Джоана Линдзи
Ухажването на века (18)

18

— Закъсня, момчето ми, а точно сега наистина не биваше — каза Хенриет на Линкълн, когато той влезе в салона, където дамите се събираха ежедневно за следобедния чай.

— Извинявам се — отвърна Линкълн. Въпреки, че нямаше навика да пие чай с тях и по принцип избягваше долните етажи по време на следобедните посещения, обикновено беше в къщата по това време, в случай, че имаха нужда от него. — Забави ме един стар приятел от училище, когото не бях виждал с години. Настояваше да ми разкаже за пътуванията си. Изпуснах ли нещо важно?

— Всъщност, да — каза Хенриет с подчертан триумф в гласа си.

Едит добави:

— Никога няма да повярваш, кой ни беше на гости днес.

Любопитството би трябвало да бе заглождило Линкълн до сега, но в последно време беше изчезнало, заедно с повечето от другите емоции. Апатията бе нещо ново за него. Безопасно, но изключително отегчаващо. И сега, след като свикна с нея, не можеше да я прогони.

— Кралицата? — попита той раздразнено.

— Не ставай глупав — смъмри го леля му — Херцогинята на Ротстън бе наш почитаем гост, а това беше огромна чест за нас. Не можеше да избере по-подходящ момент, дори да я бяхме помолили за това. Когато пристигна, вече имахме няколко посетители, включително най-голямата клюкарка в града. Това, момчето ми ще бъде върха на изумителния успех на Едит този сезон.

— Трябваше да я видиш, Линк! — продължи Едит със същия развълнуван тон — Тя е такъв светски експерт. Напълно завладя нашето малко събиране. Не допусна никакво неловко мълчание около нея. Поведе разговора и го поддържаше чак до края.

Елеанор седеше тихо и не споделяше и частица от тяхната възбуда, въпреки че за нея това беше нормално състояние. В нея бяха останали по-малко емоции, отколкото в Линкълн, след като апатията го бе обхванала. Тя го гледаше замислено и някак в очакване.

— Радвам се за теб, Еди — каза Линкълн. И наистина бе така. Искаше му се и да бе прозвучало така. — Нейна светлост правеше обиколка на новите си познати или дойде за нещо конкретно?

— Без конкретна причина. Поне не е споменавала за такава. Разбира се питаха за теб и бяха разочаровани, че не си у дома.

— Те?

— Госпожица Макгрегър беше с Херцогинята. О, Боже, привлякохме ли най-накрая интереса ти? Защо иначе бих споменала, че трябваше да си у дома?

— Тя наистина ли дойде тук?

— Не казах ли точно това току-що? Не трябва да си толкова учуден. Все пак имаш жени роднини, което прави напълно приемливо дама интересуваща се от теб да те посети. Повече от половината ни посетители са дами надяващи се да те опознаят по-добре, момчето ми. Наистина трябва да положиш усилия и да се присъединяваш към нас за чая.

— С чичо й?

Въпросът бе твърде далеч от темата, за да не обърка Хенриет.

— А?

— Чичото на Мелиса беше ли тук?

— О, не. Бяха сами, без никакви господа. Чичо й ли си очаквал? Те изглеждаха някак изненадани, когато споменах, че сина на Херцогинята се е отбил да те види предния ден. Предпочетох да не казвам на майка му за неговото… странно поведение, — добави Хенриет шепнейки, само за да завърши доста високо — което ти още не си ни обяснил. Защо се опита да те удари?

Линкълн седна замаяно. Твърде много въпроси се въртяха в главата му наведнъж — негови собствени въпроси. Колкото до този на леля му, той бе избягвал всякакви директни разговори след вчера, тъй като наистина не искаше да обсъжда посещението на Джъстин. Не искаше и да говори за това, че цялото семейство на Мелиса се е появило в Лондон, което също не бе споменал. Семейството му усещаше, че нещо не е наред, но не и какво точно. Бяха забелязали мълчаливата промяна в настроението му, но пък те знаеха, че ухажването на Мелиса не бе тръгнало гладко още от самото начало, и вероятно предполагаха, че отново има някоя и друга спънка.

Не искаше да говори за това. Все още не желаеше да се изправи пред факта, че щом семейството на Мелиса е против тази женитба и това означава край на всичко. Да се крие от неизбежното обаче не беше решение. Той се стараеше да не мисли за това. Опита се да го изтрие от съзнанието си с алкохол. Потъна в апатия, която възпираше емоциите и въпросите, които го терзаеха. Но тази визита определено прогони апатията му.

