Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (25)

25

— Местя нещастния си, последен оцелял топ на E-4 и това е шах — обяви тържествено Редон Спада.

— Хм… цар на B-3.

— Не можеш да го преместиш там, заплашва го офицерът.

— По дяволите! — изруга Балдур. — Чакай малко, съвсем се обърках.

Той се наведе към дъската, после се изправи се озърна отчаяно.

— Нямаш избор — успокои го Спада. — Където и да местиш, очаква те мат.

Балдур мърдаше беззвучно устни.

— Не мога да повярвам — обади се Грок зад импровизирания тезгях, който сякаш бе побрал апаратурата на малка електронна фабрика, — че хората са били достатъчно умни да измислят шаха, а не могат да го играят. И двамата щяхте да сте матирани още преди пет-шест хода. Да не говорим, че се мъчите с най-обикновена двумерна шахматна дъска.

— Благодаря за комплимента — рече Спада. — Защо не си срешеш космите срещу бълхи, или нещо от тоя род?

— Никога не съм имал такива… ах. Датчиците се задействаха.

Корабът им, заедно с още два, бе увиснал „над“ конвой от четири средни по размер товарни кораба, ескортирани от шест патрулни съда на „Звезден риск“.

Конвоят се движеше доста шумно и бавно, със съобщения на почти всички използвани честоти, за да може околният свят да узнае, че към Мфир се отправя голям керван и всеки миньор, който не иска богатствата му да бъдат откраднати, трябва да се насочи към един от трите сборни пункта на астероидния пояс.

— Бип… бип… бип. Трима са.

Три бойни кораба се бяха появили от хиперпространството на пресечен курс с конвоя.

— Предават на две, не на четири честоти — съобщи Грок. — Записвам. Ах. Ето че минаха на пета честота. Видели са конвоя, да се надяваме, че пращат сигнал обратно в N-космоса.

Балдур премести микрофона на устата си.

— До всички кораби — заговори той. — Готови за скок.

— Ето още три… и нови три зад тях. Вече имат числен превес — поклати глава Спада.

Той включи своя микрофон.

— Пригответе се — предаде на двамата си помощници. — По моя команда се спускаме рязко надолу.

— Чакайте… чакайте… хм — спря ги Грок. — Мисля, че този път са решили да не рискуват.

На екрана изникна голяма сянка.

— Ето го нашия крайцер — промърмори Балдур. — Сцената е подредена, можем да започваме действието. — Той се наведе към микрофона: — Броя до три… едно, две, скок!

Конвоят изчезна в хиперпространството.

— А сега, ако имаме късмет, нашите са се измъкнали, без да им залепят предавател — въздъхна Балдур.

— Засякох честотата, която използва крайцерът — обяви Грок. — Много добре мина.

— И ще стане още по-добре — обеща Спада. — Да се захващаме за работа, хора.

Трите патрулни кораба, останали сами сред космоса в компанията на десетте нападатели, преминаха на пълна тяга и се насочиха да пресекат курса на крайцера.

— Включи засичане на целта — заповяда със спокоен глас Спада. — Никой да не стреля без моя заповед, инак ще ви обеся за палците. Още сме извън обхват… — той погледна към оръжейния си офицер, който поклати глава.

— Засичане… засичане… помнете, един залп и веднага след това скок — нареди Спада с тон, сякаш моли да му донесат чаша вода.

— В обхвата са — съобщи Лопес.

— Изчакай… изчакай… тези глупаци, изглежда, още не са ни видели — мърмореше под нос Спада. — Вече сме съвсем близо. Мисля, че не бива да насилваме повече късмета. До всички кораби — огън!

Трите патрулни кораба изстреляха едновременно ракетите си, които се прехвърлиха за броени секунди в хиперкосмоса, върнаха се и се насочиха към крайцера.

— Време е да се прибираме у дома — обяви Спада, смятайки, че е прекалено опасно да останат, за да видят какво ще постигнат ракетите. — Изстреляйте предавател…

Миг по-късно отвън вече ги обграждаха размазаните цветове на N-космоса.

— Ще умра от любопитство — оплака се Спада. — Вие двамата — продължи той в микрофона, — ще се видим с вас в Шеол. А сега да скочим обратно, да приберем предавателя и да се махаме.

— Само секунда, шефе. Изчислявам курса… скок…

Стомахът на Балдур се сви, когато отвън ги обкръжи „реалният“ космос и после отново изчезна.

С тихо бръмчене компютрите записваха информацията, изпратена от предавателя на Спада.

— Имам картина — съобщи Лопес. — Изглежда сме сполучили да ударим веднъж… не, два пъти голямото корито.

— Божичко, струва ми се, че успяхме — възкликна Спада, но дори сега Балдур не беше сигурен, дали е доловил и следа от вълнение.

— Изчакваме записа от предавателя — докладва оръжейният офицер. — Потвърдено. Голям взрив ниско долу в двигателния отсек и още един, по-малък, в централната част на корпуса. Ако не друго, негодникът поне е сериозно ранен.

— Така изглежда — съгласи се Спада. — Довечера можем да си легнем спокойно с мисълта, че за известно време сме го извадили от строя.

— Да не говорим — обърна се Грок към Балдур, — че вече знаем честотите, които използват, и разполагаме с достатъчно записи, за да се опитаме да дешифрираме кода.

— Много добър ден за героите — засмя се доволно Балдур. — Наистина много хубав ден.

— Така е — съгласи се Грок. — А сега ще се погрижа нашият най-малък герой да стигне там, закъдето се е отправил, и тогава действително светът ще стане малко по-добър.