Лори Макбейн
Мрак преди зората (23)

Глава двадесет и втора

Джак Шелби остави каната с ейл и обърса устните си с опакото на ръката. В този миг погледът му падна върху жената, която бе застанала в рамката на вратата, и той загуби ума и дума. Дали не му се привиждаше тази красавица, облякла розов халат и разпиляла златните си коси по раменете? Това беше най-прекрасното създание, което някога бе срещал.

Реа не помръдваше. Гледаше като хипнотизирана недодяланите мъжаги, насядали около огъня. Пламъците хвърляха хиляди отблясъци върху месинговите и калаени съдове на етажерките. Няколко големи дъбови бъчви бяха пробити, съдържанието им бе излято в каните и мъжете не ги изпускаха от ръцете си. Младата жена изобщо не беше очаквала такава гледка. Тя с учудване установи, че Сам Ласкомб, който би трябвало да обслужва току-що пристигналите гости, не е в кръчмата. Много от новопристигналите не бяха свалили наметките си, а ботушите им бяха целите в кал. Блестящият под на мисис Ласкомб беше ужасно мръсен.

— Кълна се във всичко свято, какво виждат очите ми? — изрева Джак Шелби и тръгна към нежната фигура в розово, която стоеше безмълвно на прага. — Да не би старият Сам да се е отървал най-сетне от киселата си бабичка? Ти да не си новата му любимка, моме? Какъв глупак, да те пусне толкова рано от леглото! — подигра се водачът на бандата и мъжете грубо се изсмяха. — Или те е пратил долу като знак за помирение след идиотската вест, която ни изпрати? Още ли не е проумял, че никой в тази страна не смее да вдигне ръка срещу мен?

Острите очи на Джак Шелби бяха втренчени в нежния, с цвят на слонова кост врат на Реа Клер Лейтън, маркиза Джакоби и съпруга на човека, в чиято смърт се бе заклел.

— Ела, миличка, ела при Джак. Как ти е името? Сигурно е малко и сладко като теб, а? — попита със сладникава усмивка бандитът. Жълтите му очи поглъщаха тялото й с нескрита похот.

Реа изгледа с отвращение широкоплещестия непознат. Тя дори не се опита да скрие погнусата си и това развесели Джак Шелби, който обичаше жени с остри нокти, а тази сладурана със златни коси изглеждаше точно такава.

Реа нито за миг не помисли, че се намира пред Джак Шелби, водач на „Синовете на сатаната“, и пред членовете на бандата му. Тя беше уверена, че в „Бишъпс Грейв Ин“ семейството й е на сигурно място, и не осъзнаваше опасното положение, в което се намираше. Затова не удостои с внимание грубостта на непознатия, а се обърна рязко и тръгна да излезе от кръчмата.

Втората грешка, която допусна, бе, че обърна гръб на Джак Шелби. Само след миг той я сграбчи и я обърна с лице към себе си.

— Май сме доста високомерни, а?

— Веднага ме пуснете — заповяда с тих, ала твърд глас Реа и доброто й произношение издаде, че Джак Шелби има насреща си истинска лейди.

— О, моля за извинение, милейди — промърмори злобно мъжът. — Значи ти си била гостенка тук, така ли? Трябваше да знам, че Сам Ласкомб никога няма да си намери такава хубавица.

— Да не мислиш, че ти ще имаш повече късмет, Джак? — провикна се един мършав бандит, който очаквателно местеше поглед от Шелби към жената.

— Късмет? — изрева Джак и се опита да разбере кой от хората му беше извикал. — Джак Шелби взема всичко, което поиска. Късметът тук не играе роля. — Усмивката му стана още по-широка, когато забеляза страха в очите на Реа. — Май си чувала за мен, а?

Реа преглътна. Дори когато трепереше от студ в трюма на „Лондон лейди“, не бе изпитвала такъв ужас.

— Тя май те хареса, Джак — провикна се друг.

— Загуби ума и дума от страхопочитание, Джак — допълни трети.

— Страх я е само толкова, колкото да се раздвижи под теб — подкрепи го четвърти.

