Джоана Линдзи
Ухажването на века (36)

36

Мелиса изненада Линкълн с въпроса си. Както и себе си. Нямаше намерение да го прави, защото това пораждаше въпроса, защо не може да чака до сутринта. Тя незабавно се изчерви.

Понечи да каже „няма значение“. Всъщност, беше готова да избяга от стаята, толкова бе засрамена. Слава Богу, отговора му беше директен.

— И аз си мислех за това, — призна той — докато не се наложи да потърся свещеника и си спомних, че това е денят от всяка седмица, когато никога не си е у дома. Това е денят му за посещение на болните и ранените в неговата енория. Понеже е определения ден, те го очакват. Известно е, че прекарва половината нощ с някои от тях, ако мисли, че това ще помогне.

— Е… По дяволите — отговори тя.

Той се прокашля. Изчервяването й се засили още повече.

— Имах предвид… о, няма значение. Няма да разбереш.

Той се изправи, мина зад стола й и го издърпа назад, за да може и тя да стане.

— Е, тук не си права — каза той и я вдигна на ръце, за да я изнесе от стаята. — Разбирам идеално и съм напълно съгласен.

— Така ли? — попита тя леко останала без дъх и силно надявайки се.

— Мели, ти се съгласи да се омъжиш за мен. Ще се съгласиш ли сватбената ни нощ да е с един ден по-рано?

— И аз щях да те помоля същото… или пък не… е, не мисля, че наистина щях да събера смелост.

— Това „да“ ли е?

Тя кимна и скри лице във врата му. Той я прихвана по-здраво и ускори крачка. Заведе я в своята стая, която беше голяма, но тя не видя почти нищо от нея, тъй като не можеше да свали очи от него, когато я остави внимателно на ръба на леглото. Той свали сакото си. Тя понечи да свали обувките си, но той поклати глава.

— Искам аз да го направя — каза и той. — Ако знаеше, колко често съм те разсъбличал в ума си, щеше да разбереш, какво огромно удоволствие ще ми достави просто да сваля дрехите ти.

Тя се излегна, кръстоса ръце под главата си и се усмихна дяволито, преди да признае.

— А ти ако знаеше, колко често съм си представяла, как се събличаш… аз просто ще гледам, ако нямаш нищо против.

Той очевидно нямаше нищо против и дори леко забави движенията си. Дъхът й ставаше все по-накъсан с всяка следваща дреха, която той хвърляше на близкия стол. Тя не се шегуваше. Наистина си бе представяла този момент безброй пъти, но никога не бе изпитвала нещо такова, дори не можеше да се доближи до реалността да го види съблечен.

Той бе по-мускулест, отколкото бе предполагала. Дрехите можеха да са толкова заблуждаващи. Силни ръце, черни косми разпръснати по гърдите му и спускащи се към корема му. От всички рани, които бе получавал през детството си, никоя от тях не го бе белязала. Беше перфектен във всяко отношение, макар и леко натъртен от последния сблъсък с чичовците й.

Когато разкопча панталона си, тя почти изгуби самообладание. Навлизаха в непозната за нея територия. Но интереса й не й позволи да затвори очи, въпреки че имаше момент на естествен страх. Набъбналата му от желание мъжественост, беше твърде голяма според нея. Нямаше начин да се побере в нея, или поне тя така си мислеше.

Той прочете по изражението й, какво си мисли и каза нежно:

— Ти си създадена за мен, Мелиса Макгрегър. Ще си паснем идеално, обещавам ти.

— Наистина ли?

Той се присъедини към нея в леглото и я придърпа близо до себе си, за да прогони страховете й.

— Наистина. Мъжете са с различни размери, ако не си го разбрала. Но женското тяло е удивително нещо, създадено, по специален начин. С правилната подготовка…

— Каква подготовка? — прекъсна го тя.

— Такава, че да подивееш от желание да ме усетиш вътре в себе си — каза той.

— О — изчерви се тя и после каза. — Покажи ми.

— Всъщност — каза той дрезгаво и започна да я целува, — смятах да направя точно това.

Беше много странно, как неговите целувки я караха да ги усеща в други части на тялото си. В нея се надигна неспокоен копнеж и тя нямаше търпение да остане гола, като него. Но той беше искрен в желанието си да премахне страховете й и така я потопи във вкуса, аромата и усещанията, които предизвикваше в нея, че докато седне до нея, за да я съблече, тя вече не се чудеше, дали ще го побере. Вместо това се чудеше, колко скоро щеше да се случи.

Това не беше просто събличане. Всичко, което той правеше беше извънредно чувствено — целуваше нежно кожата, която оголваше, сваляше дрехите толкова бавно, че само по себе си беше ласка. Но тогава започнаха истинските милувки, които я подлудиха така, както й бе обещал. Устните му улавяха всяка нейна въздишка, а те бяха много, докато ръцете му изучаваха всяко кътче от тялото й, задържайки се по-дълго на най-интимните й места.

Тя бе повече от готова за него, когато той се настани върху нея. Беше гореща и влажна, което направи проникването му плавно. Тогава, изведнъж той спря напълно и тя се паникьоса. Бе го обмислила. Нали точно сега той нямаше да настоява първо да получат парчето хартия с имената им на него? Когато в сърцето си тя вече беше негова?

Тъкмо щеше да попита, когато той каза колебливо:

— Сега ще те заболи малко. Не, не се стягай. Трябва ли да ти обясня?

— Не, майка ми го направи. Просто бях забравила.

Мелиса се отпусна. Да чака дори още ден бе по-лошо според нея, отколкото леката болка, която щеше да изпита първия път, когато прави любов.

Прихвана главата му и го целуна.

— Показа ми толкова много. Сега ми покажи и останалото.

— Обичам те — каза той нежно, изпълвайки с радост сърцето й, точно преди да изпълни тялото й.

Мелиса нямаше време да отговори. Риданието й беше кратко, а последвалото облекчение, че не беше толкова лошо, й позволи по-добре да усети, как той я изпълва. Беше прекрасно да знае, че вече са истински свързани. А усещането, когато той отново се раздвижи в нея… Плавно, премина в кресчендо, изненадвайки я с интензивността си, след което експлодира в чиста наслада, която отново я накара да заплаче. Собственото му освобождение последва почти незабавно.

Преситена и задоволена отвъд очакванията си, тя заспа в обятията му. На сутринта щяха да се оженят, но за нея, те вече бяха женени.