Нора Робъртс
Брегът на тъмната вода (23)

Глава 23

Колкото и ужасно да е едно убийство, все пак то е интересно нещо. Една нощ след това то й изглеждаше като далечно, измислено, като действие, случило се на кино, а не факт от реалния живот. Фейт не можеше да остане в Бо Рев, след като имаше възможност да отиде в града и да бъде в центъра на събитията.

Лайла естествено я изпрати и дори й даде напътствията си. Беше чула вече клюките. А след като Фейт беше едно от действащите лица в тях, Лайла рече, докато преглеждаше списъка с покупките, че може да бъде още по-полезна, като отиде и напазарува.

И да не забрави да й разкаже всичко, до най-малките подробности, когато се върне вкъщи.

Градът гъмжеше от сплетни, клюки и догадки.

В магазина говореха, че убиецът бил един стар приятел на Шери, дошъл в града, за да я убеди да се съберат отново, пък тя отказала и той полудял. В края на краищата момичето беше само от няколко седмици тук. Такова хубаво и младо момиче, сигурно си е имало не един и двама приятели, нали?

В пощата имаше известно колебание дали убиецът на Шери е бил неин таен любовник и дали сексът трябва да бъде пренебрегван като повод за убийство. Никой не споменаваше името на евентуалния кандидат-любовник, но все пак можеха да гадаят по купуваните от нея марки и изпратените писма.

Жена, която изглежда като нея, няма начин да си няма любовник, беше всеобщото мнение. И той сигурно е женен, иначе защо никой не знае нищо за него?

Това водеше до теорията, че Шери се е опитала да го заплаши, че ще каже на жена му и това е довело до насилието.

Големите умници развиваха тази версия и всеки женен мъж в областта между двадесет и шестдесет години влизаше в списъка на заподозрените.

Но Фейт си спомни думите на Тори, докато седяха на тревата пред апартамента на убитата. И много добре си спомняше Хоуп.

Нищо не й струваше да спре пред „Южен Комфорт“ и да чуе какво ще й каже Тори днес.

Но първо спря на пазара и си избра банани. Няколко крачки по-надолу Максин носеше чанта с ябълки и подсмърчаше. Фейт се приближи и я заговори.

— Хей, Максин! Добре ли си?

Момичето разтърси глава и спусна клепачи над пълните си със сълзи очи.

— Не ставам за нищо. Уейд ми даде един ден отпуск, защото бях толкова тъжна, че не мога дори да работя. Но аз не мога да си стоя и вкъщи. Не ме свърта.

— Миличка, успокой се!

Фейт настрои своя вътрешен радар на максимум, когато видя Бутс Мууни да бута количката си към касата. Не беше в настроение отново да се среща с майката на Уейд.

Но в този момент трите колички се сблъскаха и тя ще не ще застана лице в лице с Бутс, която изписка и подаде на Максин носната си кърпичка.

— Непрекъснато мисля за това. — Максин издуха носа си в кърпичката. — Казах на мама, че отивам да пазарувам, а ето на, не мога дори да мисля.

Бутс кимна съчувствено.

— Всички сме много разстроени заради бедната Шери Белоуз.

— Просто не разбирам как е могло да се случи такова нещо. Не разбирам и това е! Тук, в този град, такова нещо не може да стане!

— Знам. Не бива да се измъчваш. — Фейт сложи съчувствено ръка върху рамото на Максин. — Повечето хора си мислят, че сигурно е било някое нейно гадже, което е откачило.

— Тя нямаше гаджета. — Максин разрови из джоба си и извади своята кърпичка. — Не се виждаше с никого, но май беше хвърлила око на Уейд.

— На Уейд ли? — Ръката на Фейт замръзна, както и изражението на лицето й. Над наведената глава на Максин тя срещна очите на Бутс.

— Шери обичаше да идва в кабинета и да флиртува с него. Опитваше се да измъкне информация от мен. Най-обикновени неща — добави Максин, подсмърчайки. — Дали е женен, има ли си приятелка. Нали знаете, такива работи.

Фейт отпусна ръка.

