Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (21)

21

— Разбира се — рече Рис, — най-важното нещо, преди да пратим Чес на лов за акули, е да му измислим име.

— Предполагам, че един Гуднайт на операция стига — отбеляза Грок. — Особено като се имат предвид миналите му подвизи.

Съставът на „Звезден риск“ се беше събрал на обсъждане в каюткомпанията на „Бууп-бууп-адууп“.

— Съгласна — кимна Рис. — Оставете ме да помисля.

Изпитваше странно, леко садистично удоволствие от това, че решаваха съдбата на някой друг. Сега вече разбираше как са се чувствали нейните началници.

— Харесва ми начинът, по който се забавлявате с бъдещето ми — подхвърли кисело Гуднайт.

— Ни най-малко не се забавляваме — увери го Балдур. — Просто се опитваме да ти уредим някакво бъдеще.

— С други думи — добави Джасмин, — искаме да продължиш да живееш, поне докато си намериш някоя да ти пусне… което ще се случи рано или късно, нали?

— Много смешно, няма що — ядоса се Гуднайт.

— А сега, някое случайно име ли ще изберем? — попита Кинг.

— Не — отвърна Рис. — Маргатройд доказа, че не е противник за подценяване. Така че ми се ще да осигурим на Чес максимално добро прикритие. Чес, тъй като ще играеш такъв, какъвто си, а именно подобрен… защо да не е име на истински човек, който вече не е между живите?

Гуднайт придоби замислено изражение.

— Имам нещо по-добро. Какво ще кажете за човек, изчезнал по време на акция, който все още се води на щат в регистъра на Съюза?

Мшел се готвеше да подхвърли някоя саркастична забележка, но видя изражението на Гуднайт.

— Може да свърши работа — рече тя. — Предполагам, че разполагаш с конкретно име?

— Да — кимна Гуднайт. — Раф Атертън.

— Няма ли опасност този Атертън да се появи неочаквано и да провали плановете ни? — попита Грок.

— Ни най-малка — успокои го Гуднайт. — Носех го на рамо, след като взривиха кораба ни, и при обстрела главата му бе откъсната.

— Аха — кимна Кинг. — Мога ли да попитам защо тогава не се води загинал по време на сражение?

— Планетата, от която произхожда, е на нож със Съюза, а бащата на Раф е забъркан в местната политика. Предполагам, че е предпочел синът му просто да изчезне, без официален доклад от Съюза, без погребение с почести, от страх това да не накърни кариерата му. Може би — добави той — тъкмо по тази причина Атертън е постъпил в армията.

— Е, добре — обади се Балдур, опитвайки се да разсее мрачното настроение. — Познаваш ли достатъчно добре биографията му, за да изиграеш ролята?

— Когато се криеш и чакаш някой да те нападне, имаш предостатъчно време за всякакви приказки — отвърна Гуднайт. — Ще се справя. Но какво съм правил през петте години след като… хм, съм изчезнал по време на акция?

— Занимавал си се с оръжеен бизнес — предложи Рис. — Контрабанда на оръжия. Това е отворена търговия и хора с твоите таланти се приемат добре в тези среди.

— Добре — кимна Гуднайт. — Но защо толкова далече от Сет, след като интересите ни са насочени натам?

— Защото не смятаме да те пуснем право в устата на вълка без нужната подготовка, ето защо — обясни Рис. — Вече го обсъждахме с Балдур и Джасмин. Ако навлезеш в бизнеса някъде другаде, а после се прехвърлиш на Сет, всичко ще изглежда далеч по-достоверно. Доколкото си спомням, ти не беше с нас, докато купувахме оръжия?

— Вярно е, не бях.

— Ето защо ще се заемеш с това сега, Атертън — натърти на името Рис.

— И в чия полза извършвам всички тези недотам законни операции?

— Има един чаровен малък свят на име Митидия — обясни Кинг. — Та на този свят съществува организация на ветераните, старата гвардия, която се старае да запази позициите на диктаторското правителство. Съществуват и бунтовници, които наскоро са се разцепили, така че сега има две фракции, които биха искали да се възкачат на власт. И трите страни разполагат със свои ескадрони на смъртта, партизани в планините, плюс полицията и армията, които също се опитват да отчупят парче от баницата. Съюзът отказва да се намеси, тъй като смята проблема за вътрешен.

