Дара Джой
Реджар (19)

Осемнадесета глава

— Ммм — Реджар потърка брадичката си в рамото на Лайлак.

Меката тъкан на памучна риза, а не кадифена кожа както очакваше, одраска бузата му.

— Защо си облякла това?

Лайлак се прозина сънливо, притискайки дупето си по-близо до топлото мъжко тяло зад себе си.

— Студено ми е.

— Дори когато си близо до мен? — той целуна закачливо тила й, придърпвайки я по-стегнато в прегръдките си.

Лайлак се усмихна.

— Предполагам, че е заради влагата вчера. Освен това усещам и слаба болка.

Загрижен, Реджар се повдига на един лакът.

— Прекалено груб ли бях с теб?

Лайлак го погледна през рамо.

— Не, Николай, изобщо, беше много нежен — тя потупа ръката, която все още обвиваше кръста й.

Реджар не бе убеден. Вдигна брадичката й и я разгледа внимателно на сутрешната светлина.

— Изглеждаш бледа, сук-сук. Сигурна ли си, че не съм те изтощил?

Лайлак се изкикоти. Не можа да се сдържи. Представете си мъж, който е загрижен, че е бил прекалено задоволяващ!

— Ами, ако е така, не мога да се сетя за по-хубав начин да се изтощи някой, ти можеш ли?

Засрамен, Реджар се усмихна в съгласие.

Тя седна на леглото и се протегна.

— Чувствам се приятно уморена. Всъщност, смятам да изляза в градината. Слънцето е чудесно — тя го погледна сдържано изпод мигли. — Освен, ако не искаш да направя нещо по-хубаво?

Реджар се разсмя. Изглежда толкова прекрасна, помисли си той, с разпиляна по раменете коса и тези горско зелени очи, авиарански очи, блестящи…

— Най-добре отиди в градината, трябва да внимавам с „приятния“ начин, по който те карам да се чувстваш — той залепи една звучна целувка на рамото й, гризвайки я с върховете на зъбите си.

— Щом настояваш — тя отметна завивката и опита да не трепери, докато се отправяше към дрешника.

— Лайлак?

— Да? — тя спря пред вратата.

— Помисли върху историята, която ти разказах миналата вечер.

Гърбът й се стегна леко. Без да му отговоря, затвори вратата зад себе си.

Точно сега не можеше да мисли за нищо, ужасно я болеше. Не бе изпитвала такава болка след утрото на първата си брачна нощ. Въпреки че… Николай бе много нежен с нея миналата нощ.

Опита се да мисли върху това, но не можеше при цялата болка там долу. Пренебрегвайки я, тя реши, че сутрешното слънце може само да помогне.

 

 

Не помогна.

Всъщност, от следобед, Лайлак чувстваше необикновена болка, която тръгваше от гърлото и се разпростираше по мускулите. До вечерта вече лежеше с висока температура.

— Какво не е наред с нея? — Реджар стоеше до леглото със загрижено изражение на страстното си лице.

— Изглежда има треска — Агата се притесняваше за племенницата си. Повдигна завивката до брадичката й. Лайлак бе изпаднала в неспокоен сън.

— Какво е това?

— Страхувам се, че е болна, момчето ми.

— Явно я преуморявам — каза печално Реджар.

Агата получи пристъп на кашлица.

Реджар я потупа леко по гърба.

— Добре ли сте, лейди Агата?

— Да, разбира се, че съм добре — тя му махна нетърпеливо. — Това няма нищо общо с вас, момчето ми. Лайлак се е разболяла.

Той не разбра.

— Какво значи разболяла?

Лейди Уъмпълс го погледна доста странно.

— Това е заболяване, което се проявява по неизвестни за нас причини.

Той размисли върху това известно време и изведнъж внезапно пребледня.

— Това да не е като сифилиса, за който Джаки ме предупреди? Той каза, че жени, наречени проститутки…

— Млади човече! — тя се протегна и изви болезнено ухото на Реджар.

— Ау!

— Няма да търпя подобни приказки в дома си! Това не е нищо такова!

Реджар потърка пламтящото си ухо.

— Лейди Агата, не разбирам…

— Лайлак има треска. Не знаем каква е причината за тези заболявания на тялото. Има хора, които ги оприличават на отрова в кръвта.

