Лори Макбейн
Мрак преди зората (6)

Глава пета

В мрака на новолунието два пъти проблесна светлинка, после три пъти — сигнал, че въздухът е чист. Шалупата на контрабандистите, която бе хвърлила котва в устието на Бишъпс Крийк и бе свила платна, отговори с едно светване на фенера. Скоро след това скритите под двойното дъно на корпуса бъчвички с ракия бяха натоварени с помощта на въжета и макари на няколко по-малки лодки, които бяха пристигнали навреме на уговорената тайна среща.

Щом скритите в сянката лодки натовариха контрабандните стоки, те потеглиха към брега, а шалупата потъна в мрака. Тежко натоварените лодки газеха дълбоко, но умелите ръце на контрабандистите ги насочваха леко покрай плитчините и корпусът им застърга в пясъка едва когато достигнаха брега.

Носачите и помощниците им, около тридесет-четиридесет на брой, избрани според силата на мускулите си, набързо се справиха с разтоварването. Нарамили по две бъчвички, всяка по четири галона, едната отпред, другата отзад на гърба, те започнаха безшумното си, мъчително изкачване по стръмната пътека, която се виеше нагоре по крайбрежните скали. Чуваше се само плискането на буйната рекичка, която идваше от тресавището и се вливаше в морето малко по-надолу.

Щом стигна върха, процесията забърза по често използвания път към Меруест Крос, където единствените светлини на няколко мили наоколо бяха тези на „Бишъпс Грейв Ин“. На кръстовището мъжете се разделиха. Едната част се запъти на север към заспалото село Мерли, другите се отправиха към Уестли Ебът.

Сам Ласкомб, собственикът на „Бишъпс Грейв Ин“, стоеше до прозореца на горния етаж и се взираше в мрака.

Големият часовник в началото на стълбата удари един часа сутринта. Сам Ласкомб не можеше да различи движение в безлунната нощ, но знаеше, че контрабандистите са там. Водени от Джак Шелби, придружени от бандити, въоръжени с тояги, ножове и пушки. Тежко на бедняка, който случайно се изпречеше на пътя им в нощ като тази.

— Идват ли? — попита сърдито някой зад гърба му.

Сам Ласкомб, който бе протегнал глава навън, стреснато подскочи и удари главата си в рамката на прозореца.

— Да не си полудяла, жено? — изфуча той и побърза да се прибере в стаята. — Какво искаш, по дяволите? Да не си решила да ме пратиш в гроба? Защо се промъкваш така? Не видя ли, че ги наблюдавам?

— Мъж, който не е замесен в нищо, няма защо да се страхува, че жена му се приближава отзад — отговори с простата си логика жената и също се загледа в мрака. — Нищо не се вижда, нищо не се чува — продължи тя, без да си дава труд да говори тихо.

Сам Ласкомб извъртя очи.

— Там е работата, Дора. Нали никой не бива да види и чуе нищо. Затова излизат в безлунните нощи. Сякаш си нямам достатъчно тревоги тези дни… Би трябвало да си гледам работата, а не да се тревожа за контрабандистите — изръмжа Сам Ласкомб. Беше късно, той беше уморен, а трябваше да свърши още много неща до разсъмване.

— Сигурно пак ще вземат конете ни — промърмори Дора.

Сам Ласкомб се опита да различи лицето й в тъмнината. Тази жена май се шегуваше с него?

— Ами да, или ще им дадем конете, или ще запалят покрива над главите ни. Не е нужно да ти напомням какво стана със семейство Уебър, когато старият Даниел се ядоса, че всеки път уморяват конете му, и отказа да им ги даде.

Възцари се мълчание. И двамата помнеха как къщата на Уебър избухна в пламъци и какво остана от нея на следващата сутрин. Мери Уебър осъмна вдовица и без покрив над главата си. Съпругът й бе намерен на брега. Тилът му беше счупен, но преди да го хвърлят от скалите, го бяха бичували безмилостно.

