Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (42)

42

Щурмовият кораб на Редон Спада бе увиснал в покрайнините на астероидния пояс, застинал в търпеливо очакване.

Лопес, оръдейният офицер, гледаше на монитора предаваното на живо погребение на Доу.

Картина, която би могла да бъде окачествена като нелепа — архаичната катафалка бе следвана от сбирщина от превозни средства, като гравитационни рудопренасящи транспортьори и колесари. Зад колите крачеше тълпа от мъже и жени. Процесията бе дълга почти два километра, хората вървяха потънали в мрачно мълчание.

Балдур и останалите членове на „Звезден риск“ също присъстваха на погребението. Редон Спада бе излязъл на лов.

Все още не знаеше къде може да се спотайват нападателите, но след като анализира данните от последните атаки, стигна до извода, че са съсредоточени в един определен район на пояса.

Още преди два дена той сформира неголям отряд заедно с други двама пилоти и прекара цял един „ден“ във внимателно сканиране на околностите, използвайки максималните възможности на сензорите, с които бяха оборудвани корабите им. Сега не му оставаше друго, освен да чака. И да се надява че той и „Звезден риск“ ще извадят късмет. Че най-сетне ще им потръгне.

Един от мониторите изписука и принтерът под него подаде разпечатка. Спада я прегледа.

— Доста глупаво — промърмори той. — Същият подход, който приложиха и преди около шест месеца. Четири кораба ниарска изработка, току-що напуснали хиперпространството, проектирана орбита… много добре.

Той включи микрофона.

— До всички кораби на „Звезден риск“… останете под моя команда и прехванете указаните цели. Приблизително време за среща с противника… около два часа. Край на връзката.

 

 

— Сигурен си — рече разочаровано Балдур, загледан в изработения фоторобот.

— Напълно — кимна Гуднайт. И двамата все още бяха облечени в черно, завърнали се току-що от погребението на Доу. Бяха отказали да останат за заупокойната почерпка, най-вече за да не се срещнат случайно с Рег Гуднайт и да се скарат отново. — Да не си очаквал някоя като руската царица Екатерина?

— Очаквах да прилича на Тан Уитли — призна Балдур. — Онази, която завежда отдела за извънпланетно развитие на Глейс. — Той въздъхна. — Но животът никога не е лесен, особено когато си млад предприемач.

— Млад? — захили се Кинг.

— Поне в мислите си, мила моя. А сега отивай да си събереш багажа.

— Защо? — повдигна вежди Кинг. — За открития космос ли тръгваме? Или на експедиция в джунглата?

— Още по-опасно — отвърна Балдур. — Заминаваме за Глейс, след като докладвам на Рег Гуднайт за огромен напредък. Там ще се настаним в най-луксозния хотел, стига да има такъв в онази дупка. Ти ще си ми прикритие, ще играеш любовница на застаряващ аристократ, докато аз събирам информация по моята специалност.

— Която е? — попита Гуднайт. — Искам да кажа, освен че си едно цинично старче.

— Грешите, господине — изсумтя обидено Балдур. — За разлика от някои, чиито имена ще премълча, аз съм безупречен джентълмен. Специалността, за която говоря, е корупцията, нейния примамлив аромат и онези, които се къпят в него.

 

 

По времето, когато Спада и хората му се приближиха, нападателите бяха ударили първата си цел.

Като истински професионалисти, пилотите от „Звезден риск“ погледнаха съвсем мимоходом останките от миньорското находище, край което прелетяха. Не видяха кораб и решиха, че за свой късмет миньорът вероятно е отлетял за Шеол, за да се включи в скръбната церемония.

След като засече и четиримата нападатели на екрана, Спада се насочи към тях.

— Този път им изскочихме отзад — засмя се доволно той. — Като добри пирати, те няма да поглеждат през рамо, а ще дирят нова плячка. — Той потъна в напрегнато мълчание и известно време единственият шум идваше откъм двигателния отсек на кораба. След няколко минути включи отново микрофона. — До всички кораби на „Звезден риск“. Планът е следният. Аз се насочвам към водещия кораб, отклонявам се към този вляво и го удрям. Пети, ти поемаш най-левия нападател, Шести — този отдясно. Потвърдете с изщракване, преминете на курс за сближаване и стреляйте веднага щом целите ви навлязат в обхват. Поддържайте радиомълчание до края на боя. Това е всичко от Първи.

Останалите отговориха с кратки почуквания.

— А сега, приятелю — обърна се Спада към своя оръжеен офицер, — дай ми обратно броене до целта.