— Ясно.

— Той е толкова хубав. И аз много го харесвам, така че не мога да я обвиня в нищо. — Спомняйки си собствените си влечения съм Уейд, Максин се изчерви и се обърна към Бутс. — О, госпожо Мууни, Уейд никога не е злоупотребил…

— Разбира се, че не е. — Бутс окуражително потупа Максин по ръката. — По-скоро бих си помислила, че нещо не е наред с някое младо момиче, ако не харесва моя Уейд. Очите й се преместиха към Фейт и се присвиха. — Той е чудесен мъж.

— Така е, госпожо Мууни, не можем да обвиняваме бедната Шери, че му беше хвърлила око.

Точно така, помисли си Фейт. Нима ти самата не си му хвърлила око?

— Освен това ние станахме приятелки. Шери и аз. — Максин тръгна, съпровождана от двойка настроени като радари към думите й уши. — Тя ми помагаше понякога да уча, а смятахме да излезем заедно и да празнуваме, когато свърши семестъра. Да отидем до Чарлстън в някой клуб, да се позабавляваме. Аз мисля, че нямаше мъже в живота й. Не че не е имало, докато е учила и е започнала кариерата си, но мисля, че беше решила да започне на чисто тук. — Максин отново попи сълзите си. — Искаше един ден да се омъжи, да си има семейство. Говорихме си за това.

— Господи, колко тъжно — рече Фейт. — Не знаех, че сте били толкова близки.

— Тя беше много мила. Освен това беше умна и имахме доста общи неща. Докато е учила в колежа, е работила като мен. Можехме да си говорим за дрехи, за момчета и за какво ли не. И двете обичахме кучета. Не знам какво ще стане с нейното бедно куче сега. Бих го взела, но просто не мога.

Тя отново заплака за горкото куче и за загубената си приятелка.

— Не се притеснявай, Максин. — Радарът на Фейт беше включен на пълна мощност, достатъчно силно, за да усети, че и останалите посетители в магазина се опитват да подочуят разговора им. — Уейд ще му намери добро семейство. И добър дом. Можеш да разчиташ на шефа си.

— Толкова ми е мъчно! Вчера бяхме заедно и се смяхме. Хапнахме в парка. Тя се надяваше да започне работа при Тори Боудийн в магазина. Поне така мислеше. Беше си направила планове за бъдещето. Беше толкова жива… И изведнъж… Просто не мога да опиша какво чувствам. Тъжно ми е. Мъчно ми е. Объркана съм.

— Разбирам те. — Фейт знаеше много добре какво означава да бъдеш самотна. — Разбирам те чудесно. — Фейт също така знаеше как се чувства човек след смъртта на някой близък. — Миличка, аз си отивам вкъщи. Искаш ли да те закарам?

— Не, благодаря. Мисля да се поразходя. Ето на, вървя си и си мисля, че ей сега ще я срещна. Ще я видя как иде насреща ми с Монго — прошепна Максин и като подсмръкна нещастно, тръгна към изхода.

— Да, познато ми е това чувство — рече тихо Фейт и се обърна, защото очите й се замъглиха от сълзи. Не можеше да обясни колко страшно е всеки път, когато погледнеш в огледалото, да виждаш там мъртвата сестра.

— Ето, вземи — рече Бутс и й подаде хартиена кърпичка.

— Ти явно си се подготвила. — Фейт взе кърпичката и се опита да попие сълзите, без да развали грима си.

— Мъчно ми е за това момиче, макар че изобщо не я познавах — отвърна Бутс и за да даде време на Фейт да се съвземе, започна да избира ябълки. — Излязох днес, защото не мога да стоя вкъщи и да мисля за станалото. Бедната Максин! Сигурно й е много тежко. Беше изключително мило от твоя страна да й предложиш да я закараш.

— Това нямаше да ми попречи да си изпълня задълженията.

Бутс сложи ръката си върху ръката на Фейт и тя изненадано я погледна.

