Дара Джой
Реджар (20)

Деветнадесета глава

Трейд затвори очи и стисна юмруци.

С една блестяща светкавица, той отвори малък прозорец в Тунелите като сигнална дъга в друга вселена. Повикът, или дъгата както се наричаше на Авиара, щеше да унищожи и последната му надежда да се освободи от наследственото проклятие. Тя незабавно щеше да извести мистиците от високо ниво в района за размера на неговата сила.

Сякаш не беше минал и миг от изпращането на сигнала, когато порталът се отвори и древният магьосник от Авиара, Яниф премина в Ре Ген Тска Анг Лия.

— Господи! — изглежда това беше всичко, което Агата можеше да изрече.

Племенницата й се бе опитала да й обясни част от това, което знаеше за тези странни събития, докато Трейд беше на долния етаж с Джаки, обаче това бе твърде много за разбиране! В нито една от нейните необикновени книги никога не се беше споменавало нещо такова.

Яниф не отдели време за поздрав, вместо това тръгна право към леглото, където лежеше Реджар. Той вече знаеше колко сериозно е положението.

— Можете ли да му помогнете? — умоляваше Лайлак възрастния мъж, с набраздено от сълзи лице. — Вие ли сте древният мистик, за когото говореха Реджар и Трейд?

Яниф се усмихна леко.

— Да, въпреки че се уморих от всички, които се отнасят с мен като към старец. Бързо се отдръпнете, дете, и ми позволете да видя какво мога да направя. Нямаме много време.

Лайлак се отмести от пътя му.

Без колебание, възрастният магьосник постави дланите си върху гърдите на фамилиера и започна да нарежда заклинанието си:

„Дарът на живота давам още веднъж.

За да възродя духа ти за втори път.

Той призовава Реджар да дойде здрав при мен!

И говори на всички за съдбата си.“

Нямаше блестящи светлини, нямаше дъги от мълнии, нямаше грохот на гръмотевици. В тишина и спокойствие, най-големият магьосник на Авиара върна обратно живота на Реджар Та’ал Кру само със силата на думите си. Трейд не можеше да не се възхити на умението му.

Клепачите на Реджар трепнаха.

Фамилиерът отвори очи и щом видя Яниф над себе си, хвана ръката, която все още лежеше на гърдите му. Една сълза се откъсна от ъгълчето на златното му око. Беше толкова щастлив, че вижда възрастния мъж.

— Древни татко — прошепна той предано.

— Почини си, Реджар — магьосникът прокара ръка през лицето на Реджар и очите му се затвориха.

— Защо те нарече така, Яниф? — Трейд беше чул думите на Реджар.

Яниф се изправи и се обърна с лице към осиновения си син.

— Това е от слабостта, той не знае какво говори.

— Или неговите фамилиерски сетива му подсказват нещо.

Двамата мъже се взряха един в друг. Нито единият не проговори. Изглежда дъгата на Трейд не беше изненадала особено стария му учител. Знаеше, че Трейд е завършен. Беше му известно през цялото време.

— Той ще се оправи ли, г-н Яниф? — попита Лайлак колебливо.

Този старец с дълга бяла коса, червени одежди и странно животно, кацнало на рамото му предизвикваше незабавно респект.

— Да, сега се възстановява.

Лайлак погледна към леглото, изненадана да види съпруга си, който се опитваше да седне. Тя се втурна към него.

— Реджар! Спри! Още си слаб! — тя опита да сложи една възглавница зад гърба му, тъй като той се облегна на таблата.

Лайлак. Тя беше оздравяла, а той все още беше жив! Заля го вълна от радост, която му даде прилив на сила.

Реджар хвана съпругата си през кръста и я придърпа в леглото до себе си.

— Не съм толкова безжизнен, че да не си спомням това, което ми каза, сук-сук — той я целуна силно по устните. — Накарай всички да излязат — прошепна й предизвикателно. — Искам да говоря с теб.

— Сигурно си по-добре щом се върна към обичайната си палавост — Лайлак го щипна игриво по рамото, след това го прегърна силно.

Реджар също я прегърна и я притисна към себе си така, сякаш никога нямаше да я пусне.

