Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (47)

47

Балдур и Кинг приключваха с яденето, което той оцени като „не съвсем пищно, нито достатъчно апетитно“.

— Разглезил си се на Трималхио — подметна му Кинг.

— Не бих казал — възрази Балдур. — Винаги съм бил малко придирчив на тема храна, дори когато се е налагало да гладувам от недоимък и да се прехранвам с просия. Даже по-лошо, да се тъпча с армейски порцион.

— Трябва да те питам нещо. Изминаха три дена откакто се срещнахме с Трак. Защо все още сме на Глейс?

— Не съм сигурен — призна Балдур. — Но имам чувството, че още не сме се възползвали напълно от положението тук, а и очаквам да се случат някои неща.

Кинг се готвеше да го попита още нещо, но видя един мъж да си проправя път през ресторанта към тях.

Беше висок, мършав почти до изнемощяване, но с широки гърди и големи ръце. Вървеше, накуцвайки, и едната страна на лицето му очевидно бе претърпяла сериозна пластична операция.

Кинг едва успя да срита под масата Балдур и да му прошепне: „неприятности“, когато мъжът застана пред тях, разперил ръце в универсалния жест „идвам с мир“.

— Добър вечер, Джасмин — произнесе той с нисък, дрезгав глас. Явно хирурзите не бяха успели да възстановят напълно повредените му гласни връзки. — Полковник Балдур.

Балдур му се усмихна любезно.

— Не мисля, че сме имали честа да се запознаем, господине.

— Този човек — каза Джасмин и въпреки положените усилия в гласа й се долови неприязън — е Уолтър Новотни. Мой бивш съветник в компанията „Цербер“.

— Ах — възкликна любезно Балдур. — Ще бъдете ли така добър да се присъедините към нас? Тук предлагат забележително бренди. Отлежало, колкото и да е странно, в истински дъбови бъчви.

— За мен ще бъде удоволствие.

Балдур повика келнера и поръча бренди.

— Е, как е новата ти кариера? — обърна се Новотни към Джасмин.

— Чудесно — отвърна лаконично тя.

— Знаеш ли, благодарение на твоето напускане аз получих отдавна чаканото повишение и ново назначение — похвали се той.

— Съжалявам за това.

— Джасмин, не е ли най-добре да признаем, че имаме несходство в характерите, но можем да се разбираме като колеги по специалност?

— Не мисля — заяви Кинг. — Ти си един подъл плъх и нямам никакво намерение да се отпускам в компанията ти.

— Брей — подметна Новотни и сръбна от брендито. — Прав сте, полковник. Това наистина е уникална напитка, макар че вкусовите ми рецептори не са това, което бяха.

— Новотни — обясни Джасмин — беше застрелян в лицето от един от своите агенти, след като му каза, че „Цербер“ го изоставя на правителството, което беше нает да предаде. Относно накуцването не зная причината, но предполагам, че пак е заради някоя негова подла постъпка.

Новотни сви рамене.

— Не допусках, че онзи нещастник е склонен към агресия, и си платих за наивността. Грешка, която няма да повторя.

— Тъй като присъствието ви смущава моя партньор — рече Балдур, — ще бъдете ли така добър да ни осведомите за целта на вашата визита? Не бих искал да бъда груб, но доброто храносмилане на госпожица Кинг е по-важно за мен от куртоазията.

— Добре, ще бъда кратък — кимна Новотни. — Всички ние от „Цербер“ бяхме доста развеселени от новината, че „Транскутенай“ са спрели избора си на вас. Смятахме, че вие… имам предвид „Звезден риск“… поемате работа, която е твърде голяма лъжица за вашата уста. Ще ви призная обаче, че бяхме изненадани от смелото ви начало. Справихте се далеч по-добре, отколкото очаквахме. Но междувременно ситуацията според нас се усложни и вече далеч надхвърля вашите скромни възможности.

— Така ли? — попита нехайно Балдур.

— Системата Фолей предлага чудесни възможности за развитие на бизнеса, не само за местните, но и за компании, които сега навлизат в района.

— С други думи, има място и за „Цербер“?

— Разбира се — призна Новотни.

— Това означава ли, че вие стоите зад нападенията?

— Боже мили, не! — Новотни изглеждаше искрено изненадан. — В „Цербер“ не действаме по този начин. Но ще призная, че нашата компания държи под око развоя на събитията.

— Сигурно сте били наети от Мар Трак и нейните сподвижници?

Новотни повдигна вежди.

— Чувал съм за госпожа Трак, но нищо повече. Но ако трябва да отговоря на въпроса ви — не, за момента.

— Не съм сигурен дали трябва да ви вярвам. Но продължете с предложението си, ако всъщност имате такова.

— Добре. Ще ви запозная накратко. Струва ми се, че досега компанията „Звезден риск“ бе справедливо компенсирана за усилията си. Вероятно разполагате с няколко милиона в различни сметки.

Балдур не отговори.

— Бихте могли, ако желаете, под един или друг претекст да напуснете системата Фолей, без да губите авторитет пред другите дребни компании, с които се конкурирате. Особено след като „Транскутенай“ не са особено доволни от представянето ви. Прав ли съм?

