Лори Макбейн
Мрак преди зората (28)

Глава двадесет и седма

— Трябва да кажа, че бяхте доста нелюбезен по време на последната ни среща — тихите думи на Данте отекнаха като гръм в тишината на нощта.

Уплашен от развеселения глас, проговорил от сянката, сър Морган Лойд подскочи и се обърна.

— Винаги ли се явявате по-рано на уговорената среща? — Той прикри раздразнението си от факта, че бившият капитан на „Морския дракон“ бе успял да го изненада.

— Също като вас — отговори лаконично Данте и излезе на светло.

— Тогава мога да приема, че сте получили известието ми? — попита сър Морган.

— Разбира се. Нима бих напуснал топлото си легло посред нощ, за да се поразходя на лунна светлина? — усмихна се иронично Данте. — Всъщност очаквах да ми се обадите. И се надявах, че враждебността ви беше само привидна.

— Ако наистина ви смятах отговорен за убийството на брат си, щяхте отдавна да сте в затвора, капитане — отговори сериозно сър Морган.

— Бях потресен, когато научих за смъртта му — промълви тихо Данте. В сребърната лунна светлина лицето на морския офицер изглеждаше като издълбано от мрамор. — По-точно за убийството му — поправи се Данте. — Чувствам се отговорен, че корабът му е потънал в Драконовия залив. Водите там са много опасни и дори най-добрият капитан може да загуби кораба си в тях. — Данте се опитваше да създаде алтернатива на подозрението в убийство.

— Той е успял да стигне до брега, капитане. Едва там се е сблъскал с убийците си — отговори остро сър Морган.

— Не е ли възможно корабът да е потънал вследствие на някаква нещастна случайност? В залива лежат десетки останки от разрушени кораби. А когато стане нещастие, селяните се втурват от всички посоки, за да приберат, каквото е останало. Вече съм виждал как ограбват цял кораб само за един час като дива орда. Дори преживях как свалиха дрехите от гърба на труповете. Ако някой е успял да стигне брега, той е бил твърде слаб, за да се отбранява срещу крадците. Може би с брат ви е станало именно така. Или нападателят го е убил, защото е изпаднал в паника, че е ограбил офицер на Короната. — Обясненията на Данте звучаха разумно и ако слушателят му беше някой друг, а не по-големият брат на убития, той вероятно щеше да се убеди в правотата им.

— Брат ми е бил предаден. Той е заподозрял шпионина и ми съобщи за това малко преди смъртта си. Но някъде е допуснал грешка, която е заплатил с живота си — отговори горчиво сър Морган. — Той беше добър капитан и познаваше много добре крайбрежието. Нямаше да потъне дори в Драконовия залив, защото освен всичко друго беше и предпазлив. Не, някой го е измамил и ако съм прав в предположенията си, той е открил измамата твърде късно. Предполагам, че сигналите на контрабандистите са го заблудили. Някой му е дал знак откъм брега и му е заложил капан. Смятам, че убийството е било грижливо обмислено, защото Бен е бил по следите на предателя.

Данте се облегна на един от преобърнатите каменни дракони и погледна изпитателно сър Морган.

— И защо не подозирате мен? Както вече казахте, аз мога да дърпам конците и без да живея в Мердрако. Бих могъл да симпатизирам на контрабандистите, тъй като и аз бях контрабандист. Много от тях са бедни селяни, които трябва да издържат семейства, и аз бих могъл просто да ги оставя да си вършат работата. Защо тогава ме удостоявате с доверието си, сър Морган?

Офицерът уморено потърка слепоочията си.

