Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (16)

16

В Шеол тъкмо започваше уикендът и от баровете се носеше ритмична, жизнерадостна музика.

Никой не беше трезвен, нито пък съвсем пиян, когато осемнайсетте кораба навлязоха в атмосферата, спускайки се право към града.

Те прелетяха на неколкостотин метра над Шеол в перфектна формация, с два други кораба, осигуряващи прикритие отгоре, направиха завой и профучаха ниско над покривите.

Миньори и граждани нададоха изплашени викове и се втурнаха да търсят укритие, всички уверени, че е ударил съдбовният им час и че нападателите се готвят да унищожат този далечен пост на цивилизацията.

Фридрих фон Балдур се бе изправил пред корпуса на „Бууп-бууп-адууп“ и се усмихваше гордо.

Радиостанцията на колана му изпращя.

— Как беше това?

Балдур включи микрофона.

— Много добре, господин Спада. Чудесно, наистина. Екипажите са отлично обучени. Можете да се спуснете долу и да пийнете по нещо.

— Тази покана е за другите — отвърна Спада. — Попитай Мшел дали в тази дупка има някакъв свестен чай. Като стана дума за това, питай я също дали ще ми прави компания. Може да пие и бира, ако иска.

— Прието, Спада.

Докато корабите се връщаха в класически „имелман“, превключили от вторични двигатели на антиграв и спуснали плазовете, за да се приземят на площадката близо до „Бууп-бууп-адууп“, жителите на Шеол осъзнаха, че не ги чака масирана бомбардировка и обстрел.

— Кучи син! — възкликна един миньор, напреднал с алкохола повече от останалите, и сграбчи Балдур в прегръдките си: — Имаме си космически флот!

 

 

Пилотите и останалите членове на екипажа бяха настанени в служебния хотел на „Транскутенай“.

Разрешиха им да излизат навън, тъй като никой от тях не притежаваше каквато и да било ценна информация.

Докато разпускаха след серията пространствени скокове, с които бяха достигнали до системата Фолей, Грок и електронните техници от неговата група се захванаха за работа.

На всеки кораб беше инсталирана черна кутия. Никой от техниците не знаеше точното предназначение на тези кутии и само Грок ги проверяваше, за да се увери, че работят нормално.

Първоначалната функция на черните кутии бе да помогнат на издирвателните групи, в случай че корабът изпадне в беда. Грок ги бе преустроил така, че да подават засичащ сигнал при запитване. Но вместо зов за помощ, те излъчваха поредица от кодирани съобщения. Тези съобщения можеха да имитират различни идентификационни обозначения — на яхти, търговски и бойни кораби на Съюза. Всички тези обозначения бяха съвсем истински.

Рис пък отиде да пие чай с Редон Спада на едно тихо местенце.

 

 

— Това е Джони Беън — в гласа на Ел Си Доу се долавяше известно презрение. Мшел вдигна глава. Мъжът бе мускулест и набит, с грижливо подрязана брада и коса. Зад него стояха още четирима. — Той не пие, или поне не прекалява с пиенето. А когато си го позволява, внимава какво говори. Използвала съм тези хора за някои деликатни операции, свързани с миньорското сдружение. Готови са да помогнат и сега, без да се интересуват за какво става въпрос.

— Дами и господа — обърна се към новодошлите Рис, — благодаря за оказаното доверие. Можете да си поръчате каквото искате, на разноски на компанията „Звезден риск“. А след това ви чака една приятна ваканция на Глейс, където ще останете инкогнито. Без никакви рискове, без напрежение и с добро заплащане.

 

 

Миньорите в Шеол бяха леко изненадани, когато един кротък техен колега на име Беън започна да прескача от бар на бар. Не пиеше, но доста често смъркаше от изпарителя, който носеше със себе си. Други миньори също искаха да пробват от неговата трева, но получаваха отказ. Никой не се обиждаше, тъй като всички знаеха, че Беън няма голям опит в нощния живот и още се учи на обноски.

Разправяше наляво и надясно, че му е омръзнал миньорският живот и че не го интересува дали нападателите са взривили службата за раздаване на концесии, тъй като знаел къде е неговото богатство и скоро щял да бъде по-заможен от Исус или Крез — в зависимост от това колко бе надрусан в конкретния момент.

Той и неколцина негови другари съвсем скоро щели да се върнат при камънаците и да станат богати, а пък всеки, който реши да им се изпречи на пътя, нека се сърди на себе си.

 

 

По местните новини съобщиха, че патрулните кораби на „Звезден риск“ са се отправили на тренировъчен полет до Уелф, най-вътрешния, почти незаселен свят на системата, където щели да проведат поредица от учения.

Малко по-късно Мшел Рис обяви, че корабите са започнали активно патрулиране из системата.