— Тя е права, трябва да си починеш, Реджар. И двамата — Яниф се приближи до леглото, предупредителният му знак им напомни през какво преминаха неотдавна. Реджар я пусна неохотно.

Лайлак се възползва от възможността да се махне от леглото. Трябваше да поговори с леля си. Бедната й скъпа леля стоеше замръзнала на същото място, устата й висеше отворена от прекалено дълго време.

Реджар я гледаше как утешава леля си.

— Тя ме прие. Сега нещата между нас ще се променят.

— Може би — Яниф придърпа един стол и седна до леглото.

— Благодаря, че ми върна живота обратно, Яниф.

Той махна с ръка, сякаш да върне живота на някого беше незначителна работа.

— Разбираш ли, че сам щеше да си върнеш силите, ако беше Чарл?

Реджар въздъхна.

— Аях! Не пропиляваш възможностите, нали, старче? Не знам защо винаги настояваш да се присъединя към Чарл. Аз нямам тези способности, Яниф.

— Имаш ги и много повече. Щеше ли все пак да рискуваш живота на съпругата си и своя собствен отново, защото имаш способности, които не знаеш как да използваш? — попита хитро той.

Реджар го изгледа предизвикателно с крайчеца на окото си.

— Много добре, ще получиш това, което желаеш. Ще се присъединя към вас.

Яниф засия. Плесна сърдечно Реджар по гърба.

— Най-накрая! Кълна се, ти беше едно изпитание за мен. За фамилиер, си много упорит човек.

Като видя присвитите очи на Реджар, бързо добави:

— Обаче това може да е добра черта. Аз самият ще те съветвам по време на пътуването ти, докато откриеш рицаря в себе си — погледът му се насочи към Трейд — И двама ви — промърмори той.

Реджар се изправи, а на лицето му се четеше учудване.

— Изчезна!

— Кое изчезна, Реджар?

— Безпокойството — напълно ме напусна. Какво е било, Яниф?

Магьосникът го погледна хитро.

— Подай ми ръцете си.

Реджар го направи. Яниф ги хвана и затвори очи. Когато ги отвори се усмихваше.

— Да… мисля, че има смисъл.

— Какво, Яниф? Кажи ми.

— Не знаеше ли, че това безпокойство си ти, Реджар?

— Не разбирам.

— Твоята Чарл половина, която винаги си се стремил да потискаш, тя ти е говорила и няма да спре, докато не я признаеш.

— Все още не разбирам.

— С времето ще разбереш.

Челото на Реджар се набръчка.

— В мен няма много от мощта на рода на баща ми. Аз не притежавам способностите на Чарл.

— Мислиш ли? — усмихна се Яниф тайнствено. — Е, ние заедно ще потърсим тази скрита страна, която ти говори и нека видим какво ще открием.

— Както искаш, Яниф, но си губиш времето.

— Един магьосник никога не си губи времето. Това е първият ти урок, Реджар.

Фамилиерът се облегна на възглавниците с усмивка.

— Може би аз ще бъде изключение — пошегува се той.

Яниф изглежда намери собствения си хумор в думите му. Засмя се, пръстите му се надигнаха да погалят пернатия му другар, който беше кацнал на рамото му.

— Животът ти ще бъде една от множеството промени, млади приятелю. Както ти имаш способността да се трансформираш, така и пътеката на твоя живот ще се променя и променя.

— Можеш ли да видиш бъдещето ми след това, Яниф?

— До известна степен.

— Какво виждаш?

— Ще ти кажа само това — ще станеш човек с легендарна вътрешна и външна сила. Ще бъдеш велик водач. Обаче разкриването на тази сила ще ти струва скъпо.

Реджар изсумтя.

— Виждаш погрешно. Не жадувам за сила или величие. Искам само да бъда със съпругата си и да водя спокоен живот — с любов.

— Не такава е съдбата ти, Реджар. Ти вече научи, че не можеш да отхвърлиш това, което си. Величието е в теб, ще се превърнеш в легенда сред нашия народ — той погледна през стаята към Трейд, когато каза: — Времето за бягство свърши. Това е моето пророчество.

