Лоис Макмастър Бюджолд
Дипломатически имунитет (1)

Глава 1

Изображението над видеоплочата показваше елегантните, пъргави движения на сперматозоида. После дребосъкът се загърчи още по-упорито, поет от невидимата хватка на медицинския микровлекач, който го насочи към целта му — яйцеклетката — кръгла и лъскава като перла, натежала от обещания.

— Дай още веднъж, момчето ми, право в пробойната, за честта на Англия, Хари и свети Джордж! — мърмореше окуражително Майлс. — Или поне заради Бараяр, мен и, може би, дядо Пьотър. Ха! — С един последен спазъм сперматозоидът изчезна в предначертания си рай.

— Майлс, пак ли разглеждаш бебешките снимки? — долетя развеселеният глас на Екатерин, която тъкмо излизаше от престъпно разкошната баня на каютата им. Донави тъмната си коса на тила, закрепи я и се наведе над рамото на Майлс, който седеше във въртящия се стол пред комтаблото. — Кой е това — Арал-Александър или Хелен-Наталия?

— Самият Арал-Александър в процес на сътворение.

— Аха, пак се възхищаваме на спермата си.

— Както и на вашата прекрасна яйцеклетка, милейди. — Майлс вдигна поглед към жена си, така красива в туниката от тежка червена коприна, която й беше купил на Земята, и се ухили. Топлото, чисто ухание на кожата й погъделичка ноздрите му и той вдиша дълбоко и доволно. — Не мислиш ли, че бяха две прекрасни гамети? Поне докато бяха такива, де.

— Да, а после се превърнаха в прекрасни бластоцисти. Добре че тръгнахме на това пътуване. Иначе по цял ден щеше да обикаляш около репликаторите и да се опитваш да надзърташ под капаците им, или да разклащаш бедните дребосъчета, за да видиш на какво ще ти издрънчат, сякаш са подаръци за Зимния празник.

— Е, за мен всичко това е нещо ново.

— На миналия Зимен празник майка ти ми каза, че имплантират ли успешно ембрионите, ще се държиш така, сякаш ти си изобретил размножаването. А пък аз си помислих, че преувеличава!

Той хвана ръката й и я целуна съвсем леко по дланта.

— И това го казва дамата, която цяла пролет си учи уроците, седнала до репликаторния шкаф в детската стая? И чиито домашни внезапно започнаха да й отнемат два пъти повече време?

— Което, разбира се, няма нищо общо с факта, че господин съпругът й надничаше по два пъти на час да провери как се справя. — Тя вдигна ръката, която той беше целунал, нежно очерта с пръст линията на челюстта му и Майлс се замисли дали да не се лишат от доста скучноватия обяд в пътническия салон на кораба и вместо това да си поръчат храна в каютата, да се съблекат пак и да се върнат в леглото. На Екатерин обаче всичко, свързано с пътуването им, й се струваше крайно интересно.

Този им галактически меден месец може и да беше позакъснял, но толкова по-добре, помисли си Майлс. Сватбата им и без това се беше оказала едно доста притеснително начало, така че последвалият я спокоен период на домашен уют им беше дошъл повече от добре. Но като си помислеше сега, Майлс имаше чувството, че първата година след онази незабравима, трудна, зимна сватба се е вместила в някакви си нищо и никакви петнайсетина минути.

Отдавна се бяха уговорили да отбележат въпросната годишнина, като поставят началото на следващото поколение в утробните репликатори. Никога не беше стоял въпросът „кога“, само „колко“. Той все още смяташе, че предложението му да ги направят всичките наведнъж се отличава с достойна за възхищение ефективност. Цифрата дванайсет въобще не я беше мислил на сериозно, разбира се, просто беше смятал да започне от нея и да се спазари за шест. Майка му, леля му, както и кажи-речи всичките му познати от женски пол се бяха заели да го уверяват, че е ненормален, но Екатерин само се беше усмихнала. Така че се спряха на две, като за начало — Арал-Александър и Хелен-Наталия. Двойна доза чудо, ужас и радост.

