Дара Джой
Реджар (16)

Петнадесета глава

Когато си помисли отново за това, Реджар си спомни, че ужасното нещо, което бе направил, бе предизвикано от простия коментар на лейди Агата.

— Лайлак, не съм виждала твоят котарак отдавна — беше казала тя.

Бяха седнали да вечерят. Четиримата.

Той се чувстваше на ръба през целия ден и мислеше, че спокойната вечер ще го успокои. Възнамеряваше да помоли Лайлак да му почете след вечеря край огъня в салона. Понякога, нежният й глас имаше успокояващ ефект върху него. Трейд също бе избрал да остане.

— Жалко — каза Агата и продължи с гибелната тема, — трябва да призная, че бях започнала малко да го харесвам.

— Да, лельо. Изглежда Реджар ни е напуснал за добро — Лайлак лапна една хапка, без да поглежда към съпруга си.

С тих гняв, той си играеше с дръжката на чашата.

— Не казвай това — той отпи от виното си. — Може да се появи отново.

Лайлак вдигна очи от чинията си. Това не беше въпрос, по който щеше да отстъпи. Николай й беше дал думата си. Нали? Тя го погледна.

— Не, Николай, сигурна съм, че няма.

— Котараците са непредвидими, Лайлак. Ти, от всички хора, трябва да знаеш това най-добре.

— Мисля, че разбирам този и знам, че никога няма да се върне — Лайлак се взря в него многозначително.

Трейд ги следеше с поглед, а по лицето му се четеше загриженост. Нещо се готвеше тук. Нещо мощно и опасно.

Златистото око на Реджар се присви от силното чувство, което изразяваше. Истината, която проумя го помете. Тя беше много далеч от това да го приеме! Той не беше Трейд и търпението му отлетя. Сляпото й упорство разпалваше котката в него.

— Не вярвам, че го разбираш ни най-малко.

Лайлак примигна, за да прикрие внезапната влага в очите си след грубите му думи. Не трябваше да я е грижа за това какво мисли той. Но го направи.

— Може би си прав. Ще ме извиниш ли? — без да дочака отговора му, тя се изправи и напусна стаята.

— Аз съм виновна! — запъна се Агата. — Знаех, че обича животното, трябваше да осъзная колко разстроена ще бъде от изчезването му.

Реджар сметна изказването на Агата за иронично, тъй като съпругата му действително беше разстроена от възможността котаракът да се появи.

— Вината не е ваша, лейди Агата.

— Все пак се чувствам ужасно, тя изглеждаше толкова тъжна. Трябва ли да й взема друга, как мислите?

— Не смятам — Реджар стана, за да последва съпругата си. — Сигурен съм, че може да се справи само с едно животно.

Той затвори вратата на трапезарията зад гърба си.

 

 

Вратата на спалнята се отвори, след това се затвори.

Седнала на леглото, Лайлак вдигна очи при звука на злокобното щракване. Бурното изражение на лицето на Николай я накара да сграбчи рамката на леглото за опора. Чуствените му двуцветни очи трептяха от ярост. Всъщност, той изглеждаше доста вбесен.

Какво трябваше да направи сега? Двамата имаха споразумение, не той беше ощетената страна. Тя направи съзнателен избор да отговори на огъня с огън.

— Защо трябва да се гневиш? — подхвърли тя към него. — Аз съм тази, която е ядосана.

Това беше грешно тактическо решение. Той не каза нищо, но един малък мускул изпъкна на челюстта му. Тя непоколебимо изправи рамене.

— Ти и аз, имаме сделка! Без повече от твоите хипнотизиращи лудории! Без повече от твоите глупави игрички! Без повече малки трикове в ума ми! Ако възнамеряваш да нарушиш думата си и да продължиш с това безотговорно занимание с черна магия, тогава се страхувам, че не мога да живея повече с теб като твоя съпруга!

Това беше.

Нещо вътре в Реджар се скъса.

Дивият фамилиер в него се надигна и задуши всичко авиаранско. Една жена никога, не заплашваше съпруга си, че ще го напусне. Но с думите си тя предизвика дивото сърце на котката.

Реджар изгуби контрол. С две крачки се озова до нея. Сграбчи корсажа на роклята й и с едно дръпване го разкъса на две.

— Престани! — Лайлак започна да удря гърдите му със свити ръце, но без резултат.

Изглежда той дори не осъзнаваше, какво го прави. С едно движение разкъса дрехата й от горе до долу.

