя, ли да ми намериш адреса на Хофман в Грейт Нек?

— Лейси, нямам никаква представа къде да го намеря. Трябва да се върна в офиса и да се обадя на разни познати. Обадих се на Алекс. Той познаваше добре Макс. Каза, че му имал адреса записан някъде при списъка за коледни картички. В момента го търси.

За пръв път през дългите месеци на изпитание Лейси се почувства напълно отчаяна. Да стигне толкова близо до желаната информация и да спре дотам. После чу Джей да казва:

— Какво казвате, отче? Не, не знам в кой погребален дом.

Отец Едуардс пое издирването в свои ръце. Докато Лейси си размени още няколко думи с майка си, пасторът се обади на два погребални дома в Грейт Нек. С помощта на съвсем лека измама, той се представи и обясни, че един от неговите енориаши искал да поръча служба на името на Макс Хофман, който бил починал преди година, някъде през декември.

Във втория погребален дом казаха, че те са уредили погребението на господин Хофман и с радост съобщиха на отец Едуардс адреса на госпожа Хофман.

Джей го предаде на Лейси.

— По-късно ще ви се обадя пак — каза Лейси. — За бога, не казвайте на никого къде отивам.

Поне се надявам, че ще мога да ви се обадя по-късно, каза си тя на ум, докато таксито се отдели от бордюра и потегли към близката бензиностанция, за да пита как да стигне до Адамс плейс 110.