Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (9)

9

— Най-сетне нещо, на което мога да летя — похвали се Джасмин Кинг, докато проверяваше приборите за управление на луксозната лимузина, която бяха наели.

Мшел не пропусна да забележи, че гласът й едва доловимо трепери. Затова се постара нейният да прозвучи спокойно.

— Искахме да ти доставим удоволствие.

Джасмин се усмихна пресилено.

— Съжалявам… просто досега не съм участвала в акция.

— Виждаш ли какви са предимствата да работиш за малка компания? — ухили се на свой ред Рис. — Съвсем скоро ще сваляш цели правителства с усмивка на уста и песен в сърцето.

Докато говореше, Мшел подреждаше бластерните заряди в патрондашите и ги полагаше до оръжието, което сама бе сглобила.

Всеки от членовете на групата имаше малокалибрен бластер с повече от хиляда изстрела, ремъци с множество джобове, малък запас от гранати, гранатомет, защитна жилетка, маска и предавател.

Шофьорът на лимузината, завързан и упоен, бе оставен да се наспи в склада, който бяха взели под наем.

— Не трябваше ли да го премахнем? — попита Грок. — Упойката е несигурна работа.

— Не чак толкова несигурна — успокои го Балдур. — Пък и колкото по-малко трупове по пътя ни, толкова по-благоразположен ще е съдията, в случай че се провалим.

— Не смятам да се провалям — заяви Грок, докато проверяваше за последен път електронните прибори, които бе набавил и модифицирал специално за мисията. — Готов съм — рече накрая и нарами оръжието.

— В такъв случай да се залавяме за работа — предложи Балдур.

Джасмин включи двигателя на лимузината и останалите трима се качиха.

Вратите на склада се плъзнаха и Кинг изкара колата навън, след това я издигна плавно над земята, право към потъмнялото небе.

Те полетяха към столицата на Тормал, придържайки се към обозначените въздушни коридори и спазвайки ограниченията на скоростта.

Никой в лимузината не заговори. И четиримата бяха погълнати от собствените си мисли.

Устата на Рис бе пресъхнала, както винаги преди бойна операция.

— Десет минути до затвора — съобщи Джасмин.

— Моите системи са готови — докладва Грок.

Минутите се търкаляха бавно.

— Джасмин, време е за твоето изпълнение — рече Балдур.

Кинг включи микрофона.

— До всички… помощ! Помощ! Моят шофьор припадна, а аз не зная как се управлява това нещо! Помощ! Моля ви, помогнете!

От високоговорителя се посипаха запитвания от добри самаряни, готови да се притекат на помощ. Джасмин не им обърна внимание.

— Моля ви, помогнете! Виждам… има някаква висока постройка отпред… ще се опитам да се приземя там.

Намеси се нов, властен глас:

— Говори Тормалската цитадела! Навлизате в забранено въздушно пространство! Идентифицирайте се. Край.

— Тормал, помогнете ми! Не зная кой е номерът на лимузината… но не мога да я управлявам и се страхувам, че ще катастрофирам. Помощ!

— Тук Тормалската цитадела. Повтарям, навлизате в забранена зона за полети. Ако не промените курса, ще открием огън по вас.

— Не зная как да го направя! — проплака Джасмин, имитирайки нарастваща паника. — О, моля ви, не стреляйте! Не искам да умра!

— Прицелват се в нас — обади се Грок. — Разстояние пет километра.

Но от Тормалската цитадела последва кратко затишие.

— Както ви казах, роботите се объркват лесно — засмя се Балдур. — Но въпреки това, Грок, струва ми се, че можеш да подсилиш още мъничко объркването им.

— О, помогнете ми — обади се Джасмин, шарейки с пръсти по приборите и лимузината се заклати, сякаш наистина бе в ръцете на неопитен пилот.

Грок натисна три копчета. Ефирът се изпълни с множество смущения, които допълнително затрудниха комуникациите в района.

Втори прибор, по принцип предназначен да увеличава радарното изображение, също се задейства. След леко преустройство от Грок той пращаше три различни изображения на лимузината до кулата на затвора.

Трето, доплерово устройство, използвано при състезанията с модели на летателни съдове за засичане и объркване на проследяващи целта ракети, създаде изкуствен „прозорец“ по хода на техния маршрут.

— Още две минути — съобщи Джасмин.

През пращенето на ефира се чуваше, че гласът от Тормалската цитадела нарежда нещо.

Но така и не разбраха какво, защото лимузината се спусна бързо, право към центъра на покрива и се удари при приземяването в него.

Рис, Грок и Балдур изхвърчаха навън и се втурнаха към стрелковите кули. Както се надяваха, оборудваните с многостволови оръдия кули мълчаха — имаха предпазители, за да им попречат да се обстрелват една друга.

Балдур и Грок носеха малки огърлици с експлозиви на вратовете си. Те се прилепиха към кулите и нанизаха огърлиците на оръдията, след което включиха детонаторите. Грок се втурна обратно към лимузината, а през това време Балдур постави и втората огърлица и го последва.