Бе толкова гневен, че дори не му хрумна да свали и своите дрехи. Без да губи време, той просто се трансформира в котка и в следващия миг отново в човек само за едно мигване на очите и по този начин се оказа напълно гол. За миг дрехите му лежаха на пода зад него.

Лайлак изкрещя. Той като че ли не я чу.

Тя все още опитваше да се отърси от шока предизвикан от видяното, когато той пристъпи към нея. Макар да бе вярно, че Лайлак е наивна, тя не бе глупава. Напротив, беше изключително интелигентна жена. Веднага се обърна и направи опит да се втурне към вратата.

С фамилиерските си рефлекси, той я изпревари, преди да успее да се обърне. Силните му ръце се обвиха около кръста й изотзад и я повдигнаха от пода.

— Николай, пусни ме долу! — започна тя, борейки се гола в ръцете му.

Реджар направи това, което искаше, но може би не по начина, по който бе очаквала. Той я хвърли на килима пред камината и незабавно я покри с тялото си.

Като премести ръце върху голите му рамене, Лайлак се опита да го избута, но напразно. Мускулите на мощните му гърди изпъкнаха на светлината на камината, когато той улови китките й, по една във всяка ръка, и ги вдигна над главата й. Без усилие я задържа, преплитайки пръсти с нейните. Това беше сексуалната поза на Николай, който Лайлак добре познаваше.

Той беше възбуден.

Спомняйки си какво й се бе случило предишните пъти, когато съпругът й бе толкова възбуден, Лайлак престана да се бори. Тя се поколеба, мислейки бързо. Николай беше напълно непредсказуем, когато бе толкова разпален.

Невероятните му очи, присвити от ярост, хвърляха син и златен огън към нея. Черната му коса висеше около лицето му, разрошена и копринена. Тези негови кадифени устни бяха стиснати от гняв, но това само подчертаваше твърдата им чувствена извивка. Лайлак си помисли, че никога не е изглеждал по-красив.

Всяка разумна мисъл отлетя от главата й. Защо се бореше с него? Тя го желаеше. Господ знаеше колко много я възбуждаше той!

За съжаление, заслепена от прекрасната картина пред себе си, тя забрави за яростта му.

— Какво каза? — изсъска той, показвайки част от белите си зъби.

Тя улови в шепа косата му и направи ужасната грешка да каже:

— Желая те.

Жените му казваха това през целия му живот.

Нейните необмислени думи го разяриха отново. Той не искаше само да го желае. Искаше…

С ниско ръмжене, той я прониза с тлеещия си поглед.

— Наистина ли? Тогава стой далеч от мен, за да не ти дам това, което искаш — устата му се впи в нейната твърдо, похищавайки я мощно.

Реджар беше извън контрол.

Натисна насилствено долната й устна с език и като истински познавач завладя очакващата го уста. Там, той помете всичко, до което се докосна.

Целувайки я отново и отново, превзе устата й, както възнамеряваше да превземе и нея. Напълно. Нямаше съзнателна мисъл в действията му, само сянка от примитивна страст.

Използвайки фамилиерската техника на „копринено жило“, улови със зъби малка част от кожата й и ухапа ъгълчетата на устата й и средата на долната й устна. Захапката беше предназначена да разпали определени точки от женската чувствителност.

Той продължи техниката по линията на брадичката й, изпълнявайки коприненото ужилване в опустошителна редица, към чувствителни места на ключицата й.

От сексуалната атака на тази безмилостна уста, Лайлак не можа да не простене. Устата на Николай. Уста, която можеше да я доведе до неизразим екстаз. Страстен вик се изтръгна от устните й, притиснати към горещото му чело.

В своята замаяност, Реджар продължаваше пътя си, като дори не осъзнаваше, че е започнал да я запознава с любовната захапка, един от множеството методи на фамилиерите. Премести се на гърдата й и я улови с отворената си уста, за да определи темпото. Захапката бе особено подходяща за целта му.

Със задъхани стенания, тя одобри действията му.

След като отдаде еднакво внимание и на другата гърда, той тръгна надолу по тялото й, преплитайки няколко различни захапки: „целувката на котенцето“, „пърхащи криле“… Където и да докоснеше, оставяше пътека от силно възбудени нервни окончания след себе си.