— Ей, ама каква красавица! И тези очи — промърмори Джак. — Да бъда проклет, ако не са виолетови. Никога не съм виждал такива очи — изпъшка той. — Обзалагам се, че всеки, който те види, му се приисква, нали, малка лейди? — Пръстите му се сключиха като клещи около рамото й.

— Веднага ме пуснете! — гласът на Реа потрепери от гняв и унижение.

— Ау, милейди, защо сте толкова нелюбезна с Джак Шелби? — попита той и преди Реа да успее да се възпротиви, улови ръката й и видя венчалната халка. — Омъжена жена, значи. Не съм и очаквал да си девствена с тези златни коси и с меката ти кожа. Пък и как миришеш — прошепна той, защото ароматът на тялото й се бе усилил от уплахата. — Мъжът ти горе ли е? Сигурно е заспал дълбоко и те сънува. Няма да усети, ако останеш час-два с добрия Джак Шелби. Отдавна исках да науча някоя лейди как го прави истинският мъж — а той знае да се поти, не е като онези ухаещи на сладко контета, които имат нужда от помощ, за да си свалят панталоните. Няма да те разочаровам, милейди — обеща той и впи жаден поглед в рубинените й устни. Обзе го настойчивото желание да вкуси мекотата им.

— Мамите се, ако смятате, че съпругът ми е слаб. Ако бях на ваше място — отговори смело Реа, — нямаше да посмея да му дам още едно основание да ви прати в ада, където ще горите във вечен огън.

Джак Шелби опули смаяно очи, а и самата Реа се изненада от смелостта си. Имаше чувството, че някой друг е казал тези думи вместо нея. Внезапно бандитът избухна в луд смях, който помогна за разведряване на настроението в кръчмата. Мъжете му бяха загубили ума и дума, защото никой не смееше да разговаря така с Джак Шелби, макар че много от тях биха дали дясната си ръка за мъничко повече смелост.

Мъжът отметна глава назад и мускулестият му врат се открои в полумрака. Реа с ужас осъзна колко силен и опасен е противникът й. Заприлича й на кръвожаден звяр и тя инстинктивно усети опасността, стара като самото човечество.

Беше готова да се бори, да се отбранява отчаяно. Ала виолетовите очи, които се впиха в мъжкото лице, я издадоха. Джак Шелби усети страха й от мъжествеността му и това още повече усили жаждата му.

— Кълна се в бога, ти ще бъдеш моя, преди да е свършила нощта — изрева той и обгърна с две ръце стройната й талия. Вдигна я без всякакво напрежение и я притисна до гърдите си.

Триумфалният му смях огласи кръчмата и заглуши писъка на Реа. Той беше господарят тук. Той вземаше, каквото си поискаше. Толкова бе свикнал да упражнява насилие върху уплашени селяни и селянки, та бе забравил, че има и други, достатъчно силни, за да не се боят от него.

Така че всемогъщият Джак остана ужасно изненадан, когато чу уверен мъжки глас да го предупреждава, че трябва да пусне жената, или ще умре.

Реа познаваше много добре този глас и той още повече увеличи страха й. Джак Шелби пусна плячката си на пода, но не махна ръката си от рамото й. Извърна се и изгледа учудено мъжа, застанал до вратата. Този мъж държеше в ръка пистолет и се бе прицелил право в гърдите му!

Контрабандистът едва не се задави.

— Това ли е мъжът ти? — попита невярващо той.

— Няма да ви предупреждавам втори път — проговори тихо Франсис Доминик и сиво-сините му очи блеснаха заплашително.

— Та той е още бебе. Наистина ли си омъжена за този рибок? Нищо чудно, че видът ти е толкова невинен — изсмя се Джак Шелби. Мъжете му пригласяха, развеселени от предстоящата схватка.

— Франсис, моля те, не прави това! Върви и доведи Дан… — започна Реа, но се прекъсна насред думата. Не биваше да издава присъствието на Данте.