— Много беше мило — повтори тя. — Приятно ми е да видя, че жената, в която синът ми е влюбен, е добросърдечна. Както ми беше приятно да видя и проявата от твоя страна на тази лека ревност, макар и неоснователна. Реших да дам малко отдих на Джей Ар и на себе си от тази изтощителна диета и да направя довечера ябълков пай. Ще предадеш ли на майка си и на Лайла моите поздрави?

Бутс се отдалечи, като остави Фейт начумерено да гледа след нея.

— Доста откровеничко, нали, мила ми Бутс? — промърмори си тя. — Доста откровеничко изявление.

Ядосана, Фейт забута количката между стелажите, избирайки продуктите от списъка на Лайла и проклинайки целия супермаркет.

Беше бясна, защото ревнуваше. По дяволите! Дали Уейд беше отвърнал на авансите на Шери? Тя зарови между кутиите с масло. Разбира се, че е отвърнал. Нали е мъж! Всички мъже са еднакви. Много вероятно да си е въобразявал, че това е нещо повече от обикновен флирт. Копеле! Кой знае колко пъти си е представял Шери гола и си е фантазирал как ще го направи така… или иначе…

Господи, какво й ставаше, ядоса се още повече Фейт. Ревнуваше Уейд от едно мъртво момиче! Как е възможно да бъде такава идиотка!

— Фейт!

— Какво? — обърна се тя с кутия масло в едната ръка и убийствен поглед.

Дуайт стоеше насреща й и й подаваше ръка.

— Ау! Извинявай, ако те стреснах.

— Не, ти извинявай, бях се замислила за нещо. — Тя направи усилие и се опита да се усмихне. Наведе се да погали момченцето, което се возеше в количката. — Ти си най-хубавото нещо, което съм виждала. Двамата с татко ли ще пазарувате днес?

Люк държеше отворена кутия с шоколадови бисквити.

— Купихме бисквити — обясни детето. Цялото му личице беше омазано с шоколад.

— Виждам.

— Майка му ще ме скалпира, ако не го почистя, преди да го е видяла в този вид.

— Ще му измиеш лицето — успокои го Фейт, но предвидливо се отдръпна от опасните шоколадови пръстчета. — Лизи не е ли с вас?

— Нещо не се чувства много добре. Разстроена е от вчерашната случка. Каза, че се страхува да си покаже дори носа от къщи и снощи ме накара шест пъти да ставам да проверявам дали е заключено навсякъде.

Е, типично в стила на Лизи Фрейзър, помисли си Фейт, но се усмихна разбиращо.

— Всички сме повече или по-малко разстроени.

— Тя си е направо едно кълбо от нерви. Много съм притеснен, Фейт, има още около месец преди да настъпи времето за раждане. Майка й е при нея. Реших, че ще е по-добре, ако аз и малкият — той разроши главата на Люк, — излезем и я оставим за малко на спокойствие.

— Ти си много добър баща. Чул ли си нещо повече? Докъде е стигнало разследването?

— Карл Д. води разследването, а знаеш, че той не е особено приказлив. Мисля, че е много рано все още. Предполагам, че скоро ще получат резултатите от аутопсията. Но тези неща… — Дуайт поклати глава. — Карл Д. не е свикнал да разследва убийства. Никой от нас всъщност не знае как се прави това.

— Не се случва за пръв път.

Той я погледна доста странно, с отнесен поглед, който след секунда се проясни.

— О, Фейт, извинявай. Не мислех какво приказвам. Тази смърт сигурно ти навява лоши спомени.

— Няма защо да ми ги навява, нито да ги събужда. Те са винаги с мен. Само че се надявам този път да го хванат. Да го хванат, да го обесят с главата надолу и да му отрежат…

— Шшшт! — Като сложи пръст на устните си, Дуайт посочи с очи към сина си. — Наострил е уши като…

— О, не се усетих — рече Фейт, докато Люк боядисваше прекрасните си къдрици с шоколад. — Дуайт, мисля, че Лизи ще ти дудне, докато ти излязат мазоли на ушите, ако заведеш любимия й син в този вид вкъщи.

— Ще й занеса сладкиши, за да я умилостивя.

— Няма да свършат работа. Като кмет трябва да й купиш поне бижу.

