Нора Робъртс
Брегът на тъмната вода (21)

Глава 21

Тя не можеше да влезе. Не можеше и да си тръгне.

Заместникът на шерифа, на когото се обадиха, беше скептичен и не им повярва. Но и не можеше да се противопостави на две, според него, изпаднали в истерия жени.

Затова си стегна колана, нахлупи си шапката и почука силно на стъклената врата. Тори можеше да му каже, че Шери не е в състояние да отговори, но той нямаше да я послуша, нито щеше да я разбере.

Две минути по-късно полицаят влезе вътре и след минута излезе. Върху лицето му вече не се виждаше самодоволният и подигравателен израз. То бе пребледняло.

Не беше необходимо много време, за да се задейства полицейската машина. Когато началник Рус пристигна на местопрестъплението, всичко наоколо бе заградено с жълти полицейски ленти и хората, които влизаха или излизаха, носеха необходимите за разследването инструменти, апаратура и отличителни табелки с имената си. Тори седна на земята и зачака.

— Обадих се на Уейд. — Тъй като нямаше какво друго да прави, Фейт също седна до Тори. — Ще изчака Максин да се върне, за да наглежда Монго, и ще дойде.

— Нищо не може да направи.

— Никой от нас не може да направи нещо. — Фейт загледа жълтите ленти, които опасваха вратата на Шери и сенките на мъжете, открояващи се зад щорите. — Ти от къде знаеше, че е мъртва?

— За кого питаш? За Шери или за Хоуп?

Фейт вдигна кученцето към гърдите си и притисна бузата си към топлото му телце.

— Никога не съм виждала подобно нещо. Те не ми позволиха да се приближа до мястото, където намериха Хоуп. Бях толкова малка. А ти си видяла.

— Да.

— Видяла си всичко.

— Не съвсем всичко. — Тори стисна ръцете си и ги пъхна между коленете, както когато й беше много студено. — Почувствах го, когато приближихме към вратата. Когато има смърт, става тъмно. Особено когато има насилствена смърт. А и той оставя нещо от себе си. Може би част от лудостта си. И сега беше същото, както преди. Това е същият човек. — Тя затвори очи. — Аз мислех, че ще дойде за мен… А това… Не съм си представяла дори.

Още една вина, с която трябваше да живее отсега нататък.

— Казваш, че този, който е убил Шери, е убил и Хоуп? След толкова много години?

Тори понечи да отговори, но се отказа и само поклати глава.

— Не мога да бъда сигурна. Не бях сигурна за много неща дълго време. — Тя погледна зад Фейт, защото чу някой да вика името й. Беше Уейд, който тичаше през поляната към тях. Изненада се, когато Фейт скочи и също затича към него. Беше рядък случай Фейт да се разбърза за нещо. После видя как двамата се прегърнаха. Една силна прегръдка.

Тогава Тори разбра. Той я обичаше. Тя беше всичко за него. Колко странно!

— Добре ли си? — Уейд сложи ръката си на лицето й и я погали.

— Всъщност не знам. — Досега беше добре. Сякаш всичко ставаше на разстояние, достатъчно далеч, че да не я засяга. Но сега ръцете й започнаха да треперят. По същия начин, както когато видя кръвта по тях след операцията на Монго. — Мисля, че трябва да седна.

— Ето, тук. — Когато тя седна на тревата, Уейд клекна пред нея и погледна братовчедка си. Беше съвсем сериозна. Концентрирана и спокойна. Това означаваше, че се е стегнала и когато се отпусне, щеше да рухне.

— Защо не дойдете с мен? Трябва да се махнете оттук.

— Аз не мога, но отведи Фейт.

— Значи ти можеш да останеш, а аз не? Хич не си и въобразявай — рече войнствено Фейт.

— Това не е състезание.

— Между мен и теб винаги е имало конкуренция. Ето го и Дуайт.

Хората започнаха да се събират на малки групички и да си шушукат. Новините се разпространяваха бързо из Прогрес, помисли си Тори, по-бързо от скоростта на светлината. Дуайт си проправи път сред тълпата и приближи вратата на Шери.

— Опитай се да говориш с него, Уейд. — Фейт махна с ръка по посока на Дуайт. — Може би той ще ни каже нещо.

— Ще видя. — Уейд докосна леко коляното на Тори, изправяйки се. — Кейд идва насам.

— Защо?

