Мери Хигинс Кларк
Бягство (37)

37

Всяка сутрин по време на самотната си закуска Лоти Хофман четеше Ню Йорк таймс. Цели четиридесет и пет години — до преди малко повече от една година — двамата с Макс бяха споделяли и двете. Лоти още не можеше да свикне с мисълта, че онзи декемврийски ден Макс излезе както обикновено за сутрешната си разходка и повече не се върна.

Едно заглавие на страница трета на „Дейли нюз“ привлече вниманието й:

„Ричард Паркър младши, издирван за разпит във връзка с убийството на Изабел Уеъринг, изчезнал.“

Какво ли му се е случило, разтревожи се тя.

Лоти бутна стола си и отиде до бюрото в хола. От средното чекмедже извади писмото, което Изабел Уеъринг беше написала на Макс точно в деня, преди да я убият, и го препречете отново.

„Скъпи Макс,

Днес се опитах да ти се обадя по телефона, но се оказа, че номерът ти го няма в указателя, затова реших да ти пиша. Сигурна съм, че знаеш за смъртта на Хедър, която катастрофира миналия декември. Смъртта й беше огромна загуба за мен, разбира се, но обстоятелствата покрай нещастието са още по-смущаващи.

Докато разчиствах жилището, попаднах на дневника й — в него тя споменава, че смята да обядва с теб. Това е било само пет дни преди смъртта й. В дневника след това не се споменава нищо нито за теб, нито за срещата ви. Има обаче две бележки, от които ясно си личи, че е била объркана, но няма нищо, което да ми подскаже какво я е тревожело.

Макс, ти си работил в ресторанта на Джими през първите петнайсет години от живота на Хедър. Ти си най-добрият, който Джими някога е имал, и знам колко много съжаляваше той, когато реши да го напуснеш. Помниш ли когато Хедър беше на три годинки и ти й правеше разни фокуси, за да я накараш да позира на художника, който рисуваше стенописите? Хедър те обичаше и ти се доверяваше, надявам се, че е споделила с теб нещо при вашата среща.

Моля те, обади ми се, независимо от всичко. Отседнала съм в апартамента на Хедър. Телефонният номер там е 555–2437.“

Лоти остави писмото в чекмеджето и се върна на масата. Вдигна чашата с кафе и чак тогава забеляза, че ръката й трепери така силно, че се наложи да я придържа с лявата. От онази ужасна сутрин, когато отвори вратата и видя застаналия там полицай… от тогава насам чувстваше съвсем осезаемо бремето на седемдесетте и четири години, на които беше.

Замисли се отново за онези дни.

Обадих се на Изабел Уеъринг, неспокойно се зае да си припомня тя. Остана толкова поразена, когато й казах, че Макс е загинал, след като случаен шофьор го бутнал и след това избягал — и то само два дни преди смъртта на Хедър. Тогава все още си мислех, че е загинал при случайна злополука.

Спомни си как Изабел я беше попитала дали знае за какво са си говорили Макс и Хедър при срещата си.

Макс винаги казваше, че в неговия занаят човек чува много неща, но се научава да си затваря устата. Лоти поклати глава. Е, изглежда при разговора с Хедър е нарушил правилото си и това му струваше живота.

Опита се да помогне на Изабел.

Казах й всичко, което знаех, продължаваше да си спомня тя. Казах й, че никога не съм се виждала с Хедър, макар че ходих на организирано от социални грижи посещение на „Годеникът“, когато тя играеше в него. Скоро след това Лоти беше заминала пак със същата група възрастни хора на еднодневна екскурзия в хижа в Мохонк, един курорт в планините Катскил. Там за миг бе зърнала Хедър — за втори и последен път. Тръгнала бях да се разхождам покрай пистите и видях една двойка, мъж и жена в ски екипи, да се прегръщат. Седяха в една беседка и явно бяха много заети със себе си. Познах Хедър, но не и мъжа. Същата вечер Лоти сподели с Макс видяното.

Той ме попита за приятеля на Хедър, спомняше си тя. Когато му го описах, Макс разбра за кого става въпрос и страшно се разстрои. Каза, че онова, което знаел за този човек, щяло да накара косите ми да настръхнат. Каза, че бил много предпазлив, че срещу него нямало и следа от подозрение, но Макс знаел, че е рекетьор и търговец на наркотици.

Макс не ми каза името на този човек, продължаваше спомените си Лоти, и преди да успея да го опиша на Изабел Уеъринг онази вечер, когато тя ми се обади, Изабел ме прекъсна с думите:

— Чувам стъпки долу. Сигурно е агентката. Кажи ми телефонния си номер. Ще ти се обадя веднага щом се освободя.

Лоти си спомни как Изабел беше повторила няколко пъти номера преди да затвори. Цяла вечер чаках да ми се обади, а след това чух новините в единайсет часа.

Едва тогава проумя какво точно се беше случило. Човекът, който беше влязъл, докато двете с Изабел говореха по телефона, явно е бил убиецът на Изабел Уеъринг. Изабел беше мъртва, защото не бе пожелала да престане да търси причината за смъртта на Хедър. А сега Лоти беше сигурна, че Макс загина само защото беше предупредил Хедър за истинската същност на човека, с когото се срещаше.

И ако го видя, бих могла да го разпозная, казваше си тя, но, слава богу, никой не знае за това. В едно нещо Лоти беше напълно сигурна — каквото и да бе казал Макс на Хедър, когато я е предупредил, той в никакъв случай не би замесил Лоти. Тя знаеше, че той никога не би я изложил на опасност.

Ами ако полицията дойде да я разпитва, внезапно се запита тя. Какво би я посъветвал Макс?

Отговорът беше много успокоителен и толкова ясен, сякаш Макс седеше на масата срещу нея.

— Не прави абсолютно нищо, Лоти — посъветва я той. — Не казвай нищо на никого.