— Да, шефе — отвърна мерачът, положил ръце върху сензорите на пусковото устройство. — Време до контакт четирийсет и седем секунди.

Отново настъпи тишина.

— Инженер — продължи Спада, — бъди готов за внезапна маневра през следващите пет минути, в случай че се наложи да поиграем на криеница.

— Разбрано, капитане.

— Седемнайсет секунди.

Единственото, което съществуваше за Спада сега, бе трепкащият сигнал на екрана. Несъзнателно той започна да си поема бавно и дълбоко въздух, подготвяйки се за предстоящото надиграване с противника.

— Четири… три… и… видяха ни!

Четирите кораба започнаха бързо да се раздалечават.

— Тук Първи — заговори Спада. — Всеки да си държи целта.

След това забрави за останалите, съсредоточен върху предстоящото изстрелване на ракета.

Първият нападател подскачаше като побъркан, с компютър, настроен за случайна орбита.

— Вече е в обхвата ни, капитане — докладва Лопес.

— Изстреляй една ракета при първа възможност — нареди Спада. — Не го изпускай от поглед. Аз ще се справя с неговия приятел.

— Разбрано, да го държа на мушка — оръжейният офицер си нахлузи мераческия шлем. — Внимание… запуск!

Патрулният кораб се разтърси от изстреляната ракета. Очите на оръжейния офицер бяха затворени. Пръстите му докосваха едва забележимо сензорите, управляващи маневрените двигатели на ракетата, която преследваше първия нападател.

Спада отвори своя мерачески екран и откри втория нападател.

Проследи го за миг с поглед, сетне пръстите му заиграха по сензорите.

— Инженер… подай ми пълна мощност — нареди той със спокоен глас.

— Пълна мощност, капитане.

Спада погледна към далекомера и стисна зъби. Въпреки че летяха на максимална тяга, другият кораб се отдалечаваше.

Той отново премести поглед към мераческия екран. Видя далечен астероид. Натисна един сензор и няколко линии прибягаха напред-назад до астероида и отвъд него.

На устните на Спада затрептя едва забележима усмивка.

— Приближава… — докладва оръжейният офицер, — приближава още… попадение!

На екрана на Спада се появи ярка светлина.

— Един ударен — докладва офицерът и свали шлема.

— Тогава да се заемем с втория — отвърна Спада. — Вероятно ще се опита да се скрие зад онези два скални къса, да направи обиколка около астероида и да излезе… — той докосна сензорите и на екрана премигна червена точка — точно тук. Поне се надявам. Но ако е така, ще ми се там вече да го чака една наша ракета. Което означава, че ще я изстреляме след…

— Девет секунди, капитане.

— Точно така, приятелю. Остави я на автоматично насочване, в случай че греша, и си сложи шапката, за да сме готови, ако възникне друга възможност.

Контролното табло изписука.

— Целта прехваната — докладва оръжейният офицер.

— Време до изстрелването?

— Три секунди — отвърна офицерът, докосна един сензор и екранът леко се разтресе. — Вече лети.

Той си постави шлема и настрои селектора за нова ракета.

— Готов за трета по ваша заповед — докладва на капитана.

Спада не отговори, съсредоточен в екраните и приборите.

Предполагаше, че астероидът, над който щяха да прелетят в бръснещ полет, притежава съвсем слаба гравитация, недостатъчна да ги изтегли на пресечен курс.

На главния екран изглеждаше, сякаш ще се разбият в него.

Замига предупредителна светлина, съобщаваща за опасно сближаване, и заедно с нея отекна тревожен гонг.

— По дяволите! — изруга Спада, за миг изгубил концентрация. — Изключете това нещо!

— Алармата изключена — докладва оръжейният офицер, горд от спокойния си глас.

— Не мисля, че ще уцелим…

Един от екраните трепна и за миг потъмня. Спада погледна към съседния, който предаваше в реално време, и видя разпръскващи се във всички посоки отломки и угасваща огнена топка.

— Толкова по този въпрос — въздъхна той.

Той завъртя кораба около оста му и пое обратно.

— До всички кораби на „Звезден риск“. Докладвайте обстановката.

— „Звезден риск“ едно, тук „Звезден риск“ пет. Зачеркнете един от негодниците. — Гласът на пилота бе триумфиращ.

— Тук Първи. Поздравления. Тази вечер ще пием на разноски на „Транскутенай“ — засмя се Спада.

— Тук Шести… и аз докопах моя малък, чевръст копелдак!

— До всички кораби! Мисля, че се разплатихме за Ел Си. А сега, скок право към дома и да изпуснем парата.