Джоана Линдзи
Ухажването на века (26)

26

Беше много по-лесно да крещи и беснее на по-младите си чичовци, отколкото на по-възрастните. Когато Иън първи и другите, близки до неговата възраст се появиха по-късно същия ден, след като му беше признала всичко, тя знаеше, че ще е в доста неизгодна позиция. Те спореха с нея, точно както баща й, спокойно, с увереност, че те са правите, а тя не. И тя беше принудена да ги слуша, особено след като започнаха да се извиняват, че не са й казали всичко още от самото начало.

Когато по-младите братя се появиха на следващия ден, тя очакваше същото и от тях — първо извинения, а после причините, поради които мислеха, че Линкълн не е за нея. Тя вече бе решила, че няма да се повтаря, поне докато не се появи баща й. Веднъж вече каза на Йън първи, че каквото и да й кажеше нямаше да повярва, че Линкълн Рос Бърнет бе способен да я нарани. Все пак, тя имаше някои съмнения, относно това, дали баща и ще погледне на ситуацията като нея. „Мисля, че той предпочита да си в безопасност“. Не можеше да си избие забележката на Иън шести от ума си.

Иън първи бе казал почти същото, подновявайки съмненията й. Тя не се надяваше да види отново Линкълн, преди баща й да се появи. Той се бе съгласил да стои настрана дотогава. Така, че нямаше да има друга възможност, да засили убеждението си в неговата невинност и да им се противопостави. Очакваше да чуе същия репертоар и от младите си чичовци, което само щеше да засили съмненията й. Едва ли имаше шанс да промени мнението им, след като всички бяха срещу Линкълн.

Първото нещо, което й подсказа, че срещата й с чичовците й няма да премине, така както си мислеше бе, че когато пристигна в салона, където всички те я чакаха, завари Иън шести да обикаля стаята и да събира всички предмети, които можеха да бъдат хвърляни. Тя повдигна въпросително вежда към него. Той се изчерви, но събра още няколко неща и тогава осъзна, че няма къде да ги остави, за да не може тя да ги достигне.

С шеговит жест, тя повдигна полата си, оформяйки дълбок джоб, подсказвайки, че това би било добро място. Той непреклонно се смръщи. Тя вдигна рамене и се облегна на рамката на вратата, кръстосвайки спокойно ръце, а той реши просто да държи предметите за сега.

— Е, кой ще е говорителя днес? — попита тя безразлично.

Всички те се бяха събрали в една част от стаята, запълвайки два дивана и два стола в централната група от мебели. Стаята беше голяма. Имаше още три по-малки групи, всяка с няколко стола около маса с лампа, разпръснати из стаята. Те бяха предназначени за по-лични разговори, и доста отдалечени едни от други. Но имаше и отделни столове, поставени тук и там, в случай, че се появят повече хора.

След като тя зададе въпроса си, чичовците й се спогледаха за момент. Един по един, те всички сведоха поглед, сякаш мълчаливо предаваха послание към всеки следващ да отговори. Нийл с разочарование разбра, че не бе достатъчно бърз, да сведе поглед.

Мелиса се усмихна на втория си най-малък чичо, тъй като той беше най-срамежливия.

— Значи, не го бяхте решили предварително и сега си избран по случайност, а? — пошегува се тя.

Нийл нямаше да се справи. Той го знаеше, и братята му го знаеха, но никой от тях не проговори, за да го измъкне от това положение. Което, само по себе си беше доста притеснително.

Когато тя го погледна сериозно в нея не бе останало желание да се шегува.

— Просто го кажи.

Той кимна и си прочисти си гърлото.

— Иън първи ни прати тук, за да направим самопризнание. Направихме нещо, с което не се гордеем, след като поразмислихме малко, въпреки че имахме най-добри намерения.

— Ние? Кои…?

— Само тези, които сме тук.

— Момент — каза Иън шести, поглеждайки Нийл злобно, задето е започнал грешно — Аз не бях част от това, Мели, нито щях да бъда, ако знаех за него. Самият аз разбрах току-що. Но мисля, че трябва да седнеш, преди да чуеш останалото.

