Джоана Линдзи
Ухажването на века (11)

11

Това не беше малката провинциална бездомница в зелена носия, която Линкълн пазеше в спомените си. Той почти не я позна, толкова различно изглеждаше. Вечерната й рокля бе зашеметяваща. Тя бе от светло син сатен с избродирани бели цветя по дългата пола, които продължаваха през талията към квадратното деколте и обсипваха късите сатенени ръкави. Дългите вечерни ръкавици и обувките бяха в същия светло син цвят, а прическата й бе семпла, но елегантна, без нито един кичур, който да не е на мястото си.

Роклята бе зашеметяваща, тя бе зашеметяваща, а и какво бе очаквал, след като общуваше с херцог и херцогиня? Разрошената от вятъра селска девойка, за която той импулсивно бе решил да се ожени бе много различна от тази млада дама. А и вече беше заета. Мъжът, до когото стоеше бе изключително красив и представителен. Начинът, по който говореха един с друг, въпреки че не можеха да се чуят отделни думи, предполагаше по-скоро интимност, отколкото първа среща. Освен това, мъжът, с когото танцуваше, я върна при него, което сочеше, че той е придружителя й.

Е, баща й беше казал, че ще се прибере у дома сгодена и очевидно тя не си бе губила времето и го бе осъществила. Разбира се, момчето бе твърде младо за нея. Не, той не беше твърде млад, беше вероятно на нейната възраст. Това го накара да се почувства стар.

Линкълн се обърна да си върви. Когато го направи пропусна да види изпълненият й с болка поглед.

Но не бе направил и няколко крачки, когато една ръка го хвана за рамото, за да го спре и ядосан мъжки глас прошепна:

— Не се познаваме, но това, което току-що причинихте на Мели, поражда в мен желанието да ви откъсна главата!

— Извинете ме? — каза Линкълн студено, докато отместваше ръката му от рамото си.

— Едва ли. Защо я пренебрегнахте толкова бързо? И ако ми кажете, че не сте заинтересован от нея, ще ви нарека долен лъжец и слепец!

Линкълн се намръщи.

— Не сте ли й предложил още?

— И таз добра — изсумтя младия мъж. — И какво, ако бях? Това означава ли, че трябва да се оттеглите от надпреварата? Проклет да съм, ако се предам толкова лесно.

— Не съм се предал, просто ближех раните си — каза Линкълн сковано.

Джъстин се разсмя.

— Наистина ли? Е, това е различно и по-допустимо, предполагам. Да започнем ли отначало? Аз съм Джъстин Сейнт Джеймс, и най-добрия приятел на Мели. Това всъщност е единствената ми претенция към милото момиче. Вярно, обичам я, но точно както обичам досадните си сестри. Сега вероятно ще пожелаете да се срещнете с нея?

— Срещали сме се — измънка Линкълн, засрамен от погрешните заключения, които си бе направил.

— Тогава сигурно ще я поканите на танц и ще я отведете някъде, където ще можете да обсъдите… разочарованията си насаме — каза Джъстин с весело пламъче в очите — Предлагам ви да побързате, преди майка ми да се е върнала и да ви е разпънала на кръст — за препоръки и всякакви такива. Може да отнеме часове, докато реши, че сте достоен.

— А какво ви кара да мислите, че съм? — попита Линкълн язвително.

— Не ме интересува дори и да сте просяк. Всичко, което е от значение е, че Мели ви харесва.

Мели ви харесва. Толкова прости думи, а му причиниха такъв водовъртеж от емоции. Тя стоеше там и ги наблюдаваше. По израза на лицето й не можеше да се разбере, какво си мисли. В момента той се чувстваше много неуверен, дори леко нервен и изчервен, което наистина бе странно, защото винаги се бе държал самоуверено, когато ставаше дума за жени. Навярно бе така, защото никоя до сега не бе означавала нещо за него. Но точно тази означаваше.

Тя беше причина за многото противоречиви емоции през последните няколко седмици. Но само, защото не можеше да се добере до нея. Сега беше успял, но дали тя щеше да разговаря с него, след като си тръгна толкова грубо. Когато си тръгна не мислеше, че ще я засегне, защото погрешно бе решил, че вече принадлежи на друг.

Линкълн кимна на младия мъж до себе си и се запъти към нея. Тя не му обърна гръб, както бе сторил той. Изчака го на мястото си. Дори го дари с несигурна усмивка, много по-окуражаваща, отколкото заслужаваше в момента.