Когато достигна мястото, където се съединяваха бедрата й, той безмилостно приложи „жилото на меда“, стрелкайки се по нежните гънки. Мъжки устни и зъби се синхронизираха в уникална комбинация. Крайно еротичната захапка изпрати тръпки по тялото на съпругата му.

Отмятайки назад черната си коса, той се отърка в нея, само за да зададе с нисък, дрезгав глас въпроса, който щеше да бъде нейният провал:

— Какво е моето име, Лайлак?

Разширените й от страст очи погледнаха настрани.

— Н-Николай — прошепна тя.

Той я държеше в ръцете си.

— Не. Реджар е. Кажи го, Лайлак.

Значи, затова беше играта му, помисли си тя и част от мъглата на страстта я напусна. Е, това няма да стане! Той нямаше да я пречупи по свое желание с чувствения си опит.

— Няма да те наричам с това смешно име! Това е името на котката, не твоето.

Очите на му светнаха, един мускул на челюстта му започна да пулсира.

— Надарен — каза той тихо.

— Какво? — настръхна тя.

— Надарен. Името ми означава това на езика на народа на майка ми — това беше име, което носеше с гордост. Беше му дадено от майка му по стара фамилиерска традиция, според която се използват сетивата, за кръщаване на дете. Име, което тя му бе дала с голяма радост, щом разбра, че въпреки кръвта на Чарл на Кру, е родила бебе-фамилиер.

Име, което съпругата му не искаше да произнесе.

Като повторение на неговата мисъл, тя каза:

— Никога няма да те нарека с това име, Николай.

Той не прие новината добре.

Синьо-златните му очи станаха като цепки от лед и огън.

В ужасното намерение да разсее мрачното му настроение, Лайлак се усмихна треперещо:

— Но можеш да се опиташ да ме убедиш колко си надарен.

— Не си играй с мен, Лайлак, защото не си готова да се справиш с последиците.

Тогава на Лайлак й просветна. Досега инатът й бе останал неразкрит. Тя дори не знаеше, че притежава толкова силно упорство. Фактът, че се проявяваше в ужасно неподходящ момент й се изплъзна.

Тя се протегна, за да прокара пръсти през буйната му коса, защото знаеше, че той много харесва това.

— Ако си играеш с мен, тогава и аз ще си играя с теб… Николай.

Той не реагира, както се бе надявала.

Закачливото й държание, комбинирано с подчертаното използване на името Николай като че ли само го подлуди още повече. Лайлак разбра грешката си твърде късно. Разширявайки очи, тя напразно се опита да се измъкне под него.

Цялата му тежест се стовари върху нея.

Тя се почувства по-скоро като смачкана буболечка.

— Николай, стани!

Той се повдигна на лакти, отнемайки само част от тежестта си.

— Смяташ ли, че няма да решим това тази нощ? За какъв човек ме мислиш?

След всичко, което бе видяла, тя наистина не можеше да каже.

— Сега искам от теб да приемеш истината. Как е името ми? — той едва контролираше огъня в кръвта си. Огън, коренящ се в безпокойството, което по някакъв начин бе свързано с всичко това.

Открито неподчинение се надигна в нея и издаде брадичка напред.

— То е Николай! Николай! Николай! Николай!

С първия си тласък, той даде тон на това, което прииждаше.

Беше мощен, груб, див.

С всеки следващ ставаше по-дълбок, по-уверен, по-силен.

Докато се движеше в нея, той я погледна твърдо. Погледите им се срещнаха и задържаха. След това ритмичните му движения започнаха да нарастват. И някак си Лайлак знаеше, че това е само началото.

Ръцете му освободиха нейните и уловиха лицето й, поднасяйки устата й към своята.

— Кажи го.

Тя не възнамеряваше да отстъпва.

— Не, не искам! — ахна предизвикателно срещу устата му.

Очите му светнаха, жилите на врата му изпъкнаха, сякаш в беззвучен рев.

Очите на Лайлак се разшириха. За пръв път, откакто Николай бе влязъл в стаята тя започна да се колебае в неговата разпаленост. Все едно бе събудила спящ лъв!

Николай бе изгубил ума си! Лайлак почувства миг на ясно осъзнаване, преди да бъде пометена от чувствената буря, нахлуваща в нея.

Без да мисли рационално, Реджар яростно обхвана упоритата й уста със своята.

И увеличи темпото?

Тя почувства… нещо…

Нещо пращеше през нея от мястото, където се бяха съединили, излъчването се разпространи до всяка точка на тялото й. Изгарящ трепет от сурова сексуална енергия. Пробуди и най-малките й сетива и нервни окончания.