— Защото вие сте капитан на кораб и никога не бихте допуснали друг плавателен съд да отиде на дъното. Това би било безчестие за вас, капитане — отговори тихо той. — Който веднъж е поел командата на кораб, не може да не чувства отговорност към екипажа си — независимо от обстоятелствата. Не мога да си представя, че ще изложите на опасност кораба или екипажа му. Достатъчно съм ви преследвал, за да знам с кого си имам работа. Вие не сте човек, който би предал някого по такъв подъл начин. Вярно е, че се позабавлявахте с Берти Макей в теснините на Флорида, но през цялото време знаехте, че той и екипажът му не са в сериозна опасност. Вие не сте убиец. Не съм и помислял, че ще дойде ден да станем съюзници. Но ми се струва, че това е необходимо. Като господар на Мердрако би трябвало да сте заинтересован от възтържествуването на справедливостта — заключи многозначително сър Морган.

— Значи сте чули за случилото се с Мердрако?

— Да, подобен позор лесно се разпространява. Съжалявам за опустошенията, но приемам, че те ви дават достатъчно основания да унищожите веднъж завинаги бандата контрабандисти. Особено Джак Шелби…

Данте кимна.

— Значи вече знаете и защо Джак Шелби смята, че е длъжен да ми отмъсти? — Тайно в себе си той се учудваше колко добре запознат с обстановката е сър Морган.

— Той е баща на момичето, в чието убийство ви подозират. Но ще ви кажа, че времето е заличило доста спомени, а и старата омраза се е уталожила. Късно следобед бях случайно в Мерли и отидох да изпия една бира в любимата таверна на селяните. Там чух доста ласкателни неща за вас, капитане. Вие и мистър Марлоу сте удостоили компанията с посещението си и сте показали недвусмислено на един от хората на Джак Шелби, че нещата скоро ще се променят. Очевидно повечето присъстващи одобряваха постъпката ви. Мъжете смятат, че Джак Шелби е луд. И са убедени, че не е трябвало да ви подозират в убийството на дъщеря му. Някои помнят, че тя е била с доста свободен нрав. Казаха, че всеки е могъл да я убие — включително някоя ревнива жена.

— Предполагам, че са омекнали, защото се върнах като богат човек…

— Огорчен сте — усмихна се сър Морган. — Мисля, че това е обяснимо. Но сте и прекалено скромен. Някои от мъжете в кръчмата бяха дълбоко впечатлени от вас — не от парите ви. Поведението ви, властният ви характер са ги изненадали. Доколкото разбирам, днес сте били съвсем различен в сравнение с мъжа от спомените им. Съжалявам, че вчера се държах така, но е по-добре контрабандистите да мислят, че ви подозирам. Искам „Синовете на сатаната“ да проявят непредпазливост. Особено един от тях. Така ще мога да ги заловя на местопрестъплението и да ги привлека под отговорност за потопяването на „Хиндрънс“ — обеща сър Морган Лойд.

— Двамата с брат си сте били много близки, нали?

— Да. Баща ни почина, когато бяхме още деца. Бен беше по-малък от мен и предполагам, че винаги съм се чувствал отговорен за него и за мама. Но сега и двамата ги няма, а аз наруших обещанието, което някога, много отдавна, бях дал на мама. Заклех се, че ще се грижа за малкия си брат. Сега искам поне да осъдят човека, отговорен за смъртта му.

— Може би такива думи в моята уста ще ви се сторят странни — започна Данте, — но ще ви посъветвам да внимавате. Трябва да заловите истинските престъпници и да имате неопровержими доказателства. Не искам жаждата за отмъщение да ви разруши.

— С изключение на истинския водач на бандата аз знам отлично кого преследвам — отговори уверено сър Морган Лойд.

— Джак Шелби?

— Да.

— А може би и лейтенант Хендли?

— А аз си мислех, че намеците ми са били много предпазливи — отвърна съкрушено сър Морган.

— Да ме плашите, че ще ме свалите сам в спасителната лодка — нима това е проява на предпазливост? Раздразнението ви от този мъж беше очевидно за мен, макар че лейтенантът със сигурност не го съзнава. Смятате ли, че се е забъркал с контрабандистите?