— Няма да споря с вас — отвърна Балдур.

— Въпросът е склонни ли сте да послушате съвета на „Цербер“ преди ситуацията да се е влошила и вие и хората ви да изпаднете в реална опасност?

Кинг понечи да каже нещо, но премълча.

— „Цербер“ ви предлага да увеличите печалбата си — продължи Новотни. — Ще добавим още толкова в банковите ви сметки и ще покрием разходите по вашето изтегляне.

— Много примамливо предложение — призна Балдур.

— Предполагам, че ще можете да убедите своите колеги да го приемат — допълни Новотни.

— Бих могъл — кимна Балдур. — Но няма да го направя. Наети сме да свършим определена работа и ще го сторим, освен ако нашият клиент сам не реши да се откаже от услугите ни.

— Не бих казал, че това е най-разумното решение — отбеляза Новотни.

— Вероятно не — съгласи се Балдур. — Но това е единственото, което ще чуете от мен.

Новотни допи чашата си и се изправи.

— Благодаря ви… и ви съветвам да помислите още малко. Може би предстоящите събития ще ви накарат да промените мнението си, затова ние от „Цербер“ ще проявим още малко търпение.

Балдур кимна, сякаш да покаже, че слага край на разговора. Новотни се усмихна отново и напусна ресторанта, без да поглежда назад.

 

 

— Обещавам — каза Джасмин, докато прекосяваха фоайето на техния хотел — да не разказвам на останалите колко внимателно подбра изразните средства, с които всъщност каза на Новотни да върви на майната си.

— Не става въпрос толкова за внимание, колкото за професионализъм — поправи я Балдур. — И без това бях сигурен, че опре ли въпросът до пари, „Цербер“ щяха да си спестят голяма част от обещаното. Но все пак, ако вземем на сериозно заплахата на Новотни, мисля, че има едно нещо, за което трябва да се погрижим.

Той й се поклони и се доближи до рецепцията.

— Да, полковник Балдур? — попита го чиновникът.

— Бих искал да се качим в стаята, без да използваме главното стълбище и асансьора. Може би сервизния асансьор?…

— Съжалявам, господине, но той не е никак подходящ за нашите почетни гости…

На плота между двамата се появи една банкнота.

— Разбрано, полковник — кимна чиновникът едва забележимо. — Радвам се да ви бъда полезен. Ще повикам някой от прислугата да донесе ключа.

 

 

— Сега пък какво те прихваща?

— Нищо особено, просто ми въздейства срещата с онзи мазен мръсник — отвърна Балдур, докато пъхаше магнитната карта във вратата на сервизния вход.

— Какво всъщност очакваш да се случи? — попита Джасмин.

Балдур така и не успя да отговори, защото стаята се разтресе от мощна експлозия. Джасмин бе покосена от ударната вълна и Балдур я подхвана тъкмо когато стените около тях се разлюляха и помещението се напълни с прах.

Той я повали и се хвърли върху нея.

След втората експлозия Балдур се изправи и й помогна да стане. Джасмин се озърташе с изцъклен поглед.

— Очаквах нещо по-изпипано — промърмори Балдур. — Бомбата вероятно се е задействала от промяната на въздушното налягане в стаята. Добре, че влязохме през сервизния вход. Предполагам, че взривът е бил насочен към главния.

По коридора вече се чуваше трополене.

— А сега е време да се престорим на изненадани и шокирани — добави Балдур.

 

 

— Най-неприятната част от един неуспешен опит за убийство винаги са проклетите обяснения, които искат от теб да пишеш — изпъшка Балдур. Той се приближи до прозореца на новия апартамент, който бяха наели, погледна залязващото слънце и се прозя. — Полиция, тайна полиция, журналисти и неизбежният Грок — продължи Балдур. — Всеки иска да узнае какво е станало. А какво знаем ние? Дори не сме сигурни, че бомбата е била предназначена за нас.

— Беше — настоя Джасмин, чийто глас все още трепереше леко. — Но това бе по-скоро предупреждение.

— Така е — съгласи се Балдур. — Очаквах го от „Цербер“. Или, като се замисля, от Мар Трак. — Той я погледна. — Оправи ли се вече? Ще изкараме още един ден и се прибираме у дома.

— Знаеш ли — рече тя замислено, — това е първият опит на „Цербер“ за покушение срещу мен. Не смятам да си седя кротко тук и да се шегувам. Искам да измъкна онзи мръсник Новотни от дупката, в която се е заврял, и да довърша работата на агента, който го е застрелял в лицето.

— Най-добре сега да поспиш. Сънят лекува всякакви рани.

— Не — поклати глава Кинг. — Няма да спя.

— Да опитам ли с някои успокояващи действия? — предложи Балдур. — Въпреки че малкият ни маскарад е разкрит и едва ли е необходимо да си играем на богато и разглезено семейство.

Джасмин доближи прозореца, пое си няколко пъти дълбоко дъх и се обърна.

— Да — рече тя. — Мисля, че имам нужда от нещо такова.