Всяка частичка от тялото й стана ерогенна, като последица от непознатото увеличаване на сексуалните усещания, които тя изпитваше.

Съкрушителното сексуално умение на Реджар обгръщаше и двама им сякаш с екзотична подправка.

Лайлак се гърчеше под него, обсипвайки с целувки цялото му лице — очите, устните, носа, челюстта.

Верен на репутацията си, фамилиерът я накара да подивее.

При пламенния й отговор, той изръмжа нещо неразбираемо. След това захапа рамото й.

Без да осъзнава, Реджар започна ритъма на деветстотинте ласки на любовта. Това беше най-свещената церемония на фамилиерското превъплъщение.

Тласъците му следваха древния модел: осем плитки и един дълбок. Не броеше наистина покоряващите движения, но те бяха измерени по много умел метод, на който Джайън Рен го беше научил, когато навлезе в зрелостта.

С всеки отмерен удар, дишането и концентрацията на Реджар се увеличаваха, а любовните тласъци поддържаха огъня, който се издигаше вътре в него. Огън, за който Лайлак не бе подготвена и който той нямаше да изпита в продължение на години.

Лайлак го умоляваше да спре, дори когато го подканяше да продължи между задъханите стенания и молбите. Той не я чуваше.

Реджар беше в разгара на високо определено чифтосване — ритуално и диво. Превърна се в пълен дивак.

Лайлак изгуби представа за времето, за себе си, за това къде се намира. Само безкрайните му тласъци имаха значение за нея. По какъв начин, тя не беше сигурна.

Само знаеше, че го притиска плътно към себе си и крещи името му отново и отново.

Но не беше името, което той искаше да чуе.

Той плъзна ръба на ръката си по гънката на устата й и като затвори устните й с китката си, изръмжа:

— Захапи!

Лайлак потърси стъклените му очи. Искаше от нея да…

Тя заби зъби в мястото, което й посочи, на обратната страна на китката му.

Реджар простена високо. Това беше стар фамилиерски трик за увеличаване на сексуалната сила на мъжете. Тайното място беше напрегната точка, в пряка връзка с еротичните му сетива.

Това го пренесе на друго ниво.

Той се оттласна и седна назад. Сграбчи талията й и я повдигна до средата на бедрата си.

Хвана десния й глезен. Измъчвайки я с присъщото си умение, той одраска с нокти извивката на ходилото, преди да вдигне крака й на рамото си. Внимателно се наведе напред, подкрепяйки задната част на тила й с лявата си ръка.

Изобретателната поза му позволяваше да навлезе много дълбоко. Лайлак се чувстваше зашеметена.

Още преди конвулсиите й да спрат, той се отдръпна.

Тя дори не беше възвърнала дъха си, когато левият й крак се присъедини към десния на другото му рамо. Николай я разположи така, че да замести мъжествеността си с уста.

С краката й, висящи на гърба му и езикът му между тях, Лайлак отново свърши.

— Как е името ми? — промърмори той, устата му пламна срещу деликатните интимни гънки на нейната женственост.

— Н-Ник-Николай — заекна тя, едва можеше да говори.

— Грешен отговор — той я одраска със зъби, карайки я да крещи от изисканото мъчение. След това се търкулна на пода с нея в ръце, навлизайки отново.

Темпото продължи.

И така до малките часове на нощта, когато той най-накрая дойде на себе си и свърши.

По това време Лайлак беше изкрещявала толкова пъти оргазмите си, че просто падна безжизнено настрани. Той я вдигна на ръце и я пренесе до леглото.

Постави я под завивките, гневно вдигна панталона си от пода и го нахлузи.

Босоног, с голи гърди и вееща се около него коса, той нахлу в кабинета на долния етаж.

Тъмната стая бе осветена единствено от огъня в камината. Реджар мина пред шкафа с алкохол, извади една чаша и си наля бренди. С трепереща ръка вдигна чашата към устата си и изпи съдържанието наведнъж.

Бе повел съпругата си към първото ниво на церемонията на въплъщението. А искаше само да ускори нещата!

Но да прибързваш бе голяма отговорност и фамилиерите прибягваха до това много предпазливо. Неслучайно бе мит забулен и пазен в тайна. Ритъмът на чифтосването обаче беше нещо, от което той не би трябвало да изпитва нужда в продължение на години. Какво му ставаше?

