Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (44)

44

Чес Гуднайт изгледа навъсено купчините микрофишове, разпръснати из заседателната зала на „Бууп“, сякаш очакваше да се случи някакво чудо.

— Мразя бумащината — изръмжа той.

— Че кой не я мрази? — попита Грок. — Не искаме ли всички ние да сме свободни духове, носещи се по вятъра?

— Пак ли си чел човешка поезия? — попита Рис.

— Има нещо такова… — смотолеви Грок.

— Щом ще ни говориш баналности — продължи Мшел, — ела да се опитаме да разберем къде може да се крие онзи проклет крайцер, който е ключът към всичко.

— Знаеш ли — промърмори Гуднайт, сякаш не чул разговора им, — няма никаква причина да дремем тук, на Мфир, нали? Мога да анализирам всички тези доклади за нападения, които брат ми благоволи най-сетне да ни изпрати, навсякъде из галактиката.

— Имаш ли някакво предложение? — попита с вяла надежда Рис. — Защото вече ме сърбят ръцете. Спада и хората му са единствените, които стоят вън на течение и чакат да се случи нещо. Имам толкова много свободно време. Фреди и Джасмин отидоха да се правят на богаташи, а ние сме затворени тук. А от онзи миризлив крайцер няма и следа.

— Какво ще кажеш, ако се престорим на миньори?

— Да си играем на стръв под строгото наблюдение на Спада с надеждата, че някой от бандитите ще клъвне? — попита Грог. — Шансът да изберат точно нас е статистически незначителен. Да не говорим какво ще ни се случи, ако ни ударят, преди да дойдат нашите.

— Нямах предвид всички ни — уточни Гуднайт. — Говорех по-скоро за мен и Мшел.

— Чес — погледна го с лека усмивка Рис, — да не ти е хрумнало да се усамотяваме някъде?

— О, не — побърза да изчисти недоразумението Гуднайт. — Веднъж вече ме плесна през лапите.

— Тогава какво по-точно си намислил? — поиска да узнае Рис.

— Поне ще е по-различно от това, с което се занимаваме тук. Пък и ще опознаем обстановката.

— Звучи примамливо — призна Рис.

— Знаеш, че ме бива да си пъхам носа там, където не ми е работа.

— Вие двамата да не сте жертва на лоботомия? — възмути се Грок. — Чес, признай, че търсиш възможност да излезеш навън и да си повдигнеш нивото на адреналина. Както и ти, Мшел. За него не се учудвам. Но виж, за теб имах по-високо мнение.

Преди Рис да отговори, интеркомът я прекъсна.

На екрана се появи Балдур.

— Кодиране 413 — обяви той. Изображението се замъгли.

Рис докосна сензорите.

— Кодиране 413 — повтори тя и лицето на Балдур се появи отново.

— Разкрих самоличността на дамата, за която ни говори Гуднайт — поде той без предисловие.

Гуднайт се надигна от креслото и застана до рамото на Рис.

— Здрасти, Чес — поздрави го Балдур. После вдигна една снимка.

— Тя е — потвърди Гуднайт. — Деветдесет и пет процента.

— И без това бях сигурен в теб — отвърна Балдур и им разказа за Мар Трак. — Имам уговорена среща с нея утре. Казах й, че бих могъл да поддържам финансово предстоящата й кампания, която, според моя източник, ще е доста скъпичка с оглед текущата политическа обстановка.

— Ако тя… и нейните съратници — заговори замислено Грок — са мозъците зад операцията на бандитите, имаш ли представа какви може да са техните планове? И второ, какво се надяваш да постигнеш с това интервю?

— Не съм сигурен, че партията на Трак е замесена, или може да става въпрос за неин план. Ще се опитам да го разбера утре. Колкото до втория ти въпрос, планът ми е съвсем прост. Ще й разкрия всичко, което знам, и ще видя как реагира. Ще действам като дете, което рови с пръчка в мравуняк, за да види какво ще стане.

