Нора Робъртс
Брегът на тъмната вода (16)

Глава 16

Беше забравила за вечерята. Сети се няколко минути преди Кейд да почука на вратата. Имаше време само да измие лицето си и да заличи следите от сълзи по него. Не можа да намери някакъв подходящ претекст да се извини и да го отпрати.

Не успяваше да си събере мислите. Пристъпът на плач беше изсмукал силите й, както телесните, така и душевните. А пътуването в миналото, в детството на Хоуп, я беше изпълнило с неизмерима тъга.

И един особен трепет. Това беше най-странното от усещанията, които й останаха след видението от детството на Хоуп. Невероятният трепет да караш за пръв път колело. Беше споделила радостта на Хоуп. Двете заедно бяха преминали по дългата сенчеста алея на Бо Рев с Кейд, тичащ до тях.

Беше трогната от начина, по който неговите очи, така чисти и сини, се смееха.

Любовта, която почувства към него, искрената, невинна любов на сестра, все още гореше вътре в нея и се смесваше, при това много опасно, със собствените й чувства, зрели и съвсем различни от детските.

Комбинацията им я правеше уязвима. Така че щеше да бъде много по-разумно, ако си остане сама, докато й мине. Трябваше да му каже, че е изтощена и прекалено изморена, за да яде. Това поне щеше да бъде самата истина.

Той беше разумен човек. Дори повече от разумен, поправи се Тори. Щеше да я разбере и остави.

Когато отвори вратата, Кейд стоеше и държеше в ръцете си голяма купа. Това си беше обичай, спомни си Тори. Съседите си носеха храна едни на други, особено когато имаше смъртен случай. Е, тя беше почти мъртва, краката й със сигурност. Така че случаят беше съвсем подходящ.

— Лайла ти праща това. — Той влезе вътре и й подаде купата. — Каза, че всеки, който е работил като теб, не трябва накрая и да готви. Инструктира ме да ти заръчам да го прибереш във фризера и когато утре се прибереш у дома, да го извадиш, да седнеш и да си вдигнеш краката. Което, както виждам — добави той, оглеждайки внимателно лицето й, — ще стане още тази вечер.

Да, помисли си отново Тори, наистина е повече от разумен.

— Не осъзнавах колко изтощителен ще бъде днешният ден. Дори не предполагах. Е, всичко вече мина, но аз съм почти окуцяла.

— И доколкото виждам, си плакала.

— Естествена реакция. От облекчение. — Тя отнесе купата в кухнята, за да я прибере, и се зачуди какво още да направи.

— Съжалявам за тази вечер. Беше хубава идея да празнуваме. Може би някой друг ден ще можем… — Тори се обърна и почти се блъсна в него, след което направи крачка назад и се подпря на плота.

Почувства изключително силна вълна от желание. Идеше от негова страна, а може би и от нейна, не беше съвсем сигурна.

— Имаше много работа днес — отговори Кейд, но не отстъпи. Реши, че достатъчно е отстъпвал. Сложи ръце от двете й страни и така затвори пространството. Като в клетка. Видя объркването и чувствата, които преминаха през очите й. — Толкова хора и толкова спомени, които те донесоха със себе си.

— Да. — Тори се опита да помръдне и осъзна, че не може. Всъщност нейната кръв беше кипнала и вреше. Течеше по вените й забързана, гореща и жадна. — Спомените ме обстрелваха като камъчета от прашка. — А някои от тях направо я бяха повалили на земята.

— Всички болезнени ли бяха?

— О, не. — „Господи, моля те, нека не ме докосне!“ — изрече мислено Тори, но в същата секунда ръцете му се озоваха на раменете й. Всичко в нея започна да пулсира. — Беше ми толкова приятно да видя Лайла… и Уил Хенсън. Той изглежда точно като баща си преди години. Когато бях малка, господин Хенсън, искам да кажа старият господин Хенсън, ми даваше бонбони „Грейп Нехи“ на вересия, ако не ми стигаха парите. А това се случваше доста често. Кейд…

Произнесе името му като молба. Не знаеше обаче какво още да каже.

Тя цялата трепери, помисли си Кейд. Можеше да почувства трепета на тялото й под пръстите си.