— Срещаме се отново, Мелиса Макгрегър.

Усмивката й стана малко по-уверена. Въпреки това, всичко, което каза беше:

— Да.

— Запазен ли е следващия ти танц?

— Беше запазен за Джъстин, но не за да танцуваме, а за да ми даде възможност да си поема дъх. Но вече го направих и за мен ще е удоволствие да потанцувам с теб, ако това имаш предвид.

— Това имам предвид.

Последният танц бе свършил и точно бе започнал нов валс. Линкълн побърза да я отведе до дансинга, преди да се е появила придружителката й, за да го „разпъне на кръст“, както се бе изразил младия Джъстин. Той не очакваше да изпита такова удоволствие, само от това, че беше отново близо до нея, както и от това да я докосва, макар и напълно невинно. Почти забрави за танца, просто стоеше там, взирайки се в нея и предизвиквайки любопитни погледи от двойките, които се въртяха около тях.

Тя отбеляза:

— Започвах да си мисля — е, не започвах, а определено си мислех, че никога повече няма да те срещна.

Гласът й разруши вцепенението му и краката му се раздвижиха.

— Искам да знаеш, че и аз се страхувах от същото, когато разбрах, къде си отседнала…

— Знаел си и не си ме посетил?

— Вероятно не си запозната със значимостта на хората, при които си отседнала. Без визитка или лична покана от тях, не можеш да правиш посещения.

— Така ли? Не знаех. Там, където живея, не спазваме толкова формалности.

Това се отнасяше за повечето хора, но те не носеха титлата херцог.

— Предполагам, че тази вечер трябва да разговарям с Херцогинята, под чиято опека се намираш, за да можем без проблем да се срещаме от тук нататък.

— Недей да звучиш толкова огорчено. Меган Сейнт Джеймс е много мила и разбрана дама. А и вече знае за теб.

— Така ли?

— Попитах я дали те познава — каза тя, поруменявайки леко.

— На което тя отговори отрицателно, разбира се — отвърна той остро.

— О, не го приемай лично. Тя самата не е някоя светска особа. Сейнт Джеймс не идват често в Лондон. Предпочитат да живеят спокойно в провинцията.

— Тогава защо си под нейна опека през този сезон? — попита той.

— Техни светлости са приятели с родителите ми още от преди аз да се родя. Всъщност те имат пръст в това, че са се оженили. А у дома нямах предложения за женитба, така че на Меган и хрумна да дойда тук и да поправим това.

— Трудно ми е да повярвам, че не си имала предложения у дома — каза той.

Тя се изчерви отново, докато се опитваше да обясни.

— Семейството ми може да бъде малко смущаващо.

Линкълн предполагаше, че е така. Той самия би размислил два пъти, преди да помоли Леърда на клана Макгрегър за разрешение да ухажва дъщеря му — ако знаеше тогава, че това бе дъщеря му. Сега като се замисли, това едва ли щеше да го спре, но други можеше и да успее.

— Срещу колко конкуренти съм изправен?

Той се пошегува, но отговорът го ужасяваше. Тя имаше почти три седмици, за да се срещне с каймака на лондонското общество. Линкълн си бе причинил мъката да стои пред къщата на Херцога и да наблюдава потока от мъже, които влизаха и излизаха през входа. Посетители на младия Джъстин или ухажори на Мелиса? Естествено, той бе решил, че е последното, защото не знаеше, че Техни Светлости имат син на около двайсет.

Тя му отговори също с шеговит тон.

— Не открих никой, който да си заслужи насърчаване.

— А мен ще насърчиш ли?

Сега вече не се шегуваше. Той задържа погледа й със своя. Пръстите му се стегнаха около талията и ръката й. Движенията им се забавиха, излязоха от такта на музиката, почти спряха. Да се въздържи да я целуне в този миг беше едно от най-трудните неща, които бе правил.

Щяха ли някога да останат насаме, за да не потиска повече този порив? Щеше ли някога да стои до нея и да не желае това? Вероятно не и в двата случая. Тя беше твърде великолепна и привлекателна във всяко едно отношение и досега той никога не бе изпитвал толкова силно влечение към друга жена.

Ново изчервяване, много по-силно от предишното разруши магията. Това беше достатъчен отговор. Щеше да е неуместно да задава повече въпроси, затова смени темата.