 

 

Корабът на Джони Беън, следван в свободна формация от четири други, се издигна над Шеол и изчезна в хиперпространството.

Но те не скочиха към астероидния пояс.

Вместо това, „високо“ над системната равнина, те се свързаха с патрулните кораби на Спада. Корабите им увиснаха на дрейфуваща орбита около един мъртъв астероид, а ядосаният Балдур откара екипажите на обещаната ваканция в един от малко известните островни курорти на Глейс, за да ги държи надалече, докато капанът е заложен.

— Не биваше да ви казвам, че мога да управлявам всякакви кораби — оплака се той на Рис. — Сега вие с Грок ще си прекарвате добре, а аз ще се правя на шофьор на автобус.

— Какво пък, всеки има своите щастливи мигове — погледна го ухилено Гуднайт.

— Докато се опитва да се напъха в гащите ми — засмя се Джасмин Кинг и забеляза, че ушите на Гуднайт почервеняват.

Двамата „щастливци“ се качиха на кораба на Спада, където стана доста пренаселено, и малко след това изчезнаха в N-космоса.

Мшел не можеше да си обясни как стана така, че Редон Спада бе обявен за командващ групата на пилотите. На пръв поглед изглеждаше толкова скромен и непретенциозен въпреки многобройните си отличия, и прекарваше по-голямата част от времето си да проиграва различни бойни операции на компютъра. През останалата част пишеше, или по-точно скицираше някакви абстрактни рисунки в бележника си, и правеше мили очи на Рис.

Не й досаждаше, така че засега не му обръщаше внимание.

По-лошото бе, че докато двамата си живееха мирно и тихо, останалите, изглежда, подозираха, че имат нещо като любовна връзка. Включително и голямото космато чудовище на борда. Всичко това наложи Спада да разпореди да се пази радиомълчание, когато излязоха в нормалния космос около астероидите. Корабът му и другите четири, с техните „пудриери“, както Грок наричаше загадъчните черни кутии, се появиха в нормалния космос, заеха приблизително бойна формация, преминаха на вторични двигатели и излязоха на орбита около първия астероид, който Беън бе обявил, че ще разработва.

— Предимството на тези съдове от клас „Пир“ — обясняваше Спада — е, че са оборудвани с по-добро въоръжение от повечето кораби, могат да ги надбягат при нужда и да засичат всичко далече отвъд обсега на нормалните космически детектори. — После лицето му придоби мрачно изражение. — Това, разбира се, важи за времето, когато са били създадени. Което е било доста отдавна. Ето защо Съюзът ги изостави тук, на границите на цивилизования свят, като ненужен скрап. Знаете ли, най-добре да си сложите скафандрите. Не е необходимо да нахлузвате шлема, просто го дръжте в ръка. Защото събитията могат всеки момент да приемат неочакван обрат.

Мшел помогна на Грок да се пъхне в огромния изработен по поръчка скафандър. Спада през това време облече своя. В тясното пространство побутването им кой знае защо й заприлича на сцена от порнографски филм и тя започна да се кикоти невъздържано. Отказа категорично да обясни на Грок и Спада какво я е развеселило.

 

 

— Струва ми се — рече Спада и остави молива на масата, — че е най-добре да си сложим шлемовете. Току-що засякох единичен сигнал откъм мъртвия астероид, насочен, доколкото мога да определя, към нищото.

Гласът му остана спокоен, но секунда по-късно той вече си беше сложил шлема и беше преминал на вътрешна връзка.

— Осемдесет и три — съобщи по интеркома. — Не че това означава нещо. Просто съобщих на другите да са в бойна готовност, ако ме чуят да казвам някое число, което и да е то… Ах, ето ги. „Долу“, под еклиптиката.

На екрана, на който доскоро се виждаха само редките светлини на астероидите, внезапно се появиха десетина обекти с извити, разноцветни опашки, заобиколени от обозначения за техния размер и скорост.

— Носят се право към нас, сякаш са ни взели за най-обикновени миньори — обясни Спада, превключвайки отново каналите. — Примамка… готови… готови… Динсмор, внимавай какви ги вършиш… старт!

По негова команда петте примамки се понесоха с максимална тяга. Корабът на скастрения Динсмор се намираше най-отпред във формацията и вече извиваше право срещу наближаващия противник.

Почти едновременно с това от N-космоса се появиха останалите тринайсет кораба на „Звезден риск“ в три плътни формации и се спуснаха към нападателите.

Гласът на Спада бе съвсем спокоен, но Мшел забеляза капки пот на челото му зад лицевото стъкло.

Не че самата Рис бе олицетворение на спокойствието. Рядко й се бе случвало през цялата военна кариера да наблюдава отстрани, без да участва, без оръжия, като бластер или дори нож, които да приковат вниманието й.