— Франсис, брей! — подигра се Джак Шелби. — Сладко име на сладко момче. Бъди послушен и си иди в леглото, иначе добрият стар Джак ще те отнесе на ръце — изхили се злобно той. — Ако нямаш нищо против, ще задържа още малко тази възхитителна лейди. Обещавам ти, че ще си я получиш обратно като истинска жена. И ще ми бъдеш благодарен, момко.

Не бихме могли да обвиним Джак Шелби, че подцени младия джентълмен. С нощница, натъпкана набързо в кожения панталон за езда, бос, с разбъркани от съня златни коси, Франсис наистина не изглеждаше особено внушителен. Джак Шелби не можеше да знае, че срещу него се е изправил синът на дук Кемъри, а желаната от него дама му е сестра.

Щракането на спусъка накара смеха да заглъхне.

— Ела при мен, Реа. — Младата жена направи отчаян опит да се освободи от желязната хватка на Джак Шелби. — Аз съм Франсис Доминик, маркиз Шардинел — продължи гордо Франсис. — Споменавам го само защото не искам да ви пратя в ада, без да съм се представил, както подобава — обяви Франсис с хладно пренебрежителния тон, който би накарал дук Кемъри да се почувства горд със сина си. Реа също видя брат си в съвсем друга светлина.

Думите на Франсис Доминик оказаха отрезвяващо въздействие върху „Синовете на сатаната“. Един джентълмен с титла и име беше нещо много по-различно от наплашените местни селяни. Благородниците можеха да привлекат върху тях вниманието на властите.

Само Джак Шелби остана невъзмутим и загледа младия аристократ с нарастващо презрение. Ръката му се плъзна към талията на Реа и той я издърпа точно пред себе си. Стройното й тяло щеше да му послужи за защита.

— Да не мислиш, че си толкова добър, та няма да улучиш дамата? Даже ако имаш късмет и уцелиш мен, зад теб стоят двадесет мъже, момченце! Те няма да са много доволни, ако някой убие хладнокръвно стария Джак — произнесе предупредително той.

Очите на Франсис леко се разшириха. Младият лорд беше смаян от бруталността на противника си. За момент се смути, защото мъжът пред него не беше само простакът, който заплашваше сестра му.

Джак Шелби, който цял живот се бе ръководил от инстинкта си, усети моментното колебание и светкавично измъкна ножа от колана си. Реа усети движението и погледна надолу. Забеляза блясъка на метал и изпищя.

Пръстът на Франсис Доминик се стегна около спусъка. Изстрелът отекна оглушително в помещението и барутът се възпламени в бяла светкавица. Въздухът се изпълни с миризма на сяра. Настана мъртвешка тишина.

Реа изпищя отново, защото Франсис се олюля. В рамото му стърчеше нож. Джак Шелби задуши писъка й с голямата си ръка, без да откъсва очи от джентълмена, осмелил се да го заплашва. При вида на кръвта, избила по белия ръкав, по лицето му се разля доволна усмивка.

— Нали видяхте какво стана? Той се опита да ме убие — проговори небрежно Джак. — Жалко за него, ако не преживее нараняването. Може да изпадне в делириум, да се втурне навън и да се хвърли от скалите, бедничкият. Жена му сигурно ще хукне след него и ще падне в морето… — продължи с тъжен глас той.

Джак даде знак на хората си да се погрижат за Франсис, но всички гледаха втрещено вратата зад него. Смятайки, че раненият младеж се е раздвижил, контрабандистът се обърна ухилено.

Когато забеляза едрата фигура, застанала в сянката, Джак Шелби се напрегна, усетил опасността, която се излъчваше от непознатия.

— Ако имаш поне малко ум, ще се махнеш оттук и ще забравиш какво си видял — изкрещя контрабандистът.

— Ако ти имаш поне малко ум, веднага ще освободиш дамата — заповяда суров глас. За да избегне недоразуменията, джентълменът предупредително размаха заредените си пистолети.

— Ти или си глупак, или просто не знаеш с кого говориш — отговори с усмивка Джак Шелби.

