Мери Хигинс Кларк
Бягство (31)

31

След като се регистрира в хотел „Радисън плаза“, на половин пряка от търговския център „Николет“, Сенди Саварано прекара остатъка от първия си ден в Минеаполис над телефонния указател, за да състави списък на здравните клубове и спортни зали в района на града.

Направи списък и на агенциите за недвижими имоти, като отдели в специална колонка онези, чиито обяви уточняваха, че се занимават с административни помещения и сгради. Знаеше, че Лейси Фаръл ще трябва да започне работа без препоръки, а този вид агенции едва ли биха наели някого без справка за предишната му дейност. Още утре щеше да се заеме да проверява останалите агенции.

Планът му беше прост. Ще каже, че провежда неофициално проучване за Националната асоциация на агенциите по недвижими имоти, понеже имало все повече доказателства за това, че хора на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години били все по-рядко явление в областта на недвижимите имоти. Проучването му включвало два въпроса: Наемала ли е агенцията лице от тази възрастова група като агент, секретарка или администратор през последните шест месеца? И ако да, мъж или жена?

За здравните клубове и спортните зали имаше друг план. Там тези два въпроса нямаше да му свършат работа, понеже повечето хора, които се записваха в подобни заведения, бяха в тази възрастова група. Това означаваше, че издирването на Фаръл чрез клубовете беше по-рисковано.

Трябва да отиде лично, да се престори на загрижен, после да покаже снимка на Фаръл. Снимката й беше стара, изрязана от годишника от завършването на колежа, но все пак си приличаше. Щеше да каже, че му е дъщеря и е напуснала дома им след семейна кавга, че иска да я намери, защото страшно се безпокои за нея.

Проверката на клубовете щеше да се окаже дълга работа, но, слава богу, те пък се оказаха малко на брой в градската част, така че нямаше да му отнеме прекалено много време и усилия.

В десет и пет Сенди беше готов да се разходи из града. Търговският център беше тъмен, витрините на баровските магазини вече не блестяха като слънца.

Сенди знаеше, че Мисисипи е съвсем наблизо и може да стигне до бреговете й пеша. Затова зави надясно и се отправи в тази посока. Беше самотна фигура, която в очите на обикновения наблюдател имаше вид на възрастен мъж, който не би следвало да се разхожда сам по това време.

Случайният наблюдател нямаше никаква представа колко погрешна е загрижеността му. По време на тази разходка Сенди Саварано предусещаше тръпката, която го спохождаше всеки път, докато дебнеше жертвата си и усещаше как наближава скривалището й.