Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (5)

5

Мъжът побутна леко вратата с надпис РУДОДОБИВНА КОМПАНИЯ „ТРАНСКУТЕНАЙ“. ДОСТЪП САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ. После я подпря с крак и вкара вътре антигравитационния рудотранспортьор с размер на ръчна количка.

Рудопреработвателният цех беше почти напълно автоматизиран. Неколцината служители, наети от „Транскутенай“, работеха само дневна смяна, тъй като количеството постъпваща руда не бе чак толкова голямо, че да налага и нощна.

На лентата нямаше струпана руда, но машината боботеше, подсказвайки, че е в режим на готовност.

Мъжът откара транспортьора до товарната платформа и изсипа вътре купчината.

Припомни си всички усилия, което бе положил, за да стигне дотук — да замаскира експлозивите в скалния къс, да се сдобие с истински миньорски кораб, с който приближаването му до цеха да изглежда напълно естествено, да навлече миньорски дрехи и дори да си осигури фалшиви документи за самоличност.

И всичко това в края на краищата се оказа съвсем излишно. В „Транскутенай“ просто нямаше никакви мерки за безопасност.

Последната мисъл го накара да се засмее.

Съвсем скоро това щеше да се промени.

Чакаха ги тежки времена.

Мъжът извади малка кутия от чантичката на колана и настрои часовника.

Тъй като обичаше да изпипва всичко докрай, той прегледа отново инструкцията за задействане на рудопреработвателния процес.

След това нагласи часовника и напусна цеха.

Пазачът в будката на изхода похъркваше. Нито цехът, нито постройките около него бяха опасани с телени заграждения.

Мъжът се отправи към откраднатия кораб, качи се на борда и задейства антигравитационните двигатели. На стотина метра над скалистата равнина той премина на вторичния двигател, наблюдавайки как астероидът се смалява на екрана.

Четирийсет и пет минути по-късно часовникът достигна зададеното време и рудопреработващата машина се включи.

Усетил вибрациите по пода, портиерът се стресна и се събуди.

Докато закопчаваше скафандъра и прибираше бластера в кобура, лентата откара купчината с „руда“ до раздробяващата машина, която сграбчи скалния къс и се зае да го разтрошава на парчета.

Още при първия допир с металните зъбци чувствителният детонатор се задейства.

Взривът се виждаше ясно в космоса дори от разстояние петдесет километра. Рудопреработвателният цех се озари в ярко сияние, срина се в основите си и започна да се топи от невероятната температура.

Колкото и да бе странно, портиерът оцеля, залегнал в една ниша зад будката, но нямаше какво да докладва на представителите на компания „Транскутенай“, когато пристигнаха от Шеол на следващия ден.