Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (53)

53

— Изглежда, на лисицата й се свършват леговищата — засмя се Фридрих фон Балдур, който едва се сдържаше да не потърка доволно ръце.

— Има нещо такова — потвърди Грок и кимна към екрана. — Убиецът, който избяга от астероида, е направил скок, а Спада е успял да го проследи. При втория е излязъл ето тук… в околностите на ледения гигант, известен като Четвърти леден. Пилотът е бил достатъчно хитър да не праща сигнал за помощ, вероятно се е досетил, че предишните му разговори са били засечени. Спада от своя страна е бил на нужното разстояние, за да види къде се приземява, без самият той да бъде забелязан. В момента лети насам и ще пристигне по някое време утре, заедно с Рис и Гуднайт.

— Много добре — кимна Балдур. — Мисля, че дойде време да съберем експедиционен корпус, да открием и унищожим проклетия крайцер и с това да сложим край на играта.

— Може би — подхвърли Джасмин Кинг, която тъкмо ставаше от компютъра.

— Може би? — погледна я въпросително Балдур.

— Напоследък проявявам интерес към определени данни, които липсват, данни, свързани с Маргатройд — заговори тя. — Правителството на Фолей все още не ни е пратило информация за местонахождението на изоставените изследователски бази. Започвам да се питам дали някога ще го узнаем, може би отново виждаме дългата ръка на Маргатройд.

— Няма нищо страшно — успокои я Балдур. — И сами можем да си набавим тази информация, преди да ги ударим.

— Имаме и по-сериозни проблеми — продължи Кинг. — След като Мшел се натъкна на онази скала, запитах се какви други ценни изкопаеми са били откривани наоколо и как процедира с тях „Транскутенай“. Има един миньор на име Димитри Херндон, за когото ми е споменавала покойната Ел Си Доу. Говори се, че открил доста богати залежи на диаманти малко преди да бъде убит от бандитите. Заявката му за разработка на залежите е била унищожена при атаката срещу централата на „Транскутенай“. Но няма такава обществена организация, която да не държи поне още едно копие някъде другаде. Ето защо се поразрових малко и скоро открих, че на Глейс съществува централна служба, в която се записват всички заявки за разработка на полезни изкопаеми в системата Фолей. Обърнах се към тях и поисках информация. Предполагам, че в кантората им работят само изкуфели книжни червеи. Защото никой от тях не е забелязал, че през последните пет години в тяхната служба не са постъпвали заявки за разработки.

— Какво? — подскочи Балдур.

— Ами да. Такива заявки обикновено се попълват от миньорите на „Транскутенай“ или от името на самата компания, ако миньорите решат да й продадат своя дял. Но там няма и следа от подобно нещо. Направих някои проверки в Шеол и ми се стори доста странно, че „Транскутенай“ не е предприела никакви опити да открие тук кантора, след като предишният им офис е бил разрушен. Така че сега цари пълен хаос по отношение на заявките за концесии.

— Кучи син — промърмори Фон Балдур. — Или по-точно, нека бъдат двама кучи синове. Какъв глупак съм бил само! Първо противоречие: Рег Гуднайт заяви, че „Транскутенай“ не работи с госпожица Уинлънд и нейната компания. Опровергано от самата нея с документите, които притежава. Второ противоречие: Тан Уитли, която е шеф на отдела за извънпланетно развитие, настоява да прекрати договора с „Транскутенай“. Дали тя не е агент на Маргатройд? Ако липсват заявки за концесии, тези нещастни миньори не могат да предявяват претенциите си дори в съда.

— И трето — намеси се Грок, — интересно ми е по какъв начин убийците са надушили Чес и Мшел и са усетили, че са на път да извършат важно разкритие за онзи район на пояса, където от доста време няма нападения. Всъщност всички си спомняте, че Чес беше много горд, когато се снабди с висококачествена руда, тя беше част от неговото прикритие и му помогна да се спаси от досадната работа. Та тази висококачествена руда му бе осигурена от…

— От Рег Гуднайт — прекъсна го Кинг. — Неговия брат.

— Но защо, за Бога, Рег изобщо се съгласи да сключи с нас договор? — попита Балдур. — Само защото се появихме в подходящия момент, след като бяхме измъкнали загазилото му братче? Или тъй като бяхме все още нови в бизнеса и достатъчно неопитни, за да се провалим? И тогава единственото, в което биха могли да го обвинят, е, че е проявил мекушавост. Достатъчно, за да го уволнят, но не и да го осъдят. Остава под въпрос участието на „Цербер“. Не зная дали те чакат някъде в засада, или са в съюз с останалите. Новотни изглеждаше искрено изненадан, когато споменах Мар Трак, но може би се преструваше?

— Ако Рег е предал „Транскутенай“, пита се по каква причина? — подчерта Кинг.

Фон Балдур поклати глава.

— Още веднъж, не зная. Но може би Рег ще ни каже, ако речем да му изтръгнем някой нокът или му пуснем малко електрически ток.

— Защо не се свържеш с него? — предложи Грок. — И не уредиш среща?

— Идеята не е никак лоша — кимна Балдур. — Дори и да не признае, ще намерим някакъв начин да го задържим, докато открием онзи крайцер.

Той се доближи до компютъра и натисна едно копче. На екрана се появи лице.

— Добър ден, господин Фридрих фон Балдур.

— Добър ден, Майкъл — поздрави Балдур. — Мога ли да говоря с Рег?

— Боя се че не, господине — отвърна секретарят. — Господин Гуднайт замина вчера на инспекционна обиколка.

— Каза ли къде точно отива?

— Не, господине. Спомена само, че искал да изненада някакви хора.

— С придружители ли замина?

— Не, господине. Нямало нужда, така рече.

Балдур се усмихна злорадо.

— Ако случайно се появи, предай му да се свърже с мен. Много е важно.

Той прекъсна връзката.

— Колко навременно заминаване — подхвърли.

— Ако не е нещо невинно — рече Грок, — трябва да си зададем въпроса какво го е предизвикало.

— Кой може да знае? — вдигна рамене Кинг. — Може би някой от онези книжни червеи не е бил чак толкова изкуфял. Или е на негова издръжка. Нищо чудно да са забелязали, че се ровя в архива на кантората, и да са му докладвали.

— Най-добре е да приемем, че се е случило най-лошото и че Гуднайт е бил предупреден — предложи Грок. — Колкото до това дали е замесен в конспирацията, струва ми се напълно възможно да предаде „Транскутенай“. Ето една чудесна причина да се съюзи с Маргатройд и онези политици. Предполагам, че са готови да снесат солидна сума срещу това да се сдобият с цял един астероиден пояс, богат на всякакви залежи, повечето от които са посочени съвсем точно в подадените заявки за разработване. Ще е много повече, отколкото му плаща „Транскутенай“. Във всеки случай трябва да действаме бързо, ако искаме да приключим с този въпрос. Нищо чудно всеки момент Маргатройд да премине към открита офанзива. И ако междувременно „Транскутенай“ реши да прекрати договора ни, ще останем с празни ръце.

— Трябва да се спра на още една неприятна възможност — добави Грок. — Съществува ли вероятност нашият Чес да е партньор в измамата на своето по-малко братче?

Балдур помисли и се намръщи.

— Не съм сигурен.

— Аз обаче съм — обади се Кинг. — Поисках от компютъра да го анализира. Играта става все по-сложна. В края на краищата обаче компютърът отхвърли подобна възможност.

Балдур видимо се отпусна.

— Радвам се да го чуя — рече той. — Щом така смята нашият гениален аналитик.

— Трябва да е Рег — заяви мрачно Чес Гуднайт, докато крачеше напред-назад из каюткомпанията на „Бууп“. — Веднъж ми призна, че никак не му се нравел начинът, по който се управлява „Транскутенай“, не му позволявали да допусне и най-малката грешка и прочее. Изглежда, не е бил чак такъв любимец на ръководството, за какъвто го имах. Освен това се оплака, че взело да му омръзва. — Гуднайт се усмихна злобно. — Май и той има от същия мошенически ген като мен. Макар че лично аз никога не бих сложил главата на брат си на дръвника, както той постъпи, при това неведнъж. — Чес се приближи към илюминатора на „Бууп“ и надзърна навън. — Знаете ли, искам аз да водя разузнавателния отряд до Пета луна и съм съгласен, че трябва да действаме максимално бързо.

— Веднага щом си готов — каза Балдур. — Но сигурно все още си разтърсен от това…

— Не бери грижа за мен — прекъсна го Гуднайт. — И бездруго имам нужда от някоя интересна задача, за да се поразведря.

— Ще ти трябва другарче — подхвърли Рис.

— Мога и сам да се справя.

— Не ставай смешен.

— На мен ми писна да седя в този кораб. Ръцете ме сърбят да свърша нещо — въздъхна Грок.

Гуднайт се поколеба, сетне кимна.

— Е, добре. Да идем да разровим гнездото на мравките.