Джоана Линдзи
Ухажването на века (22)

22

— Мълчанието ти е доста обезкуражаващо — каза Линкълн с голяма доза разочарование в гласа си. — Да приема ли, че няма да харесам отговора ти?

Тя не искаше да удължи очакването му, нито да създаде погрешно впечатление. Но й хрумна, че чичовците й още веднъж щяха да възпрепятстват негова цел. Щяха ли те да се освободят от миналото? Щеше ли той пак да започне война с тях заради нея? Не, те бяха вече възрастни, а възрастните решаваха тези неща с разговори, без да стигат до насилие. Е, поне така трябваше.

— Няма да те лъжа, Линкълн. Никога през живота си не съм изразявала неподчинение към баща си. Никога не съм искала, и не ми се е налагало. Обикновено му се подчинявам безропотно.

— Обикновено?

— Е, моите чувства също трябва да се вземат под внимание. А и мнението на майка ми, което може да промени неговото, ако е нужно.

— Няма ли да е принудена да се съгласи с братята си? — попита той.

— Не, точно обратното — Мелиса най-накрая имаше повод да се засмее. — Тя е израснала в Англия, където не се спори с по-възрастните, но по-младите са друго нещо. А те всички са по-млади от нея.

Той се усмихна.

— Вероятно трябва да не се съглася, защото самият аз съм израснал в Англия.

— Давай, аз съм по-млада от теб, с цели двайсет години, както си мислеше, ако си спомням добре.

Той се усмихна на шегата, която си бяха направили относно възрастта й, когато се срещнаха за първи път. Тази усмивка обаче, й подейства по необичаен начин. Накара я да се изчерви и да почувства други неща. Тя почти си пожела той да не беше толкова красив. За нея беше странно вида на мъж да я смущава по такъв тревожен начин.

Изглежда беше и заразно. Реакцията й, породена от усмивката му беше някак видима, всъщност доста видима, защото му повлия. Изражението му омекна, погледа му се превърна в чувствено възхищение. Това изведнъж й напомни, че те всъщност са съвсем сами и беше по-добре да спре да мисли в тази насока.

Тя бързо се върна на въпроса.

— Баща ми е честен мъж. Той е глава на клана Макгрегър, още преди аз да се родя и е взимал решения, от които са зависели много хора, а не само той. Чичовците ми са импулсивни, както самия ти знаеш. Те първо удрят и после говорят. Баща ми е точно обратното. Вероятно заради внушителния си ръст, той предпочита първо добре да обмисли конфликта.

— Той се разбира с чичовците ти?

Тя се изкикоти.

— Нека да кажем, че ги понася. Женен е за единствената им сестра, която те пазят и защитават от всичко, така че можеш да си представиш различията им, които не са малко. Имали са много битки през годините, както физически, така и словесни.

— Ето това звучи окуражаващо.

Тя направи гримаса.

— Ха, не си мисли, че това е добре за теб. Както казах, той първо слуша и тогава реагира. Той ще чуе всичко, което те имат да казват за теб, можеш да си сигурен. Само се надявам да не е нещо повече от това, което самия ти ми каза.

— Нищо не съм скрил. Ако има още нещо, просто не си го спомням.

— Това е добре — отговори тя. — Тъй като вече чух кратката версия от Иън първи, мисля, че няма да има нещо по-лошо, което да се добави. Също предполагам, че се притесняват от темперамента ти, тъй като е излязъл извън контрол и си приличал на луд. Имаш ли някакви проблеми с характера си от тогава?

Той поклати глава.

— Обикновено пазя такива емоции за себе си.

Тя сбърчи вежди замислено.

— Това невинаги е хубаво, но… е, няма значение. Да се придържаме към темата. Мисля, че просто трябва да убедиш семейството ми, че не си луд. И тъй като аз съм сигурна, че не си, това не би трябвало да е трудна задача.

— Сигурна ли си?

Тя забеляза усмивката му. Ако бяха малко по-близки, щеше да го удари. Още няколко срещи и нямаше да се поколебае. Тя се намръщи.

— Накрая всички ще се опрат на интуицията си и ако те допуснат в дома ни със сигурност ще те изпробват. Темпераментът ти ще бъде внимателно наблюдаван от всички, тъй като това е ябълката на раздора. Сега ти разказа историята си, без да повишиш тон дори веднъж и само с няколко огорчени погледа, така че, според мен си надраснал предишната си склонност към избухливост. Но не съм пробвала да те провокирам. Не се съмнявай, че чичовците ми ще го направят. Как ще издържиш на такъв огън?

— С няколко кофи вода в ръка.

Тя се вторачи в него, а после избухна в смях.

