Мери Хигинс Кларк
Бягство (32)

32

Във вторник сутринта Лейси вече чакаше пред агенцията, когато Милисънт Ройс пристигна точно в девет часа.

— Заплатата не е чак толкова голяма — пошегува се Милисънт Ройс.

— Така е — отвърна Лейси, — но работата ми харесва.

Госпожа Ройс отключи и отвори вратата. Отвътре ги лъхна приятна топлина.

— Типично хладно утро в Минесота — отбеляза Ройс. — Най-напред да направя кафето. Ти как го пиеш?

— Черно, моля.

— Реджина, секретарката, която напусна преди няколко дни, защото ще ражда, си слагаше две препълнени лъжички захар и изобщо не напълняваше. Казвах й, че това е сериозен повод за завист.

Лейси се сети за Джейн Бойд, секретарката в „Паркър & Паркър“, която непрестанно дъвчеше бисквити или шоколад, без изобщо да й се отрази на фигурата.

— Имаше едно такова момиче в… — Лейси едва не си прехапа езика, но после бързо добави: — в лекарския кабинет. Не се задържа дълго и по-добре. Даваше лош пример.

Представи си, че Милисънт Ройс реши да се обади на нейна бивша колежка, за да поиска препоръка. Внимавай, смъмри се Лейси, внимавай.

Точно тогава дойде първото спасително позвъняване за деня.

В дванайсет Лейси замина на обяд с Кейт Ноулс.

— Ще се върна в два — обеща тя, — а след това ще хапвам по сандвич в офиса, така че ще можеш да излизаш. Аз ще стоя тук.

Лейси пристигна в „Радисън“ в 12:25 и завари Кейт да седи на масата и да дъвче хлебче.

— Това ми е и за обяд, и за закуска — обясни тя, — затова започнах. Надявам се, че не сърдиш.

Лейси се настани на стола срещу нея.

— Не, разбира се. Как върви представлението?

— Страхотно.

Поръчаха си омлет, салата и кафе.

— Най-важното свършихме — усмихна се Кейт — и сега мога да си призная, че съм малко любопитна. Сутринта говорих с Том и му казах, че ще обядваме заедно. Той каза, че за съжаление нямало да може да дойде с нас и поръча да ти предам много поздрави.

Кейт си взе още едно хлебче.

— Том ми разказа как си решила просто така да се преместиш да живееш тук. С какво толкова те заплени този град?

Отговаряй на въпросите с въпроси.

— Нали пътуваш често с трупата — отвърна Лейси. — Не ти ли се случва да запомниш някой град по-добре от друг?

— О, разбира се. По-хубавите места, като тук, както и не чак толкова хубавите. Нека да ти разкажа за особено неприятните…

Лейси се отпусна, докато слушаше разказа на Кейт, която говореше много увлекателно. Хората в шоу бизнеса обикновено са така, помисли си Лейси с тъга. Татко имаше същата дарба. Той можеше да направи и списъка за пазаруване да звучи интересно.

По време на втората чаша кафе Лейси успя да насочи разговора към Бил, онзи познат, за който Кейт беше споменала преди.

— Онази вечер спомена за някакъв твой приятел — започна Лейси. — Бил… някой си?

— Бил Мерил. Добро момче. Може дори да се окаже подходящият мъж, само че както вървят нещата, никога няма да разбера. Все пак, още не съм се отказала — очите на Кейт заблестяха. — Проблемът е, че прекалено много пътувам, а той също постоянно е на път.

— С какво се занимава?

— Работи в инвестиционна банка и постоянно пътува до Китай и обратно.

Дано не е в Китай точно сега, помоли се мислено Лейси.

— В коя банка работи?

— В Чейс.

Лейси се беше научила да внимава за онази искрица в погледа, която означаваше, че любопитството й е забелязано. Кейт беше умно момиче. Схващаше, че започват да я разпитват целенасочено. Научих каквото ми трябваше, каза си Лейси. Сега остави Кейт да говори.

— За теб най-доброто би било да участваш в бродуейска постановка, която да се задържи десетина години на върха — каза тя.

— Ето това се казва приказка — доволно се засмя Кейт. — Дето се казва: „И душата в рая“. Много ми се иска да се задържа постоянно в Ню Йорк. Главно заради Бил, разбира се, но няма никакво съмнение, че и Том ще се озове там в края на краищата. Успехът му е ясно написан и няма начин да не отиде в Ню Йорк. За мен това би било най-хубавото, което може да се случи. И двамата нямаме братя и сестри, така че сме си по-близки от обикновени братовчеди. Винаги ми е помагал. Освен това Том е от хората, които инстинктивно усещат, когато някой има нужда от помощ.

Интересно дали затова ме покани да излезем миналата седмица и след това ми се обади снощи, запита се Лейси. Тя махна за сметката.

— Трябва да вървя — бързо обясни тя. — Днес ми е първият пълен работен ден.

Лейси се обади по телефона във фоайето и остави съобщение за Джордж Свенсън.

— Имам нова информация за Хедър Ланди, която трябва незабавно да предам на господин Болдуин от федералната прокуратура.

Тя затвори и бързо излезе навън, съзнавайки, че вече закъснява за агенцията.

Минута по-късно една ръка с кафяви старчески петна взе слушалката, която още не беше изстинала от нейното докосване.

Сенди Саварано никога не се обаждаше от телефон, който може да бъде проследен. Джобовете му винаги бяха пълни с монети. Планът му беше да проведе пет разговора оттук, после да отиде на друго място и да се обади на още пет места и така, докато изчерпи списъка с агенции по недвижими имоти.

Той навъртя номера и от другата страна му отговориха:

— Централна агенция.

Тогава той предприе първия си ход.

— Не бих искал да ви отнемам много време. Обаждам се от името на Националната асоциация на агенциите по недвижими имоти. Провеждаме неофициално проучване…