Мери Хигинс Кларк
Бягство (23)

23

След близо четири месеца разследване федералният прокурор Гари Болдуин не беше и на милиметър по-близо до откриването на Сенди Саварано, отколкото по времето, когато още вярваше, че Саварано почива заровен в гробището Удлон. Неговите хора бяха проучили дневника на Хедър Ланди до последната подробност и бяха проследили всички, споменати в него.

По същия път се беше опитала да върви и Изабел Уеъринг, помисли си Болдуин, докато за пореден път изучаваше лицето на Сенди Саварано, нарисувано от полицейския художник по описанието на Лейси Фаръл. Към рисунката художникът беше прикрепил бележка: „Свидетелката явно не е забелязала подробности, по които заподозреният да бъде идентифициран“.

Говориха с портиера на сградата, където беше извършено убийството, но той не помнеше как изглежда убиецът. Казваше, че и без това виждал прекалено много хора, които влизат и излизат, пък и без това се канел да се пенсионира.

При това положение ми остава само Лейси Фаръл, която лично да разпознае Саварано, горчиво размишляваше Болдуин. Ако й се случи нещо, край на целия случай. Вярно че намерихме отпечатък на Саварано на вратата на апартамента й, след като беше разбит, но дори не можем да докажем, че е влизал вътре. Единствено Фаръл може да го уличи в убийството на Изабел Уеъринг. Без нея няма никакъв шанс да бъде идентифициран, продължаваше той.

Единствената полезна информация, която тайните агенти успяха да съберат за убиеца, беше, че преди да инсценира смъртта си, клаустрофобията на Саварано явно се е задълбочила. Единият от агентите сподели:

— Сенди сънува кошмари, в които вратата на килията се затръшва зад него.

Какво ли го беше изкарало отново на работа, питаше се Болдуин. Големи пари? Може би дължи услуга някому? А може и двете. Не бива да се пропуска и тръпката на лова, разбира се. Саварано беше истински хищник. Може би дори го беше направил от скука. Спокойният живот не беше за него.

Болдуин знаеше досието на Саварано наизуст: „Четиридесет и две годишен, заподозрян в десетина убийства, но никога не е влизал в затвор след изправителния дом, където е бил като дете! Умник, с вроден талант на убиец“.

Ако бях на мястото на Саварано, продължаваше да разсъждава Болдуин, основната цел в живота ми в момента би била да открия Лейси Фаръл и да й попреча веднъж завинаги да ме идентифицира.

Той поклати глава и челото му се набръчка загрижено. Програмата за защита на свидетели не беше чак толкова неуязвима, знаеше го много добре. Хората стават небрежни. Когато се обаждат у дома, обикновено казват нещо, което издава къде се намират, или пък пробват да пишат писма. Един мафиот, когото бяха включили в програмата, след като беше оказал съдействие на държавата, се оказа толкова тъп, че изпрати поздравителна картичка на някакво старо гадже. Една седмица по-късно го застреляха.

Гари Болдуин се безпокоеше за Лейси Фаръл. Психологическият й профил показваше, че е човек, който няма да издържи дълго време сам. Освен това беше прекалено доверчива — нещо, което можеше да я вкара в голяма неприятност. Той поклати глава. Не можеше да направи нищо друго, освен да предаде сигнал по сигурните канали за връзка с нея, за да я предупреди да не сваля гарда нито за секунда.