— Е, господин шотландецо, превърнал сте в английски лорд, мисля, че ще постъпите много добре — тогава със сигурност отново ще прекрачите прага ни. Можеш да си сигурен, че ще разменя няколко думи с чичовците си, които те няма да харесат, относно своеволията, които си позволяват от мое име. Но имам чувството, че ще отстояват позицията си, докато баща ми дойде и каже друго. Междувременно…

— Междувременно — прекъсна я той, навеждайки се и опирайки лакти в коленете си — моят проблем, както изглежда е, как ще те измъквам от презрените ти чичовци, за да продължа с ухажването си, освен ако не те отвлека?

— Отвличане, а? Защо ли никак не ми звучи, като страховито изживяване?

Той се засмя и се наведе напред, за да погали бузата и.

— Би ли желала да бъдеш… отвлечена?

Сега тя знаеше, че не говорят за отвличане, а за нещо далеч по-интимно и пулса й се ускори така, сякаш бе казал думите, които всъщност имаше предвид. Изведнъж й се стори, че е твърде близо до нея. Можеше да вдъхне аромата му, да види малките златни точици в кафявите му очи, които ги правеха необикновени, да усети горещите му пръсти върху лицето си.

Тя не знаеше, какво ще прави, ако внезапно я целунеше. И тогава разбра. Без дори да се замисли му отвърна.

Беше поразена, точно както и първия път, но сега имаше възможност да се наслади на целувката. Без предишния страх, че някой може да ги открие, тя можеше да се отпусне, да усети по-пълноценно вкуса и въздействието му. Но не остана отпусната за дълго. Езикът му беше горещ, настоятелен и порочен и предизвикваше твърде много усещания.

Беше се преместил на нейната седалка и я държеше близо. Тя не го бе очаквала. Разбира се, че имаше такава възможност, но те имаха да обсъждат толкова важни неща. За сега бяха приключили с това, но нищо не бе решено и нямаше да се реши, преди родителите и да пристигнат в града.

Тя можеше да се надява на добър край, но бъдещето й с този мъж не беше гарантирано. Тя го искаше, наистина, но шансовете не бяха много добри. През ума й мина порочната мисъл, че ако прави любов с него, шансовете им могат да се подобрят — ако родителите й разберат за това. Не особено честен начин да се справят със ситуацията, всъщност доста подмолен, без да се споменава колко засрамващ, но отчаяните ситуации изискваха отчаяни мерки. Сега обаче нямаше място за размисли. Двамата бързо се увлякоха и вече беше по-скоро въпрос на нужда, отколкото на решение.

Мелиса спря да мисли. Бе твърда пленена от удоволствието, което изпитваше от докосването му. Той започна невинно да гали лицето, ръцете й, а когато вече бе твърде погълната от целувката, за да забележи веднага и гърдите й. Но тя бързо го усети. Колко удивително. Можеше да докосне гърдите си и да не изпита нищо. Той просто постави ръката си там и сърцето й заблъска неудържимо. А когато съвсем нежно я притисна, вълни на наслада се надигнаха в стомаха й, а след това се пренесоха и по-надолу.

Задъха се докато чувственото напрежение растеше бързо, твърде бързо. Тя бе заровила едната си ръка в косата му, а с другата чертаеше полумесеци по врата му — вероятно поканата, която той очакваше, за да премести ръката си на още по-интимни места. Дългите й поли постепенно се плъзнаха нагоре, сякаш за да разчистят пътя и внезапната изгаряща топлина на дланта му върху голото й бедро предизвика експлозия от усещания дълбоко в нея.

И тогава той спря!

Отне й известно време да осъзнае, че той е напълно спокоен, отдръпнал е ръката си от кожата й и просто я държи, макар и доста плътно до себе си. Дишането й се поуспокои, но мислите й запрепускаха бясно.

Нещо грешно ли бе направила? Беше ли неопитността й повече, от това, с което той искаше да си има работа?

Вероятно щеше ужасно да се засрами, но трябваше да попита:

— Защо спря?

— Защото искам баща ти да има добро мнение за мен, а не да ми извие врата.

Той се опита да вмъкне весела нотка в гласа си, но все още дишаше задъхано.

— Това ли е единствената причина? — осмели се тя.

— Не. Защото искам да го направим, както трябва. Да открадна добродетелта ти, преди да съм напълно сигурен, че ще ми позволят да те направя моя, би ме направило най-долния мръсник. Намерението ми е да се оженя за теб, Мелиса, а не да те обезчестя, ако немислимото се случи и ми забранят да те имам.

Такава топлина заля сърцето й, че й се прииска да го прегърне до болка. Ако немислимото се случи. Е, тя просто нямаше да го позволи.