— Ти знаеш по-добре — съгласи се Дуайт. — Всъщност наистина мислех да й купя някакъв подарък, за да я разсея от лошите мисли. Ще взема да намина към парфюмерията и да взема някой парфюм.

— Няма нищо интересно. Все същите стари парфюми за зрели дами и матрони. По-добре иди при Тори и ще намериш онова, което ти трябва. Със сигурност ще върнеш усмивката върху красивото лице на жена ти.

Дуайт погледна сина си, който съсредоточено мажеше с шоколад червените пластмасови дръжки на количката.

— Мислиш ли, че мога да вляза с този слон в стъкларски магазин?

— Тук вече си напълно прав. — В главата й светкавично се оформи план. — Ще ти кажа какво ще направим. Ти ще ми дадеш пари, аз ще отида и ще избера нещо, което ще те издигне изключително високо в очите на Лизи. Когато приключиш с пазара тук и измиеш Люк, само ще минеш покрай Тори, аз ще изляза и ще ти дам подаръка.

— Наистина ли? Ще го направиш ли?

— Разбира се! За какво са приятелите, нали за да си помагат. — Тя протегна ръката си в очакване.

— Добре, че преди да дойда тук, минах през банката. — Той извади портфейла си и отброи няколко банкноти в ръката й. Когато спря, Фейт остана с отворена длан.

— Давай още! Не можеш да станеш герой в очите на жена си за по-малко от двеста.

— Двеста долара? Ти луда ли си, Фейт? Ще ме обереш до шушка.

— Ще трябва да отидеш още веднъж до банката. — Тя измъкна още пари от портфейла му. — Е, това вече ще ми даде повече свобода в избора на подарък и повече време.

— А покупките ти? — извика след нея Дуайт.

— Ще ги взема на връщане — махна с ръка Фейт.

Дуайт въздъхна и пъхна почти празния си портфейл в джоба.

— Мисля — обърна се той към сина си, — че току-що бяхме обрани с наше съгласие.

 

 

Беше направо страхотен план! Много умно го беше измислила, реши Фейт. Щеше да разсее Тори и в същото време да свърши едно добро дело. А от магазина на Тори до кабинета на Уейд имаше само една крачка. Щеше да има време да реши дали да го измъчва, защото си е представяла, че той си мечтае за секс с Шери Белоуз. По-хитро от това никой не можеше да го измисли.

Този път тя взе Би от колата и започна й говори.

— Сега ще бъдеш добро момиче, така че леля Тори да не се сърди. Ще седиш мирно на едно място и аз ще ти дам най-сладкото кокалче. Нали, бебчето на мама?

— Не влизай с кучето тук! — извика Тори и излезе бързо иззад щанда, като видя Фейт с Би под мишница.

— Моля ти се, бъди спокойна. Тя ще седи тук, като кукличка, нали, скъпа Би? — Вдигна едната й лапичка и двете с кученцето загледаха умоляващо и невинно Тори.

— Дявол да те вземе, Фейт!

— Много е послушна, ще видиш! — Извади първо от чантата си играчката кокалче и сложи Би на земята, като я натисна да остане на пода. — И освен това, какво е това посрещане! Идвам по работа и ще плащам в брой — рече Фейт, извади банкнотите и ги размаха пред лицето на Тори.

— Ако това куче се изпишка на пода…

— Тя има добро възпитание. Ще направим една услуга на Дуайт. Лизи се чувства зле и той иска да я ободри, като й купи един хубав подарък.

Тори въздъхна, но успя да преброи банкнотите, които Фейт размахваше под носа й.

— За къщата или за нея?

— За нея.

— Да видим тогава…

— Добре стана, че налетя на мен. Мъжете по принцип нямат усет към тези неща, а вкусът на Лизи е за оплакване. — Фейт се спря и вдигна вежди. — Какво чух, това смях ли беше?

— Аз също имам добро възпитание.

— Ако питаш мен, имаш прекалено добро възпитание, за твое добро е. Я да видим онази огърлица там, с розовия топаз и лунните камъни.