Отвратен, хвърли празната чаша към камината.

Тя се разби на хиляди парчета.

Като сърцето му.

Един глас дойде иззад високата облегалка на стола в тъмния ъгъл на стаята.

— Какво те притеснява толкова, Реджар?

Трейд.

Изцеден, Реджар се отпусна в един стол близо до камината.

Чу приближаването на Трейд.

Новооткритият му брат застана пред него, гърбът му тъмнееше от светлината на огъня. Странната мисъл „Защо стои с гръб към огъня?“, мина през съзнанието на Реджар. Трейд трябва да се изправи към светлината.

Реджар се отърси от обезпокоителната мисъл.

С прословутото си търпение, Трейд чакаше брат му да проговори.

Когато Реджар най-накрая погледна нагоре, в синьо-златните му очи имаше голяма тъга.

— Женен съм за жена, която не ме обича, Трейд.

— Що за глупост е това? Лайлак…

— Не.

— Защо говориш така?

Реджар изрече думи, за които никога не бе помислял, че ще имат значение в живота му. Думи, същността, на които в неговата безгрижна младост щяха да са повече от достатъчни за всяка друга жена. Пророчески думи, които се връщаха да го преследват.

— Лайлак не ме обича, само ме желае.

— Определено не е така! — Трейд не бе сигурен какво е причинило всичко. За него нямаше смисъл. Двамата бяха женени, следователно…

Реджар сигурно възприемаше ситуацията погрешно.

— Така е, братко — чудовищността на неотдавнашния груб акт се изправи срещу него. — Какво направих?

Победен, от чувствата той се наведе напред и скри лице в ръцете си.

По-възрастният мъж сложи ръка на рамото му състрадателно. Братският жест беше нещо ново и чуждо за Трейд.

— Кажи ми.

— Не мога да говоря за това.

— Не можеш или не искаш? — попита Трейд с известна тревога. Какво бе направил фамилиера?

Реджар погледна нагоре към него, а очите му блестяха от влага.

— Не мога. Това е нещо, за което фамилиерите не говорят — с никого.

— Разбирам — Трейд клекна пред него и застана на нивото на очите му. За пръв път от много, много години, се държеше като по-голям брат. — Аз не съм от твоя вид… но имам известен опит с жените.

Това странно разкритие бе почти достатъчно да промени настроението на Реджар. Взря се в Трейд с любопитство.

— Имаш?

Трейд го погледна.

— Да.

Малка бръчка от недоверие се появи между веждите на Реджар. Подобно на повечето фамилиери, той беше любопитен по рождение.

— Какъв вид опит?

Трейд раздразнено махна с ръка.

— Това няма значение! Важното е, че може да те ръководи от нефамилиерска гледна точка.

— От каква полза ще ми е това?

Трейд пое дълбоко дъх. Да наглежда брат си не се бе оказало лесна задача! Когато се върнеше на Авиара, щеше да похвали Лорджин за невероятното му търпение през всичките години.

— Ти гледаш на тази ситуация през очите на фамилиер — той подбираше внимателно думите си. — Може би трябва да дадеш малко време на Лайлак да осъзнае…

— Дадох й достатъчно време. Но това изглежда не се оказа добра идея — той се облегна назад и затвори уморено очи.

— Не исках да кажа това.

Реджар отвори златното си око.

— Тогава какво искаше да кажеш?

Трейд се изправи и застана пред огъня.

— Имам предвид, че трябва да й позволиш да те опознае без… — той остави изречението умишлено недовършено.

Реджар беше напълно объркан.

— Без какво?

— Без секс, глупако! — процеди Трейд през зъби.

Реджар скочи от стола си.

— Очакваш от мен да спя до съпругата си и да не я докосвам? Аз съм фамилиер! — той сряза въздуха с жест, който Трейд беше виждал Лорджин да прави много пъти. — Не мога!

— Също така си и авиаранец. Кръвта на Лодарес тече във вените ти. Във вените на двама ни.

Това беше първият път, когато Реджар го чуваше с готовност да признава кръвната си линия. Също така му напомни, че е длъжен да се довери на съвета на по-възрастния си роднина. Не, че бе длъжен да го следва. Все още…

— Защо смяташ, че трябва да го направя?

Най-накрая Реджар го слушаше.