— Хареса ми как изглеждаше днес. Спретната, чиста и компетентна. И в същото време любезна, сдържана и възпитана. Винаги съм се чудил какво става под повърхността на черупката, в която обикновено се криеш.

— Бях нервна.

— Не ти личеше. За разлика от сега. Свалила си защитата, Тори. Преградните стени са паднали. Смятам да се възползвам от това.

— Кейд, няма да намериш нищо в мен.

— Тогава защо трепериш? — Той измъкна панделката от косата й и долови бързото й дихание. Погледна я и видя как очите й потъмняха, когато прокара пръсти през косата й и разплете плитката. — Защо не ме спреш?

— Аз… — Нейните колене ли омекнаха така? Беше забравила колко приятно чувство е това. Капитулацията невинаги е слабост. — Мисля за това.

Той се усмихна. Беше закачлива и доволна усмивка, само в краищата на устните му.

— Добре, продължавай да мислиш. Аз пък ще продължавам да се възползвам от предимствата. — Разкопча първото копче на блузата й, сетне и второто.

Беше научил Хоуп да кара колело, помисли си внезапно Тори. Бил е само на десет години и вече достатъчно мъж, за да се погрижи за малката си сестричка.

Беше й изпратил цветя днес. Точно цветята, които биха й харесали, защото знаеше какво обича и какво ще й достави удоволствие.

А сега я докосваше, така както никой не беше я докосвал от дълго време.

— Нямам опит.

Кейд откопча третото копче.

— В мисленето?

— Не. — Смехът й приличаше повече на въздишка. — В мисленето съм много добра, поне през повечето време.

— Тогава мисли за нас. — Кейд леко издърпа блузата й и я измъкна от панталоните. — Искам да те галя. Искам да чувствам кожата ти под пръстите си. Ето така. — Той прокара ръце по гърба й нагоре, после надолу. Стомахът й се преобърна, когато откопча панталоните й. — Не, моля те, стой с отворени очи!

Наведе се и захапа брадичката й със зъби. Беше като кратко, леко прорязване, което обаче стигна до центъра на съществото й.

— След като нямаш опит, мисля да ти покажа. И освен това искам да ме гледаш, докато те галя.

„Гледай право напред“ — беше казал на Хоуп. И я беше научил да кара колело.

Кейд бавно свали ципа на панталоните й, едва докосвайки я с пръсти. Собственото й стенание отекна като гръмотевица в главата й.

Беше минало толкова много време откакто не бе изпитвала подобни усещания. Откакто някой мъж я бе пожелавал. И откакто тя бе пожелавала някого. Искаше да се възпротиви, да бъде твърда и непреклонна, да устои на съблазънта. Но тялото й се бе предало и го искаше.

— Ела — прошепна той, когато панталоните й паднаха на пода. Тори премигна, отвори уста да каже нещо, но Кейд просто покри устата й със своята. Внимателна и топла, и някак си успокояваща, докато в притъмнения й разум се мярна предупреждението, че това е безразсъдство.

После ръцете му я обгърнаха, преминаха в дълга ласка по гърба й и той я поведе сякаш с прелъстителна валсова стъпка към спалнята.

Нервите й се опънаха, докато по кожата й пропълзя топлина.

— Кейд?

— Искам да те любя на светло. — Тя вече беше негова. Никаква бариера от съмнение не можеше да го спре. — Така, че да те виждам, когато си под мен. И когато съм в теб.

На вратата на спалнята той я вдигна на ръце.

— Ето това беше най-хубавото нещо, което съм си представял, че правя с теб в това легло. Позволи ми!

Слънцето сякаш изтичаше, златно и горещо с пролетната вечер. Обливаше леглото и лицето й, когато Кейд я положи върху него. Матракът се огъна под тежестта му, докато той сплете пръстите си с нейните. И докато я гледаше, без да спира да я гали, намери устните й.

Целуваше я бавно и сладко, докато ръцете й се отпуснаха в неговите, а устните й омекнаха, разтвориха се и го поканиха. Кейд почувства, че пулсът й натежа. Когато тя се отвори за него, той промени тактиката и премина в настъпление.