Видзаписът „Първото клетъчно делене на Бебчо“ бе прекъснат от червената мигаща светлинка за прието съобщение и Майлс леко свъси вежди. Бяха на три скока от района на Слънчевата система, дълбоко в междузвездното пространство, и се движеха с подсветлинна скорост към следващия възлен проход, който отстоеше на цели четири дни. Пътуваха към Тау Кит, където им предстоеше орбитално прехвърляне на кораб за Ескобар, където пък щяха да се прехвърлят на друг, който да се промуши през скоковия маршрут покрай Сергияр и Комар и да ги достави у дома. Нямаше представа кой може да го търси тук по видеовръзката.

— Приемане — измърмори той монотонно.

Бъдещият Арал-Александър изчезна, заменен от главата и раменете на капитана на пътническия лайнер от Тау Кит. Майлс и Екатерин се бяха хранили два-три пъти на масата му в последния етап на пътуването. Капитанът удостои Майлс с напрегната усмивка и отсечено кимване.

— Лорд Воркосиган.

— Да, капитане? Какво има?

— Получихме съобщение от кораб, представящ се за бараярски имперски куриер. Молят за позволение да изравним скоростите си и да осъществим скачване. Изглежда, носят спешно съобщение за вас.

Веждите на Майлс литнаха нагоре, а стомахът му се сви. От опит знаеше, че не това е начинът, по който империята съобщава добрите си новини. Ръката на Екатерин се стегна на рамото му.

— Няма проблем, капитане. Свържете ги.

Тъмното лице на капитана изчезна и само след миг на негово място се появи образът на мъж в зелената непарадна имперска униформа на Бараяр, с лейтенантски нашивки и знака на Пети сектор на яката. През главата на Майлс се заредиха ужасяващи картини — императорът убит, Дом Воркосиган изгорял до основи с все репликаторите, или, нещо много по-възможно и затова два пъти по-страшно, че баща му е получил удар, пред който медицината се е оказала безпомощна — с ужас чакаше деня, в който някой куриер с безизразно лице ще се обърне към него с „Граф Воркосиган?“.

Лейтенантът го поздрави по военному.

— Лорд ревизор Воркосиган? Аз съм лейтенант Смоляни от куриерски кораб „Керкенез“. Нося съобщение, което трябва да ви предам на ръка, защитено с личния печат на императора, след което ми е наредено да ви кача на борда си.

— Не сме във война, нали? И никой не е умрял?

Лейтенант Смоляни поклати глава.

— Поне аз не съм чувал за такова нещо, сър. — Пулсът на Майлс се поуспокои малко; зад него Екатерин въздъхна облекчено. Лейтенантът продължи: — Но по всичко личи, че една комарска търговска флотилия е била задържана на някакво място, наречено станция Граф, Съюз на свободните общини. Регистрирана е като независима система, в покрайнините на Пети сектор. Имам изрична заповед да ви заведа там възможно най-бързо и да остана на ваше разположение. — Лейтенантът се усмихна по-скоро мрачно, отколкото весело. — Надявам се да не е война, сър, защото както изглежда, пращат само нас.

— Задържана? А не под карантина?

— Доколкото разбрах, се касае за някаква законова пречка, сър.

„Замириса на дипломация.“ Майлс изкриви лице.

— Е, шифрованото съобщение ще внесе някаква яснота, надявам се. Донесете ми го и ще му хвърля един поглед, докато си събираме багажа.

— Да, сър. „Керкенез“ ще се скачи с лайнера само след няколко минути.

— Много добре, лейтенант — каза Майлс и изключи комтаблото.

— Докато ние си събираме багажа? — тихо попита Екатерин.

Майлс се поколеба. Не било заради карантина, така каза лейтенантът. Нито военна заплаха, както изглежда. „Или поне не още.“ От друга страна, император Грегор едва ли би прекъснал дълго отлагания му меден месец заради дреболия.

