Джоана Линдзи
Ухажването на века (37)

37

Линкълн се събуди със същото чувство на радостна възбуда, с което заспа. Мелиса беше негова, каквото и да станеше. Тази проста истина промени коренно душевното му спокойствие. Да прави любов с нея беше невероятно преживяване, нещо ново, като никое друго до сега. Нямаше място за сравнение между задоволяването на нужда, което беше толкова повърхностно, че лесно можеше да бъде забравено и това, да правиш любов с пълен спектър от чувства, като него през изминалата нощ. Но това, че прави любов с нея, бледнееше пред мисълта, че вече е негова, завинаги.

Бе й казал, че я обича, но с това изобщо не можеше да опише чувствата си към нея. Тя запълваше всяка част от живота му, която му бе липсвала до сега. Чувството, че е сам беше изчезнало.

Това, че се събуди сам и леглото до него беше празно, бе леко объркващо. Сигурен беше, че не е сънувал, че я води в дома си и прави любов с нея. Изминалата нощ бе запечатана в паметта му завинаги. Тя беше някъде тук. Той просто трябваше да я намери и бързо се облече, за да го направи.

Последното нещо, което очакваше беше, да я види сгушена на първото стъпало, с ръце, увити около коленете и изглеждаща напълно нещастна. Той се паникьоса. Такъв страх изпълни сърцето му, че чак го заболя.

Линк седна до нея, обви ръце около раменете й и я стисна толкова силно, че тя изстена. Той отпусна силната си прегръдка, но не я пусна.

— Кажи ми, какво не е наред? — попита той.

Доловила страха му, тя побърза да го успокои.

— Шшт, не е това, което мислиш.

Той се отдръпна, за да я погледне, но не можеше да се отърве от страха си.

— Тогава, какво?

— Когато се събудих и облякох, осъзнах, че на сватбата си ще нося същата обикновена дреха, която носех вчера. Че нямам нищо хубаво, което да облека в най-важния ден от живота ми.

Той въздъхна облекчено и каза:

— Трябва да те удуша, задето ме изплаши така — но като видя, че тя не се усмихва, попита. — Това не е всичко, нали?

— Имам прекрасна сватбена рокля в Шотландия. Невероятно красива е. Баща ми отиде чак до Брюксел за бялата дантела. Отне няколко месеца да намерим най-хубавия бял сатен, толкова блестящ, в контраст с бялата дантела, че изглежда, като сребро. С майка ми прекарахме седмици в измислянето на модела.

— Мелиса няма никакво значение с какво си облечена, важно е за кого се омъжваш. Ти ще си красива булка в моите очи, дори ако си облечена в чувал.

— Знам, но…

— Но?

— Не мога да го направя, Линк.

Паниката се върна и беше на път да го завладее.

— Не можеш да не го направиш. Правихме любов. Компрометирах те безвъзвратно.

— Не, не ме разбра. Искам да се омъжа за теб повече от всичко, но искам да го направим с Шотландия, в Крегора, където винаги съм очаквала да е, с приятелите и семейството ми около мен. Имам нужда от благословията на родителите ми. Искам те да се съгласят, че ти си правилният мъж за мен.

— Вече опитахме — напомни й той.

— Знам, но трябва да опитваме отново и отново, ако е нужно. Може да са упорити, но не са неразумни.

— Те изтъкват миналото ми срещу мен. Мислиш ли, че изобщо е възможно да се промени мнението им?

— Със сигурност! Баща ми просто остави чичовците ми да предизвикат закрилническият му инстинкт, това е. Всичко ще се промени веднага, щом те опознаят по-добре. Но не мога да понеса мисълта, че се тревожат за мен. Искам да присъстват на сватбата ми. Да са там и да споделят радостта ми. Аз съм твърде близка с тях, Линкълн, за да не са до мен в най-важния момент от живота ми. Не съм сигурна, дали можеш да разбереш, колко важно е това за мен, след като не си бил толкова близък с твоите родители.

Той трепна, но нямаше да се занимава с това в момента. Беше много близък с родителите си, преди баща му да умре, което беше предизвикало част от гнева му. Бяха твърде близки. Те бяха всичко за него, както нейните родители за нея.

— Това, което казваш, е, че искаш да се върнеш и да оправиш нещата с тях, преди да се оженим?

— Да — и тогава предполагайки правилно, добави. — Разочарован ли си?

— Разбира се.

— Но ме разбираш?

— Да — отново я прегърна силно и сподели мислите си. — Просто не мога да се отърва от чувството, че ще те изгубя, докато се опитваме.

— Не! — възкликна тя пламенно. — Не, ти изпускаш смисъла, Линкълн. Ще се оженя за теб, без значение, какво ще се случи. Ще се оженя за теб днес, ако настояваш. Дори ще оставя решението на теб. Просто се надявам, че ще се съгласиш, че още малко усилие няма да навреди. Да убедим родителите ми, че нашата сватба е повод за празнуване, както за нас, така и за тях. Тях трябва да убедим, че си единствения мъж за мен, а не мен. Ако се заинатят, ще избягаме отново. Не се съмнявай.

Той взе лицето й в ръце и я целуна нежно.

— Това беше всичко, което имах нужда да чуя. Да си вземем малко храна и да тръгваме.

— Сигурен ли си?

— Мели, казах ти, че смятам да те направя щастлива. Ако това означава, че първо трябва да направим това, тогава ще го направим. Каквото и да ми коства, ще накарам баща ти да ме хареса.

— О, аз мисля, че той вече те харесва.

Линкълн извъртя очи.

— Знам, но освен това мисли, че съм луд.