В нея се надигна неочаквано желание, нещо, което стресна чувствата и захапа нервите й. Тя повдигна тялото си, защото в слабините й гореше пожар, и издаде стенание. Кейд също простена, сякаш пое стенанието от устните й.

Той не искаше тя да го очаква прекалено дълго. Не искаше да се изчерпва предварително. Трябваше всичките й възприятия и разумът й да бъдат изпълнени само с удоволствие. Да мисли само за него. Щеше да се погрижи за това. И когато бъде пропита изцяло от него, тогава щеше да я вземе.

Тялото й бе тънко, но с изненадващо твърди мускули, почти атлетични, които бяха в приятен контраст с нежната й деликатна кожа. Кейд се потопи в удоволствието да й се наслаждава, докато част от него мислеше как да използва нервността й, за да разруши всяка съществуваща помежду им преграда.

Повдигна я и я притисна почти до болка, което изтръгна още една въздишка от гърдите й, а главата й падна назад и косата й се разпиля. Сетне свали бавно презрамките на сутиена от раменете й. Премина с длани по гърдите й, като с палци дразнеше зърната под тъканта.

— Е, напомня ли ти нещо това?

Главата й беше така тежка, а кожата така гореща.

— Какво?

— А, нищо, добре.

Той разкопча сутиена и го захвърли встрани. Но когато тя посегна към него, хвана ръцете й и ги върна, докато лактите й не опряха на матрака.

— Искам този път да се наслаждаваш. Дотогава, докато не можеш повече. Сетне ще е твой ред да го сториш за мен. Всичко. — Устните му отново я изсмукваха, като събуждаха в недрата й луда, омайваща тръпка.

Тя искаше да се възпротиви, да го отблъсне, преди да е стигнала границата, която се бе заклела никога да не пресича. Но когато устните му се върнаха на нейните, когато усети езика, зъбите и поканата му, изпълнена с желание недрата й сами се разтвориха.

От гърдите й се изтръгваха сподавени стонове и въздишки, които не можеше да потисне. Ръцете й трепереха от напрежение, въпреки че тялото й ликуваше. Отвътре сякаш я пришпорваше лудост.

Тори се блъскаше, бореше се и искаше да излезе на свобода.

Един силен, неочакван и бърз оргазъм замъгли очите й и я остави бездиханна и изтощена. Сетне Кейд я привлече отново към себе си.

— Продължаваме.

Обърна я на леглото и измъкна своята риза. Очите й бяха замъглени, а дишането накъсано като неговото. Този път, когато тя посегна към него, той се плъзна в ръцете й.

Устните му бяха настойчиви, ръцете нетърпеливи, докато я галеха и опознаваха. Тя пъхна ръка в джинсите му, той ги свали и хвърли на пода, и я остави да прави каквото иска, докато държеше бедрата й и я целуваше без секунда прекъсване.

Ръцете й стиснаха таблата на кревата, така както си го беше представял. Главата й бе наклонена встрани, докато чувства и тъмни страсти минаваха през нея и я поглъщаха. Вкусът му, ароматът му, всичко, което излъчваше вълнуваше възприятията й и ги изпълваше до краен предел. Докато повече не можеше да поеме. Дишането й беше като на бегач на дълги разстояния до мига, в който се превърна в дълъг, безумен вик.

Ръцете й се отпуснаха, но Кейд ги хвана в своите. Сърцето му биеше до спукване. Последните лъчи на деня и затихващият вятър галеха лицето й. Косата й беше разбъркана маса коприна върху възглавницата, а лицето й гореше.

Щеше да помни това винаги. И тя също, обеща си Кейд.

— Отвори очи! Тори, погледни ме! — Когато клепачите й се повдигнаха, той събра в себе си всички остатъци от самоконтрол, наведе се и я целуна дълго, дълбоко и страстно. — Кажи името ми.

Напрежението я обзе отново, а заедно с него ужасното, но приятно усещане за огън, който я превръща в пепел.

— Кейд.

— Кажи го отново.

Пръстите й се забиха в рамото му. Искаше да вика. Или да плаче.

— Кейд.

— Пак.

И отново я взе.

Всичко беше идеално. Тя се движеше заедно с него в един ритъм, така невероятно еднакъв, така удивително синхронен. Поглъщаше всяко негово усещане и чувство, докато и двамата не достигнаха върха.