— Познаваш камъните?

— Може да се обзаложиш за това. Една жена трябва да ги познава, ако някой мъж се опита да й пробута перидот за смарагди. Хубава е. — Тя вдигна огърлицата към светлината. — Но мисля, че има доста метал. Би подхождала повече на мен.

— Така ли ще избираш подарък за Лизи?

— Мога да правя няколко неща едновременно, нали? Да я оставим настрани, трябва да помисля. — Тя се приближи към другия шкаф. — Ти как си?

— Добре.

— Е, не се напъвай да водиш разговор с мен, ако не ти се говори.

Тори понечи да каже нещо, но само въздъхна.

— Добре съм, може би малко по-възбудена вътрешно, но съм добре. А ти?

Фейт я погледна и се усмихна леко.

— Слушай, езикът ти няма да почернее, нито да изсъхне. Аз съм добре. Ходя из града и събирам клюки. И не се прави, че не те интересува какво говорят хората. Интересува те точно толкова, колкото и мен.

— Чух вече какво говорят. Днес тук се извървя половината град. Идват, влизат и ме гледат. При теб не е същото, ти си една от тях. Аз не съм. Сама не знам защо съм си мислила, че мога да бъда.

— И аз не мога да разбера защо искаш да бъдеш като тях. Но щом искаш, ще трябва да проявиш упоритост. Хората ще свикнат с теб. Те свикват с всичко. Ще свикнат дори с еднооко, куцо джудже с гърбица, ако живее достатъчно дълго тук.

— Звучи много успокоително.

— Я да видим тази гривна. Кейд например много бързо свикна с теб.

— Това са розови и сини топази в сребърен обков.

— Много хубаво, много подходящо за Лизи. И тези обици тук. Тя сигурно ще иска да си подхождат. Горкичката, като си няма въображение за нещо друго.

— Много странно, че си губиш времето да избираш подарък за Лизи, която дори не обичаш.

— Е, не обичам, е силно казано. — Фейт сви устни и пробва обиците. — Тя е толкова глупава, че е излишно да изразходвам каквито и да е чувства по отношение на нея. Винаги си е била глупава. Но прави Дуайт щастлив, а аз го харесвам. Опаковай тези, непременно красиво. Дуайт ще ми дължи големи благодарности. А тази огърлица мисля да взема за себе си. Ще ми оправи настроението.

— Ти се превръщаш в моя най-добър клиент. — Тори отнесе бижутата на щанда, за да ги опакова. — Да не повярваш.

— Амииии, тук има такива неща, че… Не мога да устоя. — Би беше заспала с кокалчето в уста. Фейт застана пред нея и я загледа с искрено възхищение. — Освен това ти също правиш Кейд щастлив, а аз го харесвам много повече от Дуайт. — Тя се надвеси над щанда, докато Тори слагаше бижутата на Лизи в кутийка. — Всъщност факт е, че ти спиш с брат ми. А аз спя с братовчед ти.

— Което ни прави нещо като роднини?

Фейт премига, после отметна глава и звънко се разсмя.

— Господи, това е страхотна мисъл! А пък аз седя и се чудя дали не можем да бъдем приятелки?

— Още една страхотна мисъл.

— Нали? Дойде ми наум вчера, когато седяхме там, на тревата. Мислех си, че вероятно изпитваме едно и също. Мислим си за едно и също. Спомняме си едно и също. А това е изключително силна връзка.

Тори много внимателно й прецизно върза пакетчето с панделка.

— Много ти благодаря, че остана с мен. Често съм си казвала, че е по-добре да съм сама. Но е толкова трудно. Понякога дори изключително трудно.

— Аз мразя да бъда сама. Повече от всичко на света. Понякога се ядосвам на собствената си компания, и то често. — Фейт се разсмя. — Е, ако човек ни слуша, ще си каже, че водим доста интимен разговор. Ще ти платя за Лизи с прекрасните банкноти на Дуайт в брой, но за мен ще напиша чек.