Грок изглеждаше непоклатим като скала, макар че Рис не беше сигурна дали е развълнуван или спокоен, докато следеше едновременно екраните.

— Изстреляха ракети, капитане — докладва Лопес, оръжейният офицер на Спада, който също се владееше отлично. — Три — идват насам.

— Пълна готовност — обяви Спада. — Ще ги неутрализираме, после искам да изстреляме на свой ред наши, преди противникът да е осъзнал какво става. Надявам се… По моя команда… старт!

Корабът се разтресе от изстреляните противоракети. Още ракети приближаваха откъм нападателите и по тях откриха стрелба останалите кораби.

На екрана се виждаха дребни проблясъци, скоро обаче се възцари отново мрак.

— Ответен залп… огън!

Този път сътресението бе малко по-силно, тъй като противокорабните ракети бяха с дължина почти една осма от тази на патрулните кораби.

Мшел чу тихо писукане от микрофона на скафандъра, после още три се включиха.

— Всички ракети прехванаха целите… насочват се… — държеше ги в течение Лопес.

— Преминаваме към избягваща маневра — съобщи Спада, докато пръстите му бягаха по контролното табло.

Изкуствената гравитация на кораба не беше в състояние да компенсира резките извивки. Стомахът на Мшел използва възможността да й напомни, че отдавна не е бил подлаган на подобни изтезания. Грок се обърна към нея и съобщи с доволен глас:

— Изглежда малкият ми фокус сполучи. Господин Спада, бихте ли предали на останалите кораби да въведат код хикс-едно-едно на техните пудриери?

— Хикс-едно-едно — повтори Спада и предаде заповедта на другите патрулни кораби.

— Това ще подразни нашите приятели — обяви Грок. — Вместо малки миньорски кораби сега всичките излъчваме опознавателните сигнали на обикалящи на нестабилна орбита скални отломъци.

— Засякоха ни… — съобщи оръжейният офицер. — Противоракетната батарея на противника откри огън… една от нашите ракети е свалена… имаме попадение!

За приближаващите се бандити, изстреляли залп от противоракети, флотилията на Спада сега изглеждаше като реещи се в космоса камъни.

— Попадение… още едно… ракети на наш курс… засечени… унищожени… — продължаваше оръжейният офицер, докато Спада танцуваше с кораба по криволичеща орбита.

— Огън! — разпореди той. — Изстреляй нова ракета.

— Момент. Те сменят курса, капитане. Май ги обърнахме в бяг.

Мшел се опитваше да интерпретира светлинките на монитора. Бяха пет… сега четири…

— Имаме три отдалечаващи се цели — докладва Спада.

— Давай след тях — подкани го Мшел. — Трябва да разберем къде им е базата.

Спада предаде заповедта на останалите.

Още един блясък на екрана… и още един…

— Изглежда се справяме по-добре, отколкото очаквахме — промърмори Спада. — Но трябва да проследим поне един от оцелелите. Надявам се последните ракети да са били изстреляни преди моята заповед за прекратяване на огъня. Защото ако не е така, ще намеря негодника, дето не може да си удържа пръста над спусъка, и ще го накарам да съжалява. В наши дни добри пилоти се намират лесно и са по-евтини от корабите.

Той отново се свърза с флотилията и нареди на останалите да го следват, а на два — да патрулират околностите.

Последният оцелял нападател изчезна в N-космоса.

— Малко закъсня, приятелче — подсмихна се Спада. — Успях да лепна следотърсач на задника ти.

Корабът навлезе и излезе от N-пространството два пъти и при всеки от тях на монитора се появяваше малка светлинка.

Спада включи говорителя и каютата се изпълни с неразбираеми звуци.

— Предполагам, че вика за помощ — обясни той. — Но е достатъчно благоразумен да праща кодиран сигнал. Сега остава само да…

Те отново излязоха от хиперпространството и точката се появи пред тях.

— Какво пък е това? — изуми се Спада и натисна няколко копчета. — Странно — поклати глава той. — Изглежда, сякаш негодникът се е взривил. Ето, погледнете на инфрачервена светлина. Ще върна записа няколко секунди назад. Това е енергиен изблик, почти толкова силен, колкото е двигателят, и излиза от кърмата на кораба. А сега вижте прогнозираната траектория. Компютърът не е в състояние да я изчисли. Този кораб е изгубил контрол. Чудя се…

— Приближи се до него — нареди Мшел. — И се приготви да ни пуснеш навън. Аз не обичам да се чудя.

 

 

Жената и огромният извънземен се носеха в пространството близо до останките на бойния кораб, в който разпознаха някогашен ниарски щурмовак. Ниарите бяха усмирени от Съюза преди повече от десет години, но на цивилния пазар корабът все още се смяташе за доста модерен изтребител.