Кейд, горещ и твърд, остана в нея. Поемаше тежестта му, приятна и успокояваща. Матракът беше мек и гладък под гърба й, а железните рамки на леглото хладни и гладки под ръцете й. По тялото й се разля успокоение и нега. Последните лъчи на светлината, почти сиви от залеза осветяваха стаята.

Когато ритъмът на сърцата им отново се забърза, тя вече беше готова. Жадна и нетърпелива, пленена от очите му, потъмнели до морскосиньо, които не се откъсваха от нейните.

— Остани с мен. — Сега вече беше загубен. Вече беше потънал в нея. И сърцето му биеше до изнемога, когато зарови лице в косата й.

Хванати за ръце, двамата продължиха своя път.

 

 

Никога досега не беше изпитвала подобно нещо. С никого. Дори и с мъжа, когото бе обичала. Тори си мислеше, че ще се притеснява, но в момента не можеше да събере сили да се концентрира дори.

Лежеше до Кейд, докато стаята потъмня в здрача. За пръв път от много, много време, откакто се помнеше, се чувстваше напълно отпусната. И освободена. Както телом, така и духом.

Ръката й беше заровена в косата му. Струваше й се, че най-правилното нещо на света е да си остане там.

Когато той обърна главата й и устните му докоснаха гърдите й, тя се усмихна от удоволствие.

— Все пак мисля, че празнувахме — прошепна Тори и се зачуди дали ще бъде много грубо и невъзпитано, ако заспи.

— Отсега нататък ще имаме още много причини да празнуваме. Искам те, откакто ти помагах да сглобиш това легло.

— Знам. — Очите й бяха почти затворени, но тя почувства движението на главата му и погледа, който той й отправи. — Не си чак толкова прикрит, колкото си мислиш.

— Много по-прикрит, отколкото искам да бъда.

Кейд си помисли колко различно си бе представял тяхната първа любовна нощ. С музика и свещи.

— И без тях ни беше хубаво — рече заспивайки Тори.

— Без кои?

— Без музиката и… — Очите й се отвориха, изпълниха се с ужас и потърсиха неговите. — Извинявай. — Тя се опита да се отдръпне, но тежестта му я задържаше на място.

— За какво ми се извиняваш?

— Не исках да го кажа, нямах го предвид. — Тори притисна ръцете си към леглото, сграбчи завивките и почти цялата се затресе. — Няма да се случи никога вече. Съжалявам. Без да искам. Не исках да го направя.

— Кое? Да прочетеш мислите ми ли? — Той се завъртя така, че да се подпре на лакът и да успее да хване лицето й. — Престани.

— Да, няма повече. Ужасно съжалявам.

— Тори! Престани да оценяваш моите реакции и, по дяволите, престани да се чудиш кога и дали ще те ударя.

Кейд се изправи и приседна, след което я вдигна до себе си. Бузите й бяха като розови листенца, бледи и блестящи, а очите напрегнати, близки и ужасени. Мразеше този неин поглед.

— Никога ли не ти е идвало наум, че има моменти, когато на един мъж не му пука дали жената до него чете мислите му?

— Това е непростима намеса в личния живот. В неприкосновеността на личността.

— Да бе, да. — За неин ужас той се завъртя и я притегли към себе си, така че тя се озова върху него. — Струва ми се, че преди няколко минути и двамата бяхме се намесили в личността на другия доста по-обстоятелствено. Ако си решила да се поразходиш из главата ми, ще ти кажа, когато ми писне.

— Не те разбирам?

— Би трябвало да си имала достатъчно възможности да ме проучиш, докато лежах тук съвсем гол в твоето легло. — Той се опита да запази гласа си безгрижен. — Ако не си го направила, хайде, опитай пак и виж какво ще откриеш.

Тя не знаеше дали да се обиди, или да се засмее.

— Това не става така.

— Не ли? Тогава кажи ми как. — Когато Тори поклати глава, Кейд хвана врата й и започна да го разтрива. — Хайде де, кажи ми!

— Аз не мога да чета мисли. Това не става случайно. Ние просто бяхме… бяхме много тясно свързани физически.

— Не отричам.