Преди да успее да бръкне в чантата си, Тори посегна и хвана ръката й. Странно, откакто се върна в Прогрес започна по-лесно да докосва хората и да позволява да я докосват. Започна да си позволява този непозволен някога контакт.

— В живота си не съм имала друга приятелка като Хоуп. Не знам дали човек може да има истински приятели, каквито са приятелите от детството. Но аз мога да бъда добър приятел.

Развълнувана, Фейт я погледна в очите.

— Не знам дали аз мога да бъда. Никога не съм имала приятели.

— И аз, откакто загубих Хоуп. Така че сме на равни начала. Мисля, че съм влюбена в брат ти. — Тори дълбоко въздъхна. — Ако наистина е така, мисля, че би било хубаво за всички нас, ако ние с теб можем да бъдем приятелки.

— И аз обичам брат си, макар да е голям трън. В живота стават такива неочаквани обрати! — Фейт остави парите на Дуайт и написа своя чек. — Затваряш в шест, нали?

— Да.

— Защо не се видим след това? Можем да пийнем по нещо.

— Добре. Къде?

Очите на Фейт светнаха.

— Мисля, че паметникът на Хоуп ще бъде подходящо място.

— Какво?

— В блатото, знаеш къде е.

— За бога, Фейт! Откъде ти дойде наум?

— Все още не си ходила там, нали? Е, време е. И освен това мястото е подходящо, за да видим дали ти и аз сме преодолели кризата. Стиска ли ти?

Тори взе кредитната й карта.

— Щом ти можеш, значи и аз мога.

 

 

Фейт се прибра вкъщи с покупките и посрещна укорите на Лайла, че се е забавила толкова дълго, с отговора, че й е дала толкова трудни задачи, почти неизпълними.

— И да не ми мрънкаш, че доматите са меки или бананите зелени, защото следващия път няма да пазарувам.

— Но да ядеш, можеш, нали? Нали знаеш поговорката „Който не работи не трябва да яде“? Щом ядеш, ще трябва да си припечелиш храната. И без това не правиш нищо тук! Значи можеш да се потрудиш за храната си поне веднъж в годината.

— Може и по-рядко. — Фейт извади две чаши, наля чай с лед и седна на кухненската маса, за да разкаже на Лайла какво е чула и видяла.

— Е? — попита нетърпеливо Лайла. — Какво говорят хората?

— Всякакви неща, повечето толкова неестествени, колкото един републиканец да стане либерал. Едни смятат, че е стар приятел, гадже или любовник. Други пък, че е нов любовник, но женен. Аз обаче срещнах в магазина Максин и се оказа, че тя била приятелка на Шери. Та тя ми каза, че момичето изобщо не е имало приятел.

— Което не означава, че някой идиот не си е мислел, че може да й стане. — Лайла извади червилото от джоба на престилката си и намаза устните си. — Чух, че тя го била пуснала да влезе. Защото кучето не е вдигнало врява, а и е нямало нищо счупено.

— Да пуснеш някой вкъщи не означава, че го каниш да те изнасили.

— Не съм казала това. — Лайла отново начерви устните си и ги притисна една към друга. — Казах само, че една жена трябва да бъде внимателна. Щом отваряш вратата на някого, трябва да бъдеш готова да го изриташ по задника обратно навън всеки момент.

— Много си романтична, Лайла, няма що.

— Ако искаш да знаеш, в мен има много повече романтика, но я балансирам със здравомислието си, мис Фейт. Нещо, което на теб ти липсва, когато става дума за мъже. На това бедно момиче сигурно също му е липсвало.

— Аз бях достатъчно умна, че да изритам когото трябва, и то точно където трябва.

— Но първо се омъжи за двамина от тях, нали?

Фейт си взе цигара и се усмихна.

— Можех да се омъжа и за повече. Поне не останах стара мома.

Лайла я погледна и също се усмихна.

— Женитбата е най-смахнатото нещо на света. Това момиче не е било омъжено, нали?

— Не, не мисля.

— Фейт? — Маргарет застана на вратата на кухнята, лицето й беше сериозно. — Трябва да поговоря с теб. Във всекидневната, моля.

