Джоана Линдзи
Ухажването на века (23)

23

Мелиса бе изумена, когато миналата нощ се върна в стаята си и погледна часовника. Вече не бе нощ. Щеше да се съмне след час. Разбира се, Линкълн не я върна право вкъщи, след като реши, че няма да отнеме невинността й. Той не желаеше да прекрати техния последен момент на уединение. Едва ли скоро щяха да имат такъв. Тя бе напълно съгласна, защото не й се тръгваше. Така че, те прекараха известно време в разговори за неща, за които младите двойки си говореха, когато се опознаваха по-добре — което включваше всякакви теми без тези свързани със семейството й, а също и много прегръдки и целувки.

Частта с прегръдките бе толкова хубава. Той се стараеше да се държи подобаващо. Ако им минаваха мисли за още целувки, то се постараха да ги запазят за себе си. Въпреки това, той я целуна страстно за довиждане, нежно я отдели от себе си и я избута през вратата на каретата.

Въпреки, че цяла нощ бе навън, тя не бе изтощена. Все още имаше твърде много мисли в главата си. Странно, но заспа в мига, в който легна в леглото си и не се учуди, когато се събуди чак по обед на другия ден.

Като се облече възможно най-бързо, тя веднага потърси най-младия си чичо. Завари го да обядва в официалната трапезария и то не сам, а с Джъстин. Те спореха, или поне Джъстин повишаваше тон, тъй като го чу още от коридора.

Седяха на срещуположните краища на дългата маса. Това можеше да е причината, поради която Джъстин говореше високо, но тя се съмняваше да е така. Когато я забелязаха двамата замълчаха и й се усмихнаха, сякаш не се бяха мръщили един на друг току-що.

— Радвам се, че майка ти не е тук, за да види това, Джъстин.

Той се изчерви до корените на косата си.

— Просто бяхме на различно мнение.

— Нямах това предвид, а това — отговори тя и взе красивия букет, поставен в центъра на масата, за да го хвърли по Иън.

Чичо й се наведе, за да го избегне. Рефлексите му бяха много добри. За щастие, поне по нейно мнение, въпреки че по негово едва ли, имаше и други неща под ръка и една чиния полетя към главата му. Той избегна и нея и веднага стана на крака, вдигайки ръце към нея в помирителен жест.

— Виж, Мели, мога да предположа, за какво е всичко това, но ако ми дадеш възможност, за да ти обясня…

— Имаш две секунди, преди да стигна каната с вода — заплаши го тя.

— Исках да ти кажа!

— Така ли? Е, след като не го направи, не се брои, нали?

— Беше решение на Иън първи!

— Сякаш не можех да се досетя? И откога правиш всичко, което той каже?

— Откакто има смисъл.

— О, значи е имало смисъл? — каза тя, кръстосвайки ръце, докато се взираше в него — Много добре, чакам да го чуя!

— Той е мъж, способен на тежко насилие, Мели. Няма начин да му позволим да продължи да те ухажва.

— Тежко, а? Осъзнаваш ли, че същото може да се каже за теб и за всеки един от братята ти?

Той поруменя.

— Има разлика. Ние никога не сме полудявали така.

— Глупости! — отговори тя, изсумтявайки. — Той не е по-луд от теб или мен!

— Той няма контрол над темперамента си.

— Трябваше досега да съм го видяла ядосан. Но съм виждала всеки един Макферсън да демонстрира прекрасен характер. Прави ли това повечето от вас луди?

— Не знаеш, какво направи той — настоя Иън.

— Е, тук грешиш — отвърна тя. — Знам. Той ми разказа, голяма част от историята и изглежда знам повече от теб.

— Но каква е истината?

— Осъзнаваш ли, че няма значение, Иън? Той вече не е такъв!

— Не можеш да знаеш със сигурност, Мели, че няма отново да се случи. Как бихме могли да те поверим на него, след като знаем на какво е способен?

— Значи смятате да ме защитите? Добре. Това е приемливо. Дори ви благодаря за намеренията ви. Но никога няма да ви простя, че не ми обяснихте това и не ми дадохте шанс да разбера, дали вашата защита е оправдана или не! Знаеш ли, какво е да искаш да видиш някого толкова силно, че да не можеш да мислиш трезво? Да слушаш и се надяваш на всяка стъпка, а после да умираш малко по малко вътрешно, всеки път, когато тя не принадлежи на този, на когото си се надявал? Да чакаш и чакаш, без да забелязваш, че чакаш напразно? Знаеш ли?

— Казах ти, че е твърде късно — каза Джъстин на Иън с полуобвинителен, полусамодоволен тон. — Тя вече е влюбена.

Мелиса се завъртя към по-младия си приятел и също го погледна заплашително.

— Ти ще си следващия, Джъстин Сейнт Джеймс, тъй като знам, че ти също си бил наясно, какво са направили и не си ми споделил. Но първо ще чуя от чичо ми, обяснението защо съм последната, която разбира, че са действали от мое име.

— Мислехме, че така е най-добре — каза Иън. — Съобразихме се с това, че баща ти не е тук, за да наложи мнението си и, че ти можеш да си правиш, каквото поискаш през това време. Страхувахме се, че може да избягаш с него. Искахме и да предотвратим задълбочаване на чувствата ти към него, за да не те заболи толкова много от това, че не можеш да го имаш. А ти, кога се срещна с него?

— Измъкнах се посред нощ, като някой закоравял престъпник! — каза тя разпалено. — Но, какъв друг избор ми оставихте, след като му попречихте да ме ухажва както му е реда?

— Видяла си го насаме? — попита Иън със зачервено лице, представяйки си най-лошото.

Мелиса присви очи.

— Да, и той беше перфектен джентълмен, поне през повечето време.

— Какво имаш предвид с „през повечето време“?

— Искам да кажа, че имаше малко целувки, с които аз щях да започна, ако той не ме бе изпреварил, тъй като обожавам целувките му. И не ми чети проповеди, какво мога или не мога да правя, Иън! Аз ще се омъжа за този мъж!

Той поклати глава.

— Нямам сърце да ти откажа, скъпа — каза той и за миг й даде надежда, преди да добави: — Ще доведа Иън първи.

— Доведи цялото подкрепление, от което имаш нужда — измърмори тя. — Няма да промениш мнението ми. И не си мисли, че баща ми ще е на ваша страна. Той иска да съм щастлива, за разлика от останалите в семейство.

— Мисля, че той предпочита да си в безопасност.