— По-добре да видя какво има да ми каже Грегор, пък после ще говорим.

Тя го целуна по главата и сведе аргументите си до една дума:

— Добре.

Майлс вдигна китка към устата си и промърмори в личния си комуникатор:

— Гвардеец Роик, по служба, в каютата ми, веднага.

 

 

Информационният диск с Императорския печат, който лейтенантът връчи на Майлс малко по-късно, носеше гриф „Лично“, а не „Секретно“. Майлс прати Смоляни и Роик, изпълняващ по съвместителство длъжностите личен телохранител и ординарец, да опаковат и натоварят багажа, но на Екатерин даде знак да остане. Пъхна диска в обезопасеното четящо устройство, което лейтенантът беше донесъл, сложи го на нощното шкафче и го включи. После приседна на ръба на леглото до Екатерин, така че да усеща топлото присъствие на тялото й. Очите й бяха тревожни, затова той хвана ръката й и я стисна окуражително.

Появи се познатото лице на император Грегор — слабо, смугло, резервирано. Устните бяха едва доловимо присвити, което Майлс разчете като неоспорим знак за дълбоко раздразнение.

— Съжалявам, че се налага да прекъсна медения ти месец, Майлс — започна Грегор. — Но ако четеш това съобщение, значи не си променил разписанието си, което пък означава, че и без това си на път за вкъщи.

Тоест не съжаляваше чак толкова.

— За мой добър и твой лош късмет именно ти се случи най-близо до тази каша. Накратко, една от комарските ни търговски флотилии спряла за зареждане с провизии и прехвърляне на товари на някаква забита в дълбокия космос станция близо до Пети сектор. Един — или повече, докладите не уточняват — от офицерите, зачислени към бараярския й военен ескорт, или е дезертирал, или е бил отвлечен. Или убит — докладите не уточняват и това. Патрулът, който командирът пратил да го върне, влязъл в конфликт с местните. Разменени били изстрели — умишлено използвам думата „изстрели“, забележи, — нанесени са материални щети, хора и от двете страни са били сериозно ранени. Засега не е докладвано за нови жертви, но докато това съобщение стигне до теб, може и да докладват, да не дава Бог. Проблемът — поне един от многото — е, че версиите, които получаваме от местния наблюдател на ИмпСи, следящ нещата от станцията Граф, и от командира на флотилията ни относно събитията, довели до настоящата каша, се различават значително. В същото време продължават да постъпват доклади за нови бараярски служители, които или са взети за заложници, или са арестувани, в зависимост на коя версия реши да повярва човек. Заведени са искове, глобите и разноските се трупат лавинообразно, а местните власти реагират, като задържат всички кораби, намиращи се понастоящем на доковете им, докато бъркотията не се разреши по задоволителен за тях начин. Комарските търговци ни плачат на нас през главите на бараярския си ескорт, като тяхната версия се различава от първите две. За твое, ъъ, наслаждение, всички оригинални доклади, които сме получили до този момент от всички замесени страни, са приложени към това съобщение. Приятно прекарване. — Грегор изкриви лице по начин, от който на Майлс му се пригади. — И за да стане проблемът още по-деликатен, въпросната флотилия е приблизително наполовина собственост на семейство Тоскана. — Младата съпруга на Грегор, императрица Лайза, беше комарка по рождение, при това от същото това семейство Тоскана, а бракът им имаше политически привкус и беше от огромно значение за крехкия мир между планетите, съставящи Империята. — Проблема как роднините на жена ми да останат доволни, без при това да дам повод на комарските им търговски конкуренти да се съмняват в императорската ми безпристрастност… оставям на твоята изобретателност. — Възтънката усмивка на Грегор беше достатъчно красноречива. — Знаеш си упражнението. Моля и настоявам ти, като мой Глас, да се придвижиш до станция Граф възможно най-бързо и да се ориентираш в ситуацията преди нещата да са се влошили още повече. Измъкни всичките ми поданици от ръцете на местните и се погрижи флотилията да продължи по пътя си. Без да започваш война, ако обичаш, или да нанасяш непоправими щети на имперския ми бюджет. И, това е много важно, разбери кой лъже. Ако е наблюдателят на ИмпСи, ще им натресем проблема да си се оправят както знаят. Ако е командирът на бойния ескорт — който между другото се казва Йожен Ворпатрил и има чин адмирал, — проблемът… в голяма степен ще се стовари на моите плещи.