— Този, за когото говориш, не съм аз! Аз съм човек, чиито интереси са в друга посока.

Яниф не каза нищо.

— Може би не трябва да се връщам с теб на Авиара в края на краищата.

— Ще дойдеш, защото вече си почувствал, че не можеш да останеш тук. Никога няма да можеш да бъдеш истинското си аз в този свят.

Реджар наклони глава леко, истината в думите на Яниф беше очевидна.

— Трябва да се връщам сега. От света на фамилиерите ми бе изпратено съобщение, че Джайън Рен е изчезнал.

Реджар беше шокиран.

— Тадж Джайън е изчезнал?

— Да. Както можеш да си представиш, на Ма’ан има големи вълнения.

— Няма да се бавя със завръщането си, Яниф. Тази новина ме разтревожи.

— Това тревожи всички ни, но ти — Яниф поклати пръст срещу него, — ще започнеш обучението си.

Реджар се намръщи. Не харесваше развоя на събитията.

— Той ми е кръвен роднина, Яниф.

— А ти сега принадлежиш на мен. Съгласи се да станеш мой ученик и твоята преданост е към Чарл. С течение на времето ще се научиш да слушаш учителя си. Що се отнася до Джайън, Висшата Гилдия ще направи всичко по силите си, за да помогне на фамилиерския народ, знаеш това.

Реджар издиша бавно. Той знаеше, че няма да му хареса тази част с обучението. Беше свикнал да взема решения единствено по своя воля.

Яниф се приближи към Трейд.

— Реджар се съгласи да се присъедини към Чарл. Аз приех клетвата. Ти ще свидетелстваш за това. Сигурен съм, че освен това Гилдията очаква да говори с теб — зелените очи се присвиха, сякаш изучаваха магьосника.

Трейд внезапно осъзна как Яниф бе манипулирал ситуацията.

Възрастният магьосник го беше притиснал здраво в ъгъла.

Той бе играл своята игра, заложил капана си и бе спечелил него и Реджар едновременно. Използвайки силата си, за да помогне на Реджар, Трейд бе принуден да освободи мощта в себе си, докато Реджар разбра колко опасно бе за него да не отваря себе си за своята Чарл половина.

Старият магьосник си бе играл с двама им и използва единия, за да огъне другия. Трейд трябваше да признае, че това бе умно от негова страна. Умно и коварно.

— Мислиш ли, че не знам какво си на път да направиш, Яниф? — каза Трейд сърдито.

Яниф очакваше такава реакция от него.

— Това беше от обич, Трейд, надявам се с течение на времето да разбереш. Не можеш да се криеш вечно.

— Не, мисля, че не. Това беше една моя фантазия, разбираш ли, която изисква истинска магия.

Яниф кимна отсечено. Разбираше добре дилемата на Трейд.

— Аз тръгвам сега, ти остани с него. Ще се нуждае от теб, за да отвориш Тунела.

— Толкова ли си сигурен, че ще мога?

Яниф повдигна едната си вежда.

— Да — той призова Тунела.

Пулсиращият кръг започна да нараства, докато стана достатъчно голям, за да влезе в него.

— Господи! — заекна Агата.

Преди да влезе в Тунела, Яниф смело погледна възрастната жена. Погледът му се плъзна по цялата й дължина и той й намигна дръзко.

След това изчезна.

Агата започна да си вее. Очевидно наглото държание на Яниф беше достатъчно да я извади от вцепенението й.

— Видяхте ли това? Какво нахалство!

Поне леля й говореше отново. Лайлак се върна обратно до леглото, обзета от ужасно отчаяние. Тя седна, а тънката й бяла нощница се разстла около нея. Изглеждаше много млада.

— Оставяш ни, за да си отидеш в своя дом в езерото, нали, Реджар? — очите й бяха пълни със сълзи.

Тя все още не разбираше напълно, но опитваше. Той се усмихна нежно, като си мислеше, че тя изглежда възхитително. Особено когато долната й устна не можеше да реши дали да трепери или да се цупи.

— Да — пръстите му погалиха тази прекрасна устна. — Ти и Агата ще дойдете с мен.