— Мравуняк? — попита Грок.

— Това е място, където живеят земни насекоми. На колонии. Хапят леко, но са много — обясни Балдур.

— Да не забравиш сравнението си утре — предупреди го Рис.

— Няма — обеща й Балдур.

— Едно нещо не разбирам — заговори Мшел. — Защо трябваше да се обърнеш към един холовестник, прехранващ се със сензации? Нямаше ли нищо по-добро на Глейс?

— Избрах „Скандал“ съвсем преднамерено — отвърна Балдур. — Първо, политиката не е силната им страна. Не ми се искаше някой да започне да тършува, да се опитва да ме изпревари, докато още не съм готов. Второ, те предполагат, че съм користолюбив поне колкото тях, та едва ли ще се заинтересуват какво правим на Мфир, докато положението не стане съвсем напечено.

— Е, щом смяташ така — подхвърли Рис скептично. — Между другото, Гуднайт има една идея.

— Говори смело, млади Чес — подкани го Балдур.

— Искам да купя кораб — поде Гуднайт. — И да си опитам късмета в миньорското поприще. Което означава да си изложа главата на риск и да примамя противника. Ще взема и Рис с мен.

— И какво мислиш, че ще постигнеш?

— Ами, първо, ще излезем на открито — отвърна Гуднайт. — И второ, едно нещо не ми дава мира във връзка с доклада за нападенията, но все не мога да разбера кое.

— Страхотни идеи, няма що — поклати глава Балдур.

— Може би — сви рамене Гуднайт. — Но поне ще внушим на братчето ми, че сме отишли да сритаме онези негодници, така ще ни остави за известно време.

— Идеята е добра — отсъди Балдур. — Току-що му съобщих, че сме постигнали известен напредък, без да изпадам в подробности. — Той помисли малко. — Защо не? Ще използваме кораб без въоръжение. Свържете се с хората, които ни доставиха корабите за Спада, за да може досието ви да е чисто. Там имаше една жена, струва ми се, че се казваше Уинлънд, която ни каза, че „Транскутенай“ е от редовните им купувачи.

— Благодаря — кимна Гуднайт, сетне се намръщи. — Знаеш ли, не бих искал да се изказвам по въпроси, които не разбирам, но Рег спомена, че били малко сърдити на тази компания. Каза също, че „Транскутенай“ не са ги използвали от много време и не би желал в управлението да се появят документи, заради които да дава обяснения.

— Няма нищо лошо в това да си малко по-предпазлив — отвърна Балдур. — В момента не искаме да вдигаме повече шум от необходимото. Затова, когато идеш там, можеш да използваш някоя от сметките на „Звезден риск“. Имаме достатъчно пари, по-късно ще поискаме от „Транскутенай“ да ни покрият разходите. — Той неочаквано се намръщи.

— Какво има? — попита Гуднайт.

— Не знам — отвърна Балдур. — Хрумна ми нещо, но твърде за кратко и май го забравих. Сигурно не е било толкова важно. Е, приятно добиване на руда, деца — добави той. — Ах, да, ако възникнат разногласия, назначавам Рис за старши на групата. Тя не е толкова избухлива като теб, драги Гуднайт. Дано намерите богата жила. И не се излагайте на излишни рискове. Край на връзката.

Екранът угасна.

— Така значи — тросна се Грок. — Аз ще си седя тук и ще кърша всичките си пръсти, докато вие се забавлявате. Знаеш ли, след като и без това няма да анализираш съобщенията за появата на врага, защо не ми ги оставиш тук? Чес, не се сърди, но аз притежавам по-аналитичен ум. Пък и така ще си намеря занимание, докато чакам от вас сведения.

— Няма да стане — отряза го Гуднайт. — Може твоят ум да е по-аналитичен, но аз имам нещо още по-добро.

— И какво е то?

— Престъпен опит.