Или по-точно на плещите на Грегоровия пълномощник, неговия Императорски глас, неговия имперски ревизор. Тоест Майлс. Майлс прехвърли през ум интересните смъртоносни капани, неразривно свързани с евентуалния му опит — без подкрепления и далеч от дома — да арестува главнокомандващия висш офицер пред очите на отдавнашния му и навярно предан лично нему екипаж. Че и Ворпатрил при това, издънка на бараярски аристократичен род с дълбоки и важни политически връзки в Съвета на графовете. Леля Алис и братовчед му Иван бяха Ворпатрил. „О, много ти благодаря, Грегор.“

Императорът продължи:

— Колкото до събитията по-близо до Бараяр — има някакво раздвижване сред сетаганданците около Ро Сета. Сега няма смисъл да те занимавам с подробности, но добре би било да уредиш тази криза със задържаната флотилия възможно най-бързо и ефикасно. Ако ситуацията при Ро Сета се усложни, ще ми трябваш у дома. Закъсненията при комуникацията между Бараяр и Пети сектор са твърде големи, за да ти дишам във врата, но някой и друг доклад как вървят нещата би бил добре дошъл от твоя страна, ако нямаш нищо против. — Гласът на Грегор не се промени, за да предаде иронията. Нямаше и нужда. Майлс изсумтя. — Късмет — завърши Грегор. На екрана се върна нямото изображение на Императорския печат. Майлс протегна ръка и изключи устройството. Подробните доклади можеше да проучи и докато пътува за станцията.

„Аз ли докато пътувам? Или ние?“

Вдигна поглед към бледия профил на Екатерин и тя обърна към него сериозните си сини очи. Майлс попита:

— Кое предпочиташ — да дойдеш с мен или да продължиш към къщи?

— Мога ли да дойда с теб? — със съмнение попита тя.

— Разбира се, че можеш! Единственият въпрос е дали искаш?

Тъмните й вежди се вдигнаха.

— Със сигурност не е единственият въпрос. Мислиш ли, че ще има някаква полза от мен, или само ще те разсейвам и ще ти преча да си гледаш работата?

— Колкото до ползата, има официална полза и неофициална полза. И не бъди сигурна, че първата е по-важна от втората. Нали знаеш как хората си развързват езиците пред теб с надеждата нещо от казаното да стигне и до мен?

— О, да. — Устните й се изкривиха отвратено.

— Е, да, знам, че е досадно, но теб много те бива да отсяваш важното от плявата. Да не говорим за информацията, която може да получи човек само от това кой какви лъжи се опитва да пробутва. Е, и истини също. Като нищо може да се срещнем с хора, които по една или друга причина не биха говорили пред мен, но биха споделили с теб.

Тя махна леко със свободната си ръка в знак, че признава аргумента му.

— Освен това… за мен ще е истинско облекчение да има поне един човек, с когото да мога да разговарям свободно.

При тези му думи усмивката й леко се кривна на една страна.

— Събеседник ли ти трябва, или отдушник?

— Аз… ха!… подозирам, че тази история ще ми образува достатъчно нерви и душевни отпадъци, вярно. Дали ще можеш да ме изтраеш? Ситуацията може да загрубее. Да не говорим за задължителната досада.

— Знаеш ли, Майлс, ти непрекъснато повтаряш, че работата ти е скучна, обаче оченцата ти изведнъж нещо засвяткаха.

