Мери Хигинс Кларк
Бягство (29)

29

Сенди Саварано пристигна на летището Сейнт Пол в Минеаполис и моментално се отправи към мястото за получаване на багажа, където взе тежкия си черен куфар. После откри мъжката тоалетна и се заключи в една кабинка. Вътре постави куфара върху капака на тоалетната и го отвори.

От куфара извади ръчно огледало и закопчан с цип калъф, от който измъкна сива перука, чифт дебели прошарени вежди и кръгли очила с рогови рамки. Саварано свали контактните си лещи, под които се показаха черните му като въглен очи, после с ловко движение постави перуката на главата си, среса я така, че да покрива част от челото му, залепи си веждите и сложи очилата. С козметичен молив добави няколко старчески петна по челото и опакото на ръцете си. Бръкна в страничния джоб на куфара и извади чифт ортопедични двуцветни обувки, които обу вместо мокасините, с които беше пристигнал. Накрая извади опакования в една торба дебел балтон от туид с големи подплънки на раменете и мушна вътре якето, с което бе слязъл от самолета.

Мъжът, който излезе от кабинката на тоалетната, изглеждаше с двайсет години по-стар и по нищо не приличаше на влезлия преди малко. След това Сенди отиде на гишето за коли под наем, където го очакваше автомобил, запазен на името на Джеймс Бърджис от Филаделфия. Извади от портфейла си шофьорска книжка и кредитна карта. Шофьорската книжка беше изключително добър фалшификат, кредитната карта беше напълно редовна, издадена на откритата на името на Бърджис сметка.

Когато излезе от сградата на летището, го посрещна свеж хладен въздух. Той застана заедно с другите пътници на спирката на автобуса, който щеше да ги закара до паркинга за коли под наем. Докато чакаше, се зае да изучава картата, която служителите на летището му бяха направили, като се стараеше да запомни наизуст маршрутите, водещи навън и навътре в града, както и времето, за което може да се изминат. Обичаше да планира всичко много грижливо. Никакви изненади — това беше девизът му. А точно това правеше неочакваната поява на онази Фаръл в жилището на Уеъринг още по-дразнещо. Успяла беше да го изненада и той бе допуснал грешка, като я остави да се измъкне.

Много добре знаеше, че вниманието, с което изпипва подробностите, беше основната причина да е все още жив, докато толкова много от неговите съвипускници от изправителното училище отдавна излежаваха присъди по затворите. Самата мисъл за това го накара да потрепери.

Дрънченето на вратата в затворническата килия… Да се събуди с мисълта, че е затворен, че никога повече няма да види белия свят… Да усеща стените и тавана край себе си, как го притискат, как го задушават…

Сенди усети едри капки пот под кичурите коса, внимателно сресана над челото.

На мен това никога няма да се случи, обеща си той. По-скоро ще умра.

Автобусът наближи. Той нетърпеливо вдигна ръка, за да бъде сигурен, че ще спре. Нямаше търпение да тръгне и да се залови с издирването на Лейси Фаръл. Докато дишаше, тя представляваше постоянна заплаха за свободата му.

Автобусът спря и отвори врати, за да се качат пътниците, но в този миг нещо се удари отстрани в крака му. Той се завъртя рязко и се озова лице в лице с младата жена, която седеше до него в самолета. Нейният куфар се беше катурнал върху крака му.

Погледите им се срещнаха и той си пое дълбоко въздух. Очите им бяха на няколко сантиметра един от друг, но по лицето й нямаше никакъв признак, че го е познала.

Тя се усмихна извинително.

— Много съжалявам — смутено рече тя.

Вратата на автобуса се отвори. Саварано се качи вътре с мисълта, че тази непохватна жена за пореден път беше потвърдила факта, че преобразен по такъв начин спокойно би могъл да се доближи до Фаръл без тя да го познае. Този път нямаше да й даде никакъв шанс да се измъкне. Никога няма да допусне същата грешка.