Рис носеше по-голяма огърлица с експлозиви, която усука около последната стрелкова кула. Тя също задейства детонатора и изтича при лимузината.

— Нагоре, но остани близо — нареди тя на Джасмин, след като вратите се затвориха.

Кинг кимна, втренчила поглед в приборите за управление. Издигна плавно лимузината, приближи я до ръба на покрива и увисна над него.

Кратък оръдеен откос профуча над тях, докато две от кулите се опитваха да преодолеят мъртвото пространство и да уцелят лимузината.

Мшел не сваляше поглед от часовника си.

— Осем… шест… четири… три… две… бум!

Всъщност взривовете бяха четири на брой, три по-леки и един доста впечатляващ.

Джасмин върна лимузината над покрива.

Разрушенията бяха доста сериозни.

Оръдията на три от четирите кули бяха обезвредени. Четвъртата кула бе изтръгната от основите си и се бе прекатурила през ръба на покрива.

Виждаха се стърчащи метални подпори и стълба, която изчезваше надолу.

— Е, какво ще кажете, бива ли ме да отварям консерви? — засмя се Рис.

Никой не си направи труда да отговаря. Кинг скочи от лимузината и приклекна зад един вентилатор с изваден бластер.

Останалите трима нахлузиха противогазите си, нагласиха микрофоните и слушалките и се втурнаха към отвора в покрива.

И тримата носеха нови огърлици с експлозиви на вратовете си и готови за стрелба оръжия.

Те се спуснаха надолу по коридора, като пренебрегнаха надписа „Достъпът забранен“.

Малко след това приближиха две врати. На едната пишеше „Отделение на осъдените на смърт. Влизането абсолютно забранено!“

Рис взриви вратата и те се затичаха по коридора.

В другия му край имаше стоманена будка, вътре в нея човек говореше по телефона.

Рис и Балдур коленичиха, вдигнали на рамене гранатометите, и стреляха едновременно по прозореца на будката. Гранатите профучаха, удариха се в уж непробиваемото стъкло и избухнаха. Пазачът размаха ръце и рухна на пода.

Тримата продължиха по коридора, но Балдур се забави, за да измъкне трупа на пазача от разрушената будка.

— Чакай да видим какво имаме тук — промърмори той, наведен над пулта. Повдигна към устата си микрофона, включи усилвателя и премести копчето в посока на надписа „Килийно“.

— Всички затворници да се отстранят от вратите — нареди. — Гуднайт, размърдай се!

Той изскочи от будката тъкмо когато централната порта се отместваше. Зад нея имаше поредица от килии, чиито врати се плъзгаха встрани.

Объркани и невярващи на очите си мъже и жени подаваха глави.

В един от затворниците Рис позна самия Чес Гуднайт.

— Да изчезваме! — извика му тя.

— Добре, но какво ще стане…

Една врата се отвори и на прага застана пазач, стиснал бластер с две ръце.

Тя го простреля в гърдите, изчака да падне, след което двамата с Гуднайт се затичаха към мястото, където ги чакаха Грок и Балдур.

— Какво ще стане с тях? — повтори въпроса си Гуднайт, като посочи с пръст останалите затворници.

— Ще допринесат за общата суматоха — отвърна Рис.

Продължиха по коридора, покрай разбитата будка и тъкмо когато наближиха вратата, се показаха четирима пазачи.

За частица от секундата Чес Гуднайт се превърна в мержелееща се фигура. Оръжието на Рис бе вдигнато, тези на пазачите свалени надолу. Размазаната фигура се блъсна в единия от пазачите, завъртя се, повали втория, изрита третия настрана, а вратът на четвъртия бе прекършен със звук, който отекна в ушите на Рис.

Размазаната фигура се върна при тях и се превърна отново в Чес Гуднайт.

Междувременно Рис бе извадила от джоба си граната, сега дръпна детонатора и я метна сред проснатите мъже.

Затичаха се нагоре по стълбите към взривената кула, излязоха на покрива и се насочиха към очакващата ги лимузина.

Кинг вече бе на своя пост и веднага щом останалите се качиха, тя се издигна над покрива.

Насочи лимузината в стремглаво спускане към долината под тях, сетне изведнъж подаде рязко газ и завъртя кормилото към малкия град, където един добре платен наемен капитан държеше кораба си в десетминутна готовност за излитане.

Рис дишаше с пълни гърди, сякаш току-що бе открила прелестите на въздуха.

Тя разкопча жилетката, облегна се назад и погледна към тяхната награда.

Чес Гуднайт също дишаше тежко. Дори брадясал и немит, Рис трябваше да признае, че той е един от най-хубавите мъже, които някога е виждала. Чес забеляза, че го гледа, и й се усмихна.

— Готов съм да изям няколко пържоли — рече и прогони всичките й романтични помисли.

Балдур вероятно бе прочел по-правилно изражението й, защото се изсмя.

— Благодаря — продължи Гуднайт. — Длъжник съм ви.

— Виж, за това си прав — потвърди Грок.

— И какво мога да направя, за да ви се отплатя?

— О, не е много — заяви Рис. — Достатъчно е да ни дадеш добри препоръки за работа.