— Аз му се обадих. Вие чакайте тук.

— Нямаше нужда да го правиш — рече Тори, докато братовчед й се отдалечаваше сред зяпачите.

— Млъкни! — Ядосана, Фейт бръкна в чантата си и извади играчката на Би. — Ти не си от желязо, нито пък аз. Нищо няма да ни стане, ако се облегнем на някой мъж.

— Нямам намерение да се облягам на Кейд.

— За бога, ако той е достатъчно добър, за да спиш с него, значи е добър и да се облегнеш на него в моменти като този. Кълна се, че ти просто си търсиш причини, за да се държиш зле с него.

— А защо не си направим една обща среща по-късно? Вие и ние. Можем да потанцуваме.

Усмивката на Фейт беше остра като скалпел.

— Много си гадна, Тори. Започвам наистина да те харесвам. А, по дяволите, виждам Били Клампет, а и той ни видя. Сега ще стане интересно. Веднъж преди сто години бях достатъчно пияна и достатъчно отегчена, така че си позволих да спя с него. За щастие умът ми дойде в главата, но той все още не е престанал да ми досажда.

Тори видя Били, който вървеше към тях, с палци в джобовете и пръст на края на ципа на панталоните.

— Няма толкова много алкохол в щата, че да направиш това.

— Е, най-после нещо, за което и двете да сме съгласни. Здравей, Били.

— Здравейте, дами! — Той се наведе към тях. — Чух, че тук е станало нещо вълнуващо. Някакво момиче било убито.

— Колко невнимателно от нейна страна — рече Фейт, но не се отдръпна, макар че почувства лъх на бира в дъха му. Нямаше да му достави това удоволствие.

— Казват, че била Шери Белоуз. Онази, дето тича из града с едно голямо рошаво куче, нали? Носи къси шорти и тениски, от които й се вижда пъпът. Нещо като реклама на стоката. — Той извади една цигара от пакета, който измъкна от ръкава на тениската си. Въобразяваше си, че така прилича на Джеймс Дийн. — Продадох й няколко саксии преди седмици. Беше… как да кажа, доста дружелюбно настроена. Е, разбирате какво имам предвид.

— Я ни кажи, Били, ти по рождение ли си толкова гаден, или специално се упражняваш?

Трябваше му известно време, за да осъзнае чутото. Усмивката му стана кисела като прокиснало мляко, докато палеше цигарата си.

— А ти, Мис Власт и Могъщество?

— Аз винаги съм си била Мис Власт и Могъщество. Така ли е, Тори?

— Естествено, никога не си била друго. Това си е като родилно петно.

— Точно. — Доволна, Фейт сложи ръка върху бедрото на Тори и извади от своите цигари. — Ние, Лавилови — започна тя, запалвайки и издухвайки дима право в лицето на Били, — сме орисани да бъдем първокласни. Идва ни от ДНК-то.

— Е, не беше чак толкова първокласна, когато мачках циците ти с моите ръце.

— О, това ти ли беше? — усмихна се Фейт и отново издуха дима.

— Откакто ти пораснаха циците, ти си си пачавра. Гледай по-добре себе си и не се заяждай с мен. — Той хвърли поглед към вратата на Шери. — А пачаврите като теб и нея си получават заслуженото.

— Сега си спомних кой си — рече тихо и спокойно Тори. — Ти обичаше да завързваш фишеци на опашките на котките и ги палеше, след което се заключваше вкъщи и мастурбираше. Все още ли прекарваш свободното си време по този начин?

Били едва не подскочи. Усмивката се изтри от лицето му, а в очите му вместо подигравка се появи страх.

— Нямаме нужда от такива като теб тук. Пръждосвай се по дяволите!

Сигурно щеше да си тръгне, защото се беше уплашил от Тори, но Би реши, че панталоните му са по-интересни от играчката й, и се замота из краката му. Той я изрита с ярост. Фейт скочи на крака с вик и грабна скимтящото кученце.

— Ах, ти, гаден, просмукан от бира, безмозъчен задник! Не е никак чудно, че жена ти си търси нов мъж! Ти не можеш да я задоволиш и с ръка дори!

Той посегна да удари Фейт. Тори сама не разбра как стана, сякаш някой друг го направи, а не тя. Замахна с юмрук и го фрасна в окото. От изненадата и удара Били падна на земята по гръб. Тя чу сякаш отдалеч приглушени викове и забързани стъпки, но видя Били да се изправя и също се приготви.