Той се изкашля и сви рамене без грам разкаяние.

Доброто й настроение се стопи, веждите й бавно се смъкнаха.

— Колко време мислиш, че ще ти отнеме тази задача?

Майлс се замисли за сметките, които без съмнение си правеше и Екатерин. Оставаха още шест седмици, плюс-минус няколко дни, до насрочените раждания. Според първоначалните им планове за пътуването щяха да са се прибрали по живо по здраво в Дом Воркосиган цял месец по-рано. Пети сектор беше в посока противоположна на Бараяр от сегашното им местоположение, доколкото мрежата от точки за скок, които хората използваха, за да се придвижат от „тук“ до „там“, можеше да има посоки. Няколко дни да стигнат до станция Граф, плюс още две седмици най-малко, за да се придвижат оттам до дома, дори с най-бързия от бързите куриерски кораби.

— Ако успея да уредя нещата за по-малко от две седмици, ще се приберем вкъщи навреме.

Тя се засмя тихичко.

— Колкото и да се опитвам да бъда модерна и да се държа по галактически, това ми се вижда много странно. Мъжете често не успяват да се приберат навреме вкъщи за раждането на децата си. Обаче „Майка ми не е била в града, когато съм се родил, и не е могла да присъства“ просто ми се струва… струва ми се някак по-основателно като оплакване.

— Ако нещата се проточат, сигурно ще мога да те пратя вкъщи сама с подходящ ескорт. Но и аз искам да съм там. — Поколеба се. „За пръв път ми е, по дяволите, естествено е да се държа като побъркан“ беше израз на очевидното, който съумя да преглътне преди да е стигнал до устните му. Първият брак на Екатерин й беше оставил наследство от чувствителни на досег белези, нито един физически, а темата, която обсъждаха сега, се приближаваше опасно до някои от тях. „Перифразирай, о, велики дипломате.“ — По-… по-лесно ли ти е, като ти е за втори път?

По чертите й се разля вглъбеност.

— Ники се роди по естествения начин, така че всичко беше много по-трудно. Репликаторите ни спестяват толкова много рискове — всички генетични дефекти на децата се отстраняват в самото начало, не ги заплашват и увреждания при тежко раждане… Знам, че износването в репликатор е нещо по-добро, по-отговорно, откъдето и да го погледнеш. Не е като да измамиш на дребно децата си. И все пак…

Той вдигна ръката й и притисна устни към кокалчетата й.

— Мен не ме мамиш на дребно, уверявам те.

Собствената му майка беше ревностен фен на репликаторите и с пълно основание. Той вече се беше примирил, на трийсет и кусур години, с физическите увреди, които беше получил в утробата й при нападението със солтоксин. Дължеше живота си на спешното прехвърляне в утробен репликатор. Тератогенната военна отрова му беше оставила за спомен нисък ръст и чупливи кости, но адът от хирургически интервенции в детството му беше осигурил почти ненарушени жизнени функции, макар, уви, не и пълния му ръст. Повечето му кости бяха заменени една по една със синтетични, кога планирано, кога поради инцидент, но винаги една по една. Останалите му здравословни проблеми обаче си бяха изцяло по негова вина. Това, че все още беше жив, му се струваше по-малкото чудо в сравнение с чудото, че беше спечелил сърцето на Екатерин. Техните деца нямаше да страдат от травми като неговите.

Той добави:

— А ако ти се струва, че сега ти е прекалено лесно и по тази причина не се чувстваш достатъчно добродетелна, е, само почакай да излязат от репликаторите.

Тя се засмя.

— Много добър аргумент!

— Така-а — въздъхна той. — Намислил бях с това пътуване да ти покажа великолепието на галактиката, в компанията на най-елегантното и изискано общество. А сега, изглежда, съм на път да се озова в клоаката на Пети сектор, в компанията на банда настръхнали, истерични търговци, леснораздразними бюрократи и параноидни военни. Животът е пълен с изненади. Ела с мен, любов моя! За да не полудея окончателно.