— Отлично — промърмори Гуднайт. — Там ли смятате да ме зарежете?

— Още по-лошо — продължи жизнерадостно Кинг.

— Съюзът не иска да се намесва, но е наложил ембарго за продажба на оръжие на трите воюващи страни. Което означава, че ще глътнат като топъл хляб всеки, който им предложи средства за изтребване на техните събратя по разум. Най-близкият свят, където хората от Митидия могат да купуват оръжия, се казва Пукерт. На пръв поглед правителството на Пукерт не би искало да се забърква с контрабанда на оръжие, но чиновниците му са корумпирани до мозъка на костите си. Така че на Пукерт има представители и на трите фракции от Митидия, които се преследват и избиват едни други, плюс всички контрабандисти на оръжие, които пристигнат с предложения за опонента. Да не говорим за Съюза, чиито операции също са донякъде в сенчестата страна на бизнеса.

— Ама че красива картинка.

— Има и още, не бързай. Освен от трите воюващи фракции трябва да се пазиш и от големите оръжейни доставчици, които никак не си падат по конкуренцията и не биха имали нищо против да ти пуснат бомба в гащите. Ах, освен това отскоро нашите приятели от „Цербер“ също основаха свой офис на Пукерт. Никой не знае за кого работят и какви може да са им целите.

— Чес, може би ще успееш да се добереш до информация за плановете на „Цербер“, докато си на Пукерт — добави Балдур. — А ние ще я продадем на всеки, който се интересува. Няколко допълнителни кредита никога не са излишни.

Чес изпъшка, облегна се назад и прокара пръсти през косата си.

— Защо точно аз, за Бога? — вайкаше се той. — Защо винаги аз? — После се намръщи, споходен от нова мисъл. — Какво ще правим с оръжията, които трябва да продавам?

— Не се тревожи за това — успокои го Рис. — Няма да се стигне дотам. Нито ще получиш пратка, нито ще я доставяш някому.

— Няма да е честно спрямо бъдещите ми партньори — посочи Гуднайт. — И все пак, как да попреча сделката да стигне до този стадий?

— Това е наша работа — увери го със сладка усмивка Рис. — Когато се стигне дотам, ще те изтеглим и ще те прехвърлим максимално бързо на Сет V.

Гуднайт я погледна объркано, сетне поклати глава.

— Е, добре — въздъхна той. — Не можеш да бъркаш в кацата, без да си изцапаш пръстите. — После се обърна към Кинг: — Ти ли измисли този план?

— С помощта на някои мои източници на информация — отвърна тя.

— Кажи ми, Джасмин — продължи той. — Има ли нещо, което не знаеш… или не би могла да откриеш?

— Има, разбира се — отвърна Кинг. — Например… кога най-сетне ще ти излезе късметът с някоя.

Гуднайт изстена отново.

Кинг се усмихна на празния екран.

— Все така предпазлив?

— Разбира се — отвърна един глас, прекаран през звуков филтър. — Как иначе ще съм все още в бизнеса?

— Навярно защото предлагаш най-добрите документи за самоличност — изчетка го Джасмин. — Майстори като теб винаги се търсят.

— Така е — отвърна гласът. — Значи ти трябват два комплекта документи. Единият на името на този Раф Атертън?

Гуднайт, който в този момент разговаряше от съседния монитор с един продавач на оръжие, дочу името и се наведе към тях.

— Три комплекта — рече той. — В случай че нещо се обърка.

— Ти ли си въпросният човек? — попита гласът.

— Аз.

— Колко подробни искаш да са легендите?

— Колкото се може повече — настоя Гуднайт. — Ако трябва, с карта от библиотеката и неплатени сметки.

— Това може да се уреди — изрече гласът. — На определена цена, разбира се.

— Цената няма значение — увери го Гуднайт, — след като е заложена главата ми.

— Харесва ми да работя с хора с подобни разбирания — заяви гласът.