— Баща ми допусна ужасна грешка с майка ми. Не искам да те виждам да правиш същото с Лайлак. Твоята съпруга е млада и неопитна, не знае нищо за нашите порядки или тези на мъжете.

Реджар потърка челюстта си.

— Това е вярно.

— Не знам какво е станало помежду ви, но мога да предположа, че е нещо физическо. Нарани ли я?

— Не.

Трейд вдигна вежда.

— Имаше много шум, Реджар.

— Аз съм фамилиер — сякаш това би обяснило стенанията, виковете и въздишките на една жена в продължение на часове.

Е, като се замислиш…

— Хммм. Много добре. Тогава може би си я изплашил със своето… усърдие.

Реджар въздъхна тежко.

— Сигурен съм в това.

Трейд кимна.

— Нека да започне да се чувства спокойна в присъствието ти, преди да я докоснеш отново. Нека да разбере колко й липсваш.

— Вярваш ли в това?

— Знам го.

Реджар седна уморено на стола.

— Дори така, тя може да ме приеме отново, но все още няма да ме обича.

— Ще видим — неговата оценка на положението беше напълно различна от тази на брат му. Трейд бе забелязал начина, по който Лайлак гледаше съпруга си, когато той не знаеше. Но в съзнанието на Реджар имаше повече от това. Трейд търпеливо грееше ръцете си пред огъня и чакаше.

Трейд?

— Да? — той не се обърна.

Има и нещо друго.

Той се взираше в пламъците.

— Какво е то, Реджар?

Едно безпокойство, което не мога да определя. Сякаш ме изкушава и не ми дава мира.

Трейд наблюдаваше как огъня гладно обхваща дървото в прегръдката си. По гръбнака му премина тръпка. Красивото му лице остана безизразно.

Какво би могло да бъде?

Трейд затвори очи. Започваше да подозира, че Яниф не му е казал цялата история, когато го обяви за Чи’ин т’се Лю на Реджар.

Сега беше сигурен.

Имаше повече, отколкото Яниф допускаше.

 

 

Лайлак притисна стиснатата си ръка към устните си.

Беше отпаднала и трудно се движеше — лежеше на леглото, там, където той я бе оставил. Наблюдаваше трептящи по стената сенки от светлината на огъня.

Какво очаква той от мен?

Беше му дала това, което поиска, а когато пожела повече, тя му даде повече.

Беше му дала всичко, което имаше. И все пак, изглежда това не му бе достатъчно.

Може би не беше достатъчно… Може би тя не му беше достатъчна.

Обезпокоителната мисъл я накара да се почувства необяснимо зле. Беше ли направила нещо нередно? Николай винаги изглеждаше доволен, допреди тази вечер.

Нещо се беше случило между тях. Той като че ли й се наслаждаваше и все пак не беше доволен.

Ами ако аз не съм му достатъчна?

Щеше ли да потърси други жени? Беше й казал, че няма, но…

Защо трябваше да я интересува, ако го направеше?

Тогава щеше да я остави на мира. Щеше да спре да я държи будна по цяла нощ заради еротичните си нужди. Ще спре непрестанните си ласки и нежни целувки. Ще престане да я нарича сърце мое в тъмнината на нощта, докато я държи здраво в прегръдките си. Ще престане да я близва по ухото в съня си, когато иска да я успокои.

Лайлак изсумтя.

Не я интересуваше! Не я интересуваше изобщо!

Губя го!

Не знаеше защо започна да плаче. Сълзите просто започнаха да се стичат по страните й от само себе си. Скоро заплака неконтролируемо. Претърколи се по корем, стисна възглавницата, и изкрещя в нея и напрегнатите емоции от цялата вечер се смесиха. Лайлак не усети лекия шум от отварянето и затварянето на вратата.

Реджар застана до леглото, загледан в разплаканата си съпруга. Направи най-грешното заключение. Какво направих?

Протегна ръка да докосне рамото й, за да й предложи утеха. Ръката му се задържа във въздуха над нея, не можа да си позволи да го направи. След това, което беше извършил, очакваше Лайлак да избяга ужасена от докосването му. Такова нещо не би понесъл. Отиде от другата страна на леглото, бързо свали дрехите си и се вмъкна под завивката. Спомни си съвета на Трейд и опита да не я докосва по никакъв начин. Премести се близо до ръба на леглото.

Лайлак усети накланянето на леглото и вдигна обляното си със сълзи лице от възглавницата. Голият гръб на Николай беше обърнат към нея. Солиден. Здрав. И безразличен. Никога преди не беше спал по този начин. Винаги я вземаше в прегръдките си, обгръщайки я с топлото си тяло.