Тя развеселено присви очи.

— Как да устоя на подобна покана? Ще дойда, разбира се. — После пак стана сериозна. — Ще се сметне ли за нарушаване на секретността, ако пратя на Ники съобщение, че ще закъснеем?

— Ни най-малко. Обаче го изпрати от „Керкенез“. Ще пристигне по-бързо.

Тя кимна.

— Никога не се бях отделяла от него за толкова дълго. Дали му е било много мъчно?

Бяха оставили Ники с четирима вуйчовци и един дядо от страна на Екатерин, плюс съответните вуйни, плюс цяло ято братовчеди, малка армия от приятели и баба му Ворсоасон. От страна на Майлс детегледачи му бяха членовете на многобройния персонал на Дом Воркосиган, с все многолюдните си семейства, плюс чичо Иван и чичо Марк и целият клан Куделка като подкрепление. Предстоеше му да се справи и с леко оглупелите от новата си роля на заварени баба и дядо Майлсови родители, които бяха планирали да пристигнат след тях двамата с Екатерин за купона по случай раждането, но сега можеше и да ги изпреварят. На Екатерин може и да й се наложеше да тръгне сама за Бараяр, ако той не успееше да си проправи достатъчно бързо път през очакващата го бъркотия, но определено нямаше да е „сама“, стигнеше ли във Ворбар Султана.

— Не виждам как — честно отговори Майлс. — Ако питаш мен, на тебе той ти липсва повече, отколкото ние му липсваме на него. В противен случай едва ли щеше да се задоволи с единственото, съставено от едносрични думи съобщение, което получихме едва след като пристигнахме на Земята. Единайсетгодишните момчета обикновено са доста егоцентрични. За себе си го знам със сигурност.

Тя вдигна вежди.

— Тъй ли? А колко съобщения прати ти на твоята майка през последните два месеца?

— Ние сме на сватбено пътешествие. Никой не очаква да… Пък и тя винаги намира начин да се добере до секретните ми служебни доклади.

Веждите й си останаха вдигнати. Майлс добави добродетелно:

— Ще й пусна едно съобщение от „Керкенез“.

И бе своевременно награден с усмивка в стил „Лигата на майките“. Е, можеше да адресира съобщението и до баща си, не че двамата не четяха заедно посланията му. И също толкова единодушно се оплакваха колко били редки.

 

 

След час на почти овладян хаос прехвърлянето им на бараярския имперски куриер приключи. По-голямата част от бързината на този тип космически кораби си беше за сметка на товарния им капацитет. Майлс се видя принуден да подбере само най-необходимия им багаж. Останалото, значително като обем и тежест, както и стряскащото изобилие от сувенири, щеше да продължи пътешествието си към Бараяр заедно с по-голямата част от малкия им антураж — личната прислужница на Екатерин, мис Пим, както и, за огромно съжаление на Майлс, двамата подчинени на Роик гвардейци. Със закъснение се сети, докато с Екатерин се сместваха в новата си каюта, че е трябвало да й спомене колко тесни са жилищните помещения тук. Докато работеше за ИмпСи, беше пътувал толкова често с този клас кораби, че приемаше ограниченията им като нещо естествено — един от много малкото аспекти на предишната му работа, при които дребният му ръст работеше в негова полза.

Така че, когато все пак прекара остатъка от деня в едно легло с жена си, то беше предимно поради липсата на други места за сядане. Вдигнаха горното легло, за да не си удрят непрекъснато главите в него, и седнаха в двата края на долното, Екатерин — за да почете на спокойствие от джобно четящо устройство, а Майлс — да се гмурне в пълната с доклади от дипломатическия фронт Кутия на Пандора, която му беше осигурил Грегор.

Не бяха минали и пет минути, когато от устата му се изтръгна едно „Ха!“.

Екатерин даде знак, че няма нищо против да я прекъснат, като вдигна глава и отговори на неговото „Ха!“ с едно „Хм?“.