— Добре, мамо. — Фейт завъртя изразително очи към Лайла и смачка цигарата си в пепелника. — Трябваше да си намеря повече работа в града.

— Уважавай майка си.

— Сигурно ще бъде голяма изненада за мен, ако и тя прави същото.

Докато отиваше към всекидневната, Фейт се замисли. Спря, за да огледа маникюра си, още веднъж, за да оправи косата си в огледалото. Когато влезе, майка й седеше, изправена като бастун.

— Не одобрявам маниера ти да клюкарстваш с прислугата.

— Никога не съм го правила. Говорих си само с Лайла.

— Не ми дръж такъв тон. Лайла може да е ценен член на това домакинство, но е прислуга и не е прилично да седиш с нея в кухнята и да клюкарстваш.

— А прилично ли е да подслушваш? — Фейт седна на един стол. — Мамо, аз съм на двадесет и шест години. Отдавна мина времето, когато можеше да ми четеш лекции по добро поведение.

— Явно не съм го направила достатъчно добре навремето. Казаха ми, че си била с Виктория Боудийн вчера. Че сте били заедно и ти си се обадила в полицията.

— Точно така.

— За мен е потресаващо, че имаш нещо общо с този случай, но още по-непростимо е, че поддържаш връзка с тази жена.

— С коя жена по-точно? С Тори или с онази, която беше изнасилена и убита? — Фейт цялата се стегна, но не помръдна от стола си.

— Не одобрявам. Не одобрявам връзката ти с Виктория Боудийн. Не искам да се виждаш с нея.

— Или? — попита ядосано Фейт. — Знаеш ли, няма никакво „или“ в нашия живот, мамо. Аз излизам, с когото си искам и когато си искам. Винаги съм го правила, но сега ти просто няма какво да кажеш по този въпрос.

— Мисля си, че от уважението, което би трябвало да имаш към паметта на сестра си, трябва да скъсаш всякакви връзки с личността, която смятам отговорна за смъртта й.

— Може би точно поради уважението, което имам към паметта на сестра ми, съм завързала тази връзка. Ти никога не си могла да я понасяш — рече тъжно Фейт. — Знаех го още тогава. Ти би искала да забраниш на Хоуп да дружи с нея, но всъщност никога не си могла да забраниш нещо на Хоуп. Дори когато се опитваше, Хоуп не те слушаше. Тя беше много по-умна от мен.

— Не говори за дъщеря ми по този начин!

— О, да, твоята дъщеря. — Сега крехкостта в гласа й се отрази и в очите. — Нещо, което така и не успях да стана. Но има и нещо друго, което трябва да проумееш, мамо. Тори не е виновна за случилото се с Хоуп. Но сигурно е ключът към него. Може да ти носи утеха да си мислиш за Хоуп като за ярък лъч, като за живот, прекъснат не навреме. Но аз най-накрая искам да узная защо. И искам да знам кой го направи.

— Няма да намериш нито спокойствие, нито отговора, който търсиш, с тази жена. Ще откриеш само лъжи. Нейният живот е лъжа.

— Добре тогава. — Фейт стана с усмивка. — Това е още едно нещо, което ни свързва с нея, нали?

И излезе нарочно важно и наперено.

Маргарет се изправи веднага на крака и също излезе. Качи се в библиотеката в кулата, която беше пълна с книжа. Първо се обади по телефона и наблегна на приятелството, за да накара Джералд Пърсъл да дойде колкото е възможно по-скоро.

След като получи уверението, че до един час ще бъде при нея, тя отвори тайния сейф зад една маслена картина, изобразяваща имението, и извади две папки.

Щеше да използва този час, за да прегледа нещата в тях и да се подготви.

Поръча да донесат чай на южната тераса, а също кейк и дребни сладки. Знаеше, че Джералд ги обича. Маргарет държеше на този следобеден ритуал, когато си беше у дома. Китайският сервиз, сребърните прибори, тънко нарязаните парченца лимон, кафявите и белите бучки захар в купата.

Докато беше господарка на този дом, мислеше си тя, ритуалът щеше да бъде запазен. Бо Рев и всичко, което й принадлежеше, трябваше да бъде запазено.