Когато мълчанието стана нетърпимо, и двамата чуха стъпки, които се приближаваха и ставаха все по-отчетливи. След минута отново настъпи тишина. Мъжът и жената чакаха, знаейки, че скоро ще чуят тропот на копита и скърцане на каруци, когато контрабандистите продължат пътя си в тъмнината.

След като бандата изчезнеше, Сам Ласкомб щеше да отиде в празния обор и да намери двадесетина бъчвички с най-скъпия френски коняк, които трябваше да скрие на сигурно място, докато дойдат да ги вземат по-късно. Естествено няколко бъчвички бяха на разположение на Сам, който го поднасяше на гостите си и печелеше добре от необложения с данък алкохол.

Дора Ласкомб уморено приседна на леглото.

— Кога най-после ще свърши това, Сам? — попита за хиляден път тя, макар да бе уверена, че никой не знае отговора.

Сам Ласкомб въздъхна и се отпусна до нея в леглото, на което спяха вече тридесет години.

— Невинаги е било така — прошепна Дора. — В началото беше по-различно.

— Знам — отговори глухо той и потърка челото си.

— Тед смята, че откакто Джак Шелби пое командата, всичко се промени.

— Така е, брат ти има право. Джак Шелби доведе чужденците. Повечето от тях са дезертьори или престъпници. Ако ме питаш, всички са негодници. Чух, че двама са търсени за убийство в Бристол.

— Смятам, че вече търсят всички ни за убийство — напомни му Дора.

— Така е. Хич не ми хареса онова, което стана долу в Дрегънс Коув. И по-рано отстранявахме офицерите, които ни се пречкаха, но най-много да ги хванем и да ги вържем, за да не ни създават главоболия, а и самите те да не пострадат. Но никога не сме убивали. Не е същото, нали? — попита тревожно той.

— Защо избиха невинните войници? Нищо, че бяха кралски хора. — Дора даде израз на опасенията си. — Не им ли беше достатъчно, та подпалиха къщата на един от нашите хора и оставиха жена му вдовица, децата без баща, бездомни и гладни! Това е грях, Сам Ласкомб, и аз се срамувам, че съм свързана с подобни престъпници.

Сам Ласкомб гневно се удари по бедрото.

— Да не мислиш, че на мен ми харесва? Джак Шелби и кръвожадните му бандити държат в страх цялата околност. Никой не смее да им откаже нещо или да се опълчи срещу тях, особено след като избиха кралските хора. Страх ме е, че вече никой не е в състояние да ги спре. Какво ги интересува положението на бедните, беззащитни хора по селата? Идват при нас, пият, тъпчат се като невидели и дори не плащат. Вземат всичко, което си поискат. Чух, че изнасилили Мери Уебър и най-голямата й дъщеря, когато убиха Том и подпалиха къщата.

— Божичко! Не знаех нищо за това — изхълца Дора и благодари на небето, че вече беше баба.

— Сами се наричат „синове на Белиас“. Синове на сатаната! — изсъска презрително Сам Ласкомб. — По-скоро са синове на проститутки…

— Тихо, Сам! Не говори така — изсъска Дора, защото никой не беше сигурен, че не го подслушват. Една погрешна дума означаваше смърт. — Само ми се ще Тед да не приказва толкова високо и така открито — прибави тя, загрижена за брат си и семейството му в Мерли. — Като се ядоса, той вече не знае какво прави.

— Мисля, че въпреки това има право — отбеляза Сам. — Не разбирам защо не създадем своя собствена контрабандистка група. Няма нищо лошо в този стар занаят — продължи с копнеж той. — Това е единствената възможност да печелиш хляба си в днешно време, след като искат да плащаме непосилни данъци. Как да поддържам кръчмата, като не печеля и пени от брендито? Как ще правиш пудинги и мармалади, като захарта струва цяло състояние? Не мога да ти купя нова дреха, макар че много ми се иска, защото един топ плат направо ще ме разори. Освен ако не открадна нещо. Иначе не мога да си позволя да ти купя дори прилична фуста за църква!

