Лори Макбейн
Мрак преди зората (33)

Глава тридесет и втора

— Вашият осведомител си ляга късно — промърмори Данте Лейтън и пренесе тежестта на тялото си върху десния крак, защото левият беше изтръпнал.

— Може да си го позволи — отговори сър Морган Лойд. Гласът му звучеше приглушено. Той разтвори внимателно клонките на живия плет от чемшир, зад който се бяха скрили, и погледна мъжа, който беше застанал до коня си под ниско увисналите клони на прастария дъб и чакаше.

— Кое ви прави толкова сигурен, че срещата ще се състои тази нощ?

— Самият аз се погрижих за това, като заложих добра стръв. Правил съм подобни опити и с вас, но вие никога не бяхте достатъчно гладен, за да захапете въдицата — обясни сухо сър Морган.

— А може би не съм бил достатъчно алчен? — отбеляза също така тихо Данте.

— Може би. Разпространих слуха, че вдругиден ще бъда в Бристол и…

— Това случайно се оказа първата безлунна нощ. А кой ще поеме командата по време на отсъствието ви?

— Разбира се, лейтенант Хендли. През изминалите седмици често му поверявах ръководството. Той се справяше отлично със задачите си. Е, не успя да залови нито един контрабандист, но конфискува голяма каруца с бъчви бренди и топове копринено кадифе. Той и хората му намерили товара в изоставена селска хижа, а земята, на която е разположена, принадлежи на Лейтънови. Положението ви е лошо, капитане — завърши сър Морган, но в гласа му нямаше угриженост.

— А кадифето не беше ли случайно черно? — ухили се в мрака Данте.

— Слава богу, че не е нужно да се занимаваме и с Берти Макей — отговори след кратко мълчание сър Морган. Той също помнеше глупавите предпочитания на суетния контрабандист.

Данте облегна глава на дървото и вдигна поглед към бледото сребро на луната.

— Не е ли ирония на съдбата, че ние двамата стоим тук и чакаме да изобличим един предател, завързал връзки с контрабандистите? Все пак аз съм бивш контрабандист и някога бяхме врагове.

— И аз смятам, че това е ирония на съдбата.

— В миналото плащах добре за подобни сведения, капитане — призна открито Данте.

— Знам, но никога не сте участвали в убийството на кралски офицер, все едно колко ви е досаждал той. Не сте в състояние да извършите подобно нещо. Иначе мен отдавна нямаше да ме има.

Данте замълча за момент.

— Поехте голям риск, като ми се доверихте. Доколкото разбирам, много малко хора са посветени в плановете ви. Ако сте се излъгали в мен, тази нощ може да завърши трагично.

— Преди минута споменахте думата ирония. Странно е, лорд Джакоби, но вие сте единственият човек, на когото имам истинско доверие. Отчасти и защото знам как постъпиха контрабандистите с Мердрако. Мога да си представя, че и вие като мен сте твърдо решен да ги заловите. Но както казах и преди — опознах ви като свой противник, а понякога се случва така, че човек уважава повече врага, отколкото приятеля си. Без колебание бих се обърнал с гръб към вас, а има много малко хора, с които бих постъпил така. Защо, мислите, излязох толкова спокойно от кръчмата в онази нощ, когато пихме ром в Чарлзтаун? Знаех, че ако ме заплашва опасност от страна на някой болен от скорбут контрабандист, вие ще ме предупредите.

Признанието му слиса Данте Лейтън като нищо друго преди това.

— Това е чест за мен — отговори тихо той.

— Значи нямате нищо против, ако ви говоря на име? След известно време титлите стават досадни.

— Всъщност, ако вие не бяхте предложили това, щях да го сторя аз. — Данте се усмихна и сър Морган отговори на усмивката му.

Ала двамата скоро станаха сериозни, защото в нощната тишина отекна тропот на копита. Взряха се през клонките на живия плет и след малко станаха свидетели на оживен разговор между двама мъже.

Единият беше Джак Шелби. Данте и сър Морган го бяха проследили от Мерли. Вторият беше лейтенант Хендли, човекът, чиято поява очакваше сър Морган. И наистина, той щеше да се изненада, ако не станеше така. Двамата мъже скоро започнаха да спорят, без да си дават труд да говорят тихо.

— … и нито стотинка повече!

— … или няма да получиш сведенията!

— Предупреждавам те! Не ме заплашвай, или…

— По-скоро адът ще замръзне, отколкото да се дам в ръцете ви, мистър Шелби — подчерта обръщението лейтенантът и изненада двамата подслушвачи. Те не очакваха подобна смелост от дребния негодник.