— Нищо ли не можем да направим? Не трябва ли да извикаме лечител за нея?

— Имате предвид лекар? Искам да ви кажа, Ваше Височество, че не съм от хората, които подкрепят тези шарлатани. Моето мнение е, че те причиняват повече вреда, отколкото полза. Съветът ми е да оставим Лайлак да опита да се пребори сама. Ще направим всичко възможно да я облекчим, естествено.

— Ще приема съвета ви, лейди Агата.

Но Лайлак като че ли не се подобряваше.

През следващите няколко дни състоянието й непрекъснато се влошаваше. Температурата й се покачваше, тя ту бе в съзнание, ту бълнуваше, от гърдите й се чуваха зловещи хрипове, докато се бореше за всеки дъх, който поемаше.

Обезпокоен от странната болест, която неочаквано бе застигнала съпругата му, Реджар не я оставяше и за миг.

Объркан, той стоеше до нея и опитваше да й даде да пие малко вода или бульон. Обтриваше челото й със студена кърпа, завиваше я с още и още одеяла, за да спре треперенето й, обикаляше, и обикаляше, и обикаляше.

Но нищо не помагаше.

— Трябва да си починеш или няма да си й полезен. — Трейд се надигна от стола си от другата страна на леглото. Бе останал близо до Реджар през последните няколко дни, спокойното му присъствие беше огромна опора.

— Не мога — Реджар уморено прокара ръка през дългата си коса.

Агата го наблюдаваше от ъгъла на стаята. Ако някога бе имала съмнение по отношение на дълбочината на чувствата му към племенницата й, поведението му през последните дни ги успокои. Обаче Агата никога не бе изпитвала подобно съмнение относно княз Азов.

Тя, която се доверяваше на малцина и харесваше дори още по-малко, го бе приела веднага. А брат му още по-безрезервно. Винаги бе имала много силна интуиция, когато ставаше дума за хора. Само ако можеше същата тази интуиция да помогне на племенницата й. Агата въздъхна тъжно, ситуацията с Лайлак не вървеше на добре.

— Николай… Николай… — извика Лайлак, а гласът й звучеше слабо и немощно.

Реджар рязко спря да обикаля и се приближи до нея.

— Тук съм, Лайлак — приглади няколко кичура коса, паднали на челото й. Кожата й беше суха и много, много гореща. Тя изглежда не го чуваше.

Само продължаваше да произнася името му с отслабващ глас.

Той не можеше да издържа повече.

— Изпратете Ейми за лечител — каза на Агата.

— Ваша светлост…

— Направете го!

Макар и против волята й, Агата излезе в коридора и нареди на Ейми да повика бързо лекар.

Лекарят пристигна след половин час. Беше мръсен и вонящ. При нормални обстоятелства, Реджар дори нямаше да го пусне да влезе в къщата, но се чувстваше отчаян. Не вярваше, че Лайлак ще издържи нощта.

— Можете ли да й помогнете? — попита го.

Лекарят се разходи около леглото, сякаш като огледа пациентката от всички страни това щеше да му помогне да прецени какво на е наред с нея. След това се наведе над леглото, повдигна клепачите й и надникна в очите й.

Реджар едва понасяше да гледа тази мръсна ръка да я докосва.

— Е? — попита той, изгубил търпение.

— Да, мисля, че мога да й помогна, макар, че няма гаранция.

Реджар изпусна въздишка на облекчение.

— Трябва да ме оставите насаме с пациентката за няколко часа.

Реджар се поколеба.

— Защо?

— Тъй като процедурата може да разстрои някои хора, настоявам…

— Попитайте го какво възнамерява да прави, Ваше Височество.

— Лейди Агата е права. Страхувам се, че това, което искате, е невъзможно. Никога няма да оставя съпругата си сама в такова положение. Тя е най-вече моя отговорност.

Мъжът се изпъчи.

— Щом настоявате, това е ваше право. Трябва да ви предупредя, че това не е за хора със слаби сърца. Необходимо е заболяването да се третира енергично, в противен случай няма да бъде изгонено от тялото.

— Разбирам.

Агата започна да хлипа в носната си кърпичка. Тя го помоли, използвайки името му за пръв път.

— Умолявам ви, Николай! Не правете това. Ако племенницата ми умира, позволете й да го направи спокойно.

Реджар потърка очи. Умора, печал и тревога го притискаха едновременно.

