Мери Хигинс Кларк
Бягство (47)

47

Инспектор Ед Слоун и Присила Паркър седяха заедно и чакаха Рик да се появи. Салонът в имението Хардинг, беше изключително удобен и приятен. Имението беше частна собственост, подарена на рехабилитационния център от семейство, чийто син бил починал от свръхдоза наркотици.

Гарнитурата, състояща се от диван и фотьойли с весела синьо-бяла тапицерия, се допълваха от стилно сините стени и килими. Слоун бързо прецени, че това явно са оригиналните мебели и че онези, които идват, за да се разделят с вредните си навици, вероятно оставят тук цяло състояние.

По пътя от Гринидж обаче госпожа Паркър му беше обяснила, че половината пациенти не плащат нищо. Сега, докато очакваха Рик Паркър да се появи, тя притеснено му обясняваше.

— Знам какво си мислите за сина ми. Но вие нямате представа колко добрина и възможности има у него. Рик все още може да постигне много в живота си. Сигурна съм в това. Баща му обаче го глезеше, учеше го, че стои над всякакъв ред и дисциплина, над всякакво чувство за благоприличие дори. Когато се забърка в онзи случай с наркотици в колежа, толкова се молих на съпруга си да го накара да си поеме отговорността. Но вместо това той раздаде пари на разни хора. Рик щеше да се справи добре в колежа. Той е умно момче, но никога не му се налагаше да се постарае за нещо сам. Кажете ми, кое момче на седемнайсет години има нужда от автомобил „Мерцедес кабрио“? Кое момче на тези години има неограничена сметка за харчене? Как би могъл да се научи на благоприличие, след като баща му вкарва в къщата поредната си любовница за месеца под формата на прислужница?

Слоун се загледа в прекрасно изваяната камина от италиански мрамор.

— Струва ми се, че сте търпели доста дълго, госпожо Паркър. Повече от необходимото, може би.

— Нямах голям избор. Ако го бях напуснала, щях завинаги да изгубя Рик. Но аз останах и все пак постигнах нещо, фактът, че той се обърна към мен и пожела да разговаря с вас, означава, че не всичко е било напразно.

— Защо съпругът ви е променил отношението си към Рик? — попита Слоун. — Известно ни е, че преди пет години е преустановил изплащането на сметките му. Какво го е накарало да го направи?

— Нека Рик сам ви разкаже — отвърна Присила Паркър.

Тя наклони глава на една страна и се заслуша.

— Това е неговият глас. Той идва. Господин Слоун, положението му е много сериозно, нали?

— Не и ако е невинен, госпожо Паркър. И ако ни сътрудничи… Всичко зависи от него.

Слоун повтори същите думи и пред Рик Паркър, докато го чакаше да подпише документа, с който се запознаваше с правата си на задържан. Видът на Паркър младши го смая. За десетината дни, откакто не го беше виждал, Рик се беше променил драстично. Лицето му беше бледо и изпито, а под очите му имаше тъмни сенки. Явно не е шега работа да се откажеш от лошите си навици, каза си Слоун, но подозирам, че промяната не се дължи само на рехабилитационната програма.

Паркър му връчи подписания документ.

— Е, инспекторе — рече той, — какво искате да знаете?

Рик седеше на канапето до майка си. Слоун видя как тя постави длан върху ръката му.

— Защо изпратихте Къртис Колдуел — наричам го с това име, защото тогава се е представил с него — в апартамента на Изабел Уеъринг?

Докато разказваше, по челото на Паркър изби пот.

— В нашата агенция… — Той спря и погледна майка си. — Или както би трябвало да се изразя, в агенцията на баща ми, има правило на никого да не се показва имот, докато не го проверим. Дори при това положение успяват да се промъкнат несериозни клиенти, но поне не са случайни хора.

— Което означава, че могат да си позволят да купят имота, който им показвате?

Рик Паркър кимна.

— Знаете защо съм тук. Вземам наркотици. Всъщност, имам доста скъп навик. И просто нямам средства, за да покрия разходите си. Купувах все повече и повече на кредит. В началото на октомври ми се обади моят дилър, на когото дължа доста пари, и ми каза, че имал някакъв познат, който искал да разгледа апартамента. Каза също така, че клиентът не отговарял на нашите изисквания, но ако жилището му хареса, всичко щяло да бъде уредено.

— Заплашиха ли ви с нещо, ако не се съгласите? — попита Слоун.

Паркър потърка чело.

— Вижте, мога само да ви кажа, че си знаех какво трябва да направя. Беше ми напълно ясно, че не ме молят за услуга, а ми нареждат какво да правя. Затова съчиних една история. Агенцията тъкмо беше сключила голяма сделка за продажба на няколко жилища на адвокати, които фирмата „Келър, Роланд и Смит“ прехвърляше на работа в Манхатън, затова измислих името Къртис Колдуел и казах, че е от същата фирма. Никой не се усъмни. Това е всичко, което направих — избухна той. — Нищо повече. Досещах се, че не му е съвсем чиста работата, но нямах никаква представа какъв е. Когато Лейси Фаръл ми каза, че бил убил майката на Хедър, не знаех как да постъпя.