Как по дяволите тя се оказа свързана с тях? Сестра, за която не бяха знаели? Пфу, че те и без това бяха повече от достатъчно. Но той срещна Макгрегър, който нямаше нищо общо с тях. А и тази тяхна по-голяма сестра не бе израснала с тях, така че вероятно и тя не беше като тях. Той никога не бе срещал жена, като Мелиса. Дори и да успееше да я забрави и превъзмогне, той не можеше да я окачестви, като „една от тях“.

— Мисля, че трябваше да спомена за това по-рано — каза Линкълн на леля си — но изглежда имам много по-близка връзка със семейството на Мелиса, отколкото си мислех и то не толкова добра. Нямам много врагове, но няколкото, които имам са от едно-единствено семейство — нейното.

— Глупости — каза Хенриет в негова защита. — Кой би могъл да не те харесва?

— Невъзможно — съгласи се Едит. — Или ти не ги харесваш?

— Мелиса е роднина на Макферсън? — предположи Елеанор.

Той погледна към майка си, без да се изненада, че беше свързала думата „врагове“ с Макферсън. До известна степен и тя бе замесена. Поне знаеше за конфликта, ако не знаеше, каква бе причината за него. Сега тя бе силно пребледняла.

— Да, нещастието от детството ми ме навестява отново — каза той, без да забелязва болезнения поглед на Елеанор, докато се обръщаше към леля си. — Имах някои значителни конфликти с това семейство, когато живеех в Шотландия и те не са забравени нито простени. Достатъчно е да кажа, че съвсем ясно ме предупредиха да стоя далеч от племенницата им. Така, че нейното идване тук не променя нещата за мен в момента.

— Вероятно тя не е склонна да се подчинява на диктата им? — каза Хенриет силно смръщена — Дори може да не е близка с тази част от семейството си!

— Не, един от тези чичовци я придружава тук. Когато я срещнах за първи път, беше с друг от тях.

— Но ти имаш разрешението на баща й да я ухажваш! — отбеляза Едит.

— Не мисля, че той знае за конфликта все още — отговори Линкълн. — Но съм сигурен, че ще го информират при първа възможност.

— Не мога да разбера, как нещо, случило се толкова отдавна, може да има такива последствия.

Линкълн почти се разсмя, въпреки че нямаше нищо смешно в цялата ситуация.

— О, може, лельо Хенри. В голяма степен това ме оформи и моделира като човека, който съм днес.

Той не се гордееше с това, но не го добави на глас. Как се чувстваше самия той щеше да запази за себе си. Не смееше да погледне майка си, защото я смяташе за отговорна.

Хенриет въздъхна недоволно.

— Предполагам, че вероятно е искала да поднесе съжаленията си. Все пак, ти беше увлечен по нея.

Можеше ли причината за посещението да е толкова проста? Да, той предположи, че може. Джъстин вероятно й бе казал за визитата си. Ако Мелиса не знаеше за намесата на чичовците си преди, сега несъмнено бе в течение.

— И въпреки това — добави Хенриет замислено — Херцогинята доведе тук госпожица Макгрегър и за мен е изключително трудно да повярвам, че тя не е била информирана за развоя на събитията, след като е попечител на момичето. В този случай, това би било техния начин да ти кажат, че няма нужда да се съобразяваш с чичовците й, или че те са променили мнението си за теб. Да го кажат директно би било много по-полезно, но… е, може да са си помислили, че ти си променил мнението си, след като знаеш с кого е свързано момичето, така че биха искали да действат предпазливо и да си спестят срама. Е, така ли е?

Добре, че Линкълн години наред бе свикнал да разшифрова сложния начин, по който леля му задаваше въпросите си и можа да отговори незабавно:

— Не, не съм си променил мнението. Може да съм заявил нещо подобно на чичовците й, но това беше, преди да разбера, че тя е тяхната племенница. Но позволих на всичко това да ме повали.

— Да, това обяснява, защо не беше на себе си цяла седмица — каза Хенриет съчувствено — Какъв ужасен, неочакван обрат.

Линкълн се усмихна.

— Аз съм го наричал много по-лошо, повярвай ми. И все пак, ако тя вече не иска да има нищо общо с мен, не мога да сторя нищо, за да го променя. Но е време да престана да си мисля най-лошото и да разбера, какво е мнението на Мелиса по въпроса.