— Каква е процедурата? — попита той примирено.

— Ами, първо ще й пусна кръв, след това…

Очите на Реджар се ококориха.

— Какво значи това, че ще й пуснете кръв?

— По този начин болестта се отстранява от тялото. Трябва да отворя една вена с този ланцет — той извади един мръсен нож от чантата си. — Пиявиците — той вдигна буркан с отвратителни, свити същества — се слагат на мястото, за да подпомогнат допълнително процедурата.

Реджар се олюля и се срути в един стол.

— Ако това не свърши работа, можем да опитаме с горене. Наред с очистването на организма, сода каустик се изсипва върху кожата в опита да се изпари заболяването. Страхувам се, че с този метод на лечение, Нейно Височество ще бъде ужасно обезобразена.

— Махайте се — прошепна Реджар.

— Какво?

— Брат ми каза да си тръгвате — Трейд хвана мъжът за яката и задната част на панталоните и го изблъска през вратата.

— Пийнете глътка от това, Ваша светлост.

Замаян, Реджар усети как Джаки подръпва ръкава му. Взе чашата, която той му подаде и погълна с благодарност брендито.

— Нямаше да мога да понеса, ако бяхте му бяхте позволили да продължи — подсмръкна Агата.

— Нито пък аз — той придърпа стола до края на леглото, подготвяйки се за дълго бдение.

Погледът му попадна на нощното шкафче и той забеляза книгите върху него. Взе една от тях и я обърна към себе си като прочете заглавието.

Песни на опита, прочете той, от Уилям Блейк. Лайлак толкова обичаше да чете.

Отвори внимателно книгата със стихове и си спомни колко пъти го беше утешавала като му четеше на глас. Може би този път той би могъл да й донесе малко облекчение. Започна да чете колебливо:

„Тигре, тигре, плам искрящ

в горите на нощта,

смъртен ли черта с десница

твойта страшна симетричност“

Реджар пое дълбоко дъх, емоциите му бяха на ръба да прелеят, след това продължи:

„Щом снеха копия, попи

небето звездните сълзи.

Засмя ли се, че те направи?

Той ли агнето създаде?“^[1]

Реджар захвърли книгата настрани и разплакан отпусна глава на леглото.

Плачеше за Лайлак, плачеше от страх, че я е предпазил от това да го опознае истински, плачеше за несподелената си любов и за всичко, което никога няма да се осъществи.

След известно време усети ръката на Трейд на рамото си.

— Съжалявам за вас двамата, братко — Трейд добре познаваше тази болка.

Що за свят е този Ре Ген Тска Анг Лия, Трейд? Кълна се, че не мога да го разбера. Ужас и красота… където човек може да озари душата с дара на простите думи, но неизвестна болест може да погуби живота без предупреждение.

— Не знам — каза тихо Трейд. — Със сигурност това е отрова.

Реджар вдигна очи към брат си, а чувствителното му лице бе обляно в сълзи.

— Отрова? — прошепна той. Агата бе казала същото, това нещо, наречено болест, било оприличавано на отрова.

Той примигна при появата на спомени в съзнанието му.

— Трейд! Когато бяхме на Рика дванадесет, на път за Зариан да те видим, Лорджин беше отровен от звяра ксейту.

Трейд не бе чувал за това.

— Тази отрова е смъртоносна! Как е оцелял?

— Яниф имаше идея. Той вярваше, че ако премина през Лорджин в средата на трансформацията си — докато съм в състояние на чиста енергия — мога да взема отровата със себе си.

Трейд разтри врата си.

— Било е много рисковано, ти също си можел да бъдеш отровен.

— Не и докато мога да разпръсна отровата от себе си, преди да приема образ.

— Няма ли опасност за теб?

— Не — Реджар не посмя да срещне очите на Трейд.

Също така не каза на брат си за предсказанието на Яниф. Магьосникът го бе предупредил. Реджар се бе присмял на думите му, казвайки, че никога няма да се изкуши да направи подобно нещо отново. Колко малко разбираше тогава.

— Искаш да опиташ това с Лайлак?

— Да — той се обърна към лелята й. — Лейди Агата… Агата. Ще станете свидетел на нещо, което може да ви разстрои. Надявам се, че ще намерите в сърцето си разбиране. Това, което съм на път да разкрия пред вас, го правя заради Лайлак.