Тя се отдръпна от вратата, вече скована от ужас.

— Не искам да го чувам.

— Ние също не бихме искали да го чуваш, но трябва.

— Не! — заклати тя глава и повтори твърдо. — Не. Връщайте се в хотела си, даже по-добре в Шотландия. Няма причина повече да стоите тук. Вече казах на Иън първи, че ще оставя баща ми да реши въпроса.

— Но нашия най-голям брат в своята безкрайна мъдрост е пропуснал да ни каже това — каза Чарлз с типичния си саркастичен маниер. — Всичко, което знаехме беше, че Линкълн е пренебрегнал предупреждението ни да стои далеч от теб и въпреки всичко те е видял. Трябваше да се направи нещо по въпроса.

— Но това беше по ваша вина, задето не ми казахте още от самото начало, какво сте направили — отговори тя. — Линкълн е почувствал, че някой трябва да ми обясни и то с право.

— Наистина съжаляваме за това — каза Джони.

Още няколко от тях се съгласиха с това, но беше твърде късно за извинения, след като очевидно бяха сторили нещо много по-лошо. Или тя просто оставяше въображението и да се развихри? Може би се чувстваха толкова виновни относно този пропуск, че добавяйки още малко към него вече беше твърде много за тях.

Тя въздъхна и премина през стаята, за да седне между Иън пети и Калъм на първия диван.

— Е, кажете ми тогава, какво сте направили сега?

Пълна тишина и още сведени погледи. Тя отново се скова. Какво беше толкова лошо, че никой от тях не можеше да изрече думите?

Иън шести, който не споделяше вината им, нямаше проблем да сложи край на очакването й.

— Отвлекли са Линк на кораб, който пътува за Китай. Платили са на човек от екипажа, да се увери, че няма да може да слезе на никое пристанище по пътя. Така че той ще завърши цялото пътуване, което трае между две и четири години, или дори повече.

Тя се вторачи в Иън шести, а след това във всеки един от чичовците си. Никой, освен Иън не срещна погледа й. Иън очевидно вярваше на това, което й разказа току-що. Но не и тя.

— Това е някаква шега, нали? Просто искате да ме накарате да мисля, че го няма, за да го забравя. Разбрали сте, че е трябвало да напусне града поради някаква причина и се възползвате от това. Не мога да повярвам, че ме лъжете по този начин.

След думите й имаше толкова изчервени мъже в стаята, че температурата се повиши.

— Беше моя идея, Мели. Поемам цялата вина — каза Джейми, и я погледна нещастно.

— Значи твоя, така ли? Но щом всички сте тук, значи всички сте били съгласни, а аз не съм чула края на историята все пак. Чакам.

Иън четвърти и Нийл, които стояха от двете страни на Джони, го сръчкаха да говори. На трийсет и две, той беше най-възрастния там в момента и те решиха, че ако тя ще повярва на някого в момента ще е именно на него.

Не му хареса, че го посочиха, така че тона му бе леко груб, когато каза:

— Права си в едно отношение, Мели. Знаеш много добре, че не бихме те излъгали — тя започна да клати глава, но той имаше още за добавяне — Не сме наранили истински Линк, освен, че го тласнахме към живот, какъвто той вероятно никога нямаше води. Да тръгнеш по море е велико преживяване, според Джейми, който би искал да направи същото. И след като баща ти така или иначе щеше да забрани да се омъжиш за него, ние ти помогнахме да го превъзмогнеш много по-рано. Свършено е. Никой не пострада физически, което щеше да се случи, ако Линк се противопоставяше. Което не означава, че не съжаляваме, че го направихме. Не го обмислихме достатъчно и не взехме под внимание, колко бесен ще бъде Линк.

Съзнанието на Мелиса се вцепени. Те го бяха отдалечили от нея. Бяха решили въпрос, засягащ нея, а нямаха право.