Слоун веднага забеляза начина, по който Рик Паркър спомена Хедър Ланди.

— Добре. А какви бяха отношенията ви с Хедър Ланди?

Слоун забеляза как Присила Паркър стисна ръката на сина си.

— Трябва да му кажеш истината, Рик — тихо промълви тя.

Паркър погледна Слоун в очите. Мъката, която инспекторът прочете в погледа му, не беше фалшива.

— Запознах се с Хедър преди близо пет години, когато дойде в агенцията да си търси апартамент в Уест Сайд. Започнах да я развеждам насам-натам. Тя беше… беше красива, жизнена, забавна.

— Знаехте, че Джими Ланди й е баща, нали? — прекъсна го Слоун.

— Да, и това правеше ситуацията още по-забавна. След като се напих веднъж в заведението му, Джими ми забрани да ходя там. Бях много ядосан. Не бях свикнал да ми отказват нищо. Така че, когато Хедър ме помоли да анулирам договора й за жилището на 77-ма Западна улица, реших да се позабавлявам за сметка на Джими Ланди, макар и не пряко.

— Тя беше ли подписала договора?

— Абсолютно. После дойде при мен паникьосана. Разбрала беше, че баща й купил за нея апартамент на 70-та Източна. Помоли ме да скъсам договора:

— И какво стана?

Рик спря и се загледа в ръцете си.

— Казах й, че ще го скъсам, ако тя ми предложи нещо в замяна.

Мръсник, помисли си Слоун, тя е била още дете, току-що пристигнала в Ню Йорк, и да вземеш да я насадиш така.

— Разберете — продължи Рик Паркър. Слоун реши, че той говори повече на себе си, отколкото на него. — Тогава не ми стигаше умът да разбера какво всъщност изпитвам към Хедър. Дотогава само като повиках с пръст и момичетата сами тичаха при мен. Хедър не обърна никакво внимание на опитите ми да я прелъстя. Затова реших да използвам шанса си покрай анулирането на договора, който бяхме сключили, и така да си отмъстя на баща й. Но вечерта, когато дойде в апартамента ми, беше толкова ужасена, че реших да оттегля предложението си. Беше наистина много сладко момиче, може би наистина бих могъл да се влюбя в нея. Дори, струва ми се, бях влюбен. Във всеки случай, тогава се почувствах безкрайно неудобно. Потормозих я малко и тя се разплака. Тогава й казах, че е време да порасне, че аз с бебета не се занимавам. Вероятно съм успял да я засегна достатъчно, за да я пропъдя завинаги. Опитах се по-късно да й се обадя, да се видя с нея, но тя отказваше всякакъв контакт.

Рик стана и отиде до камината, сякаш да потърси топлина оттам.

— Онази вечер, след като тя си отиде, аз излязох и се напих. Пред бара на 10-та улица в Гринидж ме натикаха в една кола. Двама яки типа ме натупаха здраво. Казаха, че ако не анулирам този договор и не престана да досаждам на Хедър, няма да доживея следващия си рожден ден. Счупиха ми три ребра.

— Анулирахте ли договора?

— О, да, господин Слоун. Аз вече го бях анулирал. Но не и преди баща ми да надуши цялата работа и да ме принуди да му разкажа какво се е случило. Главният ни офис беше продал на Джими Ланди апартамента в Ийст Сайд, онзи, който беше купил за Хедър, но тази сделка беше нищо в сравнение с една друга сделка, която открих, че се готви. По същото това време баща ми работеше за Джими Ланди по продажбата на голям имот в Атлантик Сити. Ако Ланди разбереше какво съм направил на Хедър, баща ми щеше да изгуби милиони. Точно тогава баща ми каза да оставя тази история или да се разкарам от очите му. Трябва да знаете, че когато става дума за сделка, за баща ми няма никакво значение, че съм му син. Ако объркам нещо, ще ме накаже.

— Разполагаме със свидетел, който твърди, че Хедър избягала от апрески бара в Стоу онзи следобед, когато ви видяла там, точно преди вечерта на смъртта си.

— Тогава изобщо не я видях — тръсна глава Рик Паркър.

Отговорът му звучеше искрено.

— Няколко пъти случайно се натъквах на нея на разни места и всеки път реакцията й беше същата. Незабавно се измъкваше. За съжаление, нищо не можеше да промени нещата.

— Хедър явно е споделила с някого, който ви е нагласил добре след това. Мислите ли, че е бил баща й?

— Не, никога! — Рик почти се разсмя. — И да му каже, че е подписала онзи договор! Невъзможно. Никога не би посмяла да го направи.

— Тогава кой?

Рик Паркър и майка му си размениха погледи.

— Няма нищо страшно, Рик — каза тя и го потупа по ръката.

— Баща ми е редовен клиент на Ланди от трийсет години — обясни Рик. — Много се прехласваше по Хедър. Мисля, че татко е пратил горилите да ме набият.