Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звезден риск (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Risk, Ltd., (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Крис Бънч. „Звезден риск“ ООД

Американска, първо издание

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, 2010 г.

ИК „Бард“ ООД, 2010 г.

ISBN: 978–954–655–110–8

История

  1. — Добавяне

39

Десет миньори бяха сформирали кооперация за разработването на един неголям, но богат на различни метали, между които и сребро, астероид във външния край на пояса.

След първите набези на бандитите те бяха преустановили дейността си и се бяха върнали в Шеол, за да обмислят как да продължат.

Когато „Звезден риск“ започнаха да предлагат различни оръжия за самозащита, миньорите решиха да инвестират в две оръдия и се върнаха обратно на своя астероид.

Определиха дежурства за хората при оръдията, които бяха толкова автоматизирани, че стигаше по един човек за всяко от тях. Изминаха три седмици без нищо да се случи — истинска вечност за хора, непривикнали към военни действия.

Изглежда, нападателите се бяха оттеглили, защото от доста време никой не бе чувал за тях. И тъй като не виждаха смисъл да държат хора на пост, миньорите преустановиха нарядите.

Бяха купили и система за ранно предупреждение, която стоеше постоянно включена. Тъй като работеха близо до повърхността, предполагаха, че това ще им осигури достатъчно време, за да достигнат оръдията, в случай че бъдат нападнати.

Но грешаха. Огромният крайцер от клас „Сенсей“ приближи астероида от външната страна на пояса и спря на дистанция от двайсет километра.

Бандитите изстреляха една ракета с камера вместо бойна глава и я пуснаха да кръжи около астероида. Само след два корабни дни вече познаваха достатъчно добре режима на миньорите. Те работеха доста, не бодърстваха, а веднага след края на работния ден отиваха да почиват.

Когато настъпваха часовете, отредени за „нощта“, те се прибираха в три малки купола, които бяха построили на стотина метра от шахтата, близо до оръдията и корабите.

Никой не беше буден, за да види как огромният крайцер се издига над близкия хоризонт на астероида, нито да забележи пламъците на четирите изстреляни ракети.

Изкусно насочени от мерачите, ракетите се отправиха право към куполите и корабите.

Те поразиха целите си и избухнаха почти едновременно.

Екипажът на крайцера дори не си направи труда да приземи кораба, за да огледа пораженията. Ракетата с камерата им показа всичко.

Корабът на нападателите скочи в N-пространството и изчезна.

Нямаше нито един оцелял на астероида.

Измина цяла земна седмица преди един самотен миньор да прелети наблизо, за да провери защо приятелите му не отвръщат на неговите повиквания.

Нито той, нито хората от „Транскутенай“ забелязаха, че нападателите не бяха докоснали шахтата.