Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (24)

24

— Много хубава яхта — отбеляза Чес Гуднайт.

— Така е — съгласи се докерът. — Бас държа, че е на някой богаташ с гузна съвест.

— Как се досети?

— Поне двама души от екипажа винаги са на смяна. Освен това наоколо непрестанно обикаля един мускулест тип.

— Какво пък — рече примирително Гуднайт. — На всеки може да се наложи някой път да напусне на пожар града.

Докерът се засмя.

 

 

— Документите — нареди полицаят.

Гуднайт извади личната си карта и я подаде. Полицаят я погледна и му я върна.

— Простете, господин Атертън. Но имаме сведения за двама бегълци, за които не разполагаме с точно описание.

Гуднайт се усмихна любезно и се прибра в хотела. Пътем се зачуди дали полицаят казва истината, или някой го държи под око.

 

 

— Прощавай, друже — спря го портиерът с обръщение, което, изглежда, бе общоприето на тази планета. — Не те познавам, не носиш покана от някого, когото познавам, нито си неустоим красавец, така че няма как да те пусна в „Търтеи“.

— Напротив, познаваш ме — отвърна Гуднайт, стиснал навити на тръбичка сто кредита. — При това достатъчно добре.

Мъжът прибра банкнотата и се ухили.

— Сега вече си спомням, че си отдавна изчезналият ми брат. Хайде, влизай. Компания ли си търсиш, или имаш среща?

— Кой може да каже със сигурност? — отвърна уклончиво Гуднайт.

Портиерът разтвори вратата пред него.

— Трябва да те поздравя — спря се Гуднайт. — За честния начин, по който си вършиш задълженията.

— Ей — погледна го мъжът. — В края на краищата ти също участваш в сценката.

— Прав си — отвърна Чес.

„Търтеи“ беше построен на три нива, подът и стените бяха изрисувани в цветовете на дъгата. Имаше различна музика на всеки етаж, приглушавана от специални завеси на вратите.

Гуднайт се насочи право към най-горния.

На стълбището стояха двама мъже, които не обръщаха внимание на танцьорките, подскачащи между масите. Просторната зала бе запълнена едва на четвърт.

— Търсиш ли някого?

— Имам среща с един тип на име Тач — обясни Гуднайт.

Мъжът, който го попита, изглеждаше впечатлен.

— Там е.

Тач се оказа едър мъжага, седнал на една маса в компанията на две жени с големи очи и усмивки и малки мозъци. Между тях бе поставен кристален контейнер, от който се вдигаше пара.

Веднага щом Гуднайт се приближи, двама мъже от съседната маса втренчиха погледи в него.

Той протегна ръце, да покаже, че не е въоръжен, и те едва забележимо се отпуснаха.

Големият мъж го изгледа с каменно изражение.

— Тач? — попита Гуднайт. — Аз съм Атертън.

Тач посочи с брадичка и двете жени се преместиха на съседната маса. Гуднайт седна.

— Нещо за пиене? — предложи Тач.

— Пия само когато приключа сделката.

— Добра политика — кимна Тач и си наля пълна чаша от контейнера. — Подочух, че имаш някои интересни пушкала.

Гуднайт не отговори, а извади малка черна тръбичка от сакото си. Тач трепна, а мъжете от съседната маса посегнаха към коланите си. После Тач видя какво държи Гуднайт и им даде знак да се успокоят.

Гуднайт насочи антибъговото устройство към Тач, после го пъхна под масата и столовете.

Машинката не издаде звук. Гуднайт я изключи и я прибра джоба си.

— Така. И двамата сме чисти. Сега вече можем да разговаряме. Имам добра стока за продажба.

— Например?

— Стрелково оръжие, в момента на въоръжение в Съюзническата армия, противоракетни системи „Круп“ и други неща, на добри цени. Мога да намеря почти всичко, без бойни кораби. Всъщност, на съответната цена мога да намеря и кораби.

— Доколко е легитимна документацията?

— Сертификатът за продажба е оригинален. Макар че не бих те посъветвал да го сверяваш с производителя.

— Това няма значение — махна с ръка Тач. — А доставката?

— Предпочитам да става в открития космос — отвърна Гуднайт. — Но ако това те затруднява… ще намерим друг начин.

— Добре.

— В момента Съюзът е организирал блокада — отбеляза Гуднайт.

— Зная.

— Можем да се промушим през нея — продължи Гуднайт. — Но цената ще е двойна за планетарна доставка.

— Много е.

Гуднайт вдигна рамене.

— Компенсация за риска да те удари съюзническа ракета.

— Ще помисля върху това. А междувременно, да обсъдим някои подробности.

— Защо не?

Двамата излязоха от бара, следвани по петите от главорезите на Тач, и закрачиха по булеварда. Тач свърна в една странична уличка, където го чакаше лимузина.

— Време е да се поразходим — заяви той и гласът му едва забележимо потрепери.

— Погрешен ход, приятелче — засмя се Гуднайт. — Никога не продавай кожата на лъв, докато още е жив.

— Какво?

Един от телохранителите долови тревогата в гласа на своя шеф и посегна към оръжието.

Гуднайт вдигна ръка, докосна челюстта си и светът се забави. Тач крещеше нещо, но гласът му бе неразбираемо боботене.

В ръката си Гуднайт държеше малък, плосък пистолет.

Той простреля първия телохранител, следвайки най-важното правило на близкия бой — първият, който реагира, е и първият, за когото трябва да се погрижиш.

