Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (43)

43

— Знаеш ли — говореше Джасмин Кинг, докато се возеха на ескаватора към главния космопорт на Глейс. — Бих могла да живея щастливо както в пущинака, така и в големия град. Малките градчета обаче ме докарват до лудост от скука.

— Някой метрополис като този? — махна с ръка Балдур.

— Разбира се, че не — засмя се Джасмин. — Нито Шеол. По-скоро си мислех за Трималхио.

— Трималхио, естествено — кимна Балдур. — Може би някой ден ще направим големия удар и няма да се налага да се потим на разни провинциални планети като тази.

— След месец ще ни омръзне — промърмори Джасмин.

— Сигурно си права — съгласи се Балдур.

Двамата бяха напуснали системата с един от куриерските кораби на „Транскутенай“, след това се бяха прехвърлили на луксозен лайнер, летящ към Глейс.

Балдур източи врат зад камарата от лъскави куфари, допринасящи за имиджа му на богат пътешественик, към който смяташе да се придържа, взе от купчината митническа декларация, погледна я небрежно и в графата „цел на посещението“ написа „изследователска дейност“.

— Изследователска? — повдигна вежди служителят на гишето.

— Да — кимна Балдур. — Подготвям малка монография на тема „Примитивните човешки селища“.

— За Глейс ли говорите?

Балдур се подсмихна. Митничарят почервеня, поколеба се дали да не им прерови багажа, но реши, че може да си навлече неприятности, и уталожи гнева си, като тресна печата върху паспорта.

— И какво смяташе да постигнеш с това? — поинтересува се Джасмин, след като Балдур махна на носачите да се погрижат за багажа.

— Всъщност нищо — отвърна Балдур. — Може би беше следствие от разговора ни за Трималхио, за тиха вечер в компанията на бутилка земно бордо и един голям, добре изпечен омар.

— Надявам се, че тук ще се погрижат за желанията ти — измърка тя, забелязала, че един от носачите крачи близо до тях.

Той повдигна надменно една вежда.

— Не прекаляваш ли малко с ролята? Не забравяй основното правило — никога не допускай чувствата да повлияят на работата ти.

— Това и харесвам на работата под прикритие — отвърна Джасмин. — Каквото и да правиш, знаеш, че е само временно.

Балдур отново повдигна вежди и този път те сякаш щяха да му опрат в перчема.

— Хареса ли ти? — попита Джасмин.

— Не беше лошо — промърмори Балдур. — Макар че основното ястие пробуди някои неприятни спомени в душата ми.

Бяха си поръчали рибен хайвер върху препечени филийки, пресноводни раци, печени зеленчуци, които малко приличаха на картофи, и някакво странно растение, едновременно кисело и люто, салата от диви билки, плато със сирена и десертно вино.

Той огледа апартамента, който бяха наели, и светлините на Глейс под тях, накрая спря поглед на своята събеседничка, облечена в доста оскъдна рокля.

— Позволи ми да те поздравя за избора на тоалет.

— Благодаря — кимна Джасмин и посръбна от виното. — Това, което им харесвам на по-възрастните мъже, е, че никога не са припрени.

— Налага се — поясни Балдур. — Съществуват известни физиологични ограничения, които настъпват с трупането на годинките.

— И все пак се радвам, че не ми се нахвърли в мига, когато носачите затвориха вратата на апартамента и ни оставиха сами.

— Никога не бързай, освен ако не е крайно наложително — отбеляза Балдур. — Но към това са пристрастни предимно младите.

— Разбира се — съгласи се Джасмин. — Но да се върнем към твоите лоши спомени, свързани с яденето. И защо поръча точно това?

Той въздъхна.

— Спомних си за един случай, когато бях млад офицер. Много млад. Бях поканил една жена на вечеря и се готвех да профукам цялата си месечна заплата с надеждата, че ще последва любовен роман. И тъй, действах внимателно, говорех каквото и когато трябва и мълчах в нужните моменти. Тъкмо обяснявах нещо остроумно и бях посегнал да разчупя черупката на един доста едър омар. Беше твърде хлъзгава заради соса и се изплъзна между пръстите ми. Черупчестата гадинка изхвърча във въздуха и се озова в десерта на един адмирал на съседната маса. Беше сладоледена торта и ракът с нищо не допринесе за подобряване на вкуса й, нито струйките разтопен сладолед по медалите и ордените на мундира му. Толкова бяха стреснат от случилото се, че отведох дамата до тях и отказах да вляза, въпреки че ме покани, а вместо това се прибрах в базата и се напих безпаметно. — Джасмин започна да се киска. — Оттогава неведнъж съм поръчвал същото ястие с надеждата най-сетне да изтрия лошите спомени, но ще ти призная, че е безуспешно.

Джасмин се наведе над масата и го потупа по ръката.

— Бедничкият Фридрих.

— Казвай ми Фреди, ако искаш, и без това всички го правят зад гърба ми.

— Човек би си помислил, че има и по-ефикасни начини за изтриване на подобни спомени.

— Имаш ли нещо предвид?

— Може и да имам — отвърна тихо Кинг.

Фридрих фон Балдур, издокаран рано сутринта в безупречен бял костюм с миниатюрна метална розетка на ревера, влезе, подсвирквайки си, в редакцията на един от най-известните холотаблоиди на Глейс и поиска да се срещне с политическия редактор.

Жената в приемната премигна объркано, сетне се сети, че един от журналистите понякога съставя материали, свързани с политически скандали, и прати Балдур в офиса на Рик Кни.

Бюрото бе затрупано от печатни материали, терминали, множество монитори и няколко нескопосани холограми.

— Какво искате? — посрещна го малко грубовато Кни.

Балдур извади снимка на водачката на бандитите, която бе разговаряла с Гуднайт.

— Бих искал да узная коя е тази жена.

Кни се наведе и надзърна отблизо.

— Стига в замяна да ме осведомите защо ви интересува това. Никой не влиза в нашата редакция, известна със своята честност и почтеност, освен ако не става въпрос за скандал — нещо, към което, както се досещате, храним чисто професионален интерес.

— Възможно е и да има скандал — отвърна уклончиво Балдур.

— И смятате, че ще се доверя на думите ви?

— Защо не? В противен случай ще ида да потърся информацията другаде, а вие ще изпуснете една доста интересна възможност.

— Какво пък — сви рамене Кни. — Мисля, че се уговорихме, господин безименен костюмар.

— Съжалявам — сви рамене Балдур. — Просто в настоящия момент името ми няма никакво значение за вас.

— Жената на снимката — поде Кни, — която прилича на възстановка от фоторобот, се нарича Мар Трак. Прякорът й е Ужасната. В момента държи поста на министър на развитието в кабинета в сянка на партия, която от известно време не е на власт, но заплашва да се върне на политическата сцена веднага щом играта загрубее.

— Наистина много интересно — закима Балдур. — Струва ми се, че ще е добре да я потърся за интервю.