Беше горещо, но широкополата бяла шапка й пазеше сянка, а и градината осигуряваше подходящ декор. Розовите дървета бяха натежали от цвят, а хибискусът добавяше екзотичен нюанс със своите ярки съцветия.

Тя седна пред стъклената масичка със скръстени ръце и загледа право пред себе си.

Беше работила за всичко това. И сега, както винаги, щеше да го защити.

Погледна към Джералд, който излезе на терасата и тръгна към нея. С този костюм и вратовръзка, помисли си Маргарет, сигурно е заврял от жега. Тя му подаде ръка.

— Благодаря ти, че дойде толкова бързо. Искаш ли чай?

— Да. Какво има, Маргарет? Стори ми се разтревожена.

— Аз съм разтревожена. — Но ръката й беше стабилна, докато вдигаше чашата от фин порцелан. — Отнася се за децата ми, и за Бо Рев също. Ти беше адвокат на Джаспър, така че знаеш състоянието на фермата, на имотите, интересите на фамилията, толкова добре колкото и ние. Дори по-добре.

— Разбира се. — Той седна до нея. Беше му приятно, че тя никога не забравя, че обича чая си с лимон.

— Контролният пакет акции принадлежи на Кинкейд. Седемдесет процента. Също така фабриката и мелниците. Аз имам двадесет процента, а Фейт десет.

— Правилно. Печалбите се делят и разпределят всяка година.

— Аз съм доволна. Другата собственост, както и лихвите от апартаментите, къщите под наем, в това число Марш Хаус, също са на имената на тримата. Нали?

— Да.

— И според теб, ако аз оттегля моята поддръжка и използвам принадлежащите ми двадесет процента, както и влиянието си върху борда на директорите, за да го накарам да се върне обратно към старата система за обработка, какво би станало с Кейд?

— Това ще му причини големи затруднения, Маргарет. Но неговият дял е по-голям от твоя и печалбите му също. Освен това бордът не може да се произнесе за фермата, само за фабриката и за мелниците.

Тя кимна.

— Мелниците и фабриката обаче позволяват на фермата да живее. А ако успея да принудя Фейт да присъедини своите десет процента към мен?

— Това ще ти даде повече сила, естествено. — Той отпи от чая. — Може ли да попитам, като приятел и твой адвокат, не си ли доволна от начина, по който Кейд управлява Бо Рев?

— Не съм доволна от сина си и вярвам, че трябва да вложи цялата си енергия и разум обратно в наследството си, без да го разпилява по по-незначителни и непечеливши предприятия — рече тя, като намаза една кифличка с масло. — Искам Виктория Боудийн да напусне Марш Хаус. Да напусне Прогрес. В момента Фейт е на нож с мен, но няма къде да ходи. Ще я принудя. Тя винаги е била на настроения. Вярвам, че ще успея да я накарам да ми продаде нейния дял от собствеността. Това ще ми даде две трети контрол. Допускам, че договорът на Виктория Боудийн за къщата и за магазина е за една година. Искам да ги прекратя.

— Маргарет. — Джералд я потупа по ръката. — Не бих те съветвал да правиш това.

— Не приемам връзката й с моя син. Ще направя всичко необходимо, за да я прекъсна. Искам да ми напишеш ново завещание и да лишиш Кейд и Фейт от наследство.

Той си помисли за скандала, който щеше да избухне, за бъркотиите, за огромната работа.

— Маргарет, не бъди безразсъдна.

— Не искам да използвам завещанието, но нямам друг избор. Ще го направя, за да покажа на Фейт колко съм сериозна. — Устните й се свиха в чертичка. — Не се съмнявам, че когато осъзнае колко много пари ще изгуби, ще стане доста по-сговорчива. Искам си къщата отново в ред, Джералд. Ще ми направиш голяма услуга, ако разгледаш тези договори и намериш най-лесния начин да ги анулираш.

— Рискуваш да настроиш Кейд срещу себе си.

— По-добре това, отколкото да го гледам как петни името на фамилията.