— Не забелязах баща ти тук. Родителите ти не те ли придружиха в Лондон?

— Ще дойдат следващия месец — каза тя. — Баща ми не харесва Лондон. Прекалено е да очакваш от него да остане дори и седмица.

— Да, по време на краткия ни разговор спомена, че не понася пренаселени места — отговори Линкълн и после добави. — Моето семейство е тук. Всъщност, обещах да придружавам по-малката си братовчедка този сезон. И тя е на възраст за женене.

— Както изглежда доста хора разчитат на сезона за осъществяването на тази цел.

Той се усмихна.

— Не е ли било винаги така? Въпреки, че за Едит няма да е много лесно. Тя просто не се вписва в стандартния модел. Но е истинско съкровище и има златно сърце. Всеки мъж ще е щастливец, ако спре избора си на него.

— Изглежда много я обичаш.

— Да, така е.

Но той не оставяше пристрастието му към Едит да замъгли преценката му. Все още не бе танцувала. А и никой нямаше да я забележи ако някой не я поканеше. За да оцени качествата й, човек първо трябваше добре да я опознае. През тези няколко седмици на активен социален живот, тя нямаше още нито един кандидат.

— Семейството ти тук ли е тази вечер?

— Да.

— Бих искала да се запозная с тях.

— Непременно ще се запознаеш. Но преди да те повлека из залата в търсене на роднините ми трябва да се срещна с твоята Мегън.

Мелиса се разсмя.

— Звучиш така, все едно очакваш, Херцогинята да е истински дракон. Мисля, че ще останеш приятно изненадан.

Дойде време да разбере това, щом музиката спря. Линкълн би предпочел да запази Мелиса само за себе си през остатъка от вечерта, а и за по-дълго, но етикета не го позволяваше. Явно Мелиса не бе толкова запозната с етикета, защото го задърпа за ръката към Херцогинята.

Роднините можеха да се държат така. Както и сгодените двойки. Но в толкова ранен период на ухажване, това бе недопустимо.

Приятна изненада дори не се доближаваше до описанието на Меган Сейнт Джеймс, Херцогинята на Ротстън. Във всеки случай, Линкълн не очакваше тя да е толкова млада, вероятно не повече от десет години по-възрастна от него, нито пък толкова невероятно красива. Но щом чу името му, тя го дари с великолепна усмивка и отворена покана за дома си.

— Най-сетне я откри — беше първата реакция на дамата — Ще информирам иконома ми да те очаква оттук нататък. Можем да започнем с чай утре?

Нямаше „разпъване на кръст“, както бе предупреден, само няколко незначителни въпроса, които обикновено човек задава при запознанство. Не му се наложи и да води Мелиса при семейството си, за да я запознае с тях. Те го намериха, преди следващия партньор за танци да я отведе.

Той представи първо леля си и братовчедката си, а после, почти като допълнение, майка си Елеанор. Не забеляза любопитния поглед, който Мелиса му отправи заради това. Макар и да бе наясно колко сковано се държи, присъствието на Елеанор не му позволяваше да се отпусне. Тя може и да му бе помогнала да се срещне отново с Мелиса, но това не променяше чувствата му към нея. Разбира се, леля му Хенриет беше много доволна, че най-накрая се запозна с Мелиса и може би щеше да си поговори с нея надълго и широко, ако следващия партньор за танц на момичето не чакаше нетърпеливо да я отведе на дансинга. Едит беше твърде заета да се изчервява силно поради близостта на най-търсения и без съмнение най-красивия млад ерген, Джъстин Сейнт Джеймс, така че за първи път през живота си, си беше глътнала езика.

Линкълн изстена, когато младия мъж най-накрая успя да отведе Мелиса на дансинга. Меган се изкиска, когато го чу.

— Имам чувството, че ще ти се наложи да правиш много повече от това да въздишаш през следващите седмици — каза тя толкова тихо, та само той да я чуе — Въпреки, че няма нужда. Бих казала, че тя ясно изрази предпочитанията си. Вашето, лорд Кембъри, вероятно ще е най-лесното ухажване на века.

Той се надяваше да е така. И с одобрението й на своя страна, успя да се отпусне малко и дори се развесели, когато Джъстин се поклони пред братовчедката му и попита:

— Ще ми окажете ли честта за следващия танц, госпожице Бърнет?

Горката Едит почти припадна.