— Току-що разбрах защо станция Граф ми звучеше познато. Отиваме в Квадикосмоса, за бога.

— Квадикосмоса? Това някакво място, където си бил преди, ли е?

— Не, лично не съм бил. — Явно щеше да му е нужна по-задълбочена политическа подготовка, отколкото беше очаквал. — Макар че веднъж се запознах с една квади. Квадите са раса от хора, изменени чрез биоинженерство, някъде преди, ами, двеста или триста години. Преди Бараяр да бъде открит повторно. По план трябвало да живеят в постоянна безтегловност. Но каквито и да били първоначалните намерения на създателите им, всичко се провалило с навлизането на новите гравитационни технологии и квадите се превърнали в нещо като икономически бегълци. След куп пътешествия и приключения най-накрая се установили на едно място, което по онова време било в покрайнините на възлената връзка. Вече били прекъснали до голяма степен отношенията си с други хора, така че съзнателно си избрали система без обитаеми планети, но със значителни астероидни и кометни ресурси. Смятали са да живеят като отшелници, предполагам. Разбира се, оттогава проучената част от възлената връзка се е разраснала около тях, така че понастоящем си осигуряват чужда валута, като обслужват кораби и осигуряват трансферни съоръжения. Което обяснява защо флотилията ни е пристанала на док там, макар да не обяснява случилото се след това. Био… ъъ… — поколеба се той, — биоинженерната намеса включвала многобройни метаболитни промени, но най-зрелищното нововъведение било, че имали втори чифт ръце на мястото на краката. Което наистина е удобно при безтегловност. Всичко ти е, хм, подръка, така да се каже. На мен лично често ми се е искало да имах още един чифт ръце, когато се е налагало да свърша нещо във вакуум.

Той й подаде четящото си устройство и извика на екрана снимка на квади, облечен в яркожълти шорти и потник и придвижващ се на ръце през коридор с ниска гравитация, при това със скоростта и лекотата на маймуна, подскачаща от клон на клон.

— Уф — преглътна Екатерин, после побърза да се овладее. — Колко, ъъ… интересно. — След малко добави: — Наистина изглежда много практично за начина им на живот.

Майлс малко се поотпусна. Каквито и погребани бараярски рефлекси да имаше по отношение на видимите мутации, те нямаше да имат и нищожен шанс за изява в желязната хватка на доброто й възпитание.

Това, за съжаление, изглежда, не важеше за сънародниците им от Империята, понастоящем заседнали в квадисистемата. Разликата между вредната мутация и положителните, носещи предимства модификации определено убягваше на бараярците от провинцията. Като се има предвид, че един от офицерите ги беше нарекъл черно на бяло в доклада си „онези ужасни паяци мутанти“, Майлс с чиста съвест можеше да добави и расово напрежение към кашата от неприятности, която ги чакаше в края на курса им.

— Човек бързо свиква с тях — увери я той.

— Ти къде си се запознал с онази квади, щом живеят отшелнически?

— Ъъ… — Малка доза скоростно редактиране, такаа… — По време на мисия на ИмпСи. Не мога да говоря за това. Но въпросната квади беше музикантка, представи си. Свиреше на цимбал с всичките си четири ръце. — Опитът му да наподоби забележителната гледка му донесе болезнен удар на лакътя в стената на каютата. — Казваше се Никол. Би ти допаднала, мисля. Измъкнахме я от голяма каша. Чудя се дали е успяла да се прибере у дома? — Разтърка лакътя си и добави с надежда: — Сигурен съм, че техниката на квадите за градинарство в условия на безтегловност ще ти се стори интересна.

Лицето на Екатерин светна.

— Ами да, със сигурност.

Майлс се върна към докладите с неприятното чувство, че точно в тази мисия не е добре да се впуска неподготвен. Така че добави още една задача към списъка си за следващите няколко дни — бърз преглед на историята на квадите.