Събраната ярост и гняв се бяха свили на гореща топка в стомаха й. Почти усещаше вкуса и мириса на кръв.

— Шибана кучка!

Той замахна. Тори беше готова да го посрещне. Дори желаеше насилието. В момента, в който посегна обаче, Били се намери отново на земята.

— Защо не опиташ с мен — предложи Кейд, като го хвана за раменете и го изправи на крака. — Вие не се месете — предупреди той околните, които искаха да ги разтърват. — Хайде, Били. Да видим как ще се биеш с мен, вместо с жени, които са наполовина по-слаби от теб.

— Чакаш това от години, нали? — В гласа на Били отново се появи подигравка. Той се приготви за бой, целият настръхнал от желанието да размаже с юмруците си този надут и високомерен Лавил. — След като приключа с теб, ще се позабавлявам с твоята малка сестричка курвичка и с онази другата вещица, дето ти бута.

Той замахна. Кейд отскочи встрани. Необходими бяха само два замаха и един ъперкът. Главата на Били се отметна назад, а Кейд му изкара въздуха с удар в корема.

После се наведе над него, натисна с палец дихателна му тръба и прошепна в ухото му.

— Ако докоснеш с пръст сестра ми или жена ми, ако само ги погледнеш или им кажеш една дума, ще ти вържа топките на врата и ще те удуша с тях.

После пусна главата му и отиде при Тори, без да се обръща.

— Това място не е за теб.

Тори не успя да му отговори. Не беше виждала досега подобен изблик на гняв, който така елегантно да изчезне в следващия миг. Беше размазал мъжа, който лежеше на земята, без да му мигне окото, а сега така нежно говореше с нея. Но очите му бяха като ледени остриета.

— Хайде, ела с мен.

— Трябва да остана.

— Не е нужно.

— Съжалявам, че се намесвам, но тя наистина трябва да остане — приближи към тях началник Рус. Хвърли поглед към Били, който все още седеше на земята и замислено търкаше брадата си. — Какъв е проблемът?

— Били Клампет направи няколко обидни забележки. — Внезапно очите на Фейт се напълниха със сълзи и се превърнаха в сини езера. — Той се държа… как да кажа… доста неуважително към мен и Тори, след което — тя подсмръкна нещастно — изрита моята бедна Би. Тори се опита да го спре и той… Ако не беше се появил Кейд, не знам какво щеше да се случи.

Тя се обърна, хлипайки безутешно, към Тори.

— Можеше да те нарани. Дебела гадна свиня!

Карл Д. заигра с езика си зад зъбите. След видяното вътре тази малка комедия тук изглеждаше направо забавна.

— Така ли беше?

— В общи линии.

— Ще го приберем за малко в участъка, да се поохлади. — Началникът на полицията се огледа, като замислено дъвчеше дъвката си. — Не мисля, че някой иска да се намеси.

— Не. Въпросът е уреден.

— Добре. Искам да поговоря също така с Тори и Фейт. Ще бъдем по-спокойни в полицейското управление.

— Началник! — Уейд се присъедини към тях, прекрачвайки така презрително през все още лежащия на земята Били, че Фейт я напуши смях. — Моят кабинет е по-наблизо. Освен това мисля, че на дамите там ще им бъде по-удобно.

— Да, може и така, като начало. Ще извикам един от заместниците ми да ги закара. Аз ще дойда след малко.

— Аз ще ги откарам — рече Уейд.

— Ти и Кейд познавате повечето от хората тук. Ще ви бъда много благодарен, ако ми помогнете да ги разпръснем. Да ги убедим да се разотидат по домовете си. Един от моите подчинени ще се погрижи за дамите. Трябва да взема показанията им — каза Рус, преди Кейд да успее да се намеси. — Това е работа на полицията.

— Ние можем и сами да отидем до кабинета на Уейд.

— Вижте, мис Фейт. Такава е процедурата. Един от моите хора ще дойде с вас. — Той даде знак и се отдалечи.

— Господи, как може такова нещо да се случи в центъра на града? — Дуайт разтриваше врата си, сякаш беше схванат.

 

 

Вече беше се стъмнило съвсем. Той стоеше със своите двама най-добри приятели на пустата поляна пред апартамента, където смъртта бе означена с жълти полицейски ленти.

— Е, какво научи? — попита го Уейд.