— Много мило от твоя страна, Сам, но вълнената ми държи топло — усмихна се Дора.

— Казвам ти, жено, следващия път ще ни обложат с данък върху оборския тор. Просто не знам как ще преживеем — изхленчи гостилничарят.

— Тед казва, че би могъл да привлече половината банда на своя страна, или поне повечето от тукашните хора — прошепна Дора и погледна през рамото на мъжа си, сякаш се страхуваше, че в стаята има още някой.

— Да, смятам, че повечето ще предпочетат да се присъединят към него и да продължат както по-рано. Така и не разбрах кой избра Джак Шелби за предводител. Във всеки случай, мен никой не ме е питал. Изглежда, че той разполага с много пари, а и винаги знае къде са драгуните. Не вярвам някой да го харесва. Това поне е сигурно. Тед знае, че съм на негова страна.

— Кога ще говори с Джак Шелби?

— Доколкото знам, утре. Сигурно няма да му бъде лесно. Но брат ти има повече кураж от мен.

— Тревожи ли те това? — попита нервно Дора.

— Да. Джак Шелби става все по-зъл. Не знам как Тед ще се осмели да застане срещу него.

— Срещу него или срещу другия?

— Какво искаш да кажеш?

— Тед каза, че Джак Шелби не е достатъчно умен, за да оглавява контрабандистите. Дори спомена, че е открил истинския предводител.

— Кой е той?

— Не поиска да ми каже. Отговори ми, че знае кога трябва да си държи езика зад зъбите.

— Е, надявам се, че няма да раздразни Джак Шелби, като го обвини в недостатъчна смелост. Оня тип е способен на всичко, когато се разгневи.

— Открай време си беше мрачен и зъл, нали? Но с годините става все по-страшен. Откакто намериха дъщеря му убита в блатото, вече не е същият. Луд е, със сигурност е луд. Отдавна трябваше да го затворят.

— Права си, Дора, само че кой смее да го пипне? Разумният човек не би предприел нищо срещу Джак Шелби. Не помниш ли какво направиха с викария на Уестли Ебът, който се осмели да си отвори устата? Сигурно старият глупак е бил пиян, когато се е разприказвал, иначе не би говорил такива неща от амвона. А и избата му е пълна с чай и бренди. — Сам Ласкомб се ухили, но бързо стана сериозен. — Въпреки това, трябва да бъдем благодарни поне за едно.

— Какво?

— Че Мердрако все още пустее. Много е вероятно младият господар отдавна да почива с кораба си на морското дъно. Не се изненадах, когато научих, че е станал пират. Ако не се е удавил, сигурно се люлее на бесилката. Поне за него няма защо да се тревожим. Драконовото изчадие няма да се осмели да се яви отново пред очите ни. Не знам какво ще направи Джак Шелби, ако младият лорд се върне. Направо ще се побърка.

— Отдавна смятам, че постъпиха позорно с момчето — възрази Дора, макар че някога и тя, като повечето селяни, бе повярвала в най-лошите слухове. — Винаги съм го смятала за красив млад джентълмен. Е, беше малко буен, но причината беше в младостта му. Лети Шелби беше една никаквица. Знаех си, че ще свърши зле. Коварна личност, такава беше тя и очевидно си е получила заслуженото. Като слушам как говори за нея баща й и как тъгува, все едно, че е била светица.

— Е. — прозя се уморено Сам Ласкомб, — това е вече минало и не вярвам тепърва да ни създава ядове. Имам достатъчно грижи и няма да си блъскам главата какво ще се случи, ако младият лорд реши да се върне в Мердрако. Небето да ни пази, Дора, ако това все пак се случи.

— Страшно ще е, наистина. Но и аз няма да си загубя съня заради него — промърмори Дора и тайно си пожела Джак Шелби да се озове на десет стъпки под земята, за да не върши повече зло.

Два дни по-късно Тед Семпълз изчезна. След като вечеря у сестра си Дора в „Бишъпс Грейв Ин“, той си тръгна за в къщи и никой вече не чу нищо за него.