Рис го оприличи на земна сепия с издължено тяло и разперени пипала.

Двамата се приближиха и навлязоха сред останките от носа на кораба.

— Интересен взрив — подхвърли Грок.

— Така е — потвърди Рис. — Много интересен.

— Имаш ли някаква теория?

— По-добре дори. Имам обяснение — рече Мшел. — Да видим дали експлозията е оставила нещо, което да ни послужи.

 

 

— Няма съмнение — заключи Мшел, след като обърна гръб на холографското изображение на ниарския щурмовак, — че корабът е бил разрушен от вътрешна експлозия. Далече извън нашия обсег.

— Нещастен случай? — попита Джасмин Кинг. Тя стана, доближи се до масата и си сипа студен чай.

— Вероятно не — заяви Балдур.

— Със сигурност не — съгласи се Гуднайт.

— Корабът предаваше към своите, когато се взриви — обясни Грок.

— Бил е миниран — изтъкна уверено Рис. — Без знанието на екипажа, с дистанционно управление на взрива.

— Нещастният копелдак, не биваше да вика мама — засмя се Гуднайт. — И тогава тя нямаше да му натисне копчето.

— Предполагам, че сте огледали останките.

— Естествено — тросна се Мшел. — Контролната кабина и каютите на екипажа бяха унищожени, останалите помещения не съдържат нищо интересно. Стандартно обзавеждане. Никакви писма до дома, нито забравени звездни карти с червена стрелка и надпис „ние сме оттук“. Нищо, за което да се хванем.

— Поне разполагаме с някои неоспорими факти — въздъхна Балдур. — Първият, тъй като нападателите не се опитваха да унищожат или пленят миньорите, завръщащи се към заявените от тях обекти за разработване, отново се потвърждава теорията, че истинската им цел е да прогонят „Транскутенай“, по все още неизвестни причини.

— Хрумна ми една странна мисъл — обади се Рис. — Джасмин, възможно ли е „Цербер“ да са толкова алчни, че да са решили да се разправят с „Транскутенай“ и да заграбят техния дял?

Кинг се замисли.

— Ако питаш в морален аспект — то да, несъмнено — отвърна тя. — Но не мисля, че биха посмели. Ако подобно нещо се разчуе, ще изгубят цялата си клиентела, а приходите от нея са много по-големи, отколкото залежите във Фолей.

— Има нещо, за което още не сме мислили — рече Гуднайт. — Прегледах всички доклади при брат ми. Питам се дали има нещо общо между всички нещастници, чиито задници пострадаха досега?

— Е, и? — подкани го Рис.

— Ами… не съм геолог. Но да речем, злато, диаманти, маймуните на Офир. Ще трябва да се поразровя още.

— А вторият факт? — обърна се Кинг към Балдур.

— Благодаря ти. Доста се отклонихме. Вторият очевиден факт е, че който и да ръководи тази операция, ужасно държи да запази подробностите в тайна, затова и е минирал собствените си кораби. Което означава, че той или тя има важни тайни и тъкмо към тях трябва да насочим усилията си.

— Аз ще се насоча към пиенето — заяви Гуднайт и се отправи към барчето.

Балдур не му обърна внимание.

— И още нещо — заговори той. — Загубите ни в първата операция са нулеви. Противникът, от друга страна, изгуби поне шейсет души, ако можем да вярваме, че всеки от корабите е имал дванадесетчленен екипаж, както е според спецификациите на ниарските щурмоваци. Това може да е дребна загуба за Съюза, но за частна организация е истинска катастрофа. Така че, ако тези типове не се мярнат повече, можем да предположим, че са били само сбирщина наемници, работещи, за да си напълнят джобовете. Но ако покажат достатъчно мускули, в такъв случай си имаме работа със силен противник, преследващ неизвестна цел. Което, разбира се, прави задачата ни малко по-трудна и може би намеква за предоговаряне на условията с „Транскутенай“.

— Мисля, че е време да наречем по някакъв начин непознатия противник — предложи Рис.

— По-добре, отколкото да използваме общи изрази — съгласи се Балдур.

— Какво ще кажете за… Маргатройд? — подхвърли Мшел, спомнила си една стара книга, която бе чела в казармата.

— Маргатройд? — измърмори Гуднайт, без да се опитва да скрие скептицизма си.

— Маргатройд — повтори натъртено Рис.

— Нека бъде Маргатройд — кимна Кинг. — Така ще го впиша в архива.

— Впиши още нещо — захили се Грок. — Че резултатът става едно на едно.

— Дори по-добър.

— Но ще трябва да се постараем, за да се запази в наша полза.