Прицели се наново и гръмна два пъти в шията втория мъж.

Тач се обръщаше, готвейки се да избяга.

Гуднайт го застреля в тила, след това изключи ускоряващата система.

Оставаше мъжът зад кормилото на лимузината.

Гуднайт отвори рязко вратата, дръпна мъжа навън и го застреля, докато падаше.

Миг по-късно вече седеше зад контролното табло на лимузината, която се издигаше нагоре.

— Питам се кои бяха тези идиоти, дето се опитаха да ми видят сметката? — промърмори той. — Предполагам, че никога няма да разбера. Толкова по въпроса за легалния подход. Време е за по-директни мерки.

 

 

Гуднайт се прокрадна зад отегчения полицай, удари го силно с юмрук във врата и го положи внимателно на земята.

Изкачи се по трапа на яхтата, натисна сензора на входния люк и прекрачи прага. Зад входа започваше коридор, който преминаваше покрай луксозните спални и кухнята и достигаше до носа на кораба.

В каюткомпанията седяха двама души, надвесени над някаква игра.

Единият понечи да се изправи, но застина, като видя пистолета на Гуднайт.

— Чудесно — одобри Чес поведението му. — Остани си така.

Той ги заобиколи, като не сваляше оръжието от тях, доближи контролната кабина и побутна вратата.

— Сами сте значи — рече, като видя, че няма никой оттатък. — Кой от вас е пилотът?

Наперената брюнетка издаде напред брадичка.

— Отлично — кимна Гуднайт. — А вероятно вие сте летателният инженер?

Мъжът кимна едва забележимо.

— Предполагам, че това корито може да лети известно време и без някой да слиза в машинното — продължи с разсъжденията Гуднайт. — Така че инженерът отива на излет.

— Как ли пък не! — тросна се жената.

— Можете да го направите доброволно или насила — избирайте сами.

— Ще изляза.

— Браво.

— И, повярвайте ми, няма да кажа на никого какво е станало. Само не ме застрелвайте.

— Нямам подобно намерение — успокои го Гуднайт. — Но да се размърдаме. Искам да съм далеч от това място, когато дойде време за сън. Ти идваш с мен, сестрице. И гледай да не ми създаваш проблеми.

Мъжът се спусна по трапа, погледна през рамо към Гуднайт, който го бе изпратил до външния люк, после хукна.

— А сега да излитаме.

— Без полетен план? — попита жената.

— Представи си, че провеждаш изпитателен полет.

— По това време на нощта?

— Имаш ексцентричен собственик. Хайде, жено. Не се запъвай, защото мога да вдигна това чудо и без теб.

Жената погледна към пистолета и кимна отривисто.

— А докато въртиш кормилото — захили се Гуднайт, — ще ида да проверя какво има в хладилника. Умирам от глад.

 

 

— Много добре се скачи — отбеляза Гуднайт.

— Благодаря.

— Това е седмата ти дума към мен за изминалите четири дни — продължи Чес. — Да не си се влюбила?

Жената не отговори.

— Би ли протегнала ръка, ако обичаш?

— Какво е това?

— Спринцовка.

— Ще ме убиеш ли?

— Скъпа, ако исках да те убия, щях да те застрелям още на Пукерт. Просто ще заспиш за два земни дни. След това можеш да правиш каквото ти хрумне.

Тя дръпна ръка изплашено. Гуднайт допря върха на спринцовката до кожата й. Чу се тихо свистене. Жената подскочи и се свлече в креслото. Гуднайт я подхвана и я свали на пода.

После отиде при шлюза и провери показателите.

— Обичам приятните, цивилизовани спътници като този — промърмори Гуднайт. — Без нужда от скафандър, без свободен полет из вакуума, само една лека разходка през шлюза.

Люкът на шлюза се отвори, той прескочи прага и продължи по коридора на космическата станция.

 

 

Станцията беше като дълъг, извит и заплетен коридор. Намираше се горе-долу в средата на нищото, но беше доста натоварена заради ключовото си разположение между десетина системи.

Стиснал в ръка куфар с дрехи, които съвсем наскоро бе купил, Чес доближи гишето.

— С какво мога да ви бъда полезен, господине?

— Билет до Морски свят II, с връзка за Сет V.

Жената натисна няколко копчета.

— Можем да го уредим, господине. Но ще е малко рисковано… корабът за Морски свят II потегля след един час и ще разполагате само с четири часа за връзката с полета до Сет V.

— Много добре — кимна Гуднайт и й подаде документите на Атертън. — Шефът очаква от мен да съм там час по-скоро.

Машината погълна личната карта без никакви забележки.

Какво ли щеше да стане, замисли се Гуднайт, ако вместо това бях подал третия комплект документи? Дали щеше да се получи? Или Рис се е досетила, че ги искам само за да се измъкна от „Звезден риск“?

Той реши, че Рис вероятно е заложила някакъв капан и в документите на Атертън, в случай че отново се опита да хитрува, но нямаше никакъв начин да разбере какъв е той.

Не че това вече имаше значение. Важното бе, че на Пукерт всичко мина гладко.

Когато жената се събуди, със сигурност ще изпее цялата песен. Властите няма да са никак щастливи, че някой им е оставил четири трупа и се е измъкнал безпрепятствено.

Но едва ли ще се опитат да го проследят отвъд станцията.

— Ето ви билетите, господине.

— Благодаря ви.

— Приятен полет.