— Един ден, приятелче… Само почакай… — В гласа на Джак Шелби звучеше неприкрита заплаха. Чу се звън на монети и контрабандистът хвърли в протегнатата ръка на военния натъпкана кожена торбичка. — Това никак няма да му хареса.

— Не е мой проблем. Бристол… Четвъртък вечер… а къде да разположа патрулите? — това беше всичко, което успяха да чуят Данте и сър Морган.

Данте усети как косите на тила му се изправят от ужас, когато Джак Шелби се изсмя гръмогласно и лейтенантът отстъпи крачка назад. После прозвуча думата, от която го побиха тръпки:

— Дрегънс Коув.

Той чу тихия стон на сър Морган и разбра, че капитанът гореше от желание да отмъсти на Джак Шелби и контрабандистите, които бяха подмамили „Хиндрънс“ да влезе в опасния залив и бяха убили брат му.

— Ти си полудял! Защо точно там?… Струва ми се прекалено опасно.

— Какво те е грижа? Нали си получи кръвния данък? И внимавай! Ножът ми е готов. Имам си основания да сляза на сушата именно в Дрегънс Коув — изръмжа Джак Шелби.

Настъпи мълчание. След малко отново се чу звън на монети, последван от дрезгав смях.

— Господи, брои ги! Е, да, човек не бива да се доверява никому, ако иска да живее дълго.

Внезапно лейтенантът се завъртя на петите си и изчезна зад дърветата. Чу се конски тропот и след малко отново се възцари тишина.

— Ама че глупак! — изплю се Джак Шелби. — Ако зависеше от мен, отдавна да съм му видял сметката. Обаче тази нощ имам чувството, че високоблагородната курва има нужда от компания. Особено след като видя каква красива малка жена си е довел любовникът й — продължи високо той. — Време е да й дам урок. Онзи трябва да узнае, че съм имал и нея. Може пък все още да я харесва — продължавайки да си мърмори нещо под носа, Джак Шелби изчезна между дърветата, без да подозира, че някой го е подслушвал.

— Много добре. Намерих предателя. Скоро ще заловим и контрабандистите — отбеляза хладно сър Морган. — Накрая ще хвана и истинския водач на бандата. Не вярвам, че ония типове ще мълчат, когато ги заплаша с бесилка.

— Имате ли представа кой би могъл да бъде? — попита небрежно Данте, защото мислите му бяха другаде.

— Да, но ми липсват доказателства — призна сър Морган. — Кажете, какво знаете за сър Джейкъб Уеър?

Данте едва не избухна в смях.

— Джейкъб? Нима сериозно смятате, че той е водач на банда контрабандисти? Мисля, че намерихте вашия човек, и той е Джак Шелби.

— Значи познавате добре сър Джейкъб?

— Дори отлично. Освен това той е твърде стар, за да броди из околността и да крие контрабандни стоки.

— Водачът на „Синовете на сатаната“ не цапа ръцете си. Открих, че сър Джейкъб е много добре финансово, а много от съседите му са изгубили голяма част от парите си. Доходът му ми изглежда твърде висок и оправдава по-нататъшните разследвания. И доколкото знам, той е дядо на лейди Бес Сийкомб и на него се дължи развалянето на годежа ви. Вероятно не сте особено добре настроен към него. Сигурно сте го удостоили с няколко любезни думи и той е пожелал да ви отмъсти, като е заповядал на контрабандистите да опустошат Мердрако. — Сър Морган млъкна и смаяно погледна приятеля си, който се тресеше от смях.

— Ще ви издам една тайна — започна Данте. — През последните петнадесет години сър Джейкъб беше мой доверен човек. Без неуморната му помощ и без вярата му в мен сега нямаше да съм господар на земите си и на семейното наследство. Макар че хората тук мислят другояче, аз ви уверявам, че през последните години сър Джейкъб действаше в моя полза и непрекъснато ме осведомяваше как стоят нещата. Местните хора трябваше да вярват, че двамата не сме в добри отношения. Повярвайте ми, сър Джейкъб не е човекът, когото търсите — заключи уверено Данте.

— Благодаря ви. Това ще ми помогне да продължа по-нататък. Аз, разбира се, ще запазя тайната ви — усмихна се сър Морган. — Значи ще се видим вдругиден? — Двамата тръгнаха към конете си.

— Естествено — отговори Данте.

— Не съм и очаквал друго.