След това започна да се преобразява.

Бавно заблестя отвътре. Потоци светлина потекоха и се извиваха около него. Тялото му проблесна и започна да се топи в ярка фосфорна светлина.

— Господи! — ахна Агата.

— По дяволите! — очите на Джаки изпъкнаха и изпусна лулата си.

Трейд стоеше там и някакво тревожно чувство се стаи в корема му. Нещо, което Лорджин бе казал за изключителната способност на Реджар да се защитава, загложди ума му. Изведнъж думите на Яниф се появиха от нищото.

Необикновеното му сърце ще го отведе в беда…

Трейд мигновено разбра, че това бе истинската заплаха за Реджар! Не Роутуик, никога не е бил Роутуик!

— Реджар, чакай!

Но бе твърде късно.

Фамилиерът вече бе достигнал енергийното си състояние, състояние, което никой фамилиер не можеше да задържи повече от миг.

Трейд наблюдаваше неподвижен как Реджар преминава през тялото на съпругата си, и спира за част от секундата, за да се увери, че е изчистил отровата от нея. Тази частица от секундата щеше да му струва скъпо.

След преминаването му, Лайлак вече дишаше по-леко. Отвори очите си навреме, за да види неясната форма от светлина, кръжаща до леглото. Тя не знаеше точно какво е направил, беше почувствала плъзгането му през себе си.

Трейд се взираше в ярката конфигурация, която едва проблясваше, все по-слабо и по-слабо. Беше очевидно, че Реджар не може да възвърне телесната си форма, не знаеше как да привлече енергията към себе си. Скоро силата му щеше да отслабне и животът му щеше да се разсее. Щеше да умре.

Освен ако…

Имаше само един начин да му помогне.

Трейд трябваше да наруши тържествената клетва, която бе дал пред себе си. Никога да не освобождава грандиозната мощ, която се криеше в него.

През целия си живот, бе виждал унищоженията, които следваха раздвижването на такава огромна сила. Собственият му баща, Тийрдър, бе унищожил толкова много хора, включително и себе си, защото не можеше да контролира бушуващата в себе си мощ.

Същата тази мощ, която течеше в сина му и бе прикривана толкова много години единствено от силата на волята му.

Сега светлината беше много бледа, от брат му се отичаше последната капка живот.

Реджар.

Нямаше избор. Никога не бе имал.

Затваряйки очи, Трейд се отдели от стената и призова латентното умение, течащо във вените му.

Малки дъги от светлина започнаха да искрят около върховете на пръстите му и се плъзнаха нагоре по тялото му. Скоро Трейд бе погълнат от дъгите, обикалящи около него, а силата и броят им нарастваше. Веднъж освободена, мощта се надигна в него неумолимо.

— Господи! — изграчи Агата.

— Аз ще освободя джина — преглътна Джаки.

Навън, облаците започнаха да се събират над къщата, небето притъмня и прозвуча гръмотевица. Виещ вятър разтърси къщата. Сега около него обикаляше една светкавица, излизаща от пръстите му. Бурният вятър се увеличаваше както се усилваше бушуващата енергия в стаята и в него. Вятърът се завъртя в кръг, беше една свръхестествена буря. Кристалният полилей отскочи към тавана и зазвъня като зловеща камбана.

Лайлак никога нямаше да забрави начина, по който изглеждаше Трейд в този момент. Очите му бяха затворени съсредоточено. Дългата му коса, освободена от яростния вятър, се виеше около него, докато той стоеше със стиснати юмруци, и се бореше да задържи това, което бе отприщил.

При един рев на гръмотевица и пращене на енергия, всички прозорци в стаята се разтвориха. Полилеят се разби в пода.

— Господи! — Агата се подпираше на стената за опора. Авиаранецът отвори зелените си очи, които сега бяха пълни с искри от нажежената мълния. Бледата светлина от живителната сила на Реджар от другата страна на стаята почти се бе разсеяла.

Трейд изпрати към него мощен прилив от енергия, той течеше от недрата на гърдите му право към загасващата светлина.

Първоначално не се случи нищо и Трейд се уплаши, че е станало твърде късно. Но тогава, светлината стана малко по-ярка.

Реджар се бореше за живота си!