— О, много добре знам с кого си имам работа и за последен път те съветвам да пуснеш жената, защото тя е моя съпруга и аз желая да махнеш мръсните си ръце от нея — отговори мъжът и излезе на светло. Данте Лейтън, господарят на Мердрако, се опълчи без страх срещу врага си.

Да се каже, че Джак Шелби се е изненадал, би значело да не се каже нищо. Контрабандистът загуби ума и дума. Не би се ужасил толкова, дори ако насреща му бе излязъл самият дявол. И тъй като бе смаян, разхлаби за миг хватката си. Това беше достатъчно за Реа, за да се освободи. Младата жена изпита такова огромно облекчение като видя лицето на съпруга си, че едва не се строполи на пода в стремежа си да стигне по-бързо до него. По лицето й се стичаха горещи сълзи. Тя се скри зад широкия гръб на Данте и коленичи до ранения си брат.

— Помниш ме, нали? — попита студено Данте.

Джак Шелби се изплю на пода пред краката му. Лицето му пламна от гняв.

— Върви в ада, проклета черна душо!

— Бъди сигурен, че и там ще те чакам, Джак Шелби — отговори Данте с искрящи от ярост сиви очи.

Контрабандистът побесня. Очите му се изцъклиха, на устата му изби пяна. Мъжът, който бе виновен в убийството на дъщеря му, се осмеляваше да го предизвика. Ала дори в това състояние бандитът осъзна, че човекът срещу него вече не е безотговорният млад лорд, който някога бе подвил опашка и бе избягал. Този Данте Лейтън беше опасен. Студеният, унищожителен поглед на светлосивите очи го доказваше. А начинът, по който се бе изправил срещу стария си враг, без вълнение, уверен в силата си, накара Джак Шелби да усети страх, чувство, което почти бе забравил през последните години. Внезапно контрабандистът осъзна, че мъжът само чака той да се раздвижи, за да забие един куршум в сърцето му. Данте Лейтън гореше от жажда за отмъщение и само гледката на мъртвия враг, проснат в краката му, щеше да го задоволи.

Джак хвърли бърз поглед към хората си и усети, че куражът му се връща. Зад гърба си имаше цяла армия, а Данте Лейтън беше сам.

— Ти си първият, който ще умре — продължи предупредително Данте, който бе прочел мислите му. — А аз ще умра спокойно, защото знам, че ще се пържиш в ада. Един от хората ти ще умре заедно с теб — този, който се осмели да ме нападне. Само че ще трябва да изчака, докато куршумът се забие в тялото ти — прибави хитро той, знаейки, че думите му ще стреснат бандитите.

Джак чу неспокойното мърморене на хората си и с цялото си същество пожела да изпозастреля страхливците.

— Ей, ако някой е забравил, ние всички сме в капана — извика той. — Ако увисна на бесилката, вие ще се люлеете до мен. Не забравяйте, че сме „Синове на сатаната“ и че цяла армия червени сюртуци горят от желание да ви арестуват. А аз знам имената ви, кучи синове. Знам откъде идват повечето от вас и за какво е трябвало да ви обесят, преди да се присъедините към мен — напомни им той.

Един или двама бандити се оказаха по-смели от останалите. Вероятно имаха особено лошо минало. Те направиха крачка напред, за да застанат до водача си. Когато видяха това, останалите мъже не мислиха дълго. Трябваше да подкрепят човека, който пълнеше стомасите им и набавяше ейл за гърлата им. Всички започнаха да се придвижват бавно напред.

Реа, която се опитваше да спре кръвта от раната на Франсис с халата си, вдигна изпълнени с ужас очи към напредващата глутница. Сърцето й заби като лудо, защото забеляза дяволската гримаса, разкривила лицето на Джак Шелби. Той беше сигурен, че е спечелил.

— Реа, изведи Франсис навън — заповяда Данте, уверен, че няма да се измъкне оттук жив. — Излез веднага, Реа! — изкрещя той, не смеейки да се обърне, защото усещаше несъгласието й.