Устата й се разтвори от изненада.

— Наистина ли мислеше, че ще те оставя, сук-сук?

— Н-но, аз не мога да плувам.

Реджар се изсмя силно.

— Не е нужно да плуваш, Лайлак. Ще се влюбиш в Авиара. Там има прекрасни градини, на които да се наслаждаваш, времето не е влажно или хладно като тук; навсякъде е зелено с много, много цветя. Въздухът е свеж и чист. Освен това, там няма ограниченията, които се е налагало да търпиш тук, в Ре Ген Тска Анг Лия — ръката му улови нежно лицето й. — Мисля, че тази Лайлак ще разцъфне там.

— Звучи прекрасно — тя се притисна към него.

— Това е едно красиво място, където никога няма да изтърпиш нещо като това отново — палецът му проследи тъмният кръг под окото й, доказателство за неотдавнашното й заболяване. — А, и имам един специален домашен любимец за теб. Казва се Сука. Тя е много сладка и любвеобилна — или ще бъде щом веднъж преодолее ревността си от теб.

— Какво животно е? — попита тя предпазливо.

Очите му светнаха.

— Сук-сук.

Лайлак го удари с възглавницата.

Реджар й се усмихна така, че й заприлича на котка с пера около устата.

— Агата, когато се ожених за Лайлак, аз ти обещах, че ще се грижа и за двете ви. Дали ще се разстроиш от напускането на този дом?

— Не бих казала! Ненавиждам ограниченията, с които бях принудена да живея през целия си живот. Само помисли за това… Ще имам възможност да изследвам мистериозното неизвестно! Това е мечтата на живота ми! Много съм развълнувана от перспективата. Трудно мога да дочакам!

Синьо-златните очи на Реджар светнаха от веселие и голяма доза мъжка авиаранска арогантност.

— Това е късмет, тъй като идваш с нас — той никога нямаше да остави възрастната жена.

Агата го погледна косо.

— Ще трябва да поработя над теб, млади човече. Виждам, че си нехранимайко, който е бил тук и преди. Откъде ли си взел тази арогантност?

— Ние няма да се върнем — добави той внимателно, искаше тя да разбере всичко, което произтичаше от това пътуване.

Агата сложи ръце на кръста си.

— Добре. Само трябва да реша какво да взема със себе си — нямаше значение какви са обстоятелствата, тя щеше да бъде с Лайлак.

— Нищо — каза Реджар меко. — Няма да вземаме нещо.

— Разбирам — Агата спря за миг. Бързо се окопити. — Мога ли да взема медальона на майка си? — тя докосна единственото украшение около врата си, наистина не можеше да се раздели с него.

Реджар се усмихна.

— Разбира се.

— Какво ще стане с всичко това? — тя направи жест с ръка, посочвайки вещите и имуществото.

На вратата се почука.

Ейми подаде глава, очите й се разшириха при вида на счупените прозорци и падналия полилей.

— Аз само исках да проверя състоянието на Нейно Височество, лейди Агата. Трябваше да видя с очите си, че със скъпата господарка всичко е наред. Надявам се, че не съм се натрапила?

Очите на Реджар срещнаха тези на Агата.

И двамата се ухилиха.

Ейми скоро щеше да стане най-богатата прислужница в цяла Англия.

— Хайде, лейди Агата, Ейми — Трейд взе ръцете на двете жени, — нека да оставим тези двамата да… се възстановят — мъжът ги поведе към вратата.

Благодаря ти, братко. За всичко. Знам какво ти струва това. Още веднъж защити семейството на Кру.

Трейд се поколеба на вратата. Погледна назад към Реджар.

— Не съм ли и аз част от това семейство? — тонът му беше много тих.

Да.

— Най-големият брат, освен това.

Този път Реджар се забави с отговора.

Да.

— И трябва да се вслушваш в по-възрастния си брат, не е ли така?

Реджар се намръщи, ужасен от това, което предстоеше. Опитът с Лорджин му подсказваше да очаква всичко. Абсолютно всичко.

— Добре, тогава стой далеч от съзнанието ми! — огромна усмивка разтегна лицето на Трейд.

Реджар го погледна шокиран. Трейд се смее? Може би все още не съм на себе си! Устните му се присвиха.

Повдигайки едната си вежда подигравателно, Трейд затвори вратата зад себе си.

 

 

Авиара

Лорджин стоеше в Залата на Тунелите и чакаше.

Един портал се отвори внезапно и от него излезе Яниф. Сам.

Лорджин погледна зад мистика, за да види дали останалите го следват, но нямаше никого.

Тунелът се затвори.

— Къде са Реджар и Трейд? — той изглеждаше доста разтревожен. Беше крайно време братята му да се приберат у дома. Сулейла не бе на себе си, след като не беше виждала Реджар толкова дълго време, а Кру заплашваше, че сам ще тръгне след блудния си син.

Реджар нямаше да бъде доволен, ако това се случеше.

— Ще дойдат скоро.

— Но кой ще отвори Тунел за тях?

— Трейд ще го направи.

Лорджин не бе сигурен, че е чул правилно.

— Трейд? Как би могъл той…

— Ще ти кажа всичко в подходящо време. А, да! Мисля, че Реджар има изненада за всички.

Лорджин не харесваше изненади. Особено от своя брат фамилиер. Опитът го беше научил, че от Реджар може да се очаква всичко. Абсолютно всичко.

— Каква изненада? — попита той предпазливо.

Очите на Яниф заблестяха.

— Ще разбереш, когато те пристигнат тук.

— Те?

Яниф се засмя.

— Как са Адееан и Мелъди?

Лорджин веднага засия като горд баща.

— Добре. Кълна се, че тя е най-умното бебе. Мисля, че ще стане важен член на Съвета.

— Можеш да познаеш това? — смъмри го Яниф. — Наистина, Лорджин, ти си един голям пророк!

Лорджин се усмихна смутено.

— Вземи — подарък за Адееан. Един спомен от нейния роден свят — Яниф му подаде някакъв извит предмет.

Лорджин го взе и го разгледа с любопитство.

— Какво е това?

— Нарича се лула.

— Какво се прави с нея?

— Има хора, които пушат, но аз открих, че действа добре и незапалена — загадъчния смях на магьосника отекна в стените, когато те тръгнаха обратно към дома на Кру.

 

 

Не ти казах остатъка от историята, сук-сук…

Реджар и Лайлак лежаха на една страна, прегърнати плътно. Бяха преминали през най-голямото препятствие в живота си до сега и нямаха никакво намерение да се откъснат един от друг.

— Кажи ми как свършва, Реджар — Лайлак отпусна буза върху гърдите му.

— Ами, старият магьосник изпратил брат му да се грижи за него, защото бил разтревожен. Разбираш ли, фамилиерът не можел да напусне този нов свят, въпреки че знаел, че не принадлежи към него.

— Защо не е тръгнал? — тя целуна вдлъбнатината в основата на шията му. Уханието на канела и мирта я подразни.

— Защото открил нещо, което било по-важно за него от самия му живот. Хрумнало му, че „водовъртежа“ сигурно го е довел тук най-вече, за да бъде със своята Прюнел. Така че не се върнал с брат си. Как би могъл да тръгне и да остави сърцето си?

— Реджар — Лайлак погледна нагоре към него, а в очите й сияеше цялата любов, която изпитваше към този изключителен мъж.

Нейният любим Реджар.

Той поднесе ръката й към устните си и целуна върховете на пръстите. Загледан дълбоко в очите й, постави дланта й на сърцето си.

То бие за теб.

— Толкова те обичам, Реджар.

От гърлото му се изтръгна продължително, меко мъркане и нежно докосна устните й със своите.

 

 

Денят, в който Реджар се съгласи да се присъедини към Чарл беше белязан като деня на неговото пробуждане.

Всичко, което Яниф бе предрекъл, щеше да се сбъдне. Вторият син на Кру щеше да стане герой с изключителна сила и мощ сред народа си.

С течение на времето, името Реджар, или „Надареният“, щеше да стане легенда. Такава уникална съдба, обаче щеше да поиска своята цена.

Така започна историята на Реджар Та’ал Кру.