— Как ще арестувате лейтенанта? — попита Данте.

— Ще го кача на един кораб. Доколкото знам, не може да плува. А аз ще взема група войници, на които имам пълно доверие, и ще изчакам контрабандистите да слязат на сушата. Друг кораб ще заеме позиция пред входа на залива. Ако се опитат да избягат, ще ги залови.

— Постарайте се да обясните на капитана, че не бива да влиза в залива — напомни му настойчиво Данте.

— Ще му заповядам да чака в открито море, все едно какво ще се случи — обеща сър Морган.

Двамата се качиха на конете си и потеглиха бавно към междуселския път. След известно време сър Морган забеляза мълчанието на Данте и попита:

— Нещо не е наред ли?

— Размишлявах над последните думи на Джак Шелби. Доколкото разбрах, се кани да посети някаква високопоставена дама. Струва ми се, че говореше за Бес Сийкомб. А се съмнявам, че тя го очаква.

Думите на Данте бяха същински шок за сър Морган.

— Бес Сийкомб и Джак Шелби? — промърмори невярващо той.

— Това не е връзка, която Бес цени извънредно много. Мисля, че тя просто не е имала друг избор, освен да предостави конете си на разположение на бандата и да им позволи да складират стоките в Сийуик Мейнър — обясни забързано Данте и подкара коня си към тресавището, за да намери пътеката за имението на Бес. Само преди минути бе видял самотен ездач да препуска в тази посока, макар че не го спомена пред сър Морган.

— Предупредих я — отбеляза хладно сър Морган и го последва. — Недвусмислено й заявих, че очаквам сведения от всеки, който знае нещо за бандата.

— Бес прави само това, което тя смята за правилно. Главата й е дебела, а и не е много добре финансово, макар че не го признава пред никого, дори пред дядо си, който без колебание ще й се притече на помощ.

— Направи ми впечатление, че Сийуик Мейнър е много западнал — промълви сър Морган.

— Доколкото познавам Бес, тя е отблъснала високомерно опитите на Джак Шелби да се сближи с нея. А той не прощава лесно — промърмори загрижено Данте.

Скоро на хълма в далечината се появи самотна къща. Когато влязоха в двора, всичко изглеждаше спокойно.

— Най-добре почакайте тук — помоли Данте. — Ако Джак Шелби е вътре, по-добре да не ни вижда заедно. Ако ви заподозре, може да се откаже от замисленото за вдругиден. Вероятно ви счита за глупак като повечето кралски хора. Нека продължи да вярва в това — обясни Данте, когато спряха в сянката на дърветата.

— Щом смятате така — съгласи се сър Морган. — Но ако не се върнете до четвърт час или ако чуя нещо необичайно, без колебания ще вляза вътре. — Той не можеше да се крие, ако приятелят му попаднеше в сериозна опасност.

Данте се промъкна до къщата, възползвайки се от нощните сенки, взирайки се внимателно в мрака. До една от пристройките стоеше кон. Данте се прокрадна до него и го потупа по задницата. Конят беше целият в пот.

Прозорците край входната врата бяха тъмни. В къщата нямаше нито една запалена светлина.

Предната врата беше заключена. Данте заобиколи къщата, прекоси малката градина за зеленчуци и подправки и разбра как контрабандистът се е промъкнал вътре: кухненската врата беше изтръгната от пантите и зееше отворена.

Той тръгна по тъмния коридор, когато внезапно чу женски писък. Последва го дрезгав мъжки смях. Данте се втурна като луд по стълбата и видя Ан Сийкомб да излиза от стаята си, въоръжена с тежък ръжен. Когато забеляза Данте, тя се сви до стената и затрепери с цялото си тяло. Мъжът й махна с ръка да се прибере.

Вратата към спалнята на Бес зееше отворена и когато Данте се приближи на пръсти, чу стона на Джак Шелби. Данте достигна вратата тъкмо в мига, когато лейди Бес с все сила захапа пръста на нападателя си.

Джак Шелби освободи без усилие ръката си и с едно дръпване раздра нощницата на Бес. Жената беше като замаяна. Не можеше да повярва, че кошмарът се повтаря. Може би трябваше да си припомни, че си бе желала някой да дойде и да отмъсти на Джак Шелби. Ако беше отворила очи, щеше да види, че желанието й се сбъдва. Хладният глас на Данте Лейтън стресна до смърт и двамата. Джак Шелби скочи като ужилен. Мъжът срещу него стоеше неподвижен със запънат пистолет в ръка.

