Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (28)

28

На кораба — малък, снет от въоръжение съюзнически разрушител, преустроен за транспортен съд — имаше седем „новобранци“. Гуднайт познаваше добре този вид кораби, използвани за тайни операции.

Вероятно разполагаше с екипаж от петнайсет души, най-малко дванайсет, в случай че не им достига персонал. Дванадесет души, които да превозят седем, помисли си той. Истинско разхищение, поне в икономически план. Маргатройд действаше като богаташ, който не прави сметка на парите. Или като държавен служител. Един от нерешените за „Звезден риск“ въпроси, заради който бе приел ролята на наемен войник.

От другите шестима, които се бяха качили на Сет V, жената имаше вид на побойник, вторият бе подлизурко, двама, съдейки по мълчаливото и спокойно поведение, бяха професионални войници, а другите двама — жадни за приключения новаци, които вероятно имаха известна подготовка в някоя териториална армия.

Раздадоха им черни комбинезони, ботуши и им казаха, че останалата част от снаряжението ще получат в „базата“.

Гуднайт забеляза, че униформите на екипажа са еднакви, нови, без емблеми. Ако тази операция се ръководеше от някого — компанията „Цербер“ или друга организация, решила да сложи ръка на богатствата във Фолей, — те се грижеха да не оставят никакви следи.

Зарадва се, когато един от новаците попита къде е тази „база“, за да бъде скастрен с грубото: „Не ти трябва да знаеш, войнико!“ Въпрос, на който би искал да чуе отговора, без да се излага на риска да бъде заподозрян.

Гуднайт си избра койка далече от останалите в помещението, предназначено за около четирийсет човека, и се унесе в дрямка, която смяташе да прекъсне едва когато дойде време за вечеря.

Тъкмо обмисляше някои пикантни подробности на предстоящата си еротична фантазия, когато някой му изръмжа в ухото.

Беше жената с вид на кавгаджия и побойник.

— Какво искаш? — попита я той.

— Струва ми се — отвърна жената, — че трябва да се организираме.

— Защо?

— За да не ни третират като новобранци.

— Послушай ме, глупачке — тросна й се Гуднайт. — Избра доброволно тази работа, нали? Ако не искаш да те гонят като заек, трябваше да си останеш у дома и да се наливаш с бира, докато ти свършат мангизите и те изритат на улицата да си търсиш прехраната.

— Не съм толкова тъпа.

— О, напротив, малката — засмя се Гуднайт. Можеше да е по-любезен, но в момента не му беше до това.

Пък и имаше нужда от малко упражнения, а напоследък му се струваше, че позволява на другите повече, отколкото е редно.

Той се надигна бавно и се изправи до койката.

Жената отстъпи назад и зае бойна позиция.

Кракът на Гуднайт вече се движеше — стрелна се напред и се заби в слабините й.

Жената изстена и отстъпи назад.

Гуднайт я подкоси и тя тупна с трясък на пода. Докато се опитваше да се изправи, той я изрита през ръцете и тя падна, първо на колене, сетне по гръб. После изпъшка и започна да повръща.

— Отвратително — смръщи вежди Гуднайт. — Какво пък, ще те оставя да полежиш в собствената си бълвоч. А когато се почувстваш по-добре, искам да почистиш мръсотията. След това гледай повече да не ми се изпречваш на пътя. Избери си някой от твоя калибър.

Жената кимна мъчително.

Чес Гуднайт се изтегна на койката и насочи мислите си към Джасмин Кинг. В мечтите му тя му се възхищаваше и бе готова на всичко за него.

След това му хрумна друга мисъл. Дали Маргатройд не е жена?

Ако е така, не е необходимо да е някоя лелка на средна възраст с накъдрена коса, нали? Би могла да е млада, богата и тръпнеща за секс.

Чес Гуднайт не би имал нищо против, ако шпионската работа го отведе в някой харем. Никога досега не бе попадал в такъв и се чудеше какво ли може да е вътре.

Особено ако задачата на жените в харема бе да оценят всички негови достойнства. За да докладват на Маргатройд.

Гуднайт се усмихна и замижа щастливо.