— Не повече от вас. Карл Д. не ме пусна вътре, така че не мога да кажа нищо повече. Изглежда някой е влязъл при нея вчера по някое време. Може би е обир. — Той докосна носа си и поклати глава. — Не, не ми прилича на обир. Тя едва ли е имала кой знае какво за обиране.

— Как се е справил с кучето? — продължи да пита Уейд.

— Кучето ли? — Дуайт го погледна недоумяващо, после кимна. — А, да. Не знам. Може да е бил някой, когото тя е познавала. Има смисъл, нали? И обяснява нещата. Някой, когото е познавала. Била е в спалнята — добави с въздишка той. — Това знам. Значи… от това, което успях да подочуя оттук-оттам, била е и изнасилена.

— А как е била убита? — попита Кейд.

— Не знам. Карл Д. нищо не казва. Господи, Уейд, та ние само преди една вечер си говорехме за нея, спомняш ли си? Тя излизаше от твоя кабинет и аз едва не се сблъсках с нея.

— Да, спомням си. — Той си я представи съвсем жива. Бъбреше и флиртуваше безобидно, докато той преглеждаше Монго.

— Дочух и някои други приказки. — Дуайт кимна към затворената врата. — За Тори Боудийн. Гадости — добави той. — Предполагам, че ще искаш да знаеш. — Той отново въздъхна. — Не трябваше да се случва в центъра, насред града. Хората трябва да се чувстват спокойни и сигурни в къщите си. Лизи направо ще се поболее от страх.

— Утре в магазина за охранителни системи и оръжие ще има опашка — предсказа Кейд. — Ще се купуват сирени, катинари и пушки.

— Господи! Най-добре ще е да свикам градския съвет. Да видим как да успокоим хората. Силно се надявам Карл Д. да има някаква версия до утре. Трябва да се прибирам при Лизи. Тя сигурно се е побъркала. — Той погледна за последен път към вратата. — Това не биваше да става тук — повтори и си тръгна.

 

 

— Виждала съм я само веднъж. Вчера.

Тори седеше на дивана на Уейд с ръце, скръстени в скута. Знаеше, че е много важно да запази спокойствие и да бъде пределно ясна в отговорите си пред полицията. Те се възползваха от слабостта на хората и се опитваха да я използват, за да изтръгнат повече, отколкото човек иска да им каже.

След което те правеха смешен.

И накрая те предаваха.

— Значи само веднъж. — Карл Д. кимна и си записа. Беше помолил Фейт да изчака долу. Искаше да ги разпита поотделно. — Защо се канеше да я посетиш днес?

— Тя ме помоли да я взема на работа в магазина.

— Така ли? — Той свъси вежди. — Мислех, че си има работа. Да преподава в гимназията.

— Да, така ми каза и на мен. — Трябва да отговаря бързо, без да се замисля, повтори си Тори. Да не говори излишно, да не се впуска в подробности. — Но не на пълен работен ден до есента и затова търсеше нещо временно, което да й бъде от полза за бюджета. И да е заета, предполагам. Изглеждаше пълна с енергия.

— Ъ-хъ. И ти се съгласи да я вземеш на работа.

— Всъщност не веднага. Тя ми даде имената на предишните й работодатели за препоръки. Написа ги, по-точно, заедно с адреса си в бележника ми. — Бележникът, който бе оставила на щанда, след като баща й влезе в магазина. О, Господи! Господи!

— Добре, това е разумно. Не знаех, че имаш намерение да наемаш помощници за магазина.

— И аз не знаех, докато не дойде Шери. Беше особено убедителна. Трябваше просто да прегледам бюджета си и да реша, че мога да си позволя известна чужда помощ. Тази сутрин проверих препоръките й, след което й се обадих по телефона. Записах съобщението си на телефонния й секретар.

— Ъ-хъ. — Той вече беше чул както нейното, така и съобщението на Уейд. Имаше също така съобщение от съседката от горния етаж и едно от Лизи Фрейзър. Шери Белоуз явно е била популярна личност. — И след това си отишла да я навестиш лично.

— След като затворих магазина, исках да се поразходя малко. Реших да мина през парка и стигнах до апартамента й. Тогава ми мина през ума, че ако си е вкъщи, можем да поговорим по въпроса.

— И отидохте там заедно с Фейт Лавил?