— И аз бях почти заспала. Понякога то се промъква в мен, когато съм така отпусната. Просто в главата ми се появява образ. Този беше много ясен, абсолютно чист и се появи ей така, изневиделица. Свещи, музика, и ние двамата в леглото. Видях го вътре в себе си.

— И… ти с какво беше облечена? — Когато тя наведе глава, той сви рамене. — Добре де, няма значение. Това мога и сам да си го измисля. Значи имаш видения. Да ги наречем картини от мисли.

— Понякога. — Той изглеждаше отпуснат и безгрижен. Къде беше гневът му? — Господи, ти ме смути и обърка.

— Нищо, това ще те държи на нокти. И винаги ли така се случва?

— Не. Невинаги. Ако имаш чувство за уважение и приличие, не може да надничаш в личните мисли на всеки. Аз мога да го блокирам. Много е просто, тъй като виденията идват много рядко без усилие. Появяват се неочаквано само когато от отсрещната страна се излъчва много силна емоция. Или когато съм много изморена.

— Добре, значи следващия път, когато правим любов и ти заспиваш, да не забравя да прогоня от фантазиите си Мег Райън.

— Мег коя? — Стресната, Тори седна и автоматично прикри гърдите си с ръце. — Ах да, Мег Райън.

— Е, не можеш да отречеш, че е хубава, секси и умна. На теб не ти ли харесва? — Кейд отвори очи. — Тя е доста мой тип. — Той присви очи и огледа Тори. — Опитай се да си представиш себе си, само че руса. Ще видиш колко си приличате.

— Нямам намерение да ставам част от развинтените ти фантазии за някаква холивудска актриса. — Тя се опита да стане и отново се намери обратно в леглото, притисната от Кейд.

— Хайде, скъпа, само веднъж!

— Нееее!

— Боже мили, ти се кикотиш! И Мег има същия секси смях. — Той захапа рамото й. — Сега вече съм възбуден.

— Остави ме, глупчо!

— Не мога. — Той покри с целувки лицето й, направи го като малко сладко кученце. — Аз съм жертва на собствената си фантазия. Хайде, Тори, засмей се отново. Моля те!

— Няма! — Но се разсмя. — Остави ме! Изобщо не си го и помисляй… О, боже! — Смехът й замря, защото той отново я облада. Бедрата й автоматично се притиснаха към него, ръцете й го хванаха здраво за раменете. — И да не си посмял да ме наричаш Мег.

Кейд поклати глава утвърдително, докато се смееше.

 

 

Те ядоха от сладкиша на Лайла и го поливаха с вино. И отново се върнаха в леглото с енергията и ненаситността, която изгаря двама току-що открили се любовници. Правиха любов, когато луната изгря и заля със сребристата си светлина телата им. После спаха на отворен прозорец. Стаята беше изпълнена с вятър, който носеше със себе си свежия зелен аромат на блатото.

 

 

— Той се връща.

Хоуп седеше със скръстени крака на верандата на Марш Хаус. Верандата, която изобщо не съществуваше, когато тя беше жива. Подхвърли в шепата си сребърните жетони, сетне запрати нагоре малката червена топка, докато ръката й се спускаше бърза и лека, и сграбчваше металните пластинки оформени като звезди.

— Той ни гледа.

— Кой? Кой ни гледа? — Тори отново беше на осем години, малкото й личице бе напрегнато, а краката и ръцете — целите в синини.

— Той обича да наранява малки момиченца. — Хоуп взе последната звездичка, сетне започна играта отначало. — Това го кара да се чувства голям, важен, силен. Страшен. Минавам на двойки. — Със същия ритъм започна да взема по два жетона.

— Направил е същото и с други момичета, нали? Не само с теб.

— Не само с мен — повтори Хоуп. — Но ти вече знаеш. Сега по три. — Жетоните тракаха, а малката червена топка периодично се удряше в дървения под. Лекият ветрец носеше аромата на орлови нокти и рози. — Ти вече знаеш, както когато видя снимката на малкото момченце. И тогава знаеше.

— Не мога да го направя отново. — Сърцето на Тори започна да прескача, но в детските й гърди. — Не искам да го правя.