Тя скри лицето си във възглавницата и заплака отново.

Реджар се взираше в стената пред себе си и се опитваше да блокира звука на плача й. Но не можеше. Всяка една сълза се забиваше като нож в сърцето му.

Призовавайки авиаранския си самоконтрол, той не я успокои.

Молеше се да успее да издържи нощта.

 

 

— Ехо! Сър, мога ли да поговоря с вас?

Трейд усети някой да го подръпва за ръкава. Отвори едното си око сънливо. Над него се беше надвесил Джаки с обезпокоено изражение на чудатото си лице.

— Какво има, Джаки?

— Защо не сте в леглото, сър?

Трейд се прозина.

— Ммм? — той погледна към прозореца с любопитство. Дневната светлина проникваше през него. — Сутрин ли е?

Джаки се засмя.

— Така е, сър. Изглежда сте заспали тук, на стола.

— Явно.

Джаки наклони глава и го погледна многозначително.

— Често ли го правите?

Трейд погледна бързо нагоре към мъжа.

— Какво имаш предвид?

— Ами, приличате ми на човек, който не заспива толкова лесно. Виждал съм светлината от стаята ви до малките часове на нощта. Страдате от безсъние, нали?

Зелените очи се присвиха леко.

— До известна степен.

— Да — Джаки потърка брадичката си, акцентът му внезапно стана ирландски. — Бях сигурен в това! Баща ми е научил това от своя баща, който го е научил от един леприкон.

Трейд изглеждаше озадачен.

— От какво?

— Леприкон, момче. Нали знаете, един от онези малки хора — той направи въодушевен жест с лулата си, сякаш за да покаже, че те са навсякъде.

Трейд скочи от стола си и ръката му се спусна към колана, за да хване оръжието си.

— Сега няма нужда от това. Не е като да поискате от Леприкон да ви свърши услуга, сър. Освен това, няма да постигнете нищо добро — това, от което се нуждаете, е една голяма тояга, почти колкото вашата.

— Джаки… за какво ме потърси?

Странният човек на мига стана сериозен. Ако някой можеше да нарече снижаването на рунтавите вежди и изпъкналите очи сериозни.

— Има вест, че Роутуик е планирал да повика брат ви. Предупреждавам ви за него.

— Когато казваш, че ще го повика, какво точно имаш предвид?

— Първо ще започне със слуха, че брат ви по някакъв начин го е измамил на карти онази вечер. Клюката е като лакомство, историята ще бъде погълната бързо. Някои ще й повярват, други не. Така или иначе, честта на княза ще бъде изложена на риск.

— Разбирам. Реджар ще бъде принуден да го предизвика.

— Кой е Рей…?

Трейд му махна да продължи.

— Ами тъй като Роутуик е майстор във фехтовката, значи е съвсем сигурно, че ще го предизвика на дуел със саби. Защо се усмихвате така?

— Каза саби, или не? — нефритовите очи блестяха.

— Да — той задъвка лулата си.

— Кажи ми, Джаки, къде е този човек сега?

— Мога да ви покажа къде живее.

— Добре. Заведи ме там.

Очите на Джаки изпъкнаха още повече.

— Сега? Преди да съм получил наденица и бисквити?

— Да. Очаквам го с нетърпение.

Наистина, Джаки забеляза, че обикновено сдържаната походка на мъжа сега бе много по-енергична. Сигурно изгаряше от нетърпение да започне.

— Добре тогава. Но не искате ли да знаете лекарството?

— Лекарство? Какво лекарство?

Джаки въздъхна раздразнено.

— Това за безсънието!

Трейд вдигна вежда скептично.

— А, да, лек от… как ги нарече ти? Малките хора.

— Да. Просто е.

Трейд въздъхна. Този човек нямаше да го остави, докато не му кажеше.

— Много добре, какво е то?

— Първо трябва да разберете какво е това, което ви пречи да спите.

— Това е направо брилянтно — каза той сухо.

Джаки го прониза с поглед, който казваше, просто ме послушай.

— Много добре, ще разбера какво ми пречи да заспя, след това какво?

— След това, момче, се изправете срещу него.

Авиаранецът го погледна с крайчеца на окото си.

— Ммм — той сложи ръка на врата на Джаки, насочвайки го към вратата.