Метаданни
Данни
- Серия
- Шеринг Крос (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Pursuit, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Fantastique, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 151 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
39
Лаклан нахлу в салона. Изглеждаше занемарен, прашен, изморен, но по-важното, много разярен. Изглеждаше като великан поел по пътеката на войната, а това бе наистина смущаващо. Първите думи, които излязоха от устата му доказаха, че гневът му едва ли скоро щеше да се укроти.
— Дай ми една добра причина, поради която да не ти извия врата — каза той на Линкълн.
Мелиса отговори първа.
— Защото аз харесвам главата му там, където си е.
— Тогава ти ми дай една добра причина, поради която да не те заключа в стаята ти за следващите десет години, или поне докато спреш да харесваш главата му там, където си е.
— Защото самият ти ще отключиш вратата още на следващия ден, тъй като не можеш да понасяш да ме наказваш.
— Освен това — изръмжа той.
Мелиса се приближи към Линкълн. Тя знаеше, че няма защо да се страхува от баща си, но вече инстинктивно се обръщаше към Линкълн за емоционална подкрепа и защита.
Кимбърли забеляза това, макар самата Мелиса още да не го осъзнаваше.
— Той я върна — каза Кимбърли спокойно. — Това е достатъчна причина. И не са женени. Можеше да са, но вместо това той я върна…
— Не я ли искаш вече? — обърна се Лаклан към Линкълн невярващо.
— Точно обратното, искам я за своя съпруга, повече от всичко на света. Но нейното щастие означава за мен повече от моето собствено и, след като това включва вашата благословия, ще направя всичко възможно, за да я спечеля заради нея.
— Това беше негово решение — добави Мелиса. — Щях да се оженя за него на всяка цена и все още бих го направила. Но предпочитам сватбата, за която винаги съм мечтала. С вас там, за да ме предадете на съпруга ми, с цялото ми семейство, за да сподели щастието ми. И той се съобрази с това. Аз знам, че той е подходящият мъж за мен. Искам и вие да се убедите в това.
— Точно толкова лесно и аз бих могъл да кажа, че той не е подходящият мъж за теб и искам да го осъзнаеш. Оставяш чувствата да замъглят преценката ти.
— А, какво е брака, ако не чувства? Любовта не се ли брои?
— Ако има вероятност да те нарани, тогава не, не се брои.
Мелиса ахна.
— Не мога да повярвам, че казваш това!
— Ти си ми дъщеря — отговори Лаклан. — Благополучието ти е по-важно от желанията ти. Ако лежиш мъртва, защото той отново е изпаднал в неконтролируема ярост, помитайки всичко по пътя си, тогава какво трябва да кажем? Че си умряла щастливо?
— Той няма…
— Знам, че няма да те нарани умишлено. Няма нужда да ме убеждаваш в това — призна Лаклан. — Страхувам се от непреднамерено нараняване.
— Искаш невъзможното. Достатъчно е, че се доверявам на чувствата му, които са толкова дълбоки, за да възпрат ръката му, ако се стигне до това. Но не мисля, че някога би се стигнало до там. Но той е мразел чичовците ми, а когато се е опитал да ги помете, им е бил ядосан. Ето това е разликата и затова той никога не би ме наранил.
Лаклан поклати глава.
— Той не можа да гарантира това, Мели, нито пък ти би могла.
Мелиса вдигна ръце в жест на безсилие.
— Ха! Инат!
Насред свадата, Кимбърли каза сухо:
— Някой желае ли чай?
Беше ясно, че спорът им не стига до никъде и трябва да се успокоят. Лаклан прокара ръка през лицето си и се премести сковано до камината. Кимбърли опита нов подход, тъй като явно бе избрала погрешен и попита Лаклан:
— Защо се връщаш толкова скоро? Не те очаквах по-рано от утре.
— Имах чувството, че тя ще е тук. Все пак познавам добре момиченцето си и знаех, че няма да продължи да ни наранява така за дълго.
Обвинението в тона му накара Мелиса да отговори в своя защита:
— Така е татко, но и аз те познавам достатъчно добре и затова не мога да разбера, как можеш с лека ръка да отхвърлиш единственото нещо, което искам най-много. Или не те интересува, колко много ще ме нарани това?
— Това е малко нечестно, Мели — протестира Кимбърли.
— Престанете! — каза Линкълн ядосано. — Всички! Не я доведох в къщи, за да се кара с вас. Казвате неща, които никой от вас не мисли и после само ще съжалявате. Всичко това е толкова ненужно. Аз искам да се оженя за нея, тя иска да се омъжи за мен. Това трябва да е всичко, което има значение, но не е. Заради миналото ми, вие мислите, че мога да съм заплаха за нея. Ако има някакъв начин, по който да ви докажа, че това не е така, аз съм повече от готов да го направя. Помислете.
— Добре казано — отбеляза Кимбърли.
Тя хвърли на съпруга си поглед, казващ „има решение, вземи го“. Отне му малко време, докато разбере, какво има предвид. Той въздъхна, и реши да направи тази отстъпка, за да запази мира в семейството.
— Много добре, ще направя едно предложение — каза Лаклан и добави, в случай, че на някой му е хрумнало. — И не го правя, защото ще ме измъкне по-скоро от този град, който толкова мразя. Ела у дома с нас, момко, в Крегора. Бъди наш гост известно време, за да можем да те опознаем по-добре.
— Съгласен съм — отговори Линкълн.
— Не казвам, че мнението ми може да бъде променено — предупреди Лаклан, когато съпругата и дъщеря му започнаха да му се усмихват. — Но не пречи да почакаме и да видим, какво ще се случи.