— Ти си наред — рече просто Хоуп и премина на четири жетона. — Трябва да си много внимателна, да не бързаш, но и да не се забавиш. — Продължи да говори, докато вземаше четирите жетона. — Или ще загубиш.

— Кажи ми кой е той, Хоуп! Кажи ми къде да го намеря!

— Не мога. — Хоуп чукна с нокът един жетон и той се завъртя. — Уупс! — Погледна Тори с чистите си детски очи. — Твой ред е. Внимавай.

 

 

Тори рязко отвори очи. Сърцето й биеше в гръдния кош, а ръцете й бяха свити на юмруци. Бяха толкова стиснати, че чак се изненада защо от тях не се търкулна малката червена топка, когато разтвори пръстите си.

Беше съвсем тъмно. Луната беше залязла и бе оставила света непрогледно черен и тъмен. С нея си беше отишъл и лекият бриз и сега въздухът висеше неподвижен.

Тя чу далечния крясък на сова и тихата песен на щурците. В тъмнината долови и лекото дишане на Кейд до себе си и осъзна, че се е преместила в другия край на леглото, колкото е възможно по-далече от него.

Не бива да има никакъв контакт по време на сън, повтори си за кой ли път Тори. Тогава съзнанието е най-уязвимо и най-лесно позволява да бъде проникнато в него.

Измъкна се от леглото и отиде боса, на пръсти в кухнята. Пусна водата да изтече и напълни една кана. Беше ожадняла в съня си. И освен това сънят й бе напомнил защо не бива да спи с Кинкейд Лавил.

Неговата сестра беше мъртва. Ако Тори не беше отговорна за това, то беше задължена.

Беше се чувствала задължена и преди. Пътят, който бе избрала преди години, й беше донесъл много радост и много мъка. И тогава беше спала с един друг мъж, като му отдаде цялата си безразсъдна и искрена любов.

Когато го загуби, когато всъщност загуби всичко, си обеща никога повече да не прави тези грешки отново.

И ето че сега тук, за втори път бе отворила себе си за тази болка.

Кейд беше мъж, в когото жените се влюбваха. Мъж, в когото тя можеше да се влюби. Когато тази крачка бъде направена, тя променя всичко. Оцветява всичките ти мисли и чувства. Оцветява ги с живите свежи цветове на радостта. И потискащото сиво на отчаянието.

Така че не биваше да я прави. Никога вече.

Трябваше да бъде достатъчно умна, да приеме физическото привличане, да се радва на удоволствието от него и да запази емоциите си под контрол и чувствата — непокътнати. Какво друго трябваше да направи? И какво беше правила почти през целия си живот? Нали точно това?

Любовта беше опасно, безразсъдно чувство. Винаги имаше нещо, което се промъква през сенките, алчно, лакомо и ненаситно. Нещо, което те причаква, за да те сграбчи и погълне.

Тори вдигна чашата към устните си и в този миг го видя. Зад прозореца, в тъмнината. В сенките. Той стоеше и чакаше.

Чашата се изплъзна от ръката й, падна в мивката и се счупи.

— Тори? — извика Кейд и скочи в тъмната спалня. Ругаейки, изтича към кухнята.

Тя стоеше, обляна от светлината на лампата. Държеше се с две ръце за шията и гледаше вторачено през прозореца.

— Има някой навън.

— Тори! — Той видя парчетата от счупената чаша на пода. Хвана я за ръката. — Поряза ли се?

— Има някой в тъмното — повтори тя с детски глас. — Стои и чака. В тъмното. Бил е тук и преди. И пак ще дойде. — Очите й се обърнаха към него, преминаха през него, но всичко, което виждаше, бяха сенки и силуети. Почувства студ. Страшен студ. — Той иска да ме убие. Не точно мен, но трябва да го направи, защото съм тук. Грешката е моя, наистина. Всеки го знае. Ако бях отишла с нея онази нощ, той щеше само да ни гледа. Както беше правил и преди. Наблюдаваше ни и си представяше разни неща. Докато му се втвърди. И тогава използваше ръката си, за да се облекчи и да се чувства мъж.

Коленете й се подгънаха и тя щеше да се свлече на пода, ако Кейд не я беше подхванал.

— Добре съм. Трябва само да поседна.

