Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (55)

55

Клатейки глава, Грок излезе от една от спалните каюти на „Бууп“.

— Каква невероятна ирония — промърмори той.

— Какво имаш предвид? — попита Гуднайт, опрял изпотената чаша с бренди на цицината на челото си.

— Новините от Глейс — поясни Грок. — Днес правителството обяви официално, че е прекратило договора за концесия с „Транскутенай майнинг“ поради несправяне на компанията. — Той спря и се плесна по челото. — Чакай, това означава, че няма да ни платят!

— Ето това вече е ирония — изтъкна Рис. — Макар че на мен никак не ми е смешно.

— Истинска ирония — съгласи се Грок. — Да не говорим, че никога няма да узнаем кой е бил Маргатройд, нито ще го спипаме.

— Вероятно си прав — кимна Рис. — Съмнявам се Мар Трак да е била на Пета луна. Нито който и да било от тези, които дърпат конците. Пострадаха само наемниците.

— Като брат ми — обади се Гуднайт със странно изражение. — И останалите главорези. Но дори сред тях има такива, които са се измъкнали. Говоря за онези, които не са били на луната, разбира се. Ако милото ми братче си беше седяло в топлото кресло, вместо да си подава главата навън, сега нямаше да е в списъка на жертвите.

— Да, по нищо не прилича на един хубав, щастлив край — съгласи се Рис.

— По дяволите! — изруга Гуднайт. — Яд ме е за прахосаното време и средства. Мамка му. Къде са Кинг и Фреди? Искам да се махна час по-скоро от този свят, дори от тази затънтена система, за да мога да започна да се самосъжалявам.

Рис извърна глава към космопорта.

— Ето ги, идват. Пригответе се да им съобщим лошите новини.

Но Балдур остана невъзмутим и сияйната усмивка на Кинг не изчезна, когато ги изслушаха.

— Е, добре — предаде се Рис. — Крайно време е да ни обясните защо не посипвате главите си с пепел.

— Първо, заради това. — Балдур вдигна един пакет. И извади отвътре голяма бутилка шампанско.

— Ако не ме лъжат очите — надигна се Гуднайт, — това е отлично земно шампанско от прочутата изба „Тетинже“.

— Отвори, налей, а аз ще ви обясня на какво се дължи спокойствието ни относно решението на тукашното правителство — усмихна се Балдур.

— Преди няколко седмици у мен се пробуди любопитство към едно нещо — заговори Кинг през шума на изхвърчалата от бутилката коркова тапа. — Заех се да търся диаманти. Диаманти и ценни метали, интересуваше ме какво прави „Транскутенай“ с тях. — Тя кимна на Рис. — Както се досещаш, всичко започна с твоята находка. Представете си изненадата ми, когато след разговори с неколцина минералози установих, че „Транскутенай“ ги държи тук, на Мфир. Не знаех по каква причина, нито дали винаги са го правили, или е започнало напоследък, след намесата на Рег Гуднайт. Но от тях няма и помен на Глейс, нито ги карат в щаба на „Транскутенай“. Предположих, че Гуднайт ги задържа като бонус или като резерва за извънредни ситуации. Не че това имаше някакво значение. Както и да е, двамата с Фридрих отидохме да ги потърсим и открихме, че ги съхраняват в един голям трезор на тукашната банка. По „случайност“ носех със себе си документ, указващ, че сме представители на „Транскутенай майнинг“, пристигнали да експедират споменатите ценни находки до истинския им собственик. — Тя посочи един от люковете. — Онези два тежковъоръжени и бронирани камиона, натъпкани с охрана, които в момента влизат през портата, ще прехвърлят всички тези скъпоценни камъни и метали в трюма на „Бууп-бууп-адууп“.

— Дявол ме взел! — възкликна Чес Гуднайт. — Значи не сме разорени?

— Ни най-малко — кимна Кинг.

— Но какво ще стане, ако някой ги потърси? — попита Мшел Рис.

— Тези подли бандити, които крадат всичко — размаха уж безпомощно ръце Балдур.

— Единственото, което не разбрах — поде Рис, — е каква е ролята на „Цербер“ във всичко това.

— Отличен въпрос — отвърна Балдур. — Изглежда, те са в съюз с Маргатройд. Съвсем очевидно е, след като не намерихме други следи, освен онзи разговор с Новотни. Да забравим бомбата, която може би имаше за цел само да ни сплаши. Предполагам, че те са душили по периферията, в търсене на някаква печалба.

— Със същия успех бихме могли да предположим, че са се опитали да ни убият с тази бомба — заговори Кинг. — И щеше да стане, ако ти не беше толкова мнителен. Следващия път ще те слушам повече.

— Какво пък — сви рамене Рис, — няма нищо лошо противникът отсреща да е от твоята класа.

Гуднайт, все още замаян от удара, с бавни движения разливаше пенливата напитка по чашите.

— Значи краят може да бъде и щастлив — отбеляза замечтано Мшел.

— Разбира се, че може — кимна с доволен вид Балдур.

— Не съм се съмнявала и за миг в това — добави Джасмин Кинг.

Чес Гуднайт вдигна чаша.

— За престъпния живот! — обяви той.

Четиримата членове на „Звезден риск“ пресушиха на един дъх чашите си.