— Той би могъл да бъде човекът, който планира акциите им. Но не вярвам, че е достатъчно интелигентен за водач на бандата. Мисля, че просто получава заповедите… както и останалите — прибави замислено сър Морган.

— А какво ще кажете за Джак Шелби? — попита Данте. — Той е дързък дявол.

— Възможно е, но той е твърде избухлив и няма необходимото търпение, за да разработи подробен план за потопяването на „Хиндрънс“. И не е в състояние да ръководи тази широко разпростряна контрабандистка мрежа. Не, според мен той също получава заповеди.

— Значи искате контрабандистите да мислят, че ме подозирате като техен водач? Няма съмнение, че това ще достави дяволско удоволствие на Джак Шелби — промърмори Данте. — Ако се включа в плана ви, трябва да ме осведомявате за всяка своя стъпка. Или ще се съгласите, или ще действам срещу Джак Шелби, както аз намеря за добре.

— Тъй като наоколо няма много хора, на които мога да се доверя, бих оценил високо вашата помощ — отбеляза сериозно сър Морган.

— Само се боя, че Реа няма да ви прости толкова лесно — усмихна се Данте.

— Съжалявам, че я разсърдих, но го направих само за да впечатля лейтенанта. Надявам се, че когато всичко това свърши и ако още сме живи, ще мога да й обясня как стоят нещата. Тогава би могла дори да ме покани на чай.

Данте се изненада, защото в гласа на офицера прозвуча копнеж.

— Ще се убедите, че Реа винаги проявява разбиране. Щом се запознае с всички факти, ще ви прости. Не се страхувайте за това, капитане.

— Тогава отсега се радвам на чашата чай — развесели се сър Морган. — А какво ще кажете за лейди Бес Сийкомб? — попита остро той.

— Бес? — изненада се Данте.

От вниманието на сър Морган не убягна нито колебанието на Данте, нито интимното обръщение.

— Вие очевидно я познавате много добре. Питам само защото искам да знам с кого си имам работа.

— Двамата с Бес отраснахме заедно. Нима още не сте чули, че дори бяхме сгодени? Тя развали годежа. Не бих казал, че я обвинявам за това. Тогава имах много дългове. И на всичкото отгоре ме подозираха в убийство — прибави горчиво Данте. Погледнато от днешна гледна точка, Бес имаше всички основания да развали годежа.

— Не знаех това. А вие знаете ли, че тя е вдовица? — Сър Морган се питаше дали между двамата няма тайна връзка.

— Чух за това — отбеляза кратко Данте.

— Задлъжняла е до уши.

— Това обаче не го знаех — отговори бавно Данте. Мислите му се носеха към изпълненото с болка време, когато Бес го отблъсна, защото не беше в състояние да й предложи лукса, който очакваше. — Как се е стигнало дотам, знаете ли?

— Мъжът й направил няколко лоши инвестиции. Бил е истински глупак, защото вложил много пари в една плантация в Западна Индия. Изгубил и последната си риза — не само той, а и още няколко души от околността. После банката, в която бил съдружник, обявила фалит. Изглежда най-големият й клиент се оттеглил и инвеститорите останали без пари. Лошо управление на парите, лоши кредити и накрая неплатежоспособност. Разпространил се слух, че влоговете няма да бъдат изплащани, и банката била щурмувана. Сър Хари и някои други инвеститори, включително сър Майлс Сандбърн, платили от собствения си джоб и това ги довършило. — В гласа на сър Морган нямаше и следа от съчувствие към сър Хари Сийкомб. Ако той имаше жена и две деца, никога не би рискувал състоянието си. — Освен това, господинът е бил загрижен преди всичко за доброто на кучетата и конете си, а не за семейството си. Давал луди пари за конюшните си. Питам се защо тя изобщо се е омъжила за него — въздъхна сър Морган.

