Джоана Линдзи
Ухажването на века (10)

10

Разочарованието на Мелиса беше толкова силно, след като и втората седмица се изтърколи без никаква вест от Линкълн Бърнет, че бе готова да си отиде у дома, за да си страда на спокойствие. Естествено не можеше да причини това на Меган, която си бе дала толкова труд, за да е сигурна, че Мели ще си прекара добре. А и за щастие Джъстин се беше прибрал, а той винаги бе способен да отвлече вниманието й от всичко случващо се — добро или лошо.

Тя познаваше наследника на Сейнт Джеймс от както се бе родила и се сближиха през годината, която бе прекарал в планините. Той беше на осем, а тя на седем. Тогава откриха, колко общо имаха помежду си и станаха неразделни. Той имаше три по-малки сестри и брат, но за нея беше най-близко до неин брат, с изключение на най-младия и чичо.

Всъщност, тя беше изненадана, че запазиха това приятелство през годините, след като не живееха близо един до друг и дори не се виждаха всяка година. Но те поддържаха връзка с писма, от няколко до десет на месец. Искрени разговори, като че ли си шепнеха тайни през оградата. Не можеха да се видят, но знаеха, че другият винаги слуша внимателно.

Няколко пъти родителите им подхвърляха, че си подхождат чудесно и дори може да се оженят някой ден. Мелиса и Джъстин мислеха, че това е най-смешното нещо, което са чували. Може и да беше прекрасно да се ожениш за най-добрия си приятел, но не и когато гледаш на него, като на брат или сестра.

Обикновено, тя споделяше всичко с Джъстин. Странно, но не му бе казала за Линкълн Бърнет, вероятно защото бе минало твърде много време и тя си мислеше, че никога няма да го срещне отново. Реши, че няма смисъл. Джъстин щеше да й съчувства, но съчувствието беше нещо, от което нямаше нужда и не искаше. Освен това се опасяваше, че ще се разплаче, ако спомене, колко силно бе разочарована. Не искаше да изглежда глупаво. И без това се чувстваше достатъчно наивна, че е заложила надеждите и очакванията си на една-единствена среща с този мъж.

Тя реши да загърби всичко това и да обърне повече внимание на причината, поради която беше тук — да се забавлява и може би да си намери и съпруг — в този ред. Джъстин щеше да й помогне, поне относно забавленията, след като се бе съгласила да се присъедини към дамите на няколко от предстоящите събития.

Тя бе благодарна за това. Знаеше, че той самият бе попаднал в социалния вихър за първи път миналата година и не му бе харесало. В едно от писмата си й се бе оплакал, колко дълго бе чакал да бъде включен в кръга на възрастните, само за да разбере, че много повече предпочита шляенето с приятели. Или това, което правеше винаги, щом се прибереше в къщи от училище.

Джъстин искаше да я запознае с двама мъже, за които бе сигурен, че ще й допаднат. Не че си играеше на сватовник. Просто ги познаваше и знаеше, че и двамата избягваха светските изяви и не бе много вероятно да ги срещне, освен ако не го уреди предварително.

Но не беше преценил правилно единият от кандидатите. Ричард Сисли бе най-големия брат на един от съучениците на Джъстин и като наследник на титлата, семейството му го притискаше да си намери съпруга през този сезон. Именно заради това бе принуден да обикаля с останалите младежи, които се надяваха на същото.

Ричард й го обясни, докато се въртяха по дансинга тази вечер. Това бе втория бал, на който присъстваше, по-впечатляващ от първия и с наполовина по-малко гости. Оказа, че вече беше срещнала Ричард предишния път, но просто не бе запомнила името му. Спомняше си обаче, че я бе накарал да се смее, което бе преимущество за него, имайки предвид, че унинието й беше взело връх през тази седмица.

Беше много приятен младеж и изглеждаше добре. Не толкова красив, колкото Джъстин, но на всеки мъж щеше да му е трудно да се мери с Джъстин Сейнт Джеймс, чиито родители изглеждаха изключително зашеметяващи. Дори Линкълн не беше толкова красив…

Тя знаеше, че това ще се случи — да сравнява всички с Линкълн. Искаше й се да е привлечена от Ричард, поне малко, но не… нищо. Заради него.

Джъстин сигурно щеше да й се разсърди, че дори не дава шанс на Ричард. Той наистина му се възхищаваше и можеше да каже само хубави неща за него. А и Ричард я харесваше. Бе й го показал по много изтънчен начин още на първата им среща. Но само един глупак не би забелязал, че тя не е заинтересована и още преди първият танц да бе свършил, започна да се оглежда другаде.

Сама бе провалила шанса си и не можеше да направи нищо по въпроса. Много добре, значи нямаше да си намери съпруг тук в Лондон. Родителите й и бяха казали да не се тревожи за това. Защо повечето хора очакваха от една жена да се омъжи още щом напусне класната стая? Мъжете не го правеха. Те можеха да вършат каквото поискат, колкото дълго и да желаят. Е, поне повечето от тях.

Тя можеше да насочи усилията си някъде другаде, например да източи водата от езерото, когато се прибере, за да докаже, че има нещо чудовищно на дъното му. Щеше да стане известна: Мелиса Макгрегър открива първия дракон, известен на човечеството…

И тогава го зърна за миг. Потърси черна коса, огледа се за висок мъж. Комбинацията от двете привлече очите й като магнит. Препъна се, опитвайки се да не го изпусне от поглед, докато се въртеше в ритъма на валса. Невъзможно. И сега беше от другата страна на дансинга.

Извини се на Ричард, който успя да я спаси от падане докато се препъваше в собствените си крака. Отново се приближаваха до мястото, където беше видяла Линкълн, в края на навалицата. Но него вече го нямаше. Дали си въобразяваше? Или Беше просто резултат от силното й желание да го види?

— Добре ли си? — попита Ричард.

Дано не изглеждаше толкова унила, колкото се чувстваше?

— Да… не всъщност. Би ли ме върнал при Херцогинята, ако обичаш? Мисля, че новите обувки ми направиха пришки.

Това изобщо не се доближаваше до истината, но Ричард кимна и я заведе до Джъстин. Мегън танцуваше в момента със стар семеен приятел. След като учтиво спомена извинението за напускането на дансинга, ги остави сами.

Гледайки, как приятеля му се насочва право към друга жена, Джъстин каза обвинително:

— Не го ли хареса?

— Не е това… Не мога да се концентрирам върху това, дали го харесвам или не, когато мислите ми са заети с друг мъж.

— Какъв мъж?

— Този.

Той отново беше там, само на десет фута разстояние и се взираше в нея, сякаш бе намерил нещо, което беше изгубил. Тя вероятно също изглеждаше така, или дори по-зле. Усещаше, че се е изчервила силно, сърцето й препускаше диво, и бе задържала дъха си в очакване. Ако припаднеше в този миг, никога нямаше да си го прости.

Не знаеше, какво му бе отнело толкова време, докато се появи, но бе сигурна, че ще й каже, веднага щом дойде при нея. Но той не го направи и след още няколко минути, тя започна да си мисли, че изобщо няма такова намерение.