— Да полегнеш — поправи я той. Взе я на ръце, занесе я обратно в леглото и навлече панталоните си. — Стой тук.

— Къде отиваш? — Неочакваният ужас да остане сама възвърна силите й и тя се изправи.

— Нали каза, че има някой навън. Ще отида да видя.

— Не. — Сега целият й страх беше за него. — Не е твоят ред.

— Какво?

Тя вдигна ръце и ги отпусна.

— Извинявай. В главата ми е пълна каша. Той си отиде, Кейд. Вече не е навън. Беше. Дебнеше, слухтеше, но преди малко. Когато… — потърси думите. — Когато правихме любов.

Навъсен, Кейд кимна.

— Все пак ще погледна.

— Няма да го намериш — прошепна Тори, когато той излезе.

А Кейд искаше да го хване. Искаше да го открие и да използва юмруците си, за да излее яростта си. Светна външната лампа и огледа поляната. Отиде до камиончето, извади от жабката фенерчето и ножа, които държеше там.

Обиколи къщата, като насочваше светлината към сенките. Близо до прозореца на спалнята, където тревата не беше окосена, намери отъпкано място. Вероятно мъжът бе стоял точно тук.

— Кучи син! — произнесе през зъби Кейд и ръцете му здраво стиснаха ножа. Продължи, докато стигна до началото на блатото. Застана там и се загледа в тъмнината. Можеше да влезе, да обиколи и да претърси местността. И да изразходва част от гнева си. Но не искаше да оставя Тори сама.

Затова се върна в къщата и остави фенерчето и ножа на масата в кухнята.

Тя все още седеше, където я бе оставил, с ръце на коленете. Вдигна глава, когато той влезе, но не каза нито дума. Нямаше какво да му каже.

— Това, което правим тук, си е наша работа — рече Кейд. — Той няма право да се меси. — Седна до нея и взе ръката й. — И няма да може, ако не му позволим.

— Но го омърси.

— Омърси себе си, не нас. Не нас, Тори — прошепна Кейд и обърна лицето й.

Тя въздъхна и докосна ръката му с пръсти.

— Ти беше толкова сърдит. Как успяваш да се справиш?

— Изритах няколко пъти камиончето. — Той притисна устни към косата й. — Кажи ми какво видя.

— Неговата ярост. Много по-черна от твоята, но не… Не знам как да го обясня. Това не е нещо реално, нито материално. Усетих и някакво чувство на гордост. Не знам. Може би беше повече задоволство. Не мога да го видя. Аз не съм тази, която иска. В същото време не може да ме остави жива, защото не ми вярва. Защото съм много близо до Хоуп. Не знам дали това са моите мисли или неговите. — Тя затвори очи и поклати глава. — Не мога да ги уловя съвсем ясно. Има нещо, което липсва, изплъзва ми се. В него или в мен, не знам. Но не мога да го видя.

— Значи този, който уби Хоуп, не е скитник? Така мислехме през всичките тези години.

— Не, не е. — Тори отново отвори очи. — Той я познаваше, той я наблюдаваше. Наблюдаваше ни и двете. Мисля, че го знаех и преди, но бях толкова уплашена, че го заключих в себе си. Ако се бях върнала на другата сутрин, ако имах смелостта да дойда с теб и баща ти, вместо само да ви кажа къде е тя, може би щях да го видя. Щях да видя лицето му. Не съм съвсем сигурна, но така мисля. Може би. Тогава всичко щеше да бъде както трябва. И щеше да свърши още тогава.

— Никой не знае. Но можем да започнем с приключването на случая. Затова първо ще извикаме полиция.

— Кейд! Полицията… — Искаше да спре думите, които напираха да излязат. — Много е съмнително дали някои умен и здравомислещ полицай ще слуша някоя като мен. Не очаквам да намеря подобна порода хора тук, в Прогрес.

— Началникът на полицията Рус може да има определени убеждения, но със сигурност ще те изслуша — отвърни й Кейд и си каза, че сам щеше да се погрижи за това. Защо не се облечеш?

— Ти смяташ да го повикаш още сега? В четири часа сутринта?

— Да. — Той вдигна телефона до леглото. — Нали за това му плащат.