Данте дълго мълча, преди да проговори:

— Помня Хари Сийкомб. Прав сте, той беше глупак, но беше безобиден. Мога да разбера защо Бес се е омъжила за него. Преди петнадесет години беше богат и красив. Освен това, умееше да бъде много забавен.

— Лейди Бес все още е забележителна жена, не смятате ли и вие така? — попита сър Морган.

Данте сведе глава.

— Да, бих казал, че все още е красива както по времето, когато напуснах Девъншир — призна той. — Защо? Интересува ли ви дамата?

Ако можеше да види ясно лицето на сър Морган, Данте щеше да почувства неловкостта му. Но гласът на офицера прозвуча хладно:

— Моят интерес е чисто служебен. Смятам, че тя е затънала до гуша с контрабандистите. А за мен е твърде неприятно да видя как въжето на палача се увива около нежна женска шия.

Данте обаче предполагаше, че сър Морган ще гледа безучастно отстрани, ако осъдената беше виновна за смъртта на брат му. Ако зависеше от него, всички участници в това мръсно дело щяха да получат най-строго наказание.

— Бес? Забъркана в контрабанда? Това би означавало, че има нещо общо с Джак Шелби, а аз се съмнявам, че Бес ще падне толкова ниско да общува с човек като него.

— Когато човек има нужда от пари, за да сложи ядене на масата, той е способен на всичко — отговори сър Морган. — Погледнете самия себе си. От безделник, пропилял наследството си, се превърнахте в мъж, който воюва за правата си.

Данте помълча малко и отговори:

— Няма да ви подкрепя в усилията ви да пратите Бес на бесилката.

— Значи тя все още означава много за вас? — отзова се рязко сър Морган. Сам не знаеше дали реагира така заради Реа, или заради паметта на брат си.

— Имам своите основания — отговори Данте.

— Разбирам.

— Съмнявам се, че разбирате, но това не е толкова важно. Ще ви помогна да заловите Джак Шелби и „Синовете на сатаната“ — обеща твърдо Данте. — Какъв е планът ви?

Само бледата луна беше свидетел на по-нататъшния им разговор.

 

 

— Няма нищо, няма нищо, мъничкият ми. Мама е тук — шепнеше нежно Реа, притиснала бебето в обятията си. Тя целуна меките къдрици и устреми поглед в празното легло, където трябваше да бъде Данте.

Младата жена отвори нощницата си и подаде гръдта си на изгладнялото дете. После се облегна на възглавницата и затвори очи. Тихичко запя приспивна песен, залюля леко сина си и скоро малките му ръчички се успокоиха. Главата му натежа в ръката й и бебето заспа, наситено и доволно.

Реа го положи внимателно в люлката и грижливо го зави. Полюля го още малко, за да е сигурна, че спи дълбоко.

След това стана и отиде до прозореца. Остър лъч сребърна лунна светлина нахлу в стаята. Навън беше почти светло. Младата жена се загледа към избуялите цветя в градината.

Къде беше Данте? Тя си припомни ужасната нощ, когато се събуди и откри празното легло до себе си. Опита се да различи нещо в здрача. Дърветата в градината се очертаваха все по-ясно, а в далечината блещукаше морето. Сенките около къщата сякаш се движеха. Реа потърка очи и отново се опита да проникне с поглед между старите дъбове, които криеха хиляди тайни.

Като видя, че една от сенките се уголемява, тя затаи дъх, но след малко облекчено въздъхна. Познаваше тази походка. Когато мъжът се приближи, тя можа да различи добре познатите черти на лицето му. Усмихна се и си каза, че подобно на Кони и Робин е започнала да вярва в призраци. Никога вече нямаше да слуша историите им.

Реа понечи да обърне гръб на прозореца, когато откри още една фигура в сянката на дърветата. Сърцето й заби като лудо, защото фигурата беше на жена, обвита в дълги бели одежди.

В сърцето на Реа пропълзя страх, защото бе видяла бледата лейди от руините, а тази поличба означаваше предстояща смърт.