— Не. Отидох сама. Натъкнах се на Фейт точно пред сградата, от задната страна. Тя ми каза, че кучето на Шери е претърпяло злополука и е било ранено сутринта. Било е блъснато от кола и Уейд го е оперирал. Беше тръгнала да съобщи това на Шери от името на Уейд, тъй като не могли се свържат с нея през целия ден.

— Значи пристигнахте там по едно и също време.

— Да. Трябва да е било около шест и половина, тъй като аз затворих около шест и десет или и петнадесет.

— И когато мис Белоуз не ви отвори, вие влязохте да я потърсите.

— Не. Не сме влизали вътре.

— Но видяхте нещо, което ви разтревожи. — Той я погледна. Тя седеше съвършено спокойно, гледаше го в очите и не отговори. — Толкова сте се разтревожили, че сте се обадили в полицията.

— Тя не отговори на моето телефонно обаждане, въпреки че очевидно много искаше да получи работата. Не се е обадила и на Уейд, макар че от единствената ни среща останах с впечатление, че обожава кучето си. Щорите и завесите бяха спуснати, вратата беше затворена. Аз се обадих в полицията. Нито Фейт, нито аз сме влизали вътре. Никоя от нас не е видяла нищо. Друго не мога ви кажа.

Началник Рус се облегна и загриза молива.

— Не се ли опитахте да отворите вратата?

— Не.

— Тя не беше заключена. — Карл остави тишината да виси във въздуха. Извади пакетче дъвка и предложи на Тори да си вземе. Когато тя отказа с поклащане на глава, той извади една, разопакова я и внимателно сгъна хартийката.

Сърцето на Тори започна да подскача в гръдния й кош.

— Такааа… — Карл сгъна дъвката също така внимателно, както и хартийката, и я пъхна в устата си. — Значи не сте влизали. Доколкото познавам Фейт Лавил, бих казал, че тя си пъха носа, където трябва и където не трябва. От чисто любопитство, разбира се. Сигурно и тук е надникнала, само за да види какво има в апартамента на тази нова учителка.

— Но не го направи.

— Почукахте ли? Извикахте ли я?

— Не, ние… — Тори спря и млъкна.

— Вие просто си стояхте пред вратата и кой знае защо решихте да позвъните в полицията. — Полицаят въздъхна. — Ще ме накарате да правя предположения. Е, аз съм обикновен човек, съвсем обикновен. Бил съм полицай повече от двадесет години. Полицаите имат инстинкт, някакво шесто чувство. Невинаги може да бъде обяснено. Просто имат. Може би и ти си почувствала нещо подобно днес пред вратата на Шери Белоуз?

— Възможно е.

— Някои хора имат по-силно развито шесто чувство. Ти например имаше такова преди осемнадесет години, когато ни заведе при Хоуп Лавил. Имала си го, дори в още по-голяма степен в Ню Йорк. Много хора са били щастливи, че си го притежавала. — Гласът му беше ласкав и внимателен, думите също, но очите му, както забеляза Тори, бяха нащрек.

— Това, което стана в Ню Йорк, няма нищо общо с това тук.

— Благодарение на теб шест дечица са се завърнали живи и здрави по домовете си.

— Но едно не се върна.

— Шест са останали живи — повтори Карл.

— Не мога да ви кажа нищо повече.

— Може би не можеш. Но ми се струва, че всъщност не искаш. Бях там тогава, преди осемнадесет години, когато ни заведе при мъртвото момиченце. Аз съм прост човек, с обикновени усещания, но бях там. И бях тук днес, пред онази млада жена и онова, което бяха сторили с нея. Това ме върна назад. Бях и на двете места, видях и двете неща. Ти също.

— Не съм влизала вътре.

— Но си го видяла.

— Не! — Тори скочи на крака. — Не съм видяла нищо. Почувствах го. Не съм видяла, не съм влизала. Не можех нищо да направя. Тя беше мъртва и аз не можех да й помогна. Нито пък на Хоуп. На никоя от тях. Не искам това вътре в мен отново. Казах ви всичко, което знам, точно както се случи. Това не е ли достатъчно?

— Добре. Добре, Тори. Защо не седнеш и не си отдъхнеш, докато аз сляза да говоря с Фейт.

— Бих искала да си отида вкъщи.

— Просто седни и си поеми дъх. Ще те отведем у вас съвсем скоро.