— Не — отговори едва чуто Реа. Не можеше да го остави сам. Франсис, макар и смъртноблед, направи опит да се изправи. Ала беше твърде слаб и се отпусна в ръцете на сестра си.

— Напред, хора! Той е сам. Да го хванем жив! Много ми се иска да го накарам да страда. Трябва да си плати за самотните години, през които страдах за милата ми Лети — изсъска ядно Джак Шелби.

— Би трябвало да помислиш още веднъж — прозвуча твърд глас зад Данте и мъжете, които се бяха окопитили, отскочиха назад.

Алистър Марлоу се отдели от сянката край вратата с пистолет в едната ръка и шпага в другата. Зад него се раздвижи ниска, кривокрака фигура. Хюстън Кърби зае място до капитана си, стиснал в двете си ръце пистолети. На колана му се люлееше нож.

— Ау, май обстоятелствата се промениха, но пък и ти никога не си бил добър в обзалаганията, Джак Шелби — ухили се Хюстън Кърби и изгледа презрително едрия бандит. — Аз не съм джентълмен като капитана и не мога да ти обещая, че ще изчакам мръсните ти улични котараци, които не са в състояние дори да преровят боклука, да се махнат оттук, преди да съм им забил по един куршум в главите — продължи подигравателно той.

Джак Шелби отговори на погледа му с пламтяща омраза. Открай време не можеше да понася дребния прислужник.

— Един ден ще те смачкам като въшка — изплю се той и отмести поглед към Алистър Марлоу, който невъзмутимо го наблюдаваше. — Тази нощ имаш късмет, милорд — обърна се контрабандистът към Данте, — но следващия път ще те сгащя сам. Тогава ще се види колко си смел в действителност — предизвика го той, вбесен от хладнокръвието, което прочете в погледа му. — Чух, че си ходил в Мердрако. Малко са се променили нещата там, нали? Всичко, което ти е останало, е само воняща, изгнила дупка. Там ти е мястото, и на теб, и на гадната ти компания — изфуча той, забравил в яростта си колко опасен е мъжът насреща му.

Ала хората му не бяха заслепени като него и побързаха да го вразумят.

Реа почти физически усети гнева на Данте. Само след миг пръстите му щяха да дръпнат спусъка.

— Моля те, Данте — прошепна тя. — Франсис има нужда от помощ. Сега никой не може да спечели. — Това бяха първите разумни думи през тази нощ.

— Капитане, лейди Реа е права — намеси се примирително Хюстън Кърби. — Ако застреляте това куче, останалите ще се нахвърлят върху нас като гладни вълци. Не бива да рискуваме живота на лейди Реа и лорд Франсис. Все ще ни се удаде случай да си разчистим сметките с копелето.

Сам Ласкомб, чиито грамадни, мускулести крака се подаваха изпод нощницата, сложи край на спора, и то по много дипломатичен начин. Гостилничарят застана в рамката на вратата с дългоцевната си пушка и я размаха над главата си.

— Трудно е да се каже кой тук е приятел и кой враг. Гостилницата е затворена. Вие, джентълмени, можете да дойдете по-късно. Или си уредете среща на друго място, за да довършите започнатото. Моята кръчма не е място за стрелба — заяви той и насочи пушката към бандитите.

Мъжете се уплашиха, защото Сам изглеждаше сънлив и не се знаеше кого ще улучи.

— Вземете Франсис — заповяда Данте.

Алистър не дочака втора заповед и се приведе над ранения. Той подаде шпагата си на Реа, затъкна пистолета в колана си и внимателно прихвана младия лорд. Помогна му да се изправи на крака и го изведе навън. Реа ги последва заднешком, за да е сигурна, че Данте ще тръгне след тях. Но тя нямаше защо да се тревожи. Хюстън Кърби мислеше същото като нея, затова остана до вратата, докато капитанът излезе.

Джак Шелби не можеше да изтрие от съзнанието си лицето на врага си. Все още усещаше върху себе си погледа на светлосивите очи. Посланието им беше повече от ясно: двамата щяха да застанат отново един срещу друг и само единият от тях щеше да преживее тази среща.