Трейд беше горд от силата на волята на фамилиера, друг нямаше да издържи толкова дълго. Изпрати му още една силна вълна. Сиянието нарасна още малко.

Остани, братко, не се предавай…

Трейд извлече още сила от привидно безкрайния си запас и започна да изпраща постоянен поток към брат си. Кръвната връзка помежду им помогна на усилията му. Формата започна да се слива в пулсираща фосфоресценция. Вещественото тяло на брат му се опитваше да се оформи! Окуражен, той продължи да изпраща от силата си.

Реджар се трансформира от светлината.

Той се срина на пода, гол и полужив.

За няколко секунди всички останаха безмълвни, очевидно потресени от това, на което бяха станали свидетели. Осъзнал колко е изтощен Реджар, Трейд го прихвана през раменете и го положи на леглото до жена му. Брат му нямаше да издържи още дълго.

Без да знае нищо за това, Лайлак се наведе над съпруга си с облекчение. Хвана го за раменете и склони глава на гърдите му. Той нямаше сили дори да я прегърне.

Трейд се изправи. Очите му срещнаха тези на Джаки. Мъжът му хвърли един изплашен поглед и хукна по коридора и надолу по стълбите.

— Джаки, спри! — Трейд изтича след него. Догони го във фоайето на долния етаж.

— Аз… аз мисля, че е най-добре да ме оставите да си тръгна, сър.

— Чакай, ти не разбираш…

— Не искам да разбирам! — Трейд се опита да го прекъсне, но Джаки вдигна ръка. — Чуйте ме! Виждал съм неща, които никой човек не би искал да види, както и такива, които не е трябвало, но никога не съм виждал нещо подобно. Има някои неща в живота, за които е най-добре да не се знае. Сега ви желая всичко добро, сър, защото това е един от тези случаи.

— Разбирам.

Джаки кимна. Той посочи с лулата си нагоре към стълбите.

— Негова светлост ще се оправи ли?

Трейд издиша тежко.

— Не мисля.

— Съжалявам да чуя това — той дръпна от незапалената си лула замислено. — Нищо ли не можете да направите, сър? Искам да кажа — след това, което видях в онази стая…

Трейд мълчаливо се втренчи в пода.

— Разбирам. Е, както казах, сега трябва да тръгвам. Най-добре да не виждам повече всичко това. Човек не може да говори нещо, което не знае, ще ме извините ли?

— Разбирам. Може ли да ти дадем нещо, за да улесним пътя ти?

Джаки започна да върти шапката си в ръка.

— Нее, Негова светлост беше повече от щедър към мен. Повече от доволен съм.

— Няма ли да останеш да се сбогуваш с Ред… с княза?

— Най-добре е да тръгна веднага — той пристъпи, след това спря пред вратата и се обърна. — Независимо от изхода, аз съм сигурен, че чудесен човек като вас ще направи най-правилното нещо.

Той пъхна лулата в устата си и затвори вратата зад себе си.

Трейд чу приближаващи стъпки зад себе си.

— Всичко наред ли е на горния етаж, сър? — попита Ейми тревожно. — Имаше ужасна неочаквана буря, но сега утихна.

— Всичко е добре, Ейми.

— А Лайлак, искам да кажа Нейно Ви…

— Тя е напълно възстановена — мрачният му тон не направи впечатление на Ейми. Дългогодишната прислужница бе щастлива, че малката мис е добре.

 

 

Когато Трейд влезе в стаята, Лайлак се бе навела разтревожено над Реджар. Беше го завила с едно одеяло.

— Какво се е случило, Трейд? Какво не е наред с него? Той като че ли не може да се движи. Съзнанието му сякаш е замъглено и говорът му е напълно объркан — тревожните й зелени очи го молеха за успокоение.

Трейд не искаше да й казва какво става. Обаче нямаше друг избор.

— Той е слаб, Лайлак. Премина с живителната си сила през теб, за да прочисти духа ти от болестта. Не можеше да стои и да гледа как страдаш, как умираш.

— Но защо е толкова слаб? Почти не може да диша.

— Той има способностите, но не и знанието. Веднъж е спасил живота на брат си Лорджин по този начин — предполагам, че е бил подпомогнат от един силен мистик на име Яниф — на лицето му се появи израз на съкрушителна скръб. — Яниф се опита да ме предупреди, а аз не разбрах какво има предвид.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна Лайлак.