Карл размишляваше върху отговорите на въпросите, докато слизаше надолу. Това момиче, реши той, е просто едно кълбо от нерви. Пълна е с безпокойство. Горкичката. Чувството на симпатия обаче нямаше да го спре да я използва, ако е необходимо, за да постигне целите си. В града имаше убиец. Не беше за първи път, но убийството беше може би най-гадното от години насам.

И той беше човекът, който трябваше да го разкрие. Инстинктът му подсказваше, че Тори Боудийн беше ключът към истината.

 

 

Карл завари Кейд да се разхожда нервно напред-назад.

— Можеш да се качиш при нея. Мисля, че има нужда от приятелско рамо. Сестра ти тук ли е?

— Отзад, с Уейд. Той преглежда кучето.

— Жалко, че то не може да говори. Пини го бил ударил, така ли?

— Така ми казаха.

— Да-а, жалко, че не може да говори — повтори Карл, пъхна бележника в джоба си и отиде в кабинета на Уейд.

Кейд намери Тори да седи на дивана.

— Трябваше просто да си отида. Или да постъпя още по-добре и по-мъдро, като оставя Фейт да влезе, както искаше. Фейт щеше да я намери, щяхме да се обадим в полицията и нямаше да има никакви въпроси.

Той седна до нея.

— Защо не го направи?

— Защото не исках Фейт да вижда онова, което беше вътре. Не исках да види Шери мъртва. А сега началник Рус очаква от мен да изпадна в транс и да му кажа името на убиеца. Да не съм магьосница!

Той взе ръката й.

— Права си да си ядосана. На него, на ситуацията. Но защо си ядосана на себе си?

— Не съм. Защо трябва да съм? — Тя погледна сплотените им ръце. — Наранил си се.

— И освен това ме боли.

— Така ли? Не личеше, когато го удряше. Нищо не ти личеше, освен че изпитваш раздразнение. Ако бях аз, щях да размажа тази досадна муха.

Той се усмихна и доближи ръката й до устните си.

— Но аз, като един Лавил, трябва да запазя достойнство.

— Глупости! Казах, че така изглеждаше, но всъщност истината е друга. Истината е, че ти беше изпълнен с ярост и ненавист и че ти беше много приятно да го биеш. Знам — рече Тори с въздишка. — Същото чувствах и аз. Той е лош човек и ще се опита да ти го върне по друг начин. Но ще те нападне в гръб, защото се страхува от теб. Чакай, чакай, не бързай. Това, което ти казвам, е вследствие на доброто ми познаване на човешката природа, а не на някакви свръхчовешки, мистични способности и сили.

— Клампет не ме интересува. — Кейд потърка ударените си кокалчета в бузата й. — И ти не бива да му обръщаш внимание.

— Бих искала да му обръщам внимание. — Тя се изправи. — Бих искала да се ядосвам на него, за да бъде мозъкът ми зает с нещо друго. Защо трябва да се чувствам виновна?

— Не знам, Тори. Защо?

— Почти не познавах Шери Белоуз. Прекарах по-малко от час с нея. Съжалявам за това, което стана, но значи ли, че трябва отново да бъда въвлечена?

— Не.

— Не бих могла да променя случилото се. Нищо, което правя, не може да промени онова, което ще се случи. Е, какво става тогава? Дори и началник Рус да претендира, че е готов да приеме всичко, което направя, в края на краищата той е като всички останали. Защо трябва отново да се навирам, където не ми е работата, за да ми се присмиват и да ме одумват? — Тя се обърна към него. — Нищо ли няма да ми кажеш?

— Чакам те да свършиш.

— Ти се мислиш за много умен, нали? Мислиш си, че ме познаваш добре. Изобщо не ме познаваш. Не се върнах, за да поправя злото или да отмъстя за мъртвата си приятелка. Върнах се, за да живея собствения си живот и да си гледам работата.

— Добре.

— Не ми казвай добре с този тон, когато очите ти казват, че съм лъжкиня.

Тъй като дишането й се учести, Кейд стана и приближи към нея.

— Ще дойда с теб.

Тя се вгледа в очите му за секунда, сетне се притисна в прегръдките му.

— Господи! О, Господи!

— Ще слезем да кажем на началник Рус. Аз ще остана с теб.

Тори мълчаливо кимна и остана още една секунда, притисната към него.

Реши, че след всичко, което щеше да извърши в апартамента на Шери, той може повече да не поиска да я прегърне. Никога.