— Ти! — изхъхри контрабандистът и жълтите му очи засвяткаха като на дива котка.

— Най-добре е да изчезнеш оттук, преди да съм забил някой куршум в проклетия ти череп — проговори толкова спокойно Данте, че Джак Шелби имаше нужда от известно време, за да осъзнае смисъла на думите му. Понечи да отговори с някоя дързост, но погледът на светлосивите очи го накара да се вразуми. И ядната забележка, и нападението, което възнамеряваше да предприеме, щяха да бъдат излишни. В сивите очи беше изписана смъртта — неговата смърт. Той разбра това, както през нощта в „Бишъпс Грейв Ин“ бе разбрал, че врагът му без колебание ще натисне спусъка.

— Разбирам. Тази нощ и пистолетът, и жената са твои, милорд. Но ще има още много нощи, и все някой път ще се срещнем. Тогава ще ми достави голямо удоволствие да те наредя така, че да ме молиш да сложа край на живота ти. Ще пищиш и ще просиш милост, а аз ще ти се смея в лицето — изсъска Джак Шелби. — Следващия път късметът няма да е на твоя страна. После ще посетя и красивата ти малка жена. Тя ще бъде ужасяващо самотна, когато легнеш в студения си гроб. Май и сега е самотна, особено като разбере, че си си намерил друга. Много ми е интересно какво ще каже, като научи, че тази нощ си бил тук — ухили се Джак и се обърна към Бес: — Аз ще се върна, Беси, и ще продължа урока. Още не съм приключил с теб. — И той изгледа жадно голото й тяло.

— Не минавай оттам — обади се Данте, когато контрабандистът се запъти към вратата.

— Какво?

— В стаята е ужасно задушно. Защо не отвориш прозореца? — предложи усмихнато Данте и Джак Шелби се смути. — И не е нужно да се трудиш да го затваряш отново, когато излезеш — прибави любезно той.

Дива омраза проблесна в очите на контрабандиста. Той измърмори някакво проклятие и тръгна към прозореца. Отвори го и се покачи на перваза. Като погледна навън, видя, че се намира по-високо, отколкото му се искаше, но пистолетът не му оставяше друг избор. Погледна надолу и скочи.

Чу се тъп удар, после шум от търкаляне и накрая Джак Шелби се приземи на същото място, където беше паднал и преди.

Данте изтича до прозореца и се вгледа в мрака. След малко видя самотен ездач да се отдалечава в галоп от къщата. Той се усмихна мрачно, затвори прозореца и дръпна тежките завеси. В този миг Бес избухна в луд смях и Данте стреснато се извърна.

Черната й коса беше нападала по раменете и я покриваше чак до бедрата. Тялото й се тресеше от смях.

— Всичко е наред, Бес. Никой няма да те докосне — проговори топло Данте. Нежността в гласа му предизвика срив. Бес скри лице в ръцете си и се разрида.

Данте приседна до нея и я прегърна. Ръцете му милваха косата й, сълзите й намокриха палтото му.

В този момент в стаята влезе сър Морган. Очите му широко се отвориха, когато видя как Данте е прегърнал голата лейди Сийкомб, чиято бледа кожа създаваше ярък контраст с черната като нощ коса.

— Моля за извинение — проговори студено той, мислейки за лейди Реа Клер.

Данте вдигна поглед и когато сър Морган се взря в сивите му очи, откри там само съчувствие и тревога, не плътско желание. Офицерът проумя, че е преценил неправилно ситуацията, огледа се и забеляза разкъсаната нощница. От устата му се изтръгна проклятие.

— Нали не е… — гласът му пресекна.

— Тя има пристъп на истерия. Трепери от страх, но ей сега ще се разтрепери от студ. Най-добре е да я завием — предложи Данте.

— Той ме заплашва, откакто отказах да му давам конете си. Хари ще се обърне в гроба, ако знае как контрабандистите се отнасят с любимците му — проговори с тракащи зъби Бес, когато сър Морган внимателно я зави с одеялото. — Не исках да им помагам, но ми трябваха пари. Нали трябва да издържам семейството си. Какво да правя? Не мога да оставя децата си да гладуват! — Тя погледна сър Морган, който я наблюдаваше съчувствено, и протегна умоляващо ръка.

Данте отиде до прозореца и издърпа завесите. Навън постепенно се разсъмваше. Нощните сенки избледняваха. Денят настъпваше, но Данте не усещаше облекчение. Питаше се каква ще е следващата стъпка на Джак Шелби и какво ли щеше да се случи, ако не успееха да го заловят.