Мери Хигинс Кларк
Бягство (36)

36

Лейси си даваше сметка, че не може повече да ходи в спортната зала „Туин Ситис“, защото това означаваше постоянно да се натъква на Том Линч. Въпреки че му бе казала, че в живота й има друг мъж, тя бе сигурна, че ако продължават да се виждат всеки ден, накрая неизбежно ще започнат да излизат заедно, а тя просто не можеше да понася постоянните лъжи и измислици, които се налагаше да говори.

Определено го харесваше и несъмнено й се искаше да го опознае по-добре. Чудесно можеше да си представи да седи на маса с чиния спагети и чаша вино и да му разказва за майка си и баща си, за Кит, за Джей и децата. Но онова, което не можеше да си представи, беше как самата тя измисля истории за някаква майка, която ужким живее в Англия, за училище, където никога не е ходила, или пък за несъществуващ приятел.

Кейт Ноулс беше казала, че Том обичал Ню Йорк и в крайна сметка професионалният му път щял да го отведе там. Дали познава града добре, чудеше се Лейси. Сигурно щеше да бъде много приятно да го разведе по някой от любимите маршрути на Джак Фаръл: Ийст Сайд, Уест Сайд, из целия град.

В дните непосредствено след посещението на Том в жилището й, Лейси установи, че когато най-сетне успее да заспи, той се появява в сънищата й. В тези сънища на вратата се позвъняваше, тя отваряше и той казваше същите думи, както онази последна вечер: „Не, Алис, господин Линч“.

Но на третата нощ сънят се промени. Този път, докато Том вървеше към нея по коридора, вратата на асансьора се отвори и Къртис Колдуел излезе отвътре с пистолет, насочен в гърба на Том. Същата нощ Лейси се събуди с вик, с който се опитваше да предупреди Том, опитваше се да го изтегли вътре, да залости вратата така, че двамата да са на сигурно място.

При това състояние на постоянно объркване и тревога, работата при Милисънт Ройс беше истинско спасение. По покана на Милисънт Лейси вече няколко пъти я придружаваше навън — кога да покажат къща на евентуален клиент, кога да огледат нов обект.

— Ще ти бъде по-интересно, ако опознаеш района по-добре — каза й госпожа Ройс. — Чувала ли си, че разположението прави имота?

Разположението, разположението, разположението. В Манхатън изгледът към парк или река рязко вдигаше цената на жилището. Лейси жадуваше да сподели с Милисънт истории за разни странни клиенти, с които се беше срещала през годините.

Вечерите бяха най-трудното време. Точеха се дълги и празни. В четвъртък вечер се насили да отиде на кино. Салонът беше полупразен, имаше цели незаети редове, но точно преди да започне филмът, по пътеката се зададе някакъв мъж, който се огледа и избра да седне точно зад нея.

В полутъмната зала тя успя да забележи само, че е слаб и средно висок. Сърцето й заби лудо.

Докато вървяха имената на създателите на филма Лейси чу как седалката зад нея изскърца, когато мъжът се настани, подуши миризмата на пуканките му. После внезапно усети ръката му на рамото си. Почти парализирана от страх, тя успя да направи свръхчовешко усилие, за да се обърне и да го погледне.

Той държеше ръкавица.

— Ваше ли е това, госпожо? — попита той. — Беше под стола ви.

Лейси не остана да види филма. Невъзможно беше да се съсредоточи върху действието на екрана.

В петък сутринта Милисънт я попита какво смята да прави през почивните дни.

— Най-вероятно ще си търся спортна зала или клуб — отвърна Лейси. — Там, където членувам сега, нямат зала за скуош, а аз много обичам скуош.

Това, разбира се, не е истинската причина, поради която не желая да ходя повече в „Туин Ситис“, каза си тя на ум, но поне този път отговорът ми не е пълна лъжа.

— Чух, че в Едина са отворили някакъв нов клуб, където имало страхотна зала за скуош — каза Милисънт. — Ще разпитам повече.

След няколко минути тя се върна при бюрото на Лейси с усмивка на човек, който току-що е отбелязал гол.

— Права бях. И понеже е още ново, заведението прави отстъпка… ако се запишеш веднага.

Когато малко по-късно Милисънт тръгна на среща с клиент, Лейси се обади на Джордж Свенсън. Имаше към него две молби. Искаше отново да говори с федералния прокурор Гари Болдуин.

— Мисля, че заслужавам да науча какво става — каза тя.

После добави.

— В спортната зала „Туин Ситис“ станаха твърде любопитни. Страхувам се, че ще трябва да помоля да ми отпуснете сума да се запиша в друг клуб.

Просяк, отчаяно си каза тя, докато чакаше отговора му. Аз съм не само лъжкиня, но и просяк!

Свенсън обаче отговори без никакво колебание:

— Лесно може да се уреди. Промяната ще ти се отрази добре.