— Брат ми е бил заплашен най-вече от себе си — лицето на Трейд бе тъжно. — Неговото добро сърце го доведе до гибел.

Лайлак погали нежно лицето на Николай.

— Кога ще се почувства по-добре?

— Той няма да се оправи, Лайлак — заяви тихо Трейд.

Главата й се обърна рязко.

— Какво?

Нямаше сили да срещне шокирания й поглед.

— Той умира. Не може да поддържа жизнените си сили.

— Умира? — Лайлак премигна няколко пъти в опит да осъзнае ужасната истина. Николай не можеше да умре! Той… той… беше спасил живота й с цената на своя собствен.

Лайлак сподави риданието си. През цялото това време леля й е била права. Тя беше казала, че той е човек, който доброволно ще даде живота си за тези, които са под неговата закрила. Истински мъж, така го наричаше тя.

И той беше.

Човек, който се грижеше достатъчно, за да пожертва собствения си живот, който беше нежен и мил, благороден и честен. Човек, който притежаваше не само физическа красота, но и вътрешна сила.

Тогава истината я зашемети.

Неговата красота беше в цялото му същество. Какъв друг би могъл да бъде, освен добър? Независимо от това от къде бе дошъл или какви необикновени способности притежаваше! Той не бе човек, от когото трябваше да се страхува…

Той бе човек, създаден да бъде обичан.

С откритието й дойде и разбирането. През какво е трябвало да премине той! Захвърлен в един напълно непознат свят, ужасът да попадне на място, където никога нямаше да бъде приет, където можеше да бъде унищожен.

Сигурно за него всичко е било странно и чуждо.

Тя си спомни, че когато й бе разказвал своята история, бе споменал нещо за влизане във водовъртеж, за да помогне на брат си. Колко типично за него, помисли си тя.

Ох, а тя се бе отнасяла с него толкова отвратително! И все пак той я бе преследвал въпреки съпротивата й. Мъж с твърдост. Леля й се бе оказала права за всичко. Как е могла да бъде толкова невежа?

По гръбнака й се плъзна хлад. Откритието беше дошло твърде късно.

— Не, не! — Лайлак хвана ръката на съпруга си и я поднесе към устните си. За първи път произнесе името му, приемайки кой и какъв е. И нещо повече. — Реджар, Реджар, обичам те! Не ме оставяй!

Той бавно отвори очи.

— Колко е приятно да чуя да изговориш моето… Искам да знаеш… — ръката, която тя държеше погали леко лицето й.

— Сърце мое… — прошепна той. — Имал съм много жени… толкова много… но ти си единствената… единствената… — синьо-златните му очи внезапно се остъклиха. — Яниф, трябва… да кажеш на Трейд… няма слабост в любовта. Кажи му…

Той изглежда не знаеше къде се намира.

— Реджар! — Лайлак разтърси раменете му, в опит да върне съпруга си.

— Яниф толкова ме убеждаваше… Той иска да се присъединя към тях… Кълна се, че се уморих от това… — Несвързаните му думи секнаха щом изгуби съзнание.

Лайлак падна върху него ридаейки.

Трейд стисна юмруци. Няма слабост в любовта? Колко много грешеше брат му. Имаше голяма слабост. Ако не беше така, той дори нямаше да помисли да направи това, което се канеше.

Някакво тежко чувство го притисна. Можеше ли да остави своя брат по линия да умре? Беше се грижил за него като дете, беше го направлявал, беше се смял с него, беше бдял над него. Трейд бе дал клетва, но дори и да не беше — той бе негов брат. И го обичаше.

Имаше един човек, който би могъл да го спаси.

Яниф.

Трейд трябваше да извика своя стар учител Чарл. Като направи това, разбира се, щеше да се разкрие пред Гилдията. Само мистик от високо ниво имаше способността да изпрати дъга във времето, пространството и измерението.

На Реджар не му оставаха много вдишвания и той го знаеше.

Нямаше избор. Трейд щеше да разкрие силата си и да жертва себе си, за да може брат му да живее.

Нямаше да може да се изплъзне от висшата Гилдия след това. Щяха да настояват в името на честа на семейството му. Той беше обвързан със свещената клетва на Чи’ин Т’се Лю. Магьосникът Яниф му беше казал хитро: Твоят живот за неговия.

Е, сега го беше разбрал.