Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (7)

7

На Мшел Рис бе започнало да й омръзва бездействието, когато интеркомът зазвъня.

— Да? — попита тя с професионално любезен тон, макар че отсреща най-вероятно беше Джасмин.

— Работа — чу тихия, приятен шепот на Кинг.

Без да чака повече подробности, Мшел напусна поста си и изхвърча от кабинета. Другите й двама партньори я последваха със същата бързина.

Офисът им сега бе обзаведен в моден и малко еклектичен стил, навсякъде се виждаха стари литографии и модерни подвижни скулптури, а мебелите бяха изработени от стомана, дърво и кожена тапицерия.

Но „Звезден риск“ все още не можеше да се похвали с първата си работа.

Може би този път…

— Какво имаш? — попита Рис, когато стигна приемната, където Джасмин бе включила три от компютрите и тъкмо посягаше към четвъртия.

— Надявам се, че ще е нещо, което да посъбуди вярата в нашите възможности — изръмжа отзад Балдур.

— Може би — рече Джасмин.

— Когато си вътре с половин милион кредита — обади се Грок, — дори това „може би“ ти звучи като мелодия за ухото. Казвай, жено.

— Не зная дали някой от вас е чувал за рудодобивна компания „Транскутенай“? — попита ги Джасмин. — Това е второразредна компания с неголям дял на пазара. Не е от ранга на „Трайем майнинг“ например, но е далече от опасността да банкрутира. „Транскутенай“ е известна като компания, която действа бързо. В нея работят амбициозни млади мъже и жени, плащат им добре и бързо ги повишават. Неприятната им страна е, че не са склонни лесно да прощават грешки, и по тази причина отделите им са като малки воюващи кралства. „Транскутенай“ са специалисти по разработване на нови находища и досега са се справяли доста успешно. Напоследък… от около три години… са се заели с изследването на системата Фолей.

— Това къде е? — попита Мшел. Джасмин завъртя екрана към нея и Рис го разгледа. — Мисля, че се сещам къде се намира. Но не е никак близо до нас.

— Не е близо — съгласи се Джасмин. — Това са общо шест планети, три от тях обитаеми. Най-близката до слънцето, Уелф, е доста сурово място. Втората, Глейс, прилича на Земята и колонията там е най-многочислена, но не повече от стотина милиона души. Третият свят, Мфир, е пустинен и тъкмо на него „Транскутенай“ е разположил своя щаб — в сладко градче на име Шеол. Проблемът е, че тази система е много богата на залежи, но липсват инвестиции за тяхната разработка, както и достатъчно население, което да осигурява технически грамотен персонал. Най-големи са залежите в астероидния пояс, сформиран от избухването на две съседни планети. Всъщност тъкмо заради този пояс „Транскутенай“ са проявили интерес към системата и са поискали лиценз за разработка в региона. Компанията се е справяла отлично до миналата година.

— Чакай малко — спря я Грок. — Две избухнали планети? Това е доста необичайно.

— Има различни теории за случилото се — обясни Джасмин. — От среща с огромен метеорит, през неизвестни причини до Древните.

— Пфуй! — засмя се Балдур. — Няма… не е имало… никакви Древни.

— Нашите легенди твърдят друго — отбеляза със спокоен глас Грок. — Далече преди човечеството да опознае вселената, моята раса вече е пътувала между звездите. Според някои старата легенда за Огненосците е всъщност за първата среща с тези същества. Пък и как ще обясните, че толкова много раси имат легенди за Древните?

— Много раси имат легенди за божества, но какво от това? — отвърна с въпрос Балдур.

— Така няма да стигнем доникъде — намеси се Мшел. Джасмин кимна и продължи:

— Та както казвах, „Транскутенай“ добиват злато, платина и уран. Основната им печалба доскоро идваше от тези залежи. Но преди известно време те се натъкнаха и на диаманти. Компанията разработва системата по доста необичаен начин — те наемат миньори на временен договор, осигуряват им всички необходими средства и припаси и плащат четири пъти годишно рента на системното правителство на Фолей. Преди около една земна година са започнали проблеми с набези. Няколко миньорски кораба били пленени и около двайсетина миньори, вероятно оказали съпротива — убити. Напоследък положението се влоши още повече. Бил е взривен един рудопреработвателен цех, а три от охранителните им кораби били нападнати от засада. Няма оцелели.

— Пирати — подхвърли насмешливо Фридрих. — С дървени крака, говорящи папагали и големи закривени саби, които размахват, докато пеят дрезгаво пиянски песни.

— Пиратите не могат да съществуват при днешните икономически условия — посочи Грок.

— Може да се поспори върху това — възрази Балдур. — Продължавай, Джасмин. Кой върши мръсната работа?

— Това е най-странното — поде отново Кинг. — Никакви следи, никакви факти, дори слухове, откъдето и да било. Охраната на „Транскутенай“ е безсилна да открие врага, каквито и усилия да полага. Казват, че са пратили целия си военен флот сред астероидите.

— И откъде може да идва заплахата? — поинтересува се Балдур.

— По правило „Транскутенай“ не обичат да говорят за проблемите си. Но настоящото положение ги завари неподготвени. Ако не се справят скоро, местното правителство може да реши да прекрати договора им. Това, разбира се, би означавало и край за кариерата на управителя на филиала. Ето защо те търсят външна помощ, някой, който да им осигури охраната, да разбере кои са нападателите, откъде идват и да вземе съответните мерки.

— Не са ли се обръщали за помощ към военните? — попита Грок.

— Да. Преди известно време Съюзът е пратил там ескадрила разрушители, които останали цяла седмица, но не открили нищо.

— Типично — промърмори Рис.

— И сега „Транскутенай“ отново търсят спасител? — Балдур потърка доволно ръце и се усмихна като алчен капиталист.

— Именно — потвърди Джасмин. — Те са се обърнали към „Цербер“ с молба да им подготвят оферта. В „Цербер“ е създадена специална група, за да се запознае с проблема.

— По дяволите! — не се сдържа Рис. — Изпреварили са ни.

— Не е задължително — усмихна се Джасмин. — Във всеки случай не и ако реагираме незабавно.

— Какво? — повдигна вежди Рис. — Нима смяташ, че ще можем да открием решение за проблема преди „Цербер“?

— Не съм толкова наивна. „Цербер“ е много способна компания. Да не говорим, че ако някой от нас се появи в системата Фолей точно сега и започне да задава въпроси, те неминуемо ще се опитат да ни създадат проблеми.

— Но ти имаш някаква идея — не се предаваше Рис.

— Все още нямам — призна Джасмин. — Затова пък разполагам с някои интересни данни. Управител на филиала на „Транскутенай“ в системата Фолей е някой си Рег Гуднайт. Многоуважаван служител с висок пост. Възхищават се на младостта и способностите му, най-вече в областта на вътрешнокорпоративното боричкане за власт. Но както споменах одеве, той е един от хората, чиято кариера пряко е заплашена.

— Е, и? — подкани я нетърпеливо Балдур.

— Господин Гуднайт има по-възрастен брат на име Чес Гуднайт. Бивш военнослужещ от Съюзническата армия, с чин капитан, назначен в отдела за специални операции.

— Подобрен? — попита Балдур.

— Да — кимна Кинг.

Грок го погледна озадачено и Балдур му обясни, че това са хирургично модифицирани командоси.

— Интересно — промърмори чуждоземецът. — Значи е нещо като супермен?

— С някои ограничения — отвърна Балдур.

— В какъв смисъл? — попита Грок.

— Подобрените не разчитат на естествената си енергия, а на миниатюрна батерия, монтирана на специално място в тазовата кост. Разполагат с около двайсет, до трийсет минути, преди тази батерия да се изтощи. Но не може просто да постави нова, тъй като ще изгори всичките си резерви. Трябва да презареди, което означава да консумира калории все едно е пламтящ горски пожар. Едва след като се нахрани и си отдъхне, може да постави нова батерия и да действа отново. Този цикъл се поддържа не повече от три до четири дни, след което командосът се нуждае от продължителна почивка. Джасмин, съжалявам, че те прекъснах. Можеш да продължиш с представянето на случая.

— Били са сираци, израсли в сиропиталище. По-големият брат, идолът на Рег, се записал в армията, за да може да плаща за образованието на по-малкия в престижен и много скъп университет. Вероятно тъкмо тези прекомерни разходи са повлияли на характера на капитан Гуднайт и са го принудили да използва способностите си в друга насока. Станал крадец, най-вече на бижута и скъпоценни камъни, при това един от най-добрите. Заловили го, изправили го пред трибунал, изхвърлили го от армията и го пратили в затвора. Но той избягал и оттогава се подвизава в същия занаят, но става все по-добър. Не позволил да го заловят отново. Допреди три седмици, когато намислил да открадне скъпоценни камъни на една затънтена планета на име Тормал. За съжаление го спипали. Изглежда, този път не си бил подготвил домашното както трябва. Обикновено избира лесна плячка и на светове, където наказанието за кражба е относително леко. Но не е така на Тормал, който има едни от най-суровите, варварски закони. Осъдили го на смърт, което там става чрез бавно задушаване. В момента е в килията на смъртниците, тъй като и последната инстанция е отхвърлила жалбата му. До месец присъдата ще бъде изпълнена.

— Мисля, че се досещам накъде биеш — заяви Рис.

— Както и аз — присъедини се към нея Грок.

Джасмин се засмя.

— Обичам да работя с умни хора. Единственото, което трябва да направите, за да спечелите Рег и следователно „Транскутенай“, е да измъкнете Чес Гуднайт от затвора.

— Чудесно — промърмори Балдур.

— Освен това — вметна